№ 285
гр. Дупница, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20241510200663 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш № **********, издаден от Агенция
"Пътна инфраструктура" при МРРБ, с който на „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД,
със седалище: гр. София, р-н „Средец“, ул. „Цар Иван Шишман“ № 17, с ЕИК
*********, със законен представител И.С., на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3,
вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена „имуществена санкция“ в размер на
2500,00 лв., за нарушение на чл.102, ал. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят, чрез упълномощен процесуален представител – адв. А.
И., обжалва ЕФ в срок. В жалбата си излага множество твърдения за
незаконосъобразност на атакувания ЕФ. Моли за отмяна на същия.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призовано, не се
представлява. Депозира писмено становище, в което поддържа жалбата и
направените в нея искания, като излага и допълнителни аргументи в нейна
подкрепа. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява в съдебно
заседание от редовно упълномощен процесуален представител, който
представя доказателства, взема становище за неоснователност на жалбата и
потвърждаване на ЕФ. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
1
На 01.02.2022 г., в 12:37 часа, в община Дупница, по път - А-3, при км.
49 + 474 м., който е част от РПМ, за преминаването по която се дължи тол
такса, съгласно Приложение към т. 1 от Решение № 101/20.02.2020 г., на МС, с
посока – нарастващ километър, с устройство № 20441, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата е било установено движението на процесното ППС
автобус марка и модел „Темса Сафари“, с рег.№ ******, с технически
допустима маса 19000 кг., брой оси – 2, без ремарке, като за посоченото ППС
не е била заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата. Електронната система за събиране на пътни такси създала
доклад по чл.167а, ал. 3 ЗДвП, в който като тип нарушение е посочено: код
„NO PAYMENT“, няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация
от бордово устройство за преминаването, които да са представени и
приложени по делото.
Във връзка с това бил издаден и връчен на жалбоподателя процесния
ЕФ.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото множество писмени и веществено доказателства, представени от
страните и служебно изискани от съда, всички подробно описани и
приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът приема изцяло с доверие
информацията съдържаща се във всеки от приложените по делото писмени
документи и справки, като същите не съдържат сериозни противоречия или
разминавания, изложеното в тях е последователно, логично и ясно, като
съвпада с отразеното върху приложения снимков материал и най-вече в
приложената справка за подавани тол декларации от асоциираното към това
МПС бордово устройство. Въз основа на писмената информация и визуалната
такава обективирана в приложения и изготвен от техническото средство
снимков материал, съдът безспорно установява всички релевантни към
предмета на доказване по делото факти и обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимиран правен субект при спазване на
преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН с оглед датата на
връчване на ЕФ и датата на подаване на жалбата. Насочена е срещу подлежащ
на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е абсолютно неоснователна, по
следните съображенията:
Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът приема, че
оспорения ЕФ е издаден от компетентен административен орган/структура, на
основание чл. 10, ал. 10 ЗП. Спазена е формата и срока за съставяне на ЕФ,
който формално съдържа всички необходими реквизити предвидени в закона.
2
Посочени са датата и точния час на нарушението, мястото на нарушението,
регистрационният номер на пътното превозно средство, неговият собственик,
описано е нарушението и нарушената законова разпоредба. Разяснена е и
възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, ал. 2 от
Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето на
административнонаказателна отговорност. Указано е, че с плащането на
компенсаторна такса в предвидения срок електронният фиш ще бъде
анулиран, както и че задължението по чл. 10б, ал. 5 от ЗП. ще се счита за
изпълнено. Разяснен е и срокът и начините за доброволното й заплащане.
Поради това и настоящият съдебен състав приема, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения относно съдържанието и начина на
издаване на обжалвания ЕФ. Изцяло в този смисъл виж и Решение № 246 от
17.11.2023 г. по к. адм. н. д. № 199 / 2023 г. на VII състав на
Административен съд – Кюстендил; Решение № 1042 от 29.05.2024 г. по
к. адм. н. д. № 212 / 2024 г. на VII състав на Административен съд –
Кюстендил; Решение № 262 от 12.12.2023 г. по к. адм. н. д. № 250 / 2023 г.
на VII състав на Административен съд – Кюстендил и др.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП: „За преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато
разстояние“. От друга страна в т.1 и т.2 на чл. 10, ал.1 ЗП са изброени и двата
вида пътни такси:
-т.1: „такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за
пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса
дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок
платената пътна мрежа“;
-т.2: „такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно
пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се
изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които
съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти
такси.“
Същевременно в чл. 179 и чл. 187а ЗДвП са предвидени три категории
субекти, които носят отговорност за допуснато управление на МПС по
републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса - това са
собственикът, вписаният ползвател или действителният водач на МПС .
При преминаване по платената пътна мрежа на ППС, за което не е
заплатена дължимата се пътна такса, нарушението се документира от
Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно чл. 167а, ал. 3
ЗДвП, като се създава доклад с приложени към него статични изображения
във вид на снимков материал (представени по делото).
3
Електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП не попада в обхвата на
определението на АТСС в т. 65 от ДПР на ЗДвП, поради което и не попада в
обхвата на чл. 1 от Закона за измерванията. Законът за измерванията урежда
обществените отношения, свързани с осигуряване на проследимост, точност и
достоверност на измерванията, каквото измерване не се извършва при
установяване на нарушенията по чл.179, ал. 3б ЗДвП .
Легалната дефиниция на понятието „Величина ” се съдържа в § 1 т. 1 от
ДР на ЗИ, според който "Величина" е свойство на явление, тяло или вещество,
което може да бъде различено качествено и определено количествено.
Съгласно т. 5 от същия параграф "Единица за измерване" е конкретна
величина, определена и приета със спогодба, с която се сравняват други
величини от същия вид, за да се изразят техните големини по отношение на
тази величина. Двете понятия са относими към АТСС, използвани от ОД на
МВР, тъй като служат за количествено измерване на определени величини,
каквато е скоростта на движение на моторните превозни средства. При
обработката на данни от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП не се
извършва измерване на величини, нито тяхното съпоставяне, поради което и
не е предвидено изискване за тяхното сертифициране и одобрение. Нещо
повече - средствата за измерване, които подлежат на контрол и одобрение, са
подробно посочени в Глава втора от Наредба за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол. Електронната система за
събиране на тол такси представлява съвкупност от централни и периферни
софтуерни продукти, която не представлява автоматизирано техническо
средство и не е предвидено изискване за сертифицирането й и одобрение й от
БИМ.
Относно приложимия ред за санкциониране на този вид нарушения с
издаване на ЕФ, настоящият съдебен състав споделя разбирането, че няма
законова пречка това да става, именно чрез издаване на ЕФ.
С разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП за собственика е предвидено
задължение да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. Няма спор, че жалбоподателят е
собственик на процесното ППС, както и сам сочи в жалбата си.
От доказателствената съвкупност по делото се установява безспорно от
обективна страна, че на посочените по-горе дата, час и път, процесното ППС е
било управлявано в указаната посока, като за същото не е била заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата с оглед
липсата и на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването на ППС.
Представеният по делото доказателствен материал установява по
несъмнен начин извършването на вмененото на санкционираното дружество
4
нарушение. Именно затова е ангажирана отговорността на жалбоподателя, тъй
като същият не е изпълнил предвиденото с чл. 102, ал. 2 ЗДвП задължение да
не допуска движението на собственото му пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за това ППС предварително
не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство.
Доколкото субект на нарушението е юридическо лице деянието не
следва да се обсъжда и от субективна страна.
Наложената с електронния фиш имуществена санкция е определена в
съответствие с чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП, според който ако
собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен
търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са
изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага
имуществена санкция в размер на 2500.00 лева. Предвид абсолютно
определения от законодателя размер на санкцията, същата не подлежи на
ревизия и редукция от съда.
Именно с оглед последното обстоятелство и фиксирания размер на
административното наказание, респ. на предвидената компенсаторна такса, в
размер на 750 лева, без да се отчита вида и характеристиките на ППС е
постановено и задължителното за националните съдилища Решение от
21.11.2024 г., по дело С-61/23 г., на СЕС в Люксембург. Съгласно същото :
„Член 9а от Директива 1999/62 предвижда, че държавите членки
установяват съответен контрол и определят система от наказания,
приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по тази
директива, че те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират
изпълнението им и че наказанията трябва да бъдат ефективни,
съразмерни и възпиращи“. Сочи се, че принципът на пропорционалност
/съразмерност/ е част от общите принципи на правото на Съюза, които трябва
да бъдат зачитани от националното законодателство, което попада в
приложното поле или въвежда това право, включително при липсата на
хармонизация на правото на Съюза в областта на приложимите санкции. По-
специално строгостта на наложената санкция трябва да бъде в съответствие с
тежестта на нарушението, което има за цел да санкционира. Следователно
посоченият принцип изисква не само наложеното наказание да съответства на
тежестта на нарушението, но и при определянето на наказанието и на размера
на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните
обстоятелства по случая. (цитирана е и съдебна практика на СЕС в тази насока
- Решение от 4 май 2023 г., Agenția Națională de Integritate, C‑40/21,
EU:C:2023:367, т. 49 и т. 51 и цитираната в него съдебна практика, както и
Решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C‑497/15 и C‑498/15,
EU:C:2017:229, т. 42 ).
В член 179, алинеи 3—3б от ЗДвП се предвижда, че в случай на
5
нарушение на различни материални разпоредби от този закон налаганите
глоби и имуществени санкции са с изцяло фиксиран размер, възлизащ
съответно на 300 лв., 1800 лв. или 2500 лв., каквато е приложимата
имуществена санкция за настоящия случай.
Съгласно член 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се
прилагат членове 28 и 58г от ЗАНН.
Тази настояща национална система от наказания не предвижда никаква
възможност за индивидуално определяне на наказанието от националните
съдилища, с оглед спецификите на нарушението и обществената опасност на
нарушението и нарушителя. Поради това и подобно наказване е
непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на
Съюза - член 9а от Директива 1999/62 , изменена с Директива 2011/76/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г.
Обстоятелството, че националната правна уредба предвижда
допълнително и възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност, като се заплати евентуално
„компенсаторна такса“, не може да промени извода, че такава национална
правна уредба е в противоречие с правото на Съюза, доколкото посочената
„компенсаторна такса“ е също с фиксиран в закона размер и не може да се
адаптира /редуцира или изменя/ в зависимост от тежестта на нарушението.
Член 27 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и
ползване на републиканската пътна мрежа предвижда, че за автомагистралите
тази такса е в размер на 0,08 лв./км за товарно превозно средство от категория
ЕВРО III, с технически допустима маса над 12 тона и с две или три оси,
каквото е процесното ППС и 0,16 лв./км за товарно превозно средство от тази
категория с четири и повече оси. Наложената имуществена санкция е в размер
на 2500,00 лева, което е категорично непропорционално и несъразмерно с
оглед характеристиките и тежестта на нарушението.
Всичко гореизложено преценено с оглед приложената, актуална,
материалноправна и санкционна нормативна уредба и задължителното за
националните съдилища тълкуване на правото на съюза дадено с Решение от
21.11.2024 г., по дело С-61/23 г., на СЕС мотивират категорично настоящия
съдебен състав да промени досегашната си въззивна съдебна практика, която
бе съответна и на тази на касационната съдебна инстанция – АС-Кюстендил /
виж. Решение № 211 от 27.10.2023 г. по к. адм. н. д. № 179 / 2023 г. на VII
състав на Административен съд – Кюстендил; Решение № 238 от 31.01.2024
г. по к. адм. н. д. № 261 / 2023 г. на VII състав на Административен съд –
Кюстендил; Решение № 246 от 17.11.2023 г. по к. адм. н. д. № 199 / 2023 г. на
VII състав на Административен съд – Кюстендил; Решение № 1042 от
29.05.2024 г. по к. адм. н. д. № 212 / 2024 г. на VII състав на
Административен съд – Кюстендил; Решение № 262 от 12.12.2023 г. по к.
адм. н. д. № 250 / 2023 г. на VII състав на Административен съд – Кюстендил
и др./ и да приеме занапред, че е налице неправилно приложение на
6
материалния закон, с оглед приложената санкционна разпоредба, която
противоречи изцяло на правото и принципите на ЕС - чл. 9а от Директива
1999/62 , изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 27 септември 2011 г. Поради това и обжалвания ЕФ следва да
бъде отменен изцяло като неправилен и незаконосъобразен.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на
разноски възниква само за жалбоподателя. Представени са доказателства
относно размера, датата и начина на заплащането на претендираното
възнаграждение в полза на упълномощения адвокат - 660,00 лева с ДДС. Като
взе предвид фактическата и правна сложност на делото и размера на
претендираните разноски, респ. направеното възражение за прекомерност,
което е неоснователно, съдът намира, че Агенция „Пътна инфраструктура”,
със седалище в гр. София, представлявана от Председателя на УС, следва да
бъде осъдена да заплати в полза на „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД, със
седалище: гр. София, р-н „Средец“, ул. „Цар Иван Шишман“ № 17, с ЕИК
*********, сумата от 660,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, на основание чл. 63 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура" при МРРБ, с който на „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД, със
седалище: гр. София, р-н „Средец“, ул. „Цар Иван Шишман“ № 17, с ЕИК
*********, със законен представител И.С., на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3,
вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена „имуществена санкция“, в размер на
2500,00 лв., за нарушение на чл.102, ал. 2 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, със седалище в гр.
София, представлявана от Председателя на УС, да заплати в полза на
„ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД, със седалище: гр. София, р-н „Средец“, ул. „Цар
Иван Шишман“ № 17, с ЕИК *********, сумата от 660,00 лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, на основанията
предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК, пред Административен съд
Кюстендил, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7