Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.
Варна. №........... 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
- първи наказателен състав - в публично заседание, проведено на дванадесети
септември през две хиляди и деветнанадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр. Минев
при секретаря Петя Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията НАХД №1385 по описа за 2019г.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното
постановление №408119/ 414565 от 13.02.2019г., на Зам.Директор на ТД на НАП –
гр.Варна, с което на „Белор България“ АД с ЕИК по Булстат *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Приморски“ №57, ет.4 ап.5,
представлявано от П.П.Б. е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 70839.18лева на осн. чл. 74 ал.1 от ЗСч.
Решението подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................
М
О Т И В И
Производството е образувано на осн.
чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от „Белор България“ АД с ЕИК
по Булстат *********, против Наказателното постановление №408119/ 414565 от
13.02.2019г., на Зам.Директор на ТД на НАП – гр.Варна, с което на „Белор
България“ АД с ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.“Приморски“ №57, ет.4 ап.5, представлявано от П. П. Б. е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 70839.18лева на осн. чл. 74 ал.1 от ЗСч.
В жалбата си въззивникът обжалва
наказателното постановление като твъди,
че същото е постановено в нарушение хна процесуалните правила, доколкоо не е
посочена дата и място на извършеното нарушение.
Твърди се също, че АУАН
е съставен в нарушение на закона, доколкото същия е съставен в отсъствие на
представляващ дружеството. Оспорват се описаната фактическа обстановка в АУАН и
НП, така и направените правни изводи. Отделно от изложеното се твъ рди, че
нарушението представлява маловажен случай.
В съдебно заседание въззивното
дружеството се представлява от адв.Д., който поддържа
жалбата и по същество пледира за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният
си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима-
подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от
съда.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган - Зам. Директор на ТД на НАП гр. Варна.
След преценка на доводите на
въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства
по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 28.08.2018г. в ТД на НАП Варна е извършена проверка в база данни на НАП, и
Търговски регистър на Агенцията по Вписванията
е установено, че „Белор България“ АД с ЕИК по Булстат *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, като регистрирано в Агенцията по
Вписвания дружество – търговски регистър не е публикувало в Търговския
регистър - Годишния финансов отчет за
дейността на дружеството извършвана през 2017г., изискващ се в чл.38 ал.1 т.1
от ЗСч, в срок до 02.07.2018г.
За така констатираното нарушение е
съставена АУАН №F414565/01.10.2018г.,
в който е описана изложената по-горе фактическа обстановка, нарушението е
квалифицирано като такова по чл.38
ал.1 т.1 от ЗСч. АУАН е бил съставен на процесното дружество и е надлежно връчен на управителя П. П. Б.,
съгласно изготвената за това разписка. Възражение по акта са били направени и
същите са отчетени и обсъдени от АНО при издаването на НП. Във възраженията не
се оспорва нарушението, а се дават обяснения за причините поради които то е
допуснато и се прави искане за квалифицирането на нарушението като маловажен
случай.
По делото е установено, че дружеството
не е публикувало в Агенцията по вписванията – Търговски регистър Годишния
финансов отчет за 2017г. до 01.10.2018г., когато е бил съставен АУАН за това
нарушение.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са
безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. По същество тези факти са оспорени с депозираната жалба срещу НП,
като със същата не се прилагат доказателства за надлежно и срочно подадено
заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенцията по вписванията –
Търговския регистър, изискващи се по ЗСч ГФО по реда на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч
за 2017г.
Съдът
счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на
„Белор
България“ АД, е проведено законосъобразно и правилно.
Спазени
нормите на чл.42 и чл.57 ат ЗАНН, като съставният АУАН и издаденото наказателно
постановление формално съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.
Наказателното постановление е
обосновано и правилно. Правилно и законосъобразно административнонаказващия
орган е приел, че е реализирано описаното нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч,
като процесното дружество не е публикувало в Търговския регистър Годишния
финансов отчет за дейността си през 2017г. в законния за това срок до
02.07.2018г., а и до датата на съставяне на АУАН – 01.10.2018г. Отново следва
да се отбележи, че тези факти не се оспорват от страните.
При ангажиране отговорността на
дружеството, АНО правилно е квалифицирал деянието, правилно е отчел и степента
на обществена опасност на нарушението и нарушителя. Размерът на санкцията е
правилно определен процентно на необявения ГФО за 2017г. В конкретния случай
съдът намира, че АНО е имал възможност и е следвало да изложи мотивите си
относно липсата на приложимост на чл.28 от ЗАНН, но доколкото волята му в тази
насока е безспорно установена, съдът счита, че липсата на мотиви за това не
представлява съществено процесуално нарушение.
От нарушението действително липсват настъпили, каквито и да било и за
когото и да било вредни последици, но съдът намира, че това е отчетено при
определянето на размера на санкцията.
В случая се касае за едно нарушение,
извършено чрез бездействие, като липсват събрани доказателства за наличието на
основателни причини за забавеното публикуване на ГФО от въззивника. Още във
Възражението срещу АУАН е посочено, че дружеството е публикувало надлежно
своите ГФО за 2014г., 2015г., 2016г. и очевидно това задължение е било
известно. Ясно е било кой, кога, до какъв срок и пред кого и как, следва да
подаде заявление за вписване и
представяне за обявяване на ГФО за 2017г. на процесното дружество в Агенцията
по вписванията – Търговския регистър.
Съдът предвид така изложеното също
намира, че в случая е не приложима хипотезата на чл.28 от ЗАНН и не следва да
се приеме, че се касае за маловажен случай. Процесното дружество е работило
през отчетния период на 2017г. и е ирелевантен обема на дейността му и
стойността на направените продажби. Следва обаче да се отбележи и факта, че
въпреки съставения и надлежно връчен АУАН за процесното нарушение, въззивното
дружество е е представило ГФО за 2017г. едва на 13.12.2018г., а за 2018г.
отново не е деклариран ГФО на дружеството.
От изложеното е възможно да се направи
единствено възможния извод, че умишлено и нарочно процесното дружество не
изпълнява задължението си да публикува в срок своя ГФО за 2017г. и 2018г.
Относно направените възражения съдът
намира същите за неоснователни. На първо място съдът не споделя възражението за
липса на извършено нарушение предвиди изложените по-горе основания и
факти. Правилно е посочено, че „Белор
България“ АД не е публикувало в срока до 02.07.2018г. и до момента на съставяне
на АУАН/момент, който е известен на представляващия дружеството, тъй като акта
му е връчен надлежно лично на него/ своя ГФО в Агенцията по вписванията –
Търговския регистър. Установено е кой е бил длъжен да подаде процесното заявление,
в какъв срок и пред кой орган.
Съдът както и АНО намира, че случаят
неследва да се квалифицира като маловажен, тъй като същия с нищо не се отличава
с по-ниска степен на общественна опасност от други подобни случаи.
По делото липсват каквито и да било
данни или доказателства за наличието на обективна невъзможност за подаване на
дължимото Заявление в сроковете предвидени от ЗСч и обявяване на ГФО.
Предвид изложените по-горе
мотиви и съдът приема, че НП е правилно, законосъобразно, справедливо и
съобразено с финансовите възможности на дружеството и като такова следва да
бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: