Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Пазарджик,14.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, в публично заседание на пети
декември през две хиляди и тринадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Е.П. , като разгледа
докладваното от районен съдия
Харизанова гр. дело №3720 по
описа за 2013 г., за да се произнесе,
прие следното:
В
исковата си молба против Е.Г.С. с ЕГН ********** *** ищецът П.З.С. с ЕГН **********
***, чрез пълномощника си адв.Вирджиния Т. ***, твърди, че с ответницата са
съпрузи ,сключили граждански брак на 08.11.1987г. От брака си имат родени две
деца , понастоящем пълнолетни- дъщеря Ц. на 25 годишна възраст и син З. на 24
годишна възраст. Твърди се, че след сключване на брака са живели в къщата на родителите
на съпруга. Ползвали самостоятелен етаж от къщата, а няколко години по-късно изкупуват
къщата от бабата на ищеца. Твърди се ,че дълго време семейният им живот
протичал нормално.Двамта съпрузи работели, отглеждали децата си, грижили се за
общото домакинство. Твръди се, че с течение на годините и израстването на
децата, доходите им се оказали недостатъчни за издръжка на семейството и през
2001г. взели решение ответницата да замине на работа в Италия, където живее и
работи и до момента. През годините на отсъствието и, тя редовно изпращала пари
за издръжката на семейството, а бащата се грижел за децата. Ответницата идва в
България не по-често от веднъж годишно. Твърди се, че през 2009г. при нея
заминала и дъщеря им. Твърди се, че дългото отсъствие на ответницата, довело до
отчуждението помежду им. През последните
години се търсят само по повод на децата им. Вече нямат общи интереси. Ищецът
твърди, че всички опити да запазят съпружеските си отношения са безуспешни.Твърди,
че бракът им е изчерпан от съдържание, между тях няма привързаност, духовна
връзка, приятелски отношения. Моли се съда да постанови решение, с което да
прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен. Сочи доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника по делото, с който не оспорва предявения брачен иск.
Ответницата заявява, че желае да запази брачното си фамилно име С..
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника си, поддържа предявеният брачен и съединените с него небрачни
искове. Подробни съображения по същество са развити в хода на устните
състезания като ищецът, чрез пълномощника си, изрично заяви съдът да не се
произнася по въпроса за вината за разстройството на брачната връзка.
В съдебно заседание ответницата не се
явява. Не се представлява.
Районният
съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, по вътрешно
убеждение прие за установено следното:
Не
се спори между страните, а се установява и от представеното писмено
доказателство-удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на
акт за граждански брак№730 от 08.11.1987г., съставен от Община Пазарджик, че
страните по делото са сключили граждански брак в град Пазарджик на 08.11.1987г.
За
установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства са ангажирани и
гласни доказателствени средства. От разпита на св. Ц.М./ майка на ответницата/
се установи, че ищецът и ответницата не живеят заедно от 2001г. Ответницата е
заминала в Италия и от тогава тя си идва веднъж годишно в България като с ищеца
контактува само по повод децата, като са се срещали само на кафе, без
ответницата да се е връщала в семейното им жилище. От момента на раздялата им до настоящия момент страните не са правили
никакви опити да възстановят брачните си отношения. Съдът кредитира показанията
на св.М. като непосредствени,
убедителни, конкретни и неопровергани в хода на съдебното дирене.
Въз основа на така възприетата фактическа
обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Районният
съд е сезиран с брачен иск за развод по реда на чл.318, предл.първо от ГПК във
вр. с чл.49, ал.1 от, съединен с небрачен иск
по чл.53 – за фамилното име след развода
По
отношение на брачния иск- съдът намира същия за основателен по следните
съображения:
Законът
допуска прекратяването на брака при хипотезата на чл.49, ал.1 от СК в случаите
когато бракът е “дълбоко” и “непоправимо” разстроен. Безспорно се установи след
анализ на доказателствената съвкупност, че бракът между ищецът и ответницата е дълбоко разстроен, тъй като съществува
формално. Между съпрузите не съществува дължимата съпружеска близост, чувство
на взаимна привързаност, уважение помежду им. Между тях е настъпило трайно
отчуждение, прекъснати са пълноценните им духовни и физически контакти, липсва
желание за запазване на брачната връзка. Разстройството на брака съдът
квалифицира и като непоправимо, тъй като същото е трайно и предвид дългата
фактическа раздяла, датираща от повече
от десет години, е непреодолимо. При това положение съдът счита, че формалното
съществуване на брака не е в интерес нито на съпрузите, нито на обществото,
поради което и на основание чл.49, ал.1 от СК следва да бъде прекратен с
развод.
По
иска с правно основание чл.53 от СК.
Нормата
на чл.53 от СК е нова по съдържание и е
ясна при нейното тълкуване, което е в смисъл, че ако съпругът, приел името на
другия съпруг при сключване на брака , не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва
брачното си фамилно име . Ответницата е
направила нещо повече. Още с отговора на исковата молба е заявила желанието си
след прекратяване на брака да носи брачното си фамилно име С..
Съдът
определя окончателна държавна такса за производството по допускане на развода в
размер на 50 лв., която се дължи и от ответницата, но тъй като ищецът е внесъл
при завеждане на делото сумата от 25 лв., то следва ответника да бъде
осъден да внесе сумата от 25 лв.,
представляващи разликата между окончателната ДТ и внесената от ищеца при завеждане на делото.
Воден
от горното и на основание чл.49 ал.1 от СК Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
С РАЗВОД брака между Е.Г.С. с ЕГН ********** *** и П.З.С. с ЕГН **********
***,сключен в град Пазарджик с акт за граждански брак№730 от 08.111987г. като
дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне по въпроса за вината.
След
прекратяване на брака ответницата Е.Г.С. ще носи брачното си
фамилно име С..
ОСЪЖДА Е.Г.С. / с посочен по-горе адрес и ЕГН/да
заплати ДТ в размер на 25 лв. за производството по допускане на развода.
Решението
е неокончателно и подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: