Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 126
16.03.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1128 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от ЕТ „Авицена – Е. С.“, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.„Р.“ №**, представляван от Е. И. С., подадена чрез пълномощник адв.М.Ф., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-540-0043711/27.08.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед била незаконосъобразна и немотивирана. Навеждат се съображения, че изложените от административния орган мотиви представлявали теоретични положения, без излагане на ясни и конкретни факти, от които да се установят предпоставките за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Също така не били посочени конкретно какви са последиците от това нарушение, които са взети предвид при определяне на продължителността на наложената ПАМ.
Сочи се, че както прилагането на тази мярка, така и продължителността на срока на същата следвало да бъдат съобразени с конкретните установени спрямо лицето факти. Твърди се, че в случая от всички събрани в хода на проверката доказателства не се установявало наличието на предпоставките на закона – основанието за налагане на ПАМ. От установените в хода на проверките обстоятелства и от събраните доказателства не се установявало неотчитането на приходи от продажби от страна на жалбоподателя, нито във връзка с конкретната продажба, заплатена с ПОС, нито за каквито и да е други продажби. Навеждат се съображения, че по отношение на плащането чрез ПОС-терминал на сума в размер на 84,95 лв. неправилно било прието, че тъй като общата стойност на трите ФКБ, представени от управителя на фирмата във връзка с конкретното плащане, била 93,60 лв., то същите не обосновавали липса на извършено нарушение, тъй като стойността надвишавала посочената платена чрез ПОС сума. Твърди се, че и трите бона били за извършена продажба на един клиент, като първата продажба била свободна продажба на лекарства, а другите две – продажби по рецепта, при които част от стойността на лекарствата не се заплащала от лицето, а се поемала от НЗОК, и дължимата за плащане и платена от клиента през ПОС сума била в размер на 84,95 лв. Нелогично било да се твърди, че може да се укрие приход, за който безспорно било налице доказателство за постъпило плащане. Ако в случая било допуснато някакво нарушение, то се свеждало до издаване на касова бележка за извършена продажба не когато е заплатена сумата, а в по-късен момент, но това не било с цел да се укрие приход, а защото към момента на плащането лекарствата по здравната каса не били изписани и предадени на лицето. Т.е. полученият приход в размер на общо 84,95 лв. бил отчетен, регистриран бил на ФУ с издаването на ФКБ, в деня, в който бил получен. Поради което както наложената в случая ПАМ, така и определеният от административния орган срок на запечатване на обекта, били явно несъразмерни с тежестта на конкретното нарушение. Показателно за тази несъразмерност било и обстоятелството, че ако имало извършено нарушение, то същото било извършено за първи път.
На следващо място в жалбата се навеждат доводи, че дори да не се приемело твърдението, че извършеното деяние не осъществява състава на нарушението по чл.186, ал.1, т.1, б.„а“, поради което заповедта била издадена без основание, то следвало да се има предвид, че същата не съответствала на целта на закона. Налагането на ПАМ преди издаване на наказателното постановление, защото в случая била налице именно такава ситуация, обосновавало извод за нарушение на целта на този вид административна принуда. От една страна жалбоподателят се лишавал от процесуалната възможност за защита, предвидена по чл.187, ал.4 от ЗДДС, а от друга това водело до невъзможност да се постигнат целените от законодателя правни последици с налагането на ПАМ, а именно своевременно обезпечаване на заплащането на наложената имуществена санкция. Освен че ограничавала правата на търговеца, в случая ПАМ засягала и правата на трети лица.
По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът, Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Протокол за извършена проверка (ПИП) в обект, сер.АА №0043711, на 19.08.2019 г. в 16.00 ч., в присъствието на М. А. Т., на длъжност пом. фармацевт, длъжностни лица при ГДФК, ЦУ на НАП, са извършили проверка в обект аптека „Мелея“, на адрес гр.Л., ул.„Ц.“ №***, стопанисван от ЕТ „Авицена – Е. С.“, гр.С., във връзка с печеливша бележка от лотарията на НАП.
В протокола е вписано, че в хода на проверката са изведени отчети от КЛЕН от двете монтирани в обекта ЕКАФП за 07.08.2019 г. В обекта има монтиран ПОС терминал със сключен договор с Posbank. Монтираните ЕКАФП са модел Датекс DP-25 с ИН на ФУ DТ 486972 и ИН на ФП 02684066 с регистрация в НАП с потвърждение №4101515/01.02.2018 г., и Датекс DP-25 с ИН на ФУ DТ 491381 и ИН на ФП 02707954 с регистрация в НАП №4097858/14.01.2019 г. Изведени са разпечатки от КЛЕН за времето от 07:40 часа до 09:44 часа от двете ФУ, но като цяла сума в размер на 84,95 лв. ФБ няма. Съгласно писмено обяснение от МОЛ Е. С., преди плащане по ПОС терминал може да се извърши и след сбора от няколко ФБ, тъй като има покупка на лекарства през НЗОК и на свободна продажба. Има и случаи, при които част от сумата се изплаща чрез ПОСТ и част от нея в брой. В момента на проверката не може да се предостави разпечатка от ПОС, тъй като е в края на работния ден и не е подадена предварителна заявка в банката за разпечатка. В обекта има специализирана аптечна складова програма „Фарма старт“. От изведена справка от програмния продукт в обекта се установи, че има отразени продажби без касов бон за 07.08.2019 г., видно от разпечатката. Видно от КДФО на 07.08.2019 г. се съхранява отчет от ПОС, в който подробно – детайлно са отразени транзакциите. Сумата в размер на 84,95 по покупка А92727 фигурира в дневния отчет на ПОС съгласно отпечатана справка за 07.08.2019 г. от складовата програма Отчет за дневни продажби Общият оборот е 4181,63 лв. в който влизат свободни продажби и продажби към НЗОК от клиенти. Оборота за 07.08.2019 г. от двете ФУ е в размер на 5171,44 лв., от които 3614,95 лв. в брой и 1556,49 лв. с чек – по здравна каса – сумата, която се поема от НЗОК.
Протоколът е подписан от съставилите го лица и от присъствалото лице М. А. Т., което не е вписало възражения.
При проверката са събрани: Разпечатка от КЛЕН 2 бр. за дата 07.08.2019 г. до 9:44 часа; разпечатка от складова програма; писмено обяснение и отчети за 07.08.2019 г. 2 бр.
Представена е и Декларация от Е. И. С. и М. Т. от 19.08.2019 г., в която същите са посочили, че отпускането на касова бележка става поотделно на свободна продажба и по Rp по НЗОК. Прави се тотал и се маркира на ПОС-терминала. Посочили също, че имат и два касови апарата и един клиент може да бъде обслужен и на двата касови апарата. Тоталът се маркира на ПОС-терминала за общата сума от двата апарата. Имало случаи, в които сумата, която трябва да плати клиента, надвишава сумата в дебитната карта, налага се да доплати в брой до дължимата сума на продажбата. Всички продажби по свободна и НЗОК се маркират на двете фискални устройства. Освен това, от маркирането във фискалното устройство до маркирането на ПОС-терминала се губи време. За всяка Rp по НЗОК се издава фискален бон. Така че ако клиентът е с 3-4 Rp означава, че се издават 3-4 касови бележки.
Представено е и Обяснение от 22.08.2019 г. от Е. С. – управител на ЕТ „Авицена – Е. С.“, обект Аптека „Мелея“ гр.Л., в което се сочи, че в обекта била извършена проверка във връзка с регистриран бон от ПОС-терминала, на стойност 84,95 лв., към който има издадени три касови бележки от касовия апарат, защото клиентът е купил лекарства от свободна продажба и е изпълнил две рецепти по здравна каса. Тъй като била дата 07.08.2019 г., в аптеката имало много пациенти и рецептите били вкарани в програмата по-късно. От там се явявала разлика във времето. Сумата от трите касови бележки била 84,94 лв., а от ПОС-терминала била 84,95, т.е. 1 ст. разлика, защото при вкарване на рецептите по Здравна каса се изчислявала и част от стотинката. Банката можела да даде извлечение от постъпилите общи суми за всеки ден.
Изготвен е и ПИП сер.АА №0043714 от 22.08.2019 г., във връзка с представени документи.
Във връзка с констатациите в ПИП №0043711/19.08.2019 г. е издаден Акт за установяване на административно нарушение №F507965/13.09.2019 г. срещу „Авицена – Е. С.“ ЕТ, за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1, т.4 от ЗДДС, изразяващо се в това, че при извършена проверка на 19.08.2019 г. в 16:00 часа в обект аптека „Мелея“, находящ се в гр.Л., ул.„Ц.“ №**, се установило, че на 07.08.2019 г. не е регистрирана и отчетена продажба на стоки от търговския обект на стойност 84,95 лв., платена чрез ПОС със сключен договор с Posbank. От направени разпечатки от КЛЕН, от двете ФУ, монтирани в обекта: DATECS DT-25 с ИН на ФУ DT486972 и ИН на ФП 02684066 и DATECS DT-25 с ИН на ФУ DT491381 и ИН на ФП 02707954 се установило, че за дата 07.08.2019 г. няма регистриран (издаден фискален бон) ФБ на стойност 84,95 лв., отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006 г.
Срещу така съставения АУАН от ЕТ„Авицена – Е. С.“ е подадено Възражение до Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, ведно с приложени доказателства, което е представено по делото.
Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-540-0043711/27.08.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на ЕТ „Авицена – Е. С.“, гр.С., е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – аптека „Мелея“, находящ се в гр.Л., ул.„Ц.“ №**, и забрана за достъп до него за срок от 10 дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Видно от представената Разписка, Заповедта е връчена срещу подпис на Е. И. С., в качеството ѝ на собственик на ЕТ „Авицена – Е. С.“, на 01.09.2019 г. Жалбата срещу нея е подадена по пощата на 11.09.2019 г.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорваната
заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си, като актът е
издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1, т.е. запечатване на обект, се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите, или от оправомощено от него длъжностно лице. Обжалваната Заповед е издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, който е посочен като орган по приходите в чл.7, ал.1, т.3, предл.второ на Закона за НАП, както и е надлежно оправомощен, съгласно т.1 от приетата като доказателство по делото Заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, да издава заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС. С представената по делото Заповед №2101/30.03.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП за временно преназначаване на Ж. Н. М.на длъжност Началник отдел в ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“, Дирекция „Оперативни дейности“, Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, считано от 01.04.2018 г., е доказана и персоналната компетентност на подписалото заповедта лице.
В заповедта са посочени фактическите и правните основания за издаването ѝ.
Приложената правна норма, посочена в административния акт като основание за налагане на ПАМ, е тази на чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Като фактическо основание в заповедта е посочено, че при извършени на 19.08.2019 г. в 16:00 ч. оперативна проверка и допълнителна документална проверка от 22.08.2019 г. относно търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – аптека „Мелея“, намиращ се в гр.Л., ул.„Ц.“ №***, стопанисван от ЕТ „Авицена – Е. С.“, е констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г.), е допуснал нарушение на същата, като не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство.
Подробно са описани установените в хода на проверката обстоятелства, отразени в Протоколи за извършена проверка в обект сер.АА №0043711 от 19.08.2019 г. и сер.АА №0043714 от 22.08.2019 г.
Според възприетото от административния орган, при проверките е установено, че на дата 07.08.2019 г. в 09:27 ч. е била регистрирана продажба на стоки, платени чрез ПОС- терминал в обекта, за която продажба не била издадена ФКБ от наличните в обекта фискални устройства. В заповедта е посочено, че в КДФО за дата 07.08.2019 г. се съхранява Детайлен репорт от ПОС, от който е видно, че има отразена покупка А 92727 на стойност 84,95 лв. в 09:27 часа, а при отпечатан в хода на проверката КЛЕН за двете използвани от дружеството в този обект фискални устройства, за дата 07.08.2019 г., за времето от 08:00 часа до 09:44 часа, от отпечатаните копия на ФБ е установено, че няма извършена покупка на лекарства или други консумативи от аптеката на обща стойност 84,95 лв. по ФБ.
Посочено е, че изискуемото от закона поведение е уточнено в чл.118, ал.1 от ЗДДС, цитирани са разпоредбите и на чл.118, ал.3 от ЗДДС, чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. и на чл.25, ал.1 и чл.27, ал.1, т.1 от Наредба №3 на БНБ от 18 април 2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. Прието е, че с оглед спазване на нормативните разпоредби, извършените продажби, свързани с основната дейност на дружеството – продажба на лекарства и медицински консумативи, е следвало да бъдат отчитани освен чрез използвания ПОС-терминал, и чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ за всяка извършена продажба и от страна на търговеца е нарушен съставът на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Идентично задължение се съдържа и в чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., издадена от Министъра на финансите на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС. Цитираната разпоредба също предвижда задължение за всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В процесния случай не е спорно, че жалбоподателят ЕТ „Авицена – Е. С.“ е лице по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., задължено да регистрира и отчита извършваните от него продажби чрез издаване на фискална касова бележка (ФКБ) от ФУ в търговския обект – аптека „Мелея“. Съгласно определението за фискален бон, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство, направено в чл.118, ал.3 от ЗДДС, същият е хартиен документи, регистриращ продажба на стока или услуга в търговски обект, включително по която се плаща с банкова кредитна или дебитна карта. Тоест несъмнено за извършената в обекта покупка А 92727, за която на 07.08.2019 г. в 09:27 часа е извършено присъствено плащане чрез ПОС-терминал в обекта, на стойност 84,95 лв., търговецът е следвало да издаде фискална касова бележка от въведено в експлоатация за обекта фискално устройство.
Още при
съставянето на ПИПО са били събрани и приложени писмени обяснения от Е. С. – управител
на обекта, в които се сочи, че сумата, отразена в ПОС-терминала в размер на
84,95 лв., са плащания по три Фискални бона (ФБ) – единия на стойност 53,40 лв.
от свободна продажба, втория за 14,10 лв. в 15:57 часа по НЗОК и третия за 26,10 лв. в 16:00 часа по НЗОК.
Тези три Фискални
бона са представени по делото. Първият е издаден на 07.08.2019 г. в 09:28:42 ч.
за обща сума 53,40 лв., заплатени за закупени лекарствени препарати – аналгин,
аспирин, конверид, конкор, норваск, парацетамол.
Вторият ФБ е
издаден на 07.08.2019 г. в 15:57:42 ч. за обща сума 14,10 лв., заплатени за
закупени препарати ирпрестан, конкор, като е посочено, че от пациента са
заплатени 12,30 лв., а сумата от 1,80 лв. = 1,23 лв. + 0,57 лв. е заплатена „от
НЗОК“.
Третият ФБ е
издаден на 07.08.2019 г. в 16:00:37 ч. за обща сума 26,10 лв., заплатени за
закупени препарати клопидрогел, неосордбид, тинтарос, като е посочено, че от
пациента са заплатени 19,24 лв., а сумата от 6,86 лв. = 4,53 лв. + 1,46 лв. +
0,87 лв. е заплатена „от НЗОК“.
Представени са и
два броя Рецептурна бланка – НЗОК, съответно Рецепта №4580 и 4581, за отпуснати
на пациент Г. Х. П. лекарствени продукти – Concor, Irprestan, Clopidogrel,
Neosorbid, Tintaros, изпълнени от
аптеката на 07.08.2019 г.
По делото е
представена и разпечатка от страници на Здравна книжка на същия пациент, от
която е видно изпълнението на 07.08.2019 г. на отпуснати му лекарства по НЗОК
от Аптека „Мелея“.
По искане на
жалбоподателя по делото бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпита на
свидетеля М.Н.П.. Същата заяви пред съда, че Г. Х. П. – лицето, на което е
представената по делото Рецептурна книжка, е неин свекър и тя често му е
пазарувала лекарства от същата аптека, намираща се на центъра в гр.Л.. За
процесната дата 07.08.2019 г. свидетелката разказа, че сутринта посетила
аптеката, и закупила оттам както лекарства, които били „на свободна каса“, така
и тези, отпуснати на свекър ѝ „по Здравна каса“, като заплатила едновременно
всички лекарства с картата си. Тъй като бързала за работа, а персоналът на
аптеката, който тя познавала, я помолили да изчака да оформят Рецептурната
книжка, свидетелката си взела закупените свободно лекарства, с касовата бележка,
и оставила Рецептурната книжка в аптеката за оформяне, а след работа отишла да
си вземе оттам и лекарствата, които били
останали по Здравната каса, с касовата бележка.
Събраните по
делото писмени и гласни доказателства, в тяхната съвкупност, напълно подкрепят
заявеното от оспорващия възражение, че в действителност ЕТ „Авицена – Е. С.“ е регистрирало
и отчело извършената в търговския обект аптека
„Мелея“ продажба на стоки, за които чрез ПОС-терминал е заплатена сумата от 84,95
лв., чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за
обекта фискално устройство. Това обстоятелство се установява на първо място от
самите представени Фискални бонове, чиято обща стойност е равна на 84,94 лв.,
ако се изключат сумите по рецептурните бланки, които не се заплащат от
пациента, а от РЗОК, и се сумират само вписаните във ФКБ суми „от пациента“ –
съответно 53,40 лв.; 12,30 лв. и 19,24 лв. По своето съдържание фискалните
бонове, издадени в 15:57:42 ч. и в 16:00:37 ч. на 07.08.2019 г., отговарят на изписаните на пациента
Пасков медикаменти, частично заплащани от НЗОК, а свидетелските показания на
свид.П. са логични и житейски достоверни, поради което съдът ги кредитира с
доверие. От доказателствената съвкупност се изяснява, че заплащането на обща
сума от 84,95 лв., за покупката на условно
групирани в три групи лекарствени продукти, извършена от свид.П. от аптеката в
сутрешните часове на 07.08.2019 г., е направено с карта чрез ПОС-терминал в
аптеката в 09:27 ч., при което е издаден първият ФБ от 09:28:42 ч. – за първата
група лекарства, заплащани само от купувача, а след като свидетелката е
оставила Рецептурната книжка за обработване и след работа се е върнала в
аптеката, за да получи и останалите две групи лекарства, заплащани частично от
НЗОК, са били разпечатани и ФБ от 15:57:42 ч. и ФБ от 16:00:37 ч.
Вмененото на
търговеца, с обжалваната заповед, нарушение на реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, се изразява в нерегистриране чрез издаване на
фискална касова бележка от въведено в експлоатация за обекта фискално
устройство, на конкретната сума от 84,95 лв., заплатена чрез ПОС терминал, за
извършена покупка от аптеката, отразена в 09:27 ч. на 07.08.2019 г.
Административният
орган неправилно е приел, че приложените към обясненията на търговеца три броя
ФКБ не обосновават липсата на извършено нарушение, тъй като общата им стойност
от 93,60 лв. надвишава посочената сума, платена през ПОС, а именно 84,95 лв.
Както вече беше посочено, общата сума, заплатена от пациента по тези три ФБ
съвпада като размер с платената чрез ПОС-терминал такава. Несъмнено с
издаването на тези три ФБ търговецът е изпълнил вмененото му с чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18 от 13.12.2006 г. задължение да регистрира и отчита извършените от него
продажби на стоки или услуги във или от търговския обект чрез издаване на фискална
касова бележка от ФУ, съответно не е допуснал описаното в обжалваната заповед
нарушение на тази разпоредба, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което
принудителната мярка му е наложена незаконосъобразно.
Административният
орган е вписал в акта, че сумите от НЗОК
са изчислени по складовата програма с отстъпките в момента на продажбата, но
обработката като цяло е извършена в по-късен час. Това обстоятелство обаче,
дори да представлява неспазване на реда
или начина за издаване на съответен документ за продажба, в конкретния случай
не е вменено като нарушение на търговеца, въз основа на което да му е приложена
мярката.
Освен това съдът
счита, че при евентуалното налагане на принудителната административна мярка
само и единствено поради неиздаване на двата броя ФБ в часа на извършеното чрез
ПОС-терминала плащане, липсва съразмерността между евентуалните щети, които ще
бъдат нанесени на фиска и предвидимите последици за адресата на мярката.
В този случай няма извършено нарушение, което да е довело до укриване на
някакви приходи от страна на жалбоподателя, няма и реално
ощетяване на фиска, при което запечатването на търговския обект не би съответствало
на нито една от целите на принудителната административна мярка, посочени в
чл.22 от ЗАНН.
Освен това следва
да се има предвид, че дори когато преследва законоустановени цели,
принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона.
Посоченото произтича от изискването на принципа за съразмерност, заложен в чл.6,
ал.2 и ал.5 от АПК. В случая прилагането на принудителна административна мярка
не само не би постигнало нито една от целите на административната принуда, но
напротив, би ограничило в значителна степен правата на жалбоподателя, доколкото
го възпрепятства да упражнява търговска дейност за определен срок, при отчитане
и на обстоятелството, че се касае за търговски обект – аптека. Не може да се
приеме, че с налагането на ПАМ за срок от 10 дни ще се предотврати настъпването
на вредни последици, тъй като не е изяснено какви ще бъдат те.
Съдът намира, че
процесната ПАМ запечатване на търговски обект – аптека и забрана за достъп до
него за срок от 10 дни, по реда на чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, е наложена
незаконосъобразно, което предпоставя отмяната на оспорената заповед.
С оглед изхода на
спора, основателна е претенцията на оспорващия в негова полза да бъдат
присъдени поисканите и направени по делото разноски – 50 лв. внесена държавна
такса и 300 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна
защита и съдействие от 10.09.2019 г., платими от ответника.
Водим от изложеното
и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №ФК-540-0043711/27.08.2019 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив
в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите – гр.София, да заплати на ЕТ „Авицена – Е. С.“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.С., ул.„Р.“ №***, представляван от Е. И.
С., разноски по делото в размер на 350 (триста и петдесет) лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: