МОТИВИ към
Присъда № 38
от 08.04.2014 г. на Районен съд –
Хасково, постановена по н.о.х.д. № 34 по
описа за 2014 година.
Районна прокуратура – Хасково е
внесла срещу подсъдимия А.Т.Я. *** обвинителен
акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено
престъпление: по чл.331, ал. 3, предл. 2 – р0, вр. ал. 1,
вр. чл. 330, ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че на 26.03.2013 г. в град Хасково
по непредпазливост запалил чужди движими вещи, а именно 9 комплекта /18 бр./ масажни
облегалки за масажни столове „Vito SL А 33”, 3 бр. настолни циркуляри марка „Asaki”, модел
„АС 350В”, 4 бр. машини за мелене на месо марка „Bertol 12 BN”, 2 бр. машини за
мелене на месо марка „Bertol 12 BS”, 1бр. машина за мелене на месо марка
„Bertol 12 BF”, 10 броя машини за мелене на месо марка „Bertol 22 BN”, 4 бр. машини
за мелене на месо марка „Bertol 22 BF”, 6 бр. машини за мелене на месо марка
„Bertol 28 BN”, 4 бр. машини за мелене на месо марка „Bertol 32 HD”, собственост
на „Вито Трейд” ЕООД, град Хасково с ЕИК *********, от което са последвали значителни
вреди в размер на 43400.00 лева.
В съдебно
заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението против подс. А.Т.Я. във вида, в
който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства то било
доказано по несъмнен начин. След кратък анализ на събраните доказателства,
както на досъдебната, така и в съдебната фаза на процеса, приема, че безспорно от обективна и
субективна страна подсъдимият А.Т.Я. бил осъществил състава на чл. 331, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 от НК, като тезата за случайно деяние в конкретната
хипотеза можело да бъде напълно изключена, по съображения конкретно и подробно
развити пред съда. Развива и подробни
аргументи, основани и възприетото виждане от състав на ВКС на РБ в цитирана
съдебна практика, относно конкретната проявна форма на вината и съпоставката на
поведението на подсъдимия от гледна точка дължимото се такова в случая и
изискванията на закона, въз основа на които би могло да се приеме, че е налице
„случайно деяние”, изключващо виновно поведение. По отношение на причините за
възникване на пожара възприема изцяло заключението на вещото лице по
назначената на досъдебната фаза и изслушана в съдебно заседание физико - химическа експертиза и пожаро – техническо
заключение. По явяващия се спорен въпрос за базата, въз основа на която да се
гради преценката за стойността на увреденото имущество счита, че правилно било
да се възприеме, както в заключението на вещото лице по изслушаната оценителна
експертиза, че критерият се явява пазарната стойност, а не митническата, но
предоставя на съда крайното решение. Предлага съдът да признае подсъдимия за
виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а при
индивидуализация на наказанието да бъде отчетено, че подсъдимият е с
необременено съдебно минало и има добри характеристични данни, поради което, въпреки
квалифициращият признак „големи размери”, подсъдимият следвало да понесе
наказание, определено при условията на чл. 55 от НК. Счита, че наказание „Пробация” в рамките на 1 година с двете
задължителни мерки би изиграло своята възпитателна и превантивна роля и би изпълнило целите на
чл. 36 от НК.
Защитникът на подсъдимия А.Т.Я. – адв. В.Ч. пледира
при произнасянето на присъдата да се вземе под внимание че така предявеният срещу неговия доверител обвинителен акт
страдал от пороците, визирани в чл. 102, т. 2 НПКи
държавното обвинение, с оглед разпоредбата на чл. 103 НПК, не било доказало изцяло деянието, виновното поведение на подсъдимия, причинно-следствената връзка и размера
на вредите. Твърди, че деянието било напълно случайно, а след анализ на
установените по делото фактически положения отново набляга на тезата, че обвинителният акт страдал от порока, че не било безспорно доказано деянието, описано в
него. Пораждането
на съмнения, двояко
тълкуване и възприемане на установените факти, водела до недоказаност на обвинението, като по никакъв начин не се събрали доказателства дали случайно в
друго помещение в този период не била
извършвана някаква друга огнева дейност, като причина за възникване на пожара и предлага
конкретен анлиз на установените в хода на съдебното следствие данни. Относно
изискването на чл. 102, т. 2 НПК за
характера и размера на вредите, счита, че съдът следвало да възприеме вреди под формата на
претърпяна загуба, а не вреди под формата на пропусната полза, какъвто бил подходът в оценъчната експертиза. По конкретно
наведени доводи счита,
че обвинението не било доказано по необходимия
безспорен начин, не
било налице виновно поведение на неговия подзащитен, не бил доказан размерът на щетите, като дори в показанията на представителя на потърпевшата
фирма се
сочели по малък брой изгорели машини от
визирания от прокуратурата като предмет на инкриминираното деяние. С оглед на
изложеното моли за съдебен
акт, с който да съдът да приеме,
че е налице случайно деяние и да постанови оправдателна присъда за неговия подзащитен.
Вторият измежду упълномощените
защитници на подсъдимия А.Т.Я. – адв. Димо Стоянов също пледира при
произнасянето на присъдата да се вземе предвид, че предявеното обвинение не кореспондирало
със събраните по делото доказателства. Изтъква пред съда принципа, че доказателствата
в един наказателен процес, очертаващи виновно поведение, трябвало да имат такъв
характер, че да можело да бъдат наречени категорични и да липсва каквото и да е
било съмнение по отношение на подсъдимия, изправен пред съда. Дали това поведение
очертавало умишлено или непредпазливо деяние, то изискванията към доказателствата
били едни и същи. В случая се твърдяло от прокуратурата, че при упражняване на една
правно регламентирана дейност, т. е. газорезачни работи, трябвало да има инструктаж
за безопасност, подсъдимият да е преминал обучение и да осигури безопасността при
извършването на тези работи, но счита, че пряко в помещението, в което доверителят
му е работил, тези всички изисквания са били спазени, т. е. нарушение в тази част
нямало. Спорен се явявал въпросът следвало ли е да предвиди, знаел ли е, че би могло
една стопилка да премине в другото помещение, по който въпрос обаче подлага
доказателствените източници на обстоен и задълбочен анализ, който по същество
се явява критичен и насочен към оборване на обвинителната теза В обобщение
приема, че когато имало различни възможности за възникването на едно деяние, когато
не били налице онези доказателства, които да го обосноват по несъмнен начин, не
можело обвинението да се нарече доказано. Освен по отношение на самото обвинение
като престъпление във връзка с това дали е случайно събитие или небрежно изпълнение
на професионална работа, част от състава на престъплението се явявал размерът на
щетите. Посочва, че употребява този термин, тъй като счита пропусната полза в никакъв
случай не била щета и подлага на детайлен анализ този пункт от обвинението,
като разкриващ и други нюанси в случая, включително и възможности за използване
на някоя от диференцираните процедури при разглеждане на делото при друг подход
на обвинението по този обективен признак. Моли съда да признае подсъдимия за
невиновен по отношение на престъплението, за което е предаден на съд и на
основание чл. 304 от НПК същият да бъде оправдан по така повдигнатото му
обвинение.
Подсъдимият
А.Т.Я. заявява, че разбира
обвинението, но не признава за виновен по него. В хода на съдебното следствие отказва да даде обяснения за случая, а в своя защита се придържа към
изложеното от неговите защитници. В даденото му право на последна дума изразява позицията си, че няма вина по случая.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията
на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
А.Т.Я. е роден на *** ***, същият е български гражданин, от
българска етническа група, със средно образование, женен, работи в ЕТ „Тодик - Тодор
Диков” град Хасково, живущ ***.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 395, издадена от
Районен съд – Хасково на 22.04.2013 г. подсъдимият А.Т.Я. не е осъждан. От събраните за подсъдимия характеристични данни се установява, че същият няма
криминални и съдебни регистрации от органите на полицията на територията на
страната. А в попълнената от него Декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние, освен вписаните месечни доходи в размер на 230 лева от
трудова дейност е вписано, че притежава лек автомобил, марка „Ауди”, модел „90”
с рег. № *********.
Установено в хода на разследването по
досъдебното производство, а така също, след извършена служебна справка от съда
в Търговския регистър, че свидетелите В.Г.И. и М.Д.Д. *** са съдружници и
собственици на капитала на дружество с ограничена отговорност с наименование на
фирмата „Вито Трейд” което се представлявало от двамата, в качеството им на управители.
Посоченото търговско дружество имало за дейност внос и продажба на стоки за бита
и промишлеността, като за целите на дейността на „Вито Трейд”, чрез неговия управител,
свид. М.Д., бил сключен на 10.01.2013 г. Договор за наем на недвижим имот, по силата
на който, за срок от 1 година, от „Свила" АД, град Хасково представлявано от
свид. Ц.Д., било наето помещение с площ от 240 кв.м. Помещението съставлявало част
от главен производствен корпус, разположен в южната му част, находящ се в гр. Хасково,
бул. „Съединение” № 58. След предоставяне на владението, в наетия имот били складирани стоки, собственост
на „Вито Трейд” ООД, град Хасково, а именно професионални месомелачни машини, настолни
циркуляри и столове за масаж, два модела. Описаните стоки били предназначени за
последваща продажба в търговската мрежа в страната, като за целта били фабрично
нови и опаковани в кашони. Отвъд южната стена на наетото от „Вито Трейд” ООД помещение
се намирало друго, празно помещение, което преди време било използвано за абонатна
станция на стара паропроводна мрежа в сградата на „Свила” АД. За целта помещението
било оборудвано с множество метални тръби с различен диаметър за разпределение на
парата. Паропроводната мрежа в сградата отдавна не била в употреба, а изолацията
на тръбите постоянно се рушала и падала.
На 01.03.2013 г. свид. Ц.Д., представляваща
„Свила” АД, град Хасково сключила със свид. Г.Т.Г., действащ като ЕТ „Тодик — Тодор
Диков”, град Гълъбово, обл. Стара Загора Договор за покупко – продажба на
отпадъци с предмет изразяване, сортиране и извозване на метални отпадъци,
включващ и тръбите от старата правопроводна мрежа в сградата на „Свила” АД,
град Хасково. Едноличният търговец „Тодик — Тодор Диков” извършвал по занятие дейността,
за която сключил договор със „Свила” АД, като за целта имал издадено Разрешение
за извършване на дейности по третиране на отпадъци №14-ДО-175-00, издадено на
01.02.2013 г. от РИОСВ - Хасково. На трудов договор при ЕТ „Тодик - Тодор Диков”
работел и подсъдимият А.Т.Я., нает на работа за категория дейност, за която се
изисквала компетентност. Същият притежавал Свидетелство за правоспособност при заваряване
с peг. №2073/12.0б.2007г., издадено от ЦПО към „Институт по заваряване” АД, гр.
София, а след успешно издържан практически изпит подс. А.Я. имал правоспособност
– „заварчик на газокислородно рязане”.
На инкриминираната дата - 26.03.2013 г.
от работници при ЕТ „Тодик-Тодор Диков”, град Гълъбово било започнато изпълнение
по сключения със „Свила” АД, договор за изразяване,
сортиране и извозване на метални отпадъци, а именно конкретно за тръбите в помещението,
представляващо абонатна станция на старата правопроводна мрежа на сградата, находяща
се в град Хасково, бул. „Съединение” 58. На място били изпратени подсъдимия А.Я.,
боравещ с газокислородна горелка, свид. А.А. - общ работник и свид. К.К. - шофьор
на камион. На същите бил проведен начален, периодичен и извънреден инструктаж по
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана.
В около 13.00 часа подс. Я. започнал да
реже тръбите в бившата абонатна станция на пароразпределителната мрежа, а свидетелите
К. и А. изнасяли нарязаните железа извън помещението и ги товарели на камион. В
един момент подс. Я. започнал да реже с газокислородната горелка тръба, намираща
се в близост до северната стена на помещението. Същата тази стена разделяла старата
парозпраделителна станция и наетото от „Вито Трейд” ООД, град Хасково помещение
в същия недвижим имот. Тази метална тръба, също, както и останалите била
облицована с вата, която преди дейността по рязане се премахвала в участъците,
в които щяло да се реже. Същата преминавала през стената на определена височина,
с определена U – образна извивка от едното към другото помещение, без обаче носеща
конструкция да бъде самата стена, а около тръбата имало отвор между двете помещения.
Въпреки, че в стената имало дупка, която след почистване от ватата около
тръбата увеличила своя размер и без предварително - преди започване на огневата
дейност да се убеди какво имало от другата страна, подс. А.Я. започнал действия
по рязане на тръбата с газокислородната горелка, което представлявало огнева дейност,
а в резултат боравеното с този тип газорезачно средство се произвеждали множество
искри /стопилки/, които хвърчели хаотично.
В един момент, в около 14.00ч.
подсъдимият Я. забелязал, че през дупката в стената от съседното помещение започнал
да излиза дим и незабавно уведомил своите колеги – свидетелите К.К. и А.А. за ставащото,
като тримата разбили част от тухлената стена и започнали да хвърлят вода в другото
помещение, но пожарът в съденото помещение, вместо да бъде потушен станало
ясно, че се разраства. Поради тази причина тримата работници на ЕТ „Тодик — Тодор
Диков” заобиколили сградата и отишли до входа на помещението, наето от „Вито Трейд”
ООД, от източната страна на сградата. Вратата на това помещение обаче била заключена
с катинари, което наложило разбиването им от свид. К.. След като тримата влезнали
вътре видели горящите кашони, находящи се точно от другата страна на стената, до
която подс. А.Я. извършвал огневите работи, в резултат на които нагорещени стопилки
/искри/, от огневата дейност на подсъдимия А.Я., попаднали върху горимия материал,
в който стоките били опаковани — хартия, полиетилен и пенополистирол, и така го
възпламенили, а впоследствие огънят обхванал и разположените в помещението чисто
нови опаковани в кашони професионални месомелачни машини, настолни циркуляри и столове
за масаж. След като проникнали в помещението, свидетелите К. и А. започнали да правят
опити да гасят пожара с налични пожарогасители, а подсъдимият Я. започнал да дърпа
кашоните далеч от огъня. За случващото се били уведомени последователно свид. Г.Т.Г.,
на когото позвънил свид. К.К., а първият, наредил на служителите си да „влизат
и гасят” и на свой ред се обадил на свид. Ц.В.Д.. Последната се намирала в
производствената база и се отправила към мястото на пожара и междувременно
уведомила по телефона свид. М.Д., а същата, като узнала, незабавно подала сигнал
на телефон за спешни повиквания „112”, и бил изпратен екип на Районна служба „Пожарна
Безопасност и защита на население”, град Хасково. След това позвънила и на неин
и на свид. В.И. познат – свид. М.В.Ч.,
който им помагал с дейността на фирмата и го помолила да отиде на място да
провери какво се случва. Последният се отправил към мястото, а тя, заедно със
свид. И., също се насочила натам. Когато пристигнали, освен техния семеен
приятел – свид. М.Ч., в района бил вече и свид. Г.Т.Г.. Междувременно екипът на
РС ПБЗЗ - Хасково, пристигнал на място, в състав на който бил и свид. М.Б., локализирал
пожара и започнал незабавното му гасене. Въпреки действията на служителите на ЕТ
„Тодик — Тодор Диков” и тези на PC „ПБЗН” - Хасково, в резултат на пожара напълно
били унищожени (изгорели) 9 комплекта /18 бр./ масажни облегалки за масажни столове
„Vito SL А 33”,
3 бр. настолни циркуляри марка „Asaki”, модел „АС 350В”, 4 бр. машини за мелене
на месо марка „Bertol 12 BN”, 2 бр. машини за мелене на месо марка „Bertol 12
BS”, 1бр. машина за мелене на месо марка „Bertol 12 BF”, 10 броя машини за мелене
на месо марка „Bertol 22 BN”, 4 бр. машини за мелене на месо марка „Bertol 22
BF”, 6 бр. машини за мелене на месо марка „Bertol 28 BN”, 4 бр. машини за мелене
на месо марка „Bertol 32 HD”, собственост на „Вито Трейд” ЕООД, град Хасково с ЕИК
*********.
На свид. Г.Т.Г., в качеството му на изпълнител
на огневата дейност по цитирания договор от 01.03.2013 г. бил съставен от служител
на РСПБЗН - Хасково Акт за установяване на административно нарушение № 2/27.03.2013г.
и бланков номер: 344448 за извършено нарушение на чл. 77, т.1 от Наредба I
-2377/15.09.2011 г. Въз основа на този АУАН било издадено и Наказателно постановление
№2/26.04.2013г., вляло в законна сила на 16.05.2013 г. на свид. Г. за това, че при
извършване на газо-резни работи бил нарушил изискванията на чл.77, т.1 от Наредба
Із-2377/15.09.2011 г., изразяващи се в палене на искра от извършването на огневи
работи върху горим материал, намиращ се под мястото на извършване, с което бил допуснал
пожар. Впослдствие пред него, служителите на фирмата му обяснили, че в района,
в който възникнал пожара, други лица не е имало, с оксижена работел, както се
следвало единствено и само подс. А.Я., а общият работник и шофьора – помагали
при подготовка на тръбите за рязане и при последващото им изнасяне навън и
товарене.
Според изготвеното на досъдебното производство
пожаро-техническо заключние, причината за възникване на пожара е нарушаване пожарната
безопасност при извършване на огневи работи. Според експерта пожарът е имал едно
огнище, намиращо се непосредствено до южната стена, разделяща горящото помещение
от помещението, в което са се извършвали огневите работи.
Според заключението на вещото лице по
назначената физико-химическа експертиза, предизвикването на горене /респективно
пожар/ е станало от малък източник на запалване — искри. При изслушване в
съдебно заседание, вещото лице заявява, че в пробите, предоставени и подложени
за изследване и анлизирани с метода на газовата хроматография са установени
следи от бензин, дизел и минерално смазочно масло, което според вещото лице не
означава наличие на такива вещества, а единствено следи, като акцентира на
разликата, доколкото наличие на такива вещества се установява единствено в
случай, че се установят всички пикове, а не само някои от характерните пикове на
въглеводороди, влизащи в състава на дизела, бензина и на минералните масла.
Съгласно заключението на вещото лице
по назначената и изготвена по делото оценителна експертиза стойността на 9 комплекта
/18 бр./ масажни облегалки за масажни столове „Vito SL А 33” е в размер на 13 320 лева, на
3 бр. настолни циркуляри марка „Asaki” модел „АС 350В” е в размер на 1 200 лева,
на 4 бр. машини за мелене на месо марка „Bertol 12 BN” е в размер на 2 960 лева,
на 2 бр. машини за мелене на месо марка „Bertol 12 BS” е в размер на 1480 лева,
на 1бр. машина за мелене на месо марка „Bertol 12 BF” е 740 лева, на 10 броя машини
за мелене на месо марка „Bertol 22 BN” е 8 400 лева, на 4 бр. машини за мелене на
месо марка „Bertol 22 BF” е 3360 лева, на
6 бр. машини за мелене на месо марка „Bertol 28 BN” е 7 140 лева, 4 бр. машини за
мелене на месо марка „Bertol 32 HD” е 4800 лева, всичко на обща стойност 43 400
лв. (четиридесет и три хиляди четиристотин лева)
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен
начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както
и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за
съдимост, от заключението на вещите
лица, по назначените оценителна и съдебно – техническа експертиза, както
и от представеното пожаро – техническо заключение, които съдът възприема като
обективни, компетентно и безпристрастно изготвени, както и от ангажираните
гласни доказателствени средства, чрез проведените разпити на свидетели. По
отношение на възможните хипотези, свързвани с други версии относно причината за
възникване на пожара, както и за съотношението на юридическите категории
„щета”, „вреда” и „пропуснати ползи”, съдът ще вземе отношение при изложение на
изводите си по същество
На първо
място, уместно е да бъде отбелязано отново на това място, че след като бе
поканен, подсъдимият се възползва от правото да не дава обяснения и
същевременно да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията на
подсъдимия по делото съставляват и доказателствено средство, като следва да се
обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода на разследването
доказателствен материал. Такива в хода на съдебното следствие не бяха
приобщени, нито пък бяха прочетени на някое измежду възможните законови
основания тези, дадени от подсъдимия в качеството му на обвиняем на досъдебното
производство и в присъствие на защитник. Въпреки липсата на искане от страните
в тази насока и на пропуск на съда да бъде приложен принципа на служебното
начало, по делото са ангажирани достатъчно гласни доказателствени източници, които,
преценени в съвкупност, заедно с писмените материали и заключенията на вещите
лица, водят до пълното, всестранно и безпротиворечиво разкриване на
фактическата обстановка по делото. Общата тенденция в анализа на свидетелските
показания откъм достоверност е с насока тяхната очертана последователност и
вътрешна безпротиворечивост относно отделните моменти, за които се отнасят
възприятията на различните свидетели. Най – напред що се касае до
предшестващите отношения, свързани с наличието на договорно основание за
разположение на вещи, собственост на „Вито Трейд” ООД, град Хасково в
процесното помещение, в което е възникнал пожарът, както и на договорни
отношения между „Свила” АД, град Хасково и ЕТ „Тодик – Тодор Диков”, град
Гълъбово, всички явяващи се от значение за разкриване на цялостната картина по
случая от гледна точка взаимовръзката между отделните събития, съдът дава вяра
на изложеното от свидетелите В.Г.И., М.Д.Д., Г.Т.Г., Ц.В.Д. в съответната им
част, както и в частта относно възприятията за ситуацията, след пристигане на
място. В посочените аспекти, показанията на изброените свидетели са обосновани
и логически последователни, като същите намират потвърждение откъм достоверност
и от останалите доказателства по делото – гласни и писмени. По отношение на
самата ситуация, свързана с динамиката на събитията след констатиране
възникването на пожара, съдът дава вяра на изложеното от свидетелите К.И.К. и А.Д.А.,
които са били на място В тази връзка следва да се отбележи, че и двамата свидетели
са очевидци на случилото се, макар да нямат преки възприятия за самата причина
за възникване на пожара, са били дори участници в някои от действията, от
значение по случая. Имат ясен спомен и възпроизвеждат в детайли събитията на
посочената в акта на обвинението дата, а изложеното от тях се консолидира и от
показанията на свид. Г.Т.Г., който е бил уведомен по телефона за възникналия
пожар и е дал нареждане за полагане на усилия за справяне със ситуацията и начина,
по който това да стане. В последното се намира и житейското обяснение на
предприетите от посочените свидетели действия, в които се включил и подсъдимия,
включващи разбиване на катинари и проникване в помещението, наето от „Вито
Трейд” ООД. Показанията им се кредитират и относно кръга от присъстващи лица,
непосредствено преди, по време и след възникване на пожар, включително и към
момента на пристигане на органите на РСПБЗН - Хасково. В тази връзка от
значение са и показанията на свид. М.В.Ч., които допълват с необходимата
конкретика цялостната картина на събитията, като и тези на свид. М.Ф.Б. относно
заварената, при пристигане на място на екипа на пожарната, ситуация и за
предприетите действия по локализиране и гасене на огъня, както и при
установяване на последиците от него. Кредитират с се доверие показанията на
свидетелите В.И. и М.Д. относно погиналите вещи откъм брой, вид и
характеристики. А въпросите, свързани с тяхната стойност, както и относно
причините за пожара, се явяват такива по същество и ще бъдат коментирани на
съответното място по – долу, като същите не разкриват проблеми на
достоверността на гласните доказателствени източници. С изключение на
определени нюанси в изложеното от отделните свидетели, поради специфики на
възприятията им, не са налице противоречия или непоследователност, които да разколебават
преценката на съда за съответствието им с обективната истина.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа
обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на извършените деяния, прокурорът е направил законосъобразен извод в
акта по чл. 246 НПК, че подсъдимият А.Т.Я. е осъществил деяние, което да бъде субсумирано
под състава на престъпление по чл. 331, ал. 3, предл. 2-ро, вр. ал.1, вр. чл.
330, ал.1 от Наказателния кодекс, за което същият е привлечен към наказателна отговорност,
поради следните доводи от правна страна:
Престъплението по чл. 331, ал. 1 НК
е резултатно – на реално увреждане и се счита за осъществено при установяване на
извършването на изпълнителното деяние, криминализирано с тази норма, а именно
непредпазливия палеж. Разпоредбата от специалната част на НК, с която е
криминализирано деянието, за което подсъдимият е привлечен към наказателна
отговорност, систематически се намира в Глава единадесета, озаглавена „Общоопасни
престъпления”, Раздел първи "Престъпления, извършени по общоопасен начин или
с общоопасни средства" и има предвид дейност, която според основния състав
по чл. 330, ал. 1 НК, визиращ умишления палеж, се изразява в запалване на
предмета на престъплението. Това означава предизвикването на бурна окислителна
реакция с него и престъпният резултат бива осъществен, когато предметът започне
да гори със собствен огън, а изискването е предметът да бъде със значителна
стойност. Престъплението по чл. 330 НК е общоопасно, защото като другите,
предвидени в същата глава престъпни състави може да увреди, или най - малкото
да застраши, т.е. да постави в опасност лични и имуществени интереси на
неопределен брой лица, а при умишления палеж, няма изискване да са настъпили
значителни вреди, а само запаленият предмет да е със значителна стойност. За
разлика от други случи на престъпления, които се извършват по непредпазливост,
във фактическия състав на престъплението по чл. 331 НК няма пълно съвпадение с
умишленото престъпление от обективна страна, като несъответствието е в предмета
на посегателство. Предмет на непредпазливия палеж е имот по чл. 330, ал. 1 НК
със значителна стойност, но изискването е този предмет – запаленият по
непредпазливост да бъде непременно чужд, защото ако деецът запали по
непредпазливост имот със значителна собственост, но собствен, престъпление по
чл. 331 НК няма.
При
установената по делото фактическа
обстановка, описана по – горе не буди съмнение наличието на деяние и механизма на
осъществяването му. Безспорно
установени от
обективна страна са: най – напред причината за възникване на пожара. Доказано по безспорен
начин е, че на инкриминираната дата, подсъдимият А.Т.Я., заедно със свидетелите
К.К. и А.А. са били изпратени от работодателя им - ЕТ „Тодик – Тодор Диков”, град Гълъбово по
силата на сключен договор на едноличния търговец със „Свила” АД, град Хасково
да извършват дейност по изразяване, сортиране и извозване
на метални отпадъци, и конкретно тръбите в помещението, представляващо абонатна
станция на старата правопроводна мрежа на сградата, находяща се в град Хасково,
бул. „Съединение” 58. Те са били изпратени след проведен начален, периодичен и извънреден
инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана. Не е
налице съмнение, че дейността по рязане
на тръбите в бившата абонатна станция на пароразпределителната мрежа, в
съседство, с която се намирало наетото от „Вито Трейд” ООД, град Хасково
помещение е осъществявана единствено от подс. А.Я. с газокислородна горелка.
Доказано е също така по необходимия несъмнен начин, че именно при рязането с
посоченото средство на тръба, намираща се в близост до северната стена на помещението,
разделяща старата парозпраделителна станция и наетото от „Вито Трейд” ООД, град
Хасково помещение и преминаваща през стената на определена височина, с
определена U – образна извивка от едното
към другото помещение, през съществуващия и разширил се при почистване на
ватата около тръбата отвор между двете помещения, е попаднала нагорещена стопилка
или искра, възпроизведени от огневата дейност на подсъдимия А.Я., върху горимия
материал, в който стоките били опаковани — хартия, полиетилен и пенополистирол,
и така го възпламенила. Впоследствие огънят обхванал разположените в
помещението чисто нови опаковани в кашони професионални месомелачни машини, настолни
циркуляри и столове за масаж, като друга възможна причина за възникване на
пожара от тази, посочена по – горе и свързана с неспазване на пожарната
безопасност при извършване на огневи работи, следва да се приеме, че е
изключена, вследствие съвкупния и детайлен анализ на доказателствените
източници. В тази връзка особено обстойно в пожаро – техническото заключение по
делото е даден отговор на някои от въпросите, явяващи се от решаващо значение
при изграждане на извода относно причината за възникване на пожара, който съдът
намира, че е достигнат в пълен унисон с доказателствените източници. Доказано
от материалите по делото е, че пожарът е имал едно огнище и то се е намирало
непосредствено до южната стена, разделяща горящото помещение от помещението, в
което са се извършвали огневите работи, а съществуващата дупка в стената точно
в този периметър е била достатъчна, за да е възможно проникването на хаотично
образуващите се при рязането с газокислородна горелка стопилки /искри/. Те от своя страна са с достатъчна
нагорещеност от няколко хиляди градуса и при попадането им върху горим
материал, както в случая, могат да предизвикат възпламеняване. Цялата
последователност в хронологията на събитията, местоположението на източника на
запалване и на предмета на палежа един спрямо друг разкриват такова стечение на
обстоятелствата, което изключва извод – логически и юридически, за причина за
възникване на пожара, различна от възприетата по – горе. Цялата верига от
доказателства, приобщени по делото, независимо от липсата на пряк очевидец на
попадане на източника на запалване върху предмета, сочи на единствен и несъмнен
извод в тази насока, който не може да бъде разколебан дори и от установените
следи от дизел и бензин на мястото на палежа. Опитите на защитата да
интерпретират този факт като сочещ на друга възможна причина за възникване на
пожара, а именно на преднамерена, умишлена дейност на други лица, се оказва
безуспешен и следва да се приеме единствено като защитна теза. Действително
дизелът и бензина са лесно запалими вещества и всякога тяхното наличие на
мястото на пожара би събудило съмнение за възможната им употреба с умисъл при
запалване на предмета на престъпление, тъй като тогава целеният от дееца
резултат би бил по – лесно постижим, поради факта, че огънят ще се разпростре
за по – кратко време върху по – голяма повърхност. Случаят обаче е различен, тъй
като по делото, както бе изрично отбелязано от вещото лице по назначената
физико – химическа експертиза, са открити следи от такива вещества, което
съвсем не означава наличие на такива вещества, а единствено следи, като
акцентира на разликата, доколкото наличие на такива вещества се установява
единствено в случай, че се установят всички пикове, а не само някои от
характерните пикове на въглеводороди, влизащи в състава на дизела, бензина и на
минералните масла. Дори обаче и да бяха установени такива вещества, то тяхното
наличие би могло да бъде обяснено с външно замърсяване, привнесено при
действията по локализиране и гасене на огъна от органите на РСПБЗН – Хасково
или вследствие термична деструкция на някои органични материали от огнището на
пожара, или смазочни масла, съдържащи в състава си нефтопродукти, каквито е
установено, че е имало на място, както по отношение на материалите, с които са
били опаковани някои от стоките, така и поради съдържащото се в някои от тях
минерално двигателно масло. Освен това установено е, че огнището на пожара е
само едно, което би било трудно обяснимо, предвид посочената по – горе цел, с
която се използват лесно запалими и горими вещества при формиран умисъл.
Особено важно е да се посочи, че не са открити и средства за запалване на
място, но най – вече това, че в района преди и по време на възникване на пожара
не е имало каквито и да било други лица, освен изпратените там по работа
свидетели – К. и А и разбира се подсъдимия А.Я.. Показателно е също така, че сведенията
за този факт, произтичат от самите тях – пряко от изнесено пред съда и
опосредено - от последващия след събитията разказ пред техния работодател,
пресъздаден от свид. Г.Г. при разпита му в съдебно заседание. Нещо, повече
именно това са били и лицата, които след възприемане на индициите за
възникналия пожар, първи са проникнали в горящото помещение и това е станало,
след като се е наложило да бъдат разбити катинарите, с които е заключена
вратата. Тоест намесата на трети лица - при това умишлена се явява напълно
изключена от доказателствените източници, както и възможността за възникване на
пожара от късо съединение, предвид спецификите на електрическата инсталация,
каквато на стената, в близост до която е установено огнището на пожара е
липсвала, тъй като е била прекъсната и по проводниците не е протичал ток. В
обобщение, изводът на съда относно причината за възникване на пожара, градени
на база доказателствените източници и заключенията на вещите лица съвпада с
този на държавното обвинение.
По отношение на следващия въпрос от
обективната страна на състава на престъпление, а именно за неговия предмет,
следва да се отбележи, че са събрани категорични писмени и гласни доказателства
за вида, броя и характеристиките на изгорелите стоки, степента на увреждане и
тяхната собственост. Установено е, че се касае за 9 комплекта /18 бр./ масажни облегалки
за масажни столове „Vito SL А 33”,
3 бр. настолни циркуляри марка „Asaki”, модел „АС 350В”, 4 бр. машини за мелене
на месо марка „Bertol 12 BN”, 2 бр. машини за мелене на месо марка „Bertol 12
BS”, 1бр. машина за мелене на месо марка „Bertol 12 BF”, 10 броя машини за мелене
на месо марка „Bertol 22 BN”, 4 бр. машини за мелене на месо марка „Bertol 22
BF”, 6 бр. машини за мелене на месо марка „Bertol 28 BN”, 4 бр. машини за мелене
на месо марка „Bertol 32 HD”, собственост на „Вито Трейд” ЕООД, град Хасково,
които са били предназначени за продажба. Т.е. имат характеристиката на „стока”,
а освен това са били чужди за дееца в лицето на подсъдимия А.Я., привлечен да
отговаря по обвинението за непредпазливия палеж. Изключително дискусионен в
хода на съдебното производство се оказа въпроса за стойността на предмета на
престъпление от гледна точка възраженията на защитата, че същата следва да се
определи на база декларираната митническа стойност при вноса на тези стоки.
Отговорът на този въпрос обаче е ясен и се съдържа в самото законодателно
разрешение при формулиране редакцията на разпоредбата от особената част на НК,
под която е подведен състава на престъпление и конкретно на чл. 331, ал. 3,
предл. 2 НК, където е употребен израза „значителни вреди”, а не „щети”. Това
означава, че подходът при определяне стойността на предмета на престъпление е
като са даде оценка за пазарната стойност на вещите и това, със заключението на
вещото лице е обективна и безпристрастно сторено, с отчитане всички специфики
на конкретния случай. Общото парично изражение на стойността на предмета на
престъпление пък предопределя и обективното проявление на квалифициращия
признак на деянието по цитираната разпоредба, свързан с настъпване на
значителни вреди, като съставомерен резултат от непредпазливия палеж.
След като
от безпротиворечивия анализ на доказателствените източници по делото се установиха
всички обективни признаци от състава на престъпление по чл. 331, ал. 3, предл. 2-ро, вр. ал.1, вр. чл. 330,
ал.1 от Наказателния кодекс, следва изрично да
се отбележи, че не буди съмнение и въпроса за авторството на деянието. Установено по
безспорен и категоричен начин съпричастността именно на подсъдимия А.Т.Я. в
извършване на престъплението, доколкото се доказа факта на упражняване от именно
негова страна на огневите дейности по рязане на металните тръби с
газокислородна горелка и никой друг не го е замествал при извършване на тази му
работа в периода непосредствено преди възникване на пожара.
От
субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно при условията на
единствено възможната в случая форма на вината - непредпазливост. Както бе
посочено от прокурора и е възприето в цитираното от него Решение № 559 от
14.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 598/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир
Харалампиев, съставът на чл. 331, ал. 3, предл. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 330, ал.
1 НК не е бланкетна норма, която да препраща към предписания, правила и задължения
в друга правна норма от законов или подзаконов нормативен акт, които да я допълват
по съдържание. Посоченият наказателен състав санкционира извършено при обикновена
непредпазливост деяние, а не такова осъществено при условията на професионална непредпазливост. От друга страна, установено е, че подсъдимият има необходимото образование и професионална
квалификация за извършване на този вид огневи дейности, които са му били
възложени от неговия работодател, проведен е бил и съответния инструктаж,
включително и относно спазване правилата за пожарна безопасност, като освен свидетелски
показания в тази насока, са
представени и писмени документи. Споделя се изцяло виждането, че непредпазливостта е форма на
вина, при която деецът не е желаел и не предвидил настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди, а случайното
деяние,
на което акцентира защитата
е изключващо вината обстоятелство. Общото
между двете хипотези е, че деецът не е желаел, нито допускал настъпване на съставомерния
резултат, обективно го е
причинил, но без
субективно да е съзнавал това. Различното е, че при
небрежността деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди обществено опасния
резултат, а при случайното деяние той не е бил длъжен, или ако е бил длъжен, не
е могъл да предвиди резултата. В случая, както вече бе посочено подс. Я. е имал
интелектуалния капацитет и професионална компетентност, за да е възможно да
предвиди настъпването на престъпния
резултат, а дължимото поведение
в
случая свързано със спазването
на всички правила, само по себе си изключващо небрежността и изобщо вината, не е било налице. Нарушаването на правилата за
изпълнение на съответната дейност в случая огнева дейност означава, че деецът не е проявил
необходимата грижа. Същият не е взел всички необходими мерки за обезопасяване на нейното
извършване, включително и като прецени, че хаотично образувалите се стопилки е
възможно и твърде вероятно да попаднат в съседното помещение през
съществуващата и дори разширила се дупка в стената, разделяща двете помещения.
Можело и необходимо е било, при потенциална опасност от контакт между източник
на запалване, каквито съставляват стопликите /искри/ и горим материал,
подсъдимият да се убеди, че в съседното помещение не е налице такъв материал, а
в случай, че все пак има, както се оказва в конкретната хипотеза – да вземе
мерки за обезопасяване на периметъра на извършване на дейността. Нещо, което е
могъл и бил длъжен да предвид и да стори, но не е направил, поради което
изключена от доказателствата по делото се явява и тезата на защитата за наличие
на „случайно деяние”, като изключващо вината обстоятелство.
При определяне
вида и размера на наказанието за подсъдимия, след като деянието
бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от една
страна предвиденото в разпоредбата на чл. 331, ал. 3, предл. 2-ро,
вр. ал.1, вр. чл. 330, ал.1 от Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на обществена опасност на деянието, както и количеството на стойността на предмета на престъплението, извън този обуслявящ определена правна квлаификация а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите
за извършване на престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата,
които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на
деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете съдействието,
което деецът е оказал на разследващите органи, в хода на разследването и макар да не се признава за виновен и да не дава
обяснения пред съда, цялостното му процесуално поведение следва да бъде
окачествено като положително. В никакъв случай не
следва да бъдат пренебрегнати и фактическите данни за личността на подсъдимия – същият
е семеен и с чисто съдебно минало. Има средно
образование, завършени допълнителни квалификационни курсове и е с изключително
положителни характеристични данни за личността. Отдадено при определяне на наказанието е и последващото поведение на подсъдимия в
опитите му заедно със свидетелите К. и А. да загаси пожара, а така също да
предотврати настъпването на още по - сериозни вреди. Преценявайки поотделно
и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване
от свобода”, съдът счете, че очертаните
факти
/без последващото пведение/,
разгледани в аспекта на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при
които и на-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко, наказанието
за подсъдимия А.Т.Я. следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК. А визираното последващо поведение на подсъдимия, независимо, че не е от
естество да доведе до приложение на привилегирования състав по чл. 332 НК, отделно
се приема от съда като изключително смекчаващо вината обстоятелство. По този начин предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде заменено с наказание „Пробация” със следните пробационни
мерки по чл. 42а от НК, а именно: 1. „задължителна регистрация по настоящ адрес”
за срок от 10 /десет/ месеца и периодичност на изпълнение два пъти седмично и
2. „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 10 /десет/
месеца.. Така
определеният вид и размер на наказанието е справедлив и
обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца,
както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
По отношение на разноските:
С
оглед обстоятелството че подсъдимият А.Т.Я. бе признат за виновен в извършване
на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, в негова тежест следва да се възложат разноските по делото, като същият на
основание чл. 189, ал. 3 НПК, бъде осъден да заплати в полза на в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата
в размер на 314.72 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на вещи лица и за разноски за явяването
им в съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:Щ.М