Решение по дело №469/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 октомври 2023 г.
Съдия: Кремена Сайкова Данаилова Колева
Дело: 20237050700469
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

1243

Варна, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна в съдебно заседание на пети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА административно дело № 469 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от Г.И.Д. – И., ЕГН **********, срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000322002978-091-001/31.10.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, поправен с Ревизионен акт за поправка № П-03000322207001-003-001/17.11.2022 г., потвърден с Решение № 278/30.01.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който са определени задължения по чл.19 от ДОПК:

данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за м.01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11, 12.2016 г., м.01-12.2016 г., м.01.-12.2017 г., м.01-12.2018 г., м.01-12.2019 г., м.01-12.2020 г. и м.01-04.2021 г. в размер на 9376,85 лева – главница и 3846,10 лева – лихва.

данък върху доходите от свободна професия и граждански договори за м.01-12.2016 г., м.01.-12.2017 г., м.01-12.2018 г., м.01-12.2019 г., м.01-12.2020 г. и м.01-04.2021 г. в размер на 135 лева – главница и 52,38 лева – лихва.

ДДС по ЗДДС за м.01-12.2016 г., м.01.-12.2017 г., м.01-12.2018 г., м.01-12.2019 г., м.01-12.2020 г. и м.01-08.2021 г. в размер на 14932,38 лева – главница и 6561,29 лева – лихва.

ДОО за осигурители за м.01-12.2016 г., м.01.-12.2017 г., м.01-12.2018 г., м.01-12.2019 г., м.01-12.2020 г. и м.01-04.2021 г. в размер на 22254,29 лева – главница и 9584,18 лева – лихва.

задължения за здравно осигуряване за осигурители за м.01-12.2016 г., м.01.-12.2017 г., м.01-12.2018 г., м.01-12.2019 г., м.01-12.2020 г. и м.01-04.2021 г. в размер на 4695,08 лева – главница и 2215,50 лева – лихва.

задължения за универсален пенсионен фонд за осигурители за м.01-12.2016 г., м.01.-12.2017 г., м.01-12.2018 г., м.01-12.2019 г., м.01-12.2020 г. и м.01-04.2021 г. в размер на 6879,26 лева – главница и 2986,87 лева – лихва.

Общ размер на задълженията установени с РА: 82979,18 лева.

Жалбоподателката, чрез адв. Ж. и П. – Т. излага, че съпоставката направена от органите по приходите – стр.13-14 от РД е със счетоводни документи от „СК Баланс 2019“ ЕООД, които жалбоподателката не е знаела и не е подавала. Това се установявала от обясненията дадени от счетоводната кантора. Това изключва знанието й като субективен елемент за отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК. Подаване на коригиращи декларации съгласно чл.103, ал.2 от ДОПК са с действие на първоначално подадени, т.е. това е добросъвестно поведение и няма укриване на факти. Същото е относимо и за справки декларации за м.03, 04, 06 и 08.2021 г. Липсва доказано скрито разпределение на печалба, защото от една страна органите по приходите твърдят, че договорите са фиктивни, а от друга, че връщането на заемите е намалило имуществото на дружеството. Не е установен размерът на отговорността, който съгласно чл.19, ал.4 от ДОПК е ограничен до размера на плащанията, съответно до намаляване на имуществото. Не е установено, че задълженията не могат да бъдат събрани, което е абсолютна предпоставка за прилагане на чл.19, ал.1 и 2 от ДОПК. Посочено е, че дружеството разполага с налични парични средства за заплащане на задълженията си, но не ги е плащало, така се е стигнало до натрупване на задължения, касовия оборот е бил достатъчен за заплащане на задълженията и продажбата на дялове от жалбоподателката на П.П. е за освобождаване от отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК. По ИД № *********/2016 г. през 2018 г. е наложено първото обезпечение. С постановление то 21.02.2018 г. и е иззета сумата от 26,20 лева. Следващите действия са 2020 г. и 2021 г. Дружеството е имало регистрирани два касови апарата с НАП и е нямало пречка за извършване на принудително изпълнение. Несъстоятелно е твърдението, че към 31.12.0219 г., 31.12.2020 и 14.10.2021 г. дружеството е имало пари в брой, отразени в счетоводния регистър по см. от гр.501, доколкото тази величина е резултатна към края на периода и следва, че по всяко друго време може да е различна. Отбелязва, че дружеството два пъти е ползвало компенсации по мярка 60/40 от ТД НАП. Наличието на данни от счетоводството за касова наличност не доказва възможността дружеството да погаси задълженията си за данъци и ЗОВ в период на извънредна ситуация. По плащанията по мярка 60/40 от НАП само един от преводите е запориран от публичен изпълнител в размер на 2724,54 лева. Преводът в размер на 7889,40 лева от 28.01.2021 г. не е запориран. В допълнение в първото по делото заседание посочва, че относно задълженията за лихви за 2016 г. на основание чл.109 от ДОПК ревизията е образувана след изтекъл срок за давност. В молба от 18.05.2023 г. допълва, че несъответствията в счетоводството посочени на стр.13-14 от РД не са в резултат на действия на жалбоподателката и не е уточнено, на какво се дължат разминаванията. Не оспорва, че дружеството е имало задълженията така както са определени в РА. Налице е съответствие между представения от жалбоподателката баланс на дружеството към 14.10.2021 г. и декларираното в нейните обяснения с представените при насрещната проверка на дружеството от СК „Баланс 2019“ ЕООД оборотна ведомост и счетоводни регистри. От изпълнително дело се установява, че макар и със закъснение дружеството е заплащало задълженията си. Отправено е искане за отмяна на оспорения РА, присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат.

Ответник – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител - юрисконсулт, в писмено становище оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Излага, че договорите за заеми са с цел изтегляне парите от касата на дружеството, за да го лиши от ликвидни средства за заплащане на сумите. Описани са в молбата, договорите на които се позовава ответника. Моли за отхвърляне на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на стореното възнаграждение за адвокат от жалбоподателя.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Г.И.Д. – И. е била едноличен собственик на капитала на „Г. – 89“ ЕООД от 23.03.2015 г. до 14.10.2021 г. В Търговски регистър е вписано прехвърляне на дружествени дялове и вписване на нов управител П.И.П.на 14.10.2021 г. С Протокол от 14.10.2021 г. между Г.Д. и П.П. са предадени документите на дружеството /л.528/. През периода 01.06.2015 – 14.10.2021 г. /л.100/ Г.Д. е била управител на „Г. – 89“ ЕООД.

Към 14.10.2021 г. е установено, че в касата на „Г. – 89“ ЕООД е имало налични 6300 лева, предадени на новия управител. В банковата сметка на дружеството е имало 2729,45 лева.

Установено е било, че дружеството е имало задължения по Декларация обр. 6 за невнесени данък върху доходите по трудови правоотношения и осигурителни вноски за ДОО, УПФ и ЗО, подлежащи на разпределение по изпълнително дело № *********/2016 / л.140-153/, които не са платени.

Прието е от органите по приходите, че в края на всяка година 31.12.2019 г., 31.12.2020 г. и към 14.10.2021 г. „Г. – 89“ ЕООД има налични парични средства в касата, но не е заплатило дължимите данъчно – осигурителни задължения. Единственото лице, което е извършвало разпоредителни действия от името и за сметка на дружеството е управителя и едноличен собственик на капитала – Г.Д.. Единствено тя е оперирала с касовите наличности и банковата сметка на дружеството, извършвала е сделки, свързани с имуществото на дружеството и с действията си умишлено е довела дружеството до невъзможност да погасява задълженията си, през периода в който е била управител. С тези съображения е прието, че Г.Д. е осъществила състава на чл.19, ал.1 от ДОПК.

Извършен е анализ на представените от „СК Баланс 2019“ ЕООД /дружеството осъществяващо счетоводство на „Г. – 89“ ЕООД/ документи и тези представени от „Г. – 89“ ЕООД, обективирани в Протоколи от 10.06.2021 г. /л. 693/ и 07.12.2021 г. /л. 796/. Прието е, че за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. са установени налични парични средство в касата, постъпления в касата, приходи от клиенти, плащания на доставчици и работни заплати, получени и върнати заеми от „Дискавъри асет“ ЕООД, „Цикония“ ЕООД „Валенс“ ЕООД и „Ай асет груп“ ЕООД /стр. 11-13 от РД/, направен е извод, че в края на всяка година са налични парични средства в касата на дружеството, но същото не е заплатило дължимите данъчно-осигурителни задължения.

Установено е разминаване между декларираните данни по Оборотна ведомост и Главна книга за 2019 г., 2020 г., и към 14.10.2021 г., представена от „СК Баланс 2019“ ЕООД при насрещна проверка от 15.03.2022 г. /л.135/ и представените при предходните ПУФО, протоколи от 10.06.2021 г. и 07.12.2021 г. Прието е че има разминавания на декларираните данни в крайните салда към 31.12.2019 г. по оборотна ведомост представено от „СК Баланс 2019“ ЕООД и оборотните ведомости, представени за същите периоди при предходни проверки по сметки 121 „Непокрита загуба от минали години“ с/ка 123 „Печалба и загуба от текущата година“, с-ка 453 „Разчет за ДДС“ и сметка 501 „Каса в лева“ /таблица л.13-14 РД/. Въз основа на тези установявания е прието, че Г.Д. съзнателно е укрила факти и обстоятелства относно действително наличните парични средства в касата на дружеството и така е възпрепятствала погасяването на формираните данъчно – осигурителни задължения.

Направен е анализ на договори за заем, по силата на които „Г. – 89“ ЕООД е получило заеми от дружествата „Валенс“ ЕООД, „Дискавъри асет“ ЕООД, „Цикония“ ЕООД и „Ай асет груп“ ЕООД. Заемодателите се обслужват счетоводно от счетоводна кантора с един и същ електронен адрес за връзка с НАП – ilkonsulting_abv.bg. След проверки на заемодателите и представени обяснения е прието, че има разминавания относно данните, които заемодателите и заемателя посочва. С оглед тези установявания е прието, че договорите за заем не обективират реални заемни правоотношения и са представени за прикриване на действията на управителя на „Г. – 89“ ЕООД, който ги е използвал като основание за изтеглянето на парите от касата на дружеството, за да лиши същото от ликвидни парични средства, така Г.Д. е възпрепятствала погасяването на данъчни и осигурителни задължения на дружеството. От приобщените документи, събрани в хода на извършена проверка приключила с Протокол № П-03000321042434-073-001/10.06.2021 г. /л. 683-693/ е установено, че към 31.12.2018 г. „Г. – 89“ ЕООД е реализирало и не е осчетоводило приходи в размер на 28270,76 от продажбата на стоки по фактури издадени от доставчиците и не е начислило ДДС в размер на 5654,15 лева. Към 31.12.2019 „Г. – 89“ ЕООД е реализирало и не е осчетоводило приходи в размер на 3915,92 лева за реализирани стоки по фактури, издадени от доставчиците и не е начислило ДДС в размер на 783,19 лева. Към 31.12.2020 г. „Г. – 89“ ЕООД е реализирало и не е осчетоводило приходи в размер на 2061,19 лева за реализирани стоки по фактури издадени от доставчиците и не е начислило ДДС в размер на 412,20 лева. Направен е извод, че „Г. -89“ ЕООД със знанието на своя управител е подавало справки – декларации по ЗДДС и е декларирало данък за внасяне в размери по-малки от действителните и това е довело до невъзможност да се събере, поради което е направен извод, че са налице предпоставките на чл.19, ал.1 от ДОПК. На „Г. – 89“ ЕООД е връчена покана по чл.103 от ДОПК № П-0300321042434-177001/04.06.2021 г. за деклариране на несъответствията в СД по ЗДДС и ГДД по чл.92 от ЗКПО. Подадени са коригиращи СД по ЗДДС на 10.06.2021 г. за м.12.2018 г., м.12.2019 г. и м.12.2020 г. /л. 694-699/ и ГДД по чл. 92 от ЗКПО от 10.06.2021 г. /л.820-839/. Прието е, че да данъчни периоди м.03, 04, 06 и 08.2021 г. в подадени СД и дневници за покупки не са отразени кредитни известия, поради което и тези данни са невярно декларирани и е ощетен фиска. Изготвена е покана по чл.103 от 11.11.2021 г. /л.840/, но към тази дата Д. вече е била прехвърлила дружествените дялове на Патев.

Относно сключените договори за заеми с посочените дружества е прието, че Г.Д. умишлено е намалила паричните средства на „Г. – 89“ ЕООД, поради което не могат да се погасят задълженията му за задължителни осигурителни вноски и данъци, с оглед на това органите по приходите са приели, че са налице предпоставките по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК /л.649/. С Решение № 278/30.01.2023 г. на директор на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП е прието, че на основание чл.19, ал.1 и ал.2 вр. чл. 16 от ДОПК Г.Д. е отговорно лице за задълженията на дружеството, не е посочено по коя точка на чл.19, ал.2 от ДОПК са налице предпоставки.

При продажба на дружествените дялове с Договор от 30.09.2021 г. /л.700/ Д. е попълнила и подала декларация по чл.129, ал.2 от ТЗ /л.703-704/, в която е посочила, че дружеството няма неизплатени задължения. В писмени обяснения от 19.07.2022 г. /л.532-533/ Д. посочва, че е цялата налична документация до датата на прехвърляне на притежаваните от нея дружествени дялове е предадена на новия собственик, за което представя приемо – предавателен протокол /ППП/ от 14.10.2021 г. /л.528/. Органите по приходите са приели, че в ППП е посочено, че се предават всички налични парични средства в касата на дружеството на новия собственика, но не са описани по размер и купюри, поради което са направили извод, че ППП не установява този факт и наличността на касата е останала в държание на Д..

Прието е от органите по приходите, че има причинно - следствена връзка между необявените факти и несъбираемостта на задълженията. Направен е анализ на осчетоводяването на горепосочените договори за заем в счетоводството на „Валенс“ ЕООД, „Дискавъри асет“ ЕООД, „Цикония“ ЕООД и „Ай асет груп“ ЕООД, прието е че не са представени първични счетоводни документи РКО и аналитичен регистър на сметка 501 „Каса“, удостоверяващи предоставени заеми в брой с РКО, поради което е прието, че не е налице предоставяне на суми в заем на „Г. - 89“ ЕООД. От аналитичен счетоводен регистър на „Г. – 89“ ЕООД представен от „СК Баланс 2019“ ЕООД на сметки от гр.501 за периода 2019 г. /л.311-318/ е изведено, че са налични парични средства 42959,49 лева; за 2020 г. са налични 41855,01 лева /л.293/; за периода 01.01.2021 г. до 14.10.2021 г. /л.292-290/ по каса и банка са налични 9070,41 лева /съответно по каса – 6340, 96 лева и по банка – 2729,45 лева/. Прието е, че въпреки налични средства не са платени задълженията.

„Г. – 89“ ЕООД от ЦУ на НАП на 28.01.2021 г. е получило по марка 60/40 за пандемията от „Ковид 19“ сумата от 7889,40 лева, за трудови възнаграждения и осигуровки, изтеглена е на 01.02.2021 г. в касата /л.292 гръб/. На 31.03.2021 г. от ЦУ на НАП е направен превод в размер на 2675,10 лева, осчетоводени в сметка 709 Други приходи /л.290/, сумата е запорирана /л.859/ във връзка с неплатени данъчно-осигурителни задължения.

Направен е анализ на счетоводните записвания на заемите и е прието, че за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., не се установява предоставяне на заеми с първични счетоводни документи, т.е. не е налице реално получаване на заеми, съответно връщане на такива. Договорите за наем, като частни диспозитивни документи и разписките по тях, като частни свидетелстващи документи, е изведено, че нямат доказателствена сила и са оспорени от данъчната администрация, като е прието, че те не установяват даване и връщане на заеми. Изведено е, че осчетоводяването на връщането на заемите е с цел да не се погасяват публичните парични задължения.

В съдебното производство е приета съдебно – счетоводна експертиза, която съдът възприема изцяло в частта на отговор 1 и 3, относно отговор 2 и 4 съдът прави корекции, тъй като е установил, че има неточност при договорите, които са послужили за изчисленията. С тези уточнения съдът приема, че чрез ССЕ и корекция направена от съда е установено следното:

І. Различия в декларирането налице ли са и на какво се основават:

Причината за различията в салдата на счетоводните сметки за 2019 г. – таблица №1 от ССЕ, 1.Причината за разликата в салдата на сметка 121 Непокрита загуба от минали години е признаването на приходите от продажби за 2018 г. 2. Причината за разликата в салдата на сметка 123 Печалби и загуби от текущата година е допълнителното признаване на приходи от продажби за 2019 г. в общ размер от 3 915,92 лв. 3. Причината за разликата в салдата на сметка 453 Разчети за данък върху добавената стойност е доначисляването на ДДС върху продажбите за 2018 г. и 2019 г. в общ размер от 6 437,34 лв. (5654,15 лв. за 2018 г. и 783,19 лв. за 2019 г.). 4. Причината за разликата в салдата на сметка 501 Каса в лева е признаването на постъпления от клиенти в общ размер от 38 624,02 лв., която сума е формирана от приходите и дължимия ДДС за 2018 г. и 2019 г.

Определяне на причината за различията в салдата на счетоводните сметки за 2020 г. – таблица №2 от ССЕ, 1. Причината за разликата в салдата на сметка 121 Непокрита загуба от минали години е признаването на приходите от продажби за 2018 г. и 2019 г. 2. Причината за разликата в салдата на сметка 123 Печалби и загуби от текущата година е допълнителното признаване на приходи от продажби за 2020 г. в общ размер от 2 061,00 лв. 3. Причината за разликата в салдата на сметка 453 Разчети за данък върху добавената стойност е доначисляването на ДДС върху продажбите за 2018 г., 2019 г. и 4 2020 г. в общ размер от 6 849,54 лв. (5654,15 лв. за 2018 г., 783,19 лв. за 2019 г. и 412,20 лв. за 2020 г.). 4. Причината за разликата в салдата на сметка 501 Каса в лева е признаването на постъпления от клиенти в общ размер от 41 097,23 лв., която сума е формирана от приходите и дължимия ДДС за 2018 г., 2019 г. и 2020 г.

ІІ. Договори за заеми:

„Валенс“ ЕООД общ размер на договорите 8100 лева:

1. Договор за заем от 01.04.2020 г. за сумата от 6 050 лв. и разписка към него /л. 797/. За този договор в Сметка 499 е отбелязано, че е разтрогнат отбелязан е като дебит, след което като кредит, поради което съдът не го взема предвид при изчисленията.

2. Договор за заем от 01.06.2020 г. за сумата от 2 100 лева и разписка към него /л.798 – 799/.

3. Договор за заем от 01.12.2020 г. за сумата от 6 000 лева и разписка към него / л. 799 – 800/.

„Дискавъри асет“ ЕООД общ размер на договорите 59800 лева:

1. Договор за заем от 28.02.2018 г. за сумата от 9900 лева и разписка към него /л.481-482/.

2. Договор за заем от 31.03.2018 г. за сумата от 5000 лева и разписка към него /л. 477-479/.

3. Договор за заем от 28.02.2019 г. за сумата от 9900 лева и разписка към него /л. 474-475/.

4. Договор за заем от 01.03.2019 г. за сумата от 8000 лева и разписка към него /л. 469-470/.

5. Договор за заем от 06.04.2019 г. за сумата от 9000 лева и разписка към него /л. 473-471/.

6. Договор за заем от 06.06.2019 г. за сумата от 9000 лева и разписка към него /л. 483-485/.

7. Договор за заем от 06.09.2019 г. за сумата от 9000 лева и разписка към него /л. 486-488/.

Договори с „Ай асет груп“ ЕООД общ размер на договорите 13200 лева.

1. Договор за заем от 01.07.2020 г. за сумата от 1300 лева и разписка към него /л. 804-805/.

2. Договор за заем от 01.08.2020 г. за сумата от 500 лева и разписка към него /л. 805-806/.

3. Договор за заем от 01.09.2020 г. за сумата от 5300 лева и разписка към него /л. 807-808/.

4. Договор за заем от 01.10.2020 г. за сумата от 6100 лева /л. 809/.

Налице е осчетоводяване на договор за заем от 30.11.2020 г. за сумата от 5000 лева, но такъв не е представен, поради което не е взет предвид при изчисленията.

Договори с „Цикония“ ЕООД общ размер на договорите 27750 лева.

1. Договор за заем от 04.01.2020 г. за сумата от 3000 лева и разписка към него /л. 430-431/.

2. Договор за заем от 03.02.2020 г. за сумата от 8000 лева и разписка към него /л. 428-430/.

3. Договор за заем от 04.03.2020 г. за сумата от 5400 лева и разписка към него /л. 433-433-А/.

4. Договор за заем от 30.03.2020 г. за сумата от 5300 лева и разписка към него /л. 428-430/.

5. Договор за заем от 01.04.2020 г. за сумата от 6050 лева и разписка към него /л. 426-425/.

Общ размер на заемите: 108850 лева. Осчетоводени са заеми: за 2018 г. в общ размер 14900 лева, за 2019 г. в общ размер на 44900 лева и за 2020 г. в общ размер на 49050 лева. Погасяване на посочените заеми е отразено през 2021 г. в размер на 35850 лева. Разлика между получени и върнати заеми 73000 лева.

Преди корекциите с Протокол № П-03000321042434-073-001/10.06.2021 г.:

Салдо сметка 501 каса към 31.12.2019 г. е 4335,45 лева. Получени заеми 2018 г. и 2019 г. и невърнати към 31.12.2019 г. са общо 59800 лева. Недостиг на парични средства към 31.12.2019 г. е в размер на 55464,56 лева /59800 – 4335,45=55464,56/.

Салдо сметка 501 каса към 31.12.2020 г. е 757,77 лева Получени заеми и невърнати към 31.12.2020 г. е в размер на 108850 лева. Недостиг на парични средства към 31.12.2020 г. е в размер на 108102,23 лева /108850– 747,77=108102,23/.

След корекциите с Протокол № П-03000321042434-073-001/10.06.2021 г.:

Салдо сметка 501 каса към 31.12.2019 г. е 42959,47 лева. Получени заеми 2018 г. и 2019 г. и невърнати към 31.12.2019 г. са общо 59800 лева. Недостиг на парични средства към 31.12.2019 г. е в размер на 16840,53 лева /59800 – 42959,47=16840,53/.

Салдо сметка 501 каса към 31.12.2020 г. е 41854,99 лева Получени заеми и невърнати към 31.12.2020 г. е в размер на 108850 лева. Недостиг на парични средства към 31.12.2020 г. е в размер на 66995,01 лева /108850–41854,99=66995,01/.

Съставените в счетоводството на „Г. – 89“ ЕООД счетоводни статии биха могли да се използват за отразяване на получените заеми, но не са представени първични счетоводни документи, въз основа на които са съставени статиите и е нарушено изискването за документална обоснованост. В съдебно заседание вещото лице е уточнили, че не са налице разходно – касови ордери за получените суми.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

І. По допустимостта на жалбата:

Препис от решението на Директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП е връчен на жалбоподателката на 07.02.2023 г., жалбата е подадена на 21.02.2023 г. в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима, разгледана по същество е основателна.

II. По процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Със Заповед №Д-47/14.01.2022 г. издадена от директор на ТД на НАП - Варна са определени органите, които да издават заповедите за възлагане на ревизии, сред които е М. Т.Г.. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия от 14.06.2022 г., изменена със заповед от 21.09.2022 г. издадени от М. Г., която е имали компетентност да възложат ревизията, съобразно чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК. Определените задължения са в предвидения обхват на ревизията. Съобразно чл.112 и чл.113 от ДОПК, за ръководител на ревизията е определена Д. М. К. – главен инспектор по приходите и за член на ревизионния екип е определена Д.П.В.- главен инспектор по приходите.

Срокът за извършване на ревизията е бил до 21.10.2022 г. На основание чл.117, ал.1 от ДОПК, в 14 – дневен срок следва да се изготви ревизионен доклад. Срокът за издаване на РД е бил до 04.11.2022 г. В предвидения срок е издаден процесния РД на 30.09.2022 г. Връчен е на жалбоподателката на 05.10.2022 г. Подадено е възражение на 18.10.2022 г. срещу РД, в което е посочено, че доводи ще се изложат при оспорване на РА. Срока за издаване на РА е бил до 01.11.2022 г. В срок и съобразно чл.119, ал.2, вр.ал.1 от ДОПК, е издаден обжалвания РА на 31.10.2022 г. от М. Г. - началник сектор „Ревизии“, възложила ревизията и Д. К. – главен инспектор по приходите в сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Варна, ръководител на ревизията. РА е връчен на 10.11.2022 г. на жалбоподателката. Издаден е РА за поправка на РА на 17.11.2022 г. връчен на 21.11.2022 г. на жалбоподателката. РА за поправка е издаден на основание чл.133, ал.3 от ДОПП поради установени очевидни фактически грешки. Подадена е жалба срещу РА на 24.11.2022 г. /л.678-682/, в резултат на административното обжалване на РА, по реда на чл.117 и сл. от ДОПК, директорът на Дирекция “ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП, в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК се е произнесъл с Решение №278/30.01.2022 г., с което е потвърдил РА изцяло.

Чрез представени от ответника електронен носител (1 бр. компактдиск), възпроизведен в съдебно заседание и приет към доказателствата по делото в същото съдебно заседание и представени отчети за автоматизирана проверка за валидиране на електронните подписи /л.36-50/, е установено че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени от лица, които са имали валиден електронен подпис – чл.25, ал.1 от ЗЕДЕУУ.

От установеното следва, че са спазени процесуалните правила.

ІІІ. По материалноправната законосъобразност на акта:

Отговорността по чл.19 от ДОПК може да се ангажира и въз основа на декларации, не е необходимо задълженията да са установени с влязъл в сила РА. Жалбоподателката не оспорва, че за „Г. – 89“ ЕООД са налице публичните задължения по размер и вид, които с процесния РА са вменени като нейно задължение.

С РА е прието, че са налице предпоставките по чл.19, ал.1 и ал.2, т.1 от ДОПК /л.648/ защото:

Установено е подаване на СД по ЗДДС с деклариран данък в по-нисък размер от дължимия. В последствие са подадени коригиращи декларации по ЗДДС и ЗКПО. Прието е, че това е основание по чл.19, ал.1 от ДОПК.

Представени са договори за заем, чрез които се цели изтегляне на средства от касата на дружеството, за да лиши същото от наличието на ликвидни средства за заплащане на задълженията. Прието е, че това е основание по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК.

Налице е разминаване между декларирани данни по оборотни ведомости и главна книга за 2019 г., 2020 г. и към 14.10.2021 г. представени от „СК Баланс 2019“ ЕООД при насрещна проверка от 15.03.2022 г. /л.135/. Не е конкретизирано това установяване за основание по чл.19, ал.1 или ал.2, т.1-2 от ДОПК е прието от органите по приходите.

Дружеството е разполагало с парични средства в края на всяка година, но не са платени задълженията. Не е конкретизирано това установяване за основание по чл.19, ал.1 или ал.2, т.1-2 от ДОПК е прието от органите по приходите.

При продажбата на дружествени дялове Г.Д. е декларирала по реда на чл.129, ал.2 от ТЗ, че дружеството няма задължения. От ППП /л.528/ за предаване на наличните парични средства, поради неописване купюрите на банкнотите не се установява предаването им. Не е конкретизирано това установяване за основание по чл.19, ал.1 или ал.2, т.1-2 от ДОПК е прието от органите по приходите.

Относно наличие на предпоставките по чл.19, ал.1 от ДОПК.

Кумулативните условия за ангажиране отговорността на трето лице в хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК са следните: 1. Лицето да има качеството член на управителен орган или управител на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК към момента на възникване на публичните задължения на юридическото лице; 2. Да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите или публичния изпълнител; 3. Да са налице публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и невъзможност да бъдат събрани от задълженото юридическо лице и 4. Причинно - следствена връзка между поведението и невъзможността да бъдат събрани задълженията от юридическото лице. Отговорността е за несъбраното, съответно – непогасеното задължение.

Съдът приема, че през периода 01.01.2016 – 31.04.2021 г. за който са установени публични задължения Г.Д. е била управител на „Г. – 89“ ЕООД. Същата не е подала справки – декларации по ЗДДС. Относно останалите задължения по РА има установявания, че са подадените изискуемите декларации обр.6 по чл.42 от ЗДДФЛ, т.е. за тези задължения не е установено укриване на факти и обстоятелства. Налице е невъзможност задълженията да се съберат от юридическото лице.

Няма спор между страните, това е установено и в Протокол № П-03000321042434/10.06.2022 г., че има закупени и недекларирани стоки по фактури през периода 01.01.2018 – 31.12.2020 г., за които са подадени СД по ЗДДС и ГДД по ЗКПО. Чрез отговор 1 от ССЕ е установено, че причината за разликата в салдата по сметки 121,123,453 и 501, в Оборотна ведомост и Главна книга за 2019 г. и 2020 г. се дължи на подадени коригиращи СД по ЗДДС и коригираща ГДД.

Не е установена причинно – следствена връзка между недекларирането на закупените стоки и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството за данъци и публични задължения. Липсват доказателства, чрез които да е установено, че при деклариране на задълженията същите щяха да се съберат. Не е установено налично имущество, което да послужи за заплащане на задълженията към съответния момент на възникването им. Напротив, чрез анализа на взетите заеми се установява, че дружеството е в недостиг на средства, поради което е предприело вземане на заеми. Също така по образуваното изпълнително дело не са извършени действия за събиране на първоначално декларираното без корекциите, което също потвърждава, че дори и да е подало коректно СД по ЗДДС дължимите суми нямаше да се събрани. От Протокол за изземване от 21.02.2018 г. по ИД № *********/2016 г. на сумата от 26,20 лева от „Г. – 89“ ЕООД и Справка изх. № С210003-134-0005708/08.11.2021 г., Протокол за категоризация изх. № С210003-026-0062220/08.11.2021 г. по ИД № *********/2016 г. се установява, че дружеството през периода 2018 – 2021 г. има л.а „Ситроен берлинго“, върху който е наложен запор с разпореждане от 30.09.2021 г. Не е установено дружеството да е разполагало с парични средства или имущество, с които да е могло да заплати задълженията си. В този смисъл относно задълженията по ЗДДС не е налице изискуемата причинно следствена връзка по чл.19, ал.1 от ДОПК, между поведението на жалбоподателката и невъзможността да бъдат събрани задълженията от юридическото лице. Относно останалите задължения по РА – данък върху доходите по трудови и приравнените на тях правоотношения, данък върху доходите от свободна професия и граждански договори, ДОО за осигурители, ЗО за осигурители и УПФ за осигурители, след като е установено, че са подадени дължимите декларации следва, че за тези задължения не е установено укриване на факти и обстоятелства и от друга страна не е налице причинно следствена връзка по чл.19, ал.1 от ДОПК, между поведението на жалбоподателката и невъзможността да бъдат събрани задълженията от юридическото лице.

Относно наличие на предпоставките по чл.19, ал.2 от ДОПК.

Фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК урежда изчерпателно елементите, които следва да са установени кумулативно: 1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 3. Недобросъвестно извършване на някое от посочените в т. 1 или т. 2 на чл. 19, ал. 2 от ДОПК действия; 4. Невъзможност да бъде погасено вземането - чрез допустимите доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество да покрие съществуващите публични задължения; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намаляването на имуществото на задълженото лице, водещо до невъзможност да бъдат погасени задълженията; 6. Граници на отговорността - по арг. от чл. 19, ал. 4 от ДОПК същата е ограничена до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Условията за възлагане на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК следва да се налице кумулативно.

Няма спор за наличие на първите две предпоставки, което е отбелязано по-горе.

Не е установено наличието на останалите изискуеми такива. Установено е в съдебното производство, че сключените договори за заем са довели до възможност наличността по сметка 501 /каса/ на дружеството да не е отрицателна стойност, тоест ако не бяха взетите заемите, дружеството ще е с отрицателна наличност на средства, съответно ще е в невъможност да заплаща задълженията си. В този смисъл въпреки, че липсват РКО към договорите, това е без значение, тъй като тези договори за заем не са послужили за отклоняване на средства на дружеството. След анализ на договорите за заем е установено каква ще е наличността на сметка каса, ако не бяха сключени договорите за заем и получените суми по тях.

Преди корекциите с Протокол № П-03000321042434-073-001/10.06.2021 г.:

Салдо сметка 501 каса към 31.12.2019 г. е 4335,45 лева. Получени заеми 2018 г. и 2019 г. и невърнати към 31.12.2019 г. са общо 59800 лева. Недостиг на парични средства към 31.12.2019 г. е в размер на 55464,56 лева /59800 – 4335,45=55464,56/.

Салдо сметка 501 каса към 31.12.2020 г. е 757,77 лева. Получени заеми и невърнати към 31.12.2020 г. е в размер на 108850 лева. Недостиг на парични средства към 31.12.2020 г. е в размер на 108102,23 лева /108850– 747,77=108102,23/.

След корекциите с Протокол № П-03000321042434-073-001/10.06.2021 г.:

Салдо сметка 501 каса към 31.12.2019 г. е 42959,47 лева. Получени заеми 2018 г. и 2019 г. и невърнати към 31.12.2019 г. са общо 59800 лева. Недостиг на парични средства към 31.12.2019 г. е в размер на 16840,53 лева /59800 – 42959,47=16840,53/.

Салдо сметка 501 каса към 31.12.2020 г. е 41854,99 лева Получени заеми и невърнати към 31.12.2020 г. е в размер на 108850 лева. Недостиг на парични средства към 31.12.2020 г. е в размер на 66995,01 лева /108850–41854,99=66995,01/.

Тези установявания водят до извод, че не е налице някое от действията по чл.19, ал.2, т.1 и т.2 от ДОПК.

Органите по приходите са приели, че са налице основания по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК за ангажиране отговорността на Д. за задълженията определени с РА, но след като не е установено недобросъвестно поведение за намаляването на имуществото на дружеството следва, че не са установени предпоставките за този вид отговорност. Друго съществено нарушение, което е допуснато при ангажиране отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК е, че не са определени границите на отговорността - по арг. от чл. 19, ал. 4 от ДОПК, а именно отговорността да е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

При продажбата на дружествени дялове Г.Д. в Декларация по чл.129, ал.2 от ТЗ вр. чл.129, ал.1 от ТЗ на 08.10.2021 г. е декларирала, че „Г. – 89“ ЕООД няма задължения.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСТК, т.7. Длъжностното лице по регистрацията следва да извърши вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства, свързани с прехвърляне на дружествени дялове, независимо че не са вписани подлежащите на вписване обстоятелства, настъпили в резултат на предходни разпоредителни сделки с тези дялове, ако спазването на изискванията по чл. 129 ТЗ може да се установи от представените със заявлението документи. Длъжностното лице по регистрацията не следва да извършва вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства, свързани с прехвърлянето на дружествени дялове в дружество с ограничена отговорност, възникнали след вписан в регистъра запор върху тези дялове. Отрицателната предпоставка по чл. 129, ал. 1, изр. 2 ТЗ не е приложима при прехвърляне на дялове между съдружници.

Към 08.10.2021 г. е нямало пречка да се наложи запор върху дяловете на Г.Д. в посоченото дружеството, съответно да се осуети прехвърлянето им. Бездействието на органите по приходите е предоставило възможност на жалбоподателката законосъобразно да осъществи прехвърлянето на дружествените дялове, като вписването на извършената сделка е станало по установения ред. В този смисъл извършената продажба на дружествени дялове от жалбоподателката не може да се възприема като действие по чл.19, ал.2, т.1 и т.2 от ДОПК.

Относно деклариране на неверни данни, всяко лице носи наказателна за престъпление по чл.313 от НК. Настоящото съдебно производство не е наказателно, поради което както административният орган така и съдът няма компетентност да установява наличие или липса на престъпление. След като към момента не е налице влязла в сила присъда за престъпление по чл.313 от НК извършено от Г.Д., съдът приема, че с подадената декларация по чл.129, ал.1 и 2 от ТЗ не са установени предпоставките по чл.19, ал.1 и ал.2, т.1 и т.2 от ДОПК.

Неописването на предадени парични средства в ППП съставен на 14.10.2021 г. при продажбата на дружествените дялове също не установява наличие на предпоставките по чл.19, ал.2, т.1 и т.2 от ДОПК, защото не е установено, че парични средства на дружеството са останали непредадени от Г.Д. на новия собственик и управител на дружеството.

За пълнота на изложението съдът се произнася и относно довода на жалбоподателката за настъпила погасителна давност относно задълженията за 2016 г., което не проломя извода, че РА е изцяло незаконосъобразен.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ДОПК отговорността по чл. 19 от ДОПК на третото лице се установява с РА. Нормата на чл. 109, ал.1 от ДОПК забранява образуването на ревизионно производство за установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Изтичането на срока препятства възможността на органите по приходите да установят тези задължения и с оглед тази му характеристика срокът се възприема като преклузивен. При липса на нормативно предписание, позволяващо да се приеме, че срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК в производствата по чл. 19 от ДОПК започва да тече от различен момент спрямо указания в нормата, меродавно за началото му е изтичането на 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация.

В РД е посочено, че осигурителните задължения са определени на базата на декларация обр. 6 за 2016 г., която се подава по реда на чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ, а съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа и определя годишния размер на данъка, когато е работодател по основното трудово правоотношение. В случая не са налице доказателства, че е дължимо подаване на декларация по чл.49 от ЗДДФЛ, напротив посочено е в РД, че задълженията са на базата на декларация обр.6. В настоящия случай следва, че за всички задължения за 2016 г. определени с РА, съобразно чл.6, ал.8 от КСО, чл.42 от ЗДДФЛ и чл.89, ал.1 от ЗДДС началният момент на преклузивния срок е 01.01.2017 г., а крайният е 01.01.2022 г. ЗВР е № Р-03000322002978-020-001/14.06.2022 г. е връчена на жалбоподателката на 23.06.2022 г. Ревизионното производство, разбирано като правоотношение, се поражда от фактически състав, който включва издаването на заповед за възлагане на ревизия по чл. 112, ал. 1 от ДОПК и връчването на тази заповед на ревизираното лице с аргумент от чл. 114, ал. 1 от ДОПК. Ревизионното правоотношение се поражда от момента на връчване на ЗВР. В разглеждания случай по удостоверяването от приходната администрация, ЗВР е връчена на 23.06.2022 г., т. е. ревизионното производство не е било започнало към 01.01.2022 г.

По изложените съображения в частта на установената отговорност на Г.Д. задължения за 2016 г. относно данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за м.01-12.2016 г., данък върху доходите от свободна професия и граждански договори за м.01-12.2016 г., ДДС по ЗДДС за м.01-12.2016 г., ДОО за осигурители за м.01-12.2016 г., задължения за здравно осигуряване на осигурители за м.01-12.2016 г., задължения за универсален пенсионен фонд за осигурители за м.01-12.2016 г., РА е издаден в нарушение на чл.109, ал.1 от ДОПК, поради което е самостоятелно основание за отмяната му в тази част.

По изложените мотиви съдът намира, че оспореният РА е незаконосъобразен и следва да бъзе отменен изцяло.

Предвид изхода на спора искането на жалбоподателката за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат е основателно. Съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.02.2023 г. Г.Д. е заплатила в брой 7000 лева за възнаграждение на адв. Д.П. – Т.. Материалния интерес по спора е в размер на 82979,18 лева, съответно на основание чл.8, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. минималното възнаграждение за един адвокат е в размер на 7288,33 лева. Заплатеното възнаграждение за адвокат е под предвидения минимален размер с посочената наредба, поради което възражението за прекомерност от страна на ответника е неоснователно. Жалбоподателката е заплатила в съдебното производство държавна такса 10 лева и депозит за ССЕ – 400 лева. Следва НАП да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателката сумата в размер на 7410 лева.

Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по арг. на противното на чл.161, ал.1 от ДОПК, поради което съдът го оставя без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000322002978-091-001/31.10.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, поправен с Ревизионен акт за поправка № П-03000322207001-003-001/17.11.2022 г., потвърден с Решение № 278/30.01.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който са определени задължения за:

данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за м.01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11, 12.2016 г., м.01-12.2016 г., м.01.-12.2017 г., м.01-12.2018 г., м.01-12.2019 г., м.01-12.2020 г. и м.01-04.2021 г. в размер на 9376,85 лева – главница и 3846,10 лева – лихва.

данък върху доходите от свободна професия и граждански договори за м.01-12.2016 г., м.01.-12.2017 г., м.01-12.2018 г., м.01-12.2019 г., м.01-12.2020 г. и м.01-04.2021 г. в размер на 135 лева – главница и 52,38 лева – лихва.

ДДС по ЗДДС за м.01-12.2016 г., м.01.-12.2017 г., м.01-12.2018 г., м.01-12.2019 г., м.01-12.2020 г. и м.01-08.2021 г. в размер на 14932,38 лева – главница и 6561,29 лева – лихва.

ДОО за осигурители за м.01-12.2016 г., м.01.-12.2017 г., м.01-12.2018 г., м.01-12.2019 г., м.01-12.2020 г. и м.01-04.2021 г. в размер на 22254,29 лева – главница и 9584,18 лева – лихва.

задължения за здравно осигуряване за осигурители за м.01-12.2016 г., м.01.-12.2017 г., м.01-12.2018 г., м.01-12.2019 г., м.01-12.2020 г. и м.01-04.2021 г. в размер на 4695,08 лева – главница и 2215,50 лева – лихва.

задължения за универсален пенсионен фонд за осигурители за м.01-12.2016 г., м.01.-12.2017 г., м.01-12.2018 г., м.01-12.2019 г., м.01-12.2020 г. и м.01-04.2021 г. в размер на 6879,26 лева – главница и 2986,87 лева – лихва.

Общ размер на задълженията установени с РА: 82979,18 лева.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на Г.И.Д. – И., ЕГН ********** сумата в размер на 7410 /седем хиляди четиристотин и десет/ лева, представляваща стори разноски и възнаграждение за един адвокат в съдебното производство.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: