РЕШЕНИЕ
№ 4316
гр. Пловдив, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330109751 по описа за 2021 година
Предявени са обективносъединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 от
ГПК вр чл. 99 ЗЗД, вр. с чл. 79 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД от “Угренова естейт“ ЕООД, с ЕИК
********* представлявано от М.У. чрез: адв. Г., срещу Л. М. Д. ЕГН: ********** гр. *****,
ул. ******** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 72.85
лева- незаплатени суми по договори за далекосъобщителни услуги с клиентски номер
********/14.03.2018г. сключен между длъжника и **************** за която е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Притендира
разноски.
В исковата молба се твърди, че между ответника и ******* е налице договор от
14.03.2018г.;за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********
чрез мобилен номер ***********. Подписано е допълнително споразумение от 30.03.2018 г.
с план и абонамент от 26,99 месечно за 24 месеца и е добавен план с такса от 21,80.
Услугите са използвани, но не са заплатени за периода м. 05/2018-6/2018. Абонамента е
деактивиран на 30.08.2018 г. Вземането е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от
01.10.2019 г. Задълженията са притендирани по чл. 410 от ГПК-ч. г. д. 722/2021 г. на ПРС.
Издадената заповед за изпълнение е връчена по чл. 47 от ГПК.
В предоставения срок за отговор особения представител на ответника адв. З. оспорва
исковете. Отрича доставянето на услугите. Твръди нищожност на договора на основание
противоречие с ЗЗП. Оспорва цесията. Твърди, че не е съобщена на длъжника. Оспорва
авторството на уведомлението.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 722/2021 г. по описа на ПРС се установява, че в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за притендираното
вземане. Заповедта е връчена по чл. 47 от ГПК, поради което на заявителя са дадени
указания за предявяване на установителен иск. Изложеното сочи, че установителният иск е
допустим.
От приложените към чгд 722/21 на ПРС писмени документи-договор за
далекосъобщителни услуги от 14.03.2018 г.; допълнителни споразумения от 23.03.2018 г.,
30.3.2018 ; фактури от 22.05.2018 г.; 22.06.2018 г. ;23.07.2018г.; 22.08.2018 г.; договор за
цесия от 16.10.2018; 01.10.2019 г.; извлечение от приложение 1; уведомление за цесия, е
видно, че на 14.03.2018 г. между ответника и ******** е постигнато споразумение за
предоставяне ползването на мобилни услуги за 24 месеца при цена от 26,99 лв. на месец.
Издадени са фактури за периода 22.04.2018 -21.08.2018 г., с които са определени задължения
на ответника в размер от по 38,80 лв. за периода 22.04.2018-21.06.2018 г. и от 7,33 лв. за
периода 22.06.2018-21.07.2018 г.; Вземането е прехвърлено от кредитора на ***********,
който го е прехвърлил на ищеца.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира
следното:
Предвид установените факти от събраните писмени доказателства съдът приема за доказано,
че между ******** и ответника е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги от
14.03.2018 г. като за периода 22.04.2018-21.07.2018 г. оператора е начислил на ответника
задължения от 84,93 лв. - за ползвани далекосъобщителна услуга. По делото се представят
доказателства, за прехвърлени от кредитора на трето лице *********** на 16.10.2018 г.
вземания от ответницата в размер от 72,85 лв., но не става ясно дали длъжника е уведомен
за осъществената цесия, както и какво вземане е цедирано от третото лица на ищеца на
01.10.2019 г. Доколкото от особения представител на ответника се оспорва съществуването
на вземането по основание и размер, за да се уважи иска е необходимо ищеца да установи
при условията на пълно и главно доказване обстоятелствата по определяне на задължението
и начина на формиране на неговия размер, както и придобиването му чрез заявените цесии.
По делото не се ангажираха доказателства в тази насока, въпреки указаната доказателствена
тежест, поради което съдът намира за неустановени фактите сочещи дължимост на
притендираните вземания, което налага отхвърляне на предявения иск по чл. 422 от ГПК.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза
на ответника. Предвид липсата на искане и представени доказателства за осъществяването
им съдът намира, че не следва да се присъждат такива.
На ищеца разноски не се дължат.
По изложените съображения, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Угренова естейт“ ЕООД, с ЕИК ********* представлявано от
М.У. чрез: адв. В. Г., срещу Л. М. Д. ЕГН: ********** гр. *****, ул. ******** иск за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 72.85 лева(седемдесет и
два лева и 85 ст.) - незаплатени суми по договори за далекосъобщителни услуги с клиентски
номер ********/14.03.2018 г. сключен между длъжника и **************** за която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
722/2021 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
3