Присъда по дело №3107/2014 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 236
Дата: 28 октомври 2014 г. (в сила от 12 март 2015 г.)
Съдия: Георги Валентинов Георгиев
Дело: 20142120203107
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 юли 2014 г.

Съдържание на акта

      П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№236                                                                28.10.2014 година                               град  БУРГАС

 

                                             В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен  съд                                              XVIII - ти наказателен състав

На двадесет и осми октомври                       две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

                                                

Секретар: В.П.

Прокурор: В.Г.

като разгледа докладваното от съдията Георгиев,

наказателно от общ характер дело № 3107 по описа за 2014 година

 

                                                             П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.С.Д., роден на *** г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, неосъждан, с адрес ***, к/с „П.”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, ЕГН **********, за ВИНОВЕН, в това, че в периода месец април 2013 г. – месец май 2014 г., включително, в гр. Бургас, след като е бил осъден с Решение № 610 от 19.04.2012 г. на PC Бургас, с което е било утвърдено споразумение по гражданско дело № 9526/2011 г. по описа на PC Бургас, влязло в законна сила на 19.04.2012 г., да издържа свой низходящ – малолетната си дъщеря Р.Д.Д., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител В.В.К., ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 14 (четиринадесет) месечни вноски, в размер на 150 (сто и петдесет) лева всяка, възлизащи на обща стойност в размер на 2100,00 (две хиляди и сто) лева, платими в гр. Бургас – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 183, ал.1, вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца.

ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия Д.С.Д. наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, за срок от 3 /три/ години.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Бургаски окръжен съд  в 15-дневен срок от днес.

 

                                                                                     СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР:В.П.

 

                                                          

 

 

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХД № 3107/2014 г. по описа на БРС, НО, 18 състав

 

Районна прокуратура Бургас е повдигнала обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК против подсъдимия Д.С.Д., ЕГН ********** за това, че в периода месец април 2013 г. – месец май 2014 г. включително, в гр. Бургас, след като е бил осъден да издържа свой низходящ – малолетната си дъщеря Р.Д.Д., ЕГН **********, не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 14 месечни вноски всяка от по 150,00 лв. - общо в размер на 2100,00 лв.

            Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Моли последният да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 НК, да се отложи за срок от три години. Намира, че като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат възстановяването на дължимата сума за издръжка, процесуалното поведение на подсъдимия и направеното самопризнание от негова страна.

            В настоящото производство не участва частен обвинител и граждански ищец.

            Подсъдимият изразява съжаление за стореното и моли да му бъде наложено условно наказание.

            Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            Подсъдимият Д.С.Д. е роден на *** г. в гр. София, но към момента живее в гр. Бургас, ж.к. „Зорница”, к/с „П.”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *. Той е българин, български гражданин. Има завършено средно образование. Понастоящем не работи. Разведен е, като има дъщеря – Р.Д.Д., за която се грижи бившата му съпруга – свидетелката В.К.. Подсъдимият не е осъждан и има ЕГН **********. Д.Д. е освобождаван от наказателна отговорност, като му е било наложено административно наказание по реда на чл. 78а НК, а именно глоба в размер на 1500,00 лв., която към 30.05.2014 г., а и към настоящия момент, не е  заплатена. 

С решение № 610/19.04.2012 г. по гр. д. № 9526/2011г., влязло в сила на 19.04.2012 г., РС Бургас е постановил разтрогване на брака между подсъдимия Д. и свидетелката В.К.. Със същия съдебен акт е било утвърдено споразумение за решаване на делото, съгласно което Д.Д. следва да заплаща месечна издръжка на малолетната си дъщеря Р.Д. в размер на 150,00 лева.

Тъй като в определен момент подсъдимият спрял да плаща дължимата издръжка, майката и законна представителка на пострадалата Р.Д. – св. В.К., поискала съдействие от БРП за търсене на наказателна отговорност от Д.. След образуване на производство от общ характер за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК (ДП № 01-368/13 г. по описа на 01-во РУП Бургас), Д.Д. изплатил всички дължими вноски по тогава повдигнатото срещу него обвинение - общо в размер на 1 650,00 лева (като издръжката била издължена до месец март 2013 г. включително). В резултат на така извършеното плащане, БРП прекратила воденото срещу Д. наказателно преследване, на основание възникналата привилегия по чл. 183, ал. 3 НК (видно от постановление на БРП от 18.04.2013 г.).

След прекратяване на ДП № 01-368/13 г. по описа на 01-во РУП Бургас започнало ново съставомерно поведение на подсъдимия, който отново не плащал дължимата месечна издръжка, като срещу него било образувано настоящото наказателно преследване, в хода на което БРП му е повдигнала обвинение за период следващ постановлението по предходното дело - за периода месец април 2013 г. – месец май 2014 г. За времето от месец април 2013г. до 27.06.2013 г. подсъдимият не внесъл нито една месечна вноска по дължимата от него издръжката. Едва на 27.06.2013 г. (при вече просрочени две месечни вноски) направил превод за сумата от 100,00 лева, която сума отишла за погасяване на част от месечната издръжка за месец април 2013 г. – най-старото и обременително от задълженията на длъжника. На 18.07.2013 г. Д. направил нова вноска от 100,00 лева, която отишла за погасяване на остатъка от задължението за месец април 2013 г. и за част от това за месец май 2013 г. На 24.08.2013 г. подсъдимият направил нова вноска по дължимата издръжка, този път от 300,00 лева, с която погасил остатъка от задължението за месец май 2013 г., това за месец юни 2013 г. и част от това за месец юли 2013 г.

Последвал нов период на забава в издължаване на вноските, като едва на 06.08.2014 г. и на 10.09.2014 г. (извън рамките на инкриминирания период) подсъдимият превел сумите от 200,00 лева и 1400,00 лева, които отишли за погасяване на издръжката за целия останал инкриминиран период.  

В хода на разследването било установено, че в периода 07.11.2013 г. – 20.01.2014 г. и в периода от 20.03.2014 г. до настоящия момент в ТД на НАП, гр. Бургас са регистрирани два трудови договора на името на Д.Д.. Въпреки това в периода месец април 2013 г. – месец май 2014 г. той не изплащал дължимата издръжка, чийто общ размер за периода достигнал сумата от 2100,00 лева.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно и установена от приложените по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на св. К., дадени в рамките на производството пред настоящата съдебна инстанция; писмени: решение по гр.д. № 610/11 г. на БРС (л. 57 от ДП), справка за съдимост на подсъдимия (л. 52-53 от ДП), постановление на БРП от 18.04.2014 г. (л. 37-38 от ДП), писма от ДСИ (л. 10 и л. 60 от ДП), справка от ТД на НАП, гр. Бургас (л. 67 от ДП), писмо от ТД на НАП, гр. Бургас (л. 72 от ДП), вносни бележки (л. 23-28; 73-74 от ДП и л. 24-25 от СП), извлечения от сметка (л. 39-47 от ДП), сведения (л. 8-9 и л. 21 от ДП), протокол за полицейско предупреждение (л. 22 от ДП). Съдът кредитира показанията на разпитаната в съдебно заседание свидетелка като обективни, логични и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал, като същите се не се оспорват и от подсъдимия, който участва в съдебните прения. Съдът намира, че събраните по делото писмени доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което ги кредитира изцяло.

            При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

Подсъдимият Д.С.Д. в периода месец април 2013г. – месец май 2014 г. включително, в гр. Бургас, след като е бил осъден да издържа свой низходящ – малолетната си дъщеря Р.Д.Д., не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 14 месечни вноски всяка от по 150,00 лева - общо в размер на 2100,00 лева.  

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в бездействието на подсъдимия в посочения период по отношение на изплащане на дължимите вноски за издръжката на малолетната си дъщеря, за което е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно чл. 68 от ЗЗД неговото задължение е носимо, а не търсимо, поради което престъпният му резултат е реализиран в гр. Бургас, където е местожителството на кредитора (малолетната Р.Д.), който действа чрез законния си представител (св. В.К.), като в настоящия казус е налице забава на длъжника за период повече от два месеца. Тъй като подсъдимият е бил осъден да изплаща издръжката на своя низходящ до настъпването на законова причина за отпадане на основанието за нейната дължимост, а такава причина все още не е налице, не било налице и правно основание за отпадане на задължението за заплащане на издръжка в инкриминирания период.  

До приключване на делото пред настоящата инстанция (т.е. преди постановяване на присъдата) подсъдимият е изпълнил задължението си изцяло, като не са настъпили други вредни последици за пострадалия, но привилегията на чл. 183, ал. 3, изр. 1 НК не може да бъде приложена, тъй като подсъдимият се е ползвал вече от същата (видно от постановление на БРП от 18.04.2013г.).

            От субективна страна деянието е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

В рамките на общата процедура по Глава ХХ НПК на базата на  доказателствено подкрепената фактология, съобразно степента на обществена опасност на престъпното деяние и личността на извършителя, съдът индивидуализира наказателната отговорност за извършеното престъпление по чл. 183, ал. 1 НК при условията на чл. 54 НК, тъй като не намери основания за приложението на чл. 55 НК, считайки че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства.

При индивидуализицията на наказателната отговорност съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелство големият брой незаплатени месечни вноски от дължимата издръжка – 14 месечни вноски на обща стойност 2100,00 лева.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете на първо място пълното изплащане на дължимата за инкриминирания период издръжка, чистото съдебно минало на подсъдимия, съдействието и изразеното съжаление за стореното.  

При тези данни съдът определи размера на наложеното наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства в минималния предвиден в закона, а именно три месеца лишаване от свобода.

В случая са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК - съдът наложи на подсъдимия наказание в размер на три месеца лишаване от свобода, същият не е осъждан и най-вече защото намери, че за целите на наказанието – за поправянето не подсъдимия, за указване на предупредително въздействие върху него, за да му се отнеме възможността да извърши други престъпления и за да се въздейства възпитателно и предупредително на останалите членове на обществото, не е необходимо Д.Д. да изтърпи ефективно така наложеното му наказание от три месеца лишаване от свобода, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 НК отложи същото за срок от три години.    

Тъй като подсъдимият вече е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, въпреки вида и размера на наложеното му наказание, както и възстановяването на имуществените вреди, в случая не са налице предпоставките за ново приложение на чл. 78а НК.

Веществени доказателства по делото няма приложени.

Разноски по делото няма направени, поради което и подсъдимият не бе осъден да заплати такива.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                  

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

            ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР:В.П.