№ 356
гр. Монтана, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20211630102450 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, положителен
установителен, за признаване право на съсобственост в недвижим имот и по
чл.537 ал.2 ГПК.
Ищците, Б. АС. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Бели Брод, общ.
Бойчиновци,ул. „Христо М.” № 12; Р. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
София ж.к. Люлин бл. 218, ет.9, ап. 4 и АНДР. Д. Н., ЕГН **********, с
адрес; гр. София, ж.к. Дианабад, бл. 4, ет.3, ап. 16, чрез процесуалния си
представител адвокат Б.М., вписан в САК, са предявили иск срещу: АЛ. Г.
Н., ЕГН **********, с адрес: с. Бели Брод, общ. Бойчиновци,ул. „Христо М.”
№ 12, настоящ адрес: гр. София , ж.к Обеля, ул. 26-та № 21 и АЛ. СТР. Д.,
ЕГН **********, от с. Василовци, община Драгоман, обл.София.
В исковата си молба твърдят, че от техния баща и съпруг Димитър Н.
Н., наследили по 1/18 част от следните имоти:
1. УПИ V, пл. № 8 от кв. 26 по плана на с. Бели Брод, ЕКАТТЕ 03397, общ.
Бойчиновци, одобрен със заповед № 2094 от 1974г. с площ 1011/ хиляда и
единадесет /кв.м, с административен адрес: общ. Бойчиновци, с. Бели Брод,
ул. „Христо М. “ № 12 при съседи: изток -улица, юг- УПИ VІ, пл.№ 8, запад-
УПИ VІІ, пл. №7 и УПИ VІІ, пл. № 7 и от север-УПИ ІV, пл.№ 8, всички от
1
квартал 26, ведно с построените в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА,
ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА И ПАЯНТОВА СТОПАНСКА
СГРАДА.
2. УПИ VІ, пл. № 8 от квартал 26 по плана на с. Бели брод, ЕКАТТЕ 03397,
общ. Бойчиновци, одобрен със заповед № 2094 от 1974г., с площ 1072/
хиляда и седемдесет и два /кв.м, с административен адрес: общ. Бойчиновци,
с. Бели Брод, ул. „Христо М.“ № 12А, при съседи: изток-улица, юг-землище
на с. Бели брод, запад-УПИ VІІ, пл. № 7 и от север- УПИ V, пл.№ 8, всички
от кв. 26, незастроен.
След смъртта на Найден Георгиев Н., който е техен свекър и дядо,
баща им Димитър Н. Н. получил от тези имоти 1/6 дял по наследство, а след
неговата смърт те станали собственици с по 1/18 част.
През 2018г. АЛ. Г. Н., с ЕГН **********, се сдобива с Нотариален
акт за собственост по давностно владение/ КОНСТАТИВЕН НОТАРИАЛЕН
АКТ № 88, том ІІ, рег.№ 8274, дело № 134 от 2018г. от дата 26.10.2018г. за
въпросната 1/6 част на Найден Георгиев Н.. Това тя го прави без тяхно знание.
Като веднага на същата дата продава тази 1/6 част от въпросните имоти и
нейната част 4/6 на внучка си- тяхна братовчедка и племенница АЛ. СТР. Д..
Сделката е обективирана в нотариален акт № 89, том ІІ, рег. № 8275, дело №
135 от 2018г.
Фактите и обстоятелствата, удостоверени в констативния нотариален
акт не отговарят на истината.
След смъртта на Найден Георгиев Н., тяхното семейство, по негова
заръка започнало да използва и владее Масивната жилищна сграда в
гореописания имот.
Найден казвал, че масивната къща да бъде за Димитър,
полумасивната за дъщеря му Юлия Н. Н..
Масивната къща е по-старата и е строена още от бащата на Найден.
След смъртта на бащата на Найден, тя не се използвала. Найден бил построил
за себе си и жена си полумасивната къща.
През 1999г. Димитър Н. се пенсионирал и се върнал в с. Бели Брод
да живее за постоянно . Започнал да оправя масивната къща, да и я стяга за
обитаване. Оправил покрива, вкарал вода, направил баня, тоалетна, изобщо я
2
направил годна за живеене. Багряна ходела с децата събота и неделя, а около
2004г се преместила и тя при мъжа си за постоянно. Свекърва й живеела в
пристройката, описана в нотариалния акт като полумасивна жилищна сграда.
Там тя живяла до есента на 2020г. след това се преместила при внучка си
Александрия. Преди около два, три месеца Александрия и се обадила по
телефона, на нея, Багряна и й казала да се махат от имота. Тя й казала, че той
е техен и никъде няма да ходи и ако трябва ще се водят дела за делба. Преди
десетина дни Александрия отново и се обадила по телефона, държала се
много нахално и й крещяла в телефона, кога ще се махне от имота, че ще
дойде да я изгони и т.н. Отново й казала, че и те със синовете и са
съсобственици и тя и отвърнала, че:”вие сте никои в тези имоти, нямате
нищо, всичко е на баба ми и на мен.”.
Тогава се свързала със синовете си и им казала какво е казала
Александрия и след направени справки открили въпросните нотариални
актове. Наистина А.Н. е живяла в имота, но никога тя не го е ползвала като
едноличен собственик, през цялото време са живяли и тя и съпругът и, който
починал през 2014г.
Масивната къща е изцяло подържана и възстановена от нея и
съпругът и, те са живели в нея и пред всички са се държали като собственици.
Александра, никога не е парадирала, че е пълен собственик на имота, зад
гърба им, без да знаят е удостоверила неистински факти и обстоятелства, пред
нотариус.
Молят съда да постанови решение, с което се отмени констативен
нотариален акт № 171, том 1, рег.№ 1802, дело № 160 от 2018 година, а също
така, с РЕШЕНИЕТО СИ да се признае за установено, по отношение на
ответниците АЛ. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Бели Брод, общ.
Бойчиновци,ул. „Христо М.“ № 12 и АЛ. СТР. Д., ЕГН **********, че
собственици на МАСИВНАТА ЖИЛИЩНА СГРАДА в описания по-горе
имот са те, тъй като същият тя и съпругът и са го владели като собственици
последните 24 години. Владели са го явно и необезпокоявано, заплащали са
всички сметки и партиди.
Ответниците, АЛ. Г. Н. и АЛ. СТР. Д., ЕГН **********, чрез
процесуалния си представител адвокат В.В., вписана в САК, в срока,
предвиден за отговор взема становище.
3
Предявения иск по горецитираното дело е процесуално допустим, но е
неоснователен, тьй като изложеното в обстоятелствената част на исковата
молба не отговаря на обективната действителност.
Твърди се от ищците, че същите са получили съответните идеални
части от описаните недвижими имоти по наследство, въпреки, че видно от
представеният нотариален акт за покупко-продажба срещу гледане и
издръжка № 41, том ІV, дело 563/1982г. ответника АЛ. Г. Н. е собственик на
недвижимият имот описан в т.2 от стр.2 на исковата молба.
Действително през 2018г. ответника АЛ. Г. Н.- баба на доверителката и
се снабдява с констативен нотариален акт за собственост, като за изпълнение
на законовата процедура не е необходимо да уведомява трети лица /така както
се твърди в исковата молба/.
АЛ. Г. Н., владее имотите повече от 10 години, като с помощта на
доверителката и са извършвали ремонтни дейности и са поддържали имотите.
Тя е заплащала и данъците на имотите, като плащането на данъците в
продължение на 10 години също е намерение да се владее имота и също е
годно правно основание да се придобие имотът по давност.
През 2018г. доверителката и е закупила процесните имоти от баба си,
за която е полагала грижи и понастоящем полага.
Ищцата Б.Н. е заявила желание да ползва имота, описан в т.1, на стр.1
на исковата молба и е допусната в него от ответниците преди около 2-3
години. Ищците са ползватели на въпросният имот, но не го владеят.
Право на собственост по давност се придобива само чрез владение, а
не чрез просто държане. Владението трябва да е несъмнено. Намерението да
се държи вещта като своя е нужно да се изрази по ясен и недвусмислен начин,
като владелецът трябва да отрича и отблъсква чуждата власт върху вещта и в
частност следва да манифестира своето намерение да свои вещта пред нейния
собственик.
По своята правна същност придобивната давност съставлява
упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило
през определен от закона срок, след изтичането на който се придобива право
на собственост или друго вещно право, на което владение по съдържание и
начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на придобивната
4
давност изисква наличие на два елемента: 1) владение, което да е постоянно,
непрекъснато, явно (да не е установено и да не е упражнено по скрит начин),
спокойно (неустановено с насилие и неоспорвано с насилие) и 2) изтичане на
определен период от време, като съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗС,
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години, когато
владението е добросъвестно. Самото владение е установено фактическо
господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от
друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но
упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото
и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя,
тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собствеността по
давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането
във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В
настоящият случай за да е налице завладяване, е необходимо промяната в
намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго,
изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия,
които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или
владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит
начин.
С Тълкувателно решение № 4/2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че
,,Обективният елемент на владението - упражняването на фактическата власт
- съвпада с този при държането. Субективният елемент определя
упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът (чл.69
от ЗС) предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно
затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана
фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в
самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за
своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност.
Разпоредбата на чл.120 от ЗЗД във връзка с чл.84 от ЗС урежда
волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални
средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за
собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с
5
оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни
процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. До момента, в който
предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез
волево изявление, не може да се придобие и право на собственост. При
наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право
- се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок, съобразно
елементите на факгическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1
от ЗС и чл.79, ал.2 от ЗС.
Самият констативен нотариален акт няма такова погасително
действие, тъй като се издава в едностранно охранително производство, което
не решава правен спор и не преклудира права. В тази насока е и
задължителното тълкуване, дадено в ТР № 11/2012 от 21.03.2013г. на ОСГК
на ВКС, съгласно което нотариалният акт, с който се признава право на
собственост не се ползва с материална доказателствена сила относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост.
Нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на
правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има
правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорваща
страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта на
доказване несъществуването на признатото от нотариуса право.
Моли съда да постанови Решение, с което да се отхвърлят ищщовите
претенции, тьй като същите са неоснователни.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните
обстоятелства:
Производството е по предявен положителен иск за установяване
право на собственост върху недвижим имот, с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК обективно съединен с иск по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на
нотариален акт.
Предявяването на иска по чл. 124 ал. 1 ГПК предпоставя нарушение на
право или установяване наличието или липсата на конкретно
правоотношение. Законът само по изключение допуска установяване на
факти, чрез предявяване на установителен иск и то в конкретно, изчерпателно
6
изброени случаи. Абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на
положителен установителен иск е наличието на правен интерес от
провеждането на производството. Този правен интерес се обуславя от
въведените фактически твърдения в исковата молба, които рамкират
материално-правния спор. От посочените фактически обстоятелства се налага
извода, че интереса на ищците би бил защитен с предявяването на такъв иск.
Установителният иск цели да внесе яснота и безспорност в
гражданските отношения. С правото на установителен иск се ползват и лица,
които не са субекти на правоотношението, предмет на установителния иск,
без да имат при това качеството процесуални субституенти. Наличието на
интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, тъй като
всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор,
може да упражни правото си на иск.
Ищците сами преценяват наличието, респективно липсата на какви
обстоятелства да бъде установено със сила на присъдено нещо.
Установителен иск е този, чийто петитум се ограничава с искането да
се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо ,както е в случая.
Спор може да възникне относно всяко гражданско право, затова
установителният иск е допустим относно всякакви граждански права.
Интересът от установителния иск се разкрива, когато по делото ответникът
оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което
ищецът отрича. Следователно, за да съществува интерес от установителния
иск, е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се
претендира отричаното от него право. Според това, дали установителният иск
цели да установи съществуването или несъществуването на спорното право,
той е в първия случай - положителен, а във втория - отрицателен. Един и същ
правен спор може да даде повод било за положителен, било за отрицателен
установителен иск - зависи коя от двете страни ще вземе инициативата за
съдебното разрешаване на спора. Да се уважи отрицателен установителен иск
е равнозначно на отхвърляне на положителен такъв - това обяснява защо и по
двата иска разпределението на доказателствената тежест е едно и също.
Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства.
Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от
недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и
7
задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на
доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи
доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили -
чл. 154 ГПК. За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво
значение каква процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна
последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено
от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти
така и спрямо кои лица възникват техните правни последици. Следва да се
има предвид, че ако критериите, от които изхожда доказателствената тежест,
заедно с изводите, до които въз основа на нея се стига, са материалноправни,
нейното съдържание е процесуално.
Безспорно е установено по делото, че страните са наследници на общия
наследодател Найден Георгиев Н., б.ж. на град Берковица, обл.Монтана,
починал на 19.07.1989 година, съответно - ищците са наследници на син на
Найден Георгиев Н. – Димитър Н. Н., починал на 02.07.2014 г. – негова
преживяла съпруга и двама сина, а ответниците – преживяла съпруга на
Найден Георгиев Н. и дъщеря на починалата дъщеря на общия наследодател –
Юлия Н. Н., починала на 31.05.2005 година, съгласно данните от
Удостоверение за наследници № 1160 от 02.09.2021 година на Община
Берковица.
Няма спор между страните, че след смъртта на общия наследодател, са
придобили собственост по силата на наследяване: УПИ V, пл. № 8 от кв. 26
по плана на с. Бели Брод, ЕКАТТЕ 03397, общ. Бойчиновци, одобрен със
заповед № 2094 от 1974г. с площ 1011/ хиляда и единадесет /кв.м, с
административен адрес: общ. Бойчиновци, с. Бели Брод, ул. „Христо М. “ №
12 при съседи: изток -улица, юг- УПИ VІ, пл.№ 8, запад-УПИ VІІ, пл. №7 и
УПИ VІІ, пл. № 7 и от север-УПИ ІV, пл.№ 8, всички от квартал 26, ведно с
построените в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ПОЛУМАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА И ПАЯНТОВА СТОПАНСКА СГРАДА.
2. УПИ VІ, пл. № 8 от квартал 26 по плана на с. Бели брод, ЕКАТТЕ 03397,
общ. Бойчиновци, одобрен със заповед № 2094 от 1974г., с площ 1072/
хиляда и седемдесет и два /кв.м, с административен адрес: общ. Бойчиновци,
8
с. Бели Брод, ул. „Христо М.“ № 12А, при съседи: изток-улица, юг-землище
на с. Бели брод, запад-УПИ VІІ, пл. № 7 и от север- УПИ V, пл.№ 8, всички
от кв. 26, незастроен.
Установено е, че въз основа на обстоятелствена проверка АЛ. Г. Н.,
ответник в процеса се е снабдила с нотариален акт за собственост върху
недвижим имот по давностно владение на 1/6 идеална част от процесните
имоти УПИ V и УПИ VІ, пл.№ 8 от кв. 26, ведно с построените в УПИ V, пл.
№ 8 от кв.26 по плана на с.Бели брод МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА,
ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА И ПАЯНТОВА СТОПАНСКА
СГРАДА и всички подобрения в имота, за което е съставен НА № 88, том ІІ,
рег.№ 8274, дело № 134 от 26.10.2018 година.
Установено е също така, че на същата дата – 26.10.2018 година АЛ.
Г. Н. е продала на съсобственика си АЛ. СТР. Д. изцяло собствените си 5/6
идеални части от процесните имоти.
Спорен е въпросът, ищците собственици ли са по силата на
наследство и давностно владение на масивната жилищна сграда, построена в
един от имотите?
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като
своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака:
обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и
субективен - намерението да се държи вещта като своя (animus domini). При
държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма
намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е
оборима законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна норма с оглед
действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни
субекти, без оглед на това дали притежават или не права на собственост върху
една и съща вещ. При съсобствеността права на собственост върху една и
съща вещ се притежават от две или повече лица, а количественото
съотношение между правата се изразява в дялове, респ. идеални части. Всеки
от съсобствениците има правомощие да упражнява фактическа власт върху
общата вещ като се съобразява с правата на останалите. Независимо от вида
9
на правопораждащия факт (правна сделка, придобивна давност и др.), от
който произтича съсобствеността, е налице съвладение като правомощие, т. е.
упражняването на фактическата власт отговаря на правото на собственост
върху съответната идеална част. Върху чуждите идеални части обаче
съсобственикът няма право на владение като правомощие и част от
съдържанието на вещното право. Затова той може да бъде техен владелец или
държател в зависимост от намерението си, тъй като може да се владее не само
изцяло чужда вещ, но и чужда идеална част от нея. Ако се предполага, че
който има фактическа власт върху една изцяло чужда вещ я държи като
собствена, то на още по-силно основание това се предполага и за идеалните
части от нея. Презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между
съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако
основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва
съвладение. Независимо от правото на всеки от съсобствениците да ползва
общата вещ, то някой от тях може сам да упражнява фактическа власт върху
цялата вещ, без да се съобразява с правата на останалите. Това може да стане
било като въобще не знае, че и друг има право на собственост върху същия
имот, било като отнеме владението на останалите съсобственици и не ги
допуска да го ползват съобразно идеалните си части. В случаите, при които
един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху
чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите,
намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл. 79 ЗС. При
спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците, следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато
не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е
придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на останалите
съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е
достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
10
владението на останалите съсобственици.
Съгласно чл. 77, ал. 1 от Закона за собствеността, правото на
собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други
начини, определени в закона. Нормата е ясна, не се нуждае от тълкуване, а
конкретният казус не съдържа специфика, която да наложи някаква особеност
в приложението на закона и да доведе до някакви други изводи в
противоречие с константната съдебна практика. Характерно за способите за
придобиване на вещни права е това, че те са установени от закона. Друг е
въпросът за способите за придобиване на владение. Те са различни от
способите за придобиване на вещни права. Тъй като владението е факт, а не
право, то и законът урежда фактически състави за придобиване на права, но
не и способи за придобиване или прекратяване на факти, но в случая това е
ирелевантно за спора.
Предвид разпоредбата на чл. 79, ал.1 от Закона за собствеността,
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно чл. 79, ал.2 от
ЗС право на собственост може да бъде придобито с непрекъснато владение на
имот за срок от 5 години, ако владението е добросъвестно. Съгласно чл. 70 от
ЗС владението е добросъвестно, когато владелецът владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не
е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.
Достатъчно е добросъвестността да съществува при възникване на правното
основание. Годно правно основание съгласно ППВС № 6/74 г. е този
транслативен акт, който по принцип е основание за прехвърляне на
собственост- например продажба, замяна, дарение, завет, както и
административни актове с вещноправни последици- отчуждителни заповеди,
заповеди за възстановяване по реституционните закони и др. или съдебно
решение по конститутивни искове - напр. по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
С осъществяване на условията по чл. 79, ал.1 ЗС владелецът
придобива в собственост владения обект и без значение за настъпване на
предвидената от закона правна последица е, че същата вещ дотогава е била
притежание на друг правен субект. Правата на последния се погасяват с
придобиването им от новия собственик. За субективния елемент на
придобивната давност е от значение намерението, с което се владее вещта, а
11
не причините, поради които владелецът счита имота за свой. Снабдяването с
констативен нотариален акт не е елемент от фактическия състав на чл. 79,
ал.1 от ЗС. Нотариалното удостоверяване има за цел да даде известност на
вече настъпилата правна последица; формално да легитимира собственика
като такъв пред трети лица, като се снабди с документ за правото си.
Фактическият състав на чл. 79 ЗС изисква упражняване на фактическа власт в
нужния срок и това следва да е непрекъснато, явно и несмущаващо и с ясно
изразено намерение у владелеца за своене на вещта. Само с осъществяването
на посочените условия владелецът придобива в собственост владеният обект.
От доказателствата по делото се установи по безспорен и несъмнен начин, че
условията на фактическия състав на чл. 79, ал.1 от ЗС не са осъществени от
ответниците, а именно, да е изтекъл предвидения в закона десет годишен
период на владеене, което не само следва да е непрекъснато, но и явно,
необезпокоявано и несмущавано от когото и да било. Съдът не споделя
доводите на процесуалния представител на ответниците, че същите са
собственици на целия процесен имот по силата на давностно владение, повече
от 10 години. Издаденият констативен нотариален акт от 26.10.2018 година не
сочи на изтекъл давностен срок от 10 години, дори да се приеме твърдението,
че наследодателят на ищците се е дезинтересирал от наследствения си имот
още след смъртта на своя баща, настъпила през 1989 година. Напротив, от
събраните в хода на производството гласни доказателства, в лицето на
Тодорка Кирилова Петкова, Тодор Петков Кръстев и Петър Вълков Петров,
дори от свидетелските показания на свидетеля Тодор Иванов Дамянов,
посочен от ответниците, чиито показания са безпротиворечиви и съда
кредитира изцяло, се установи, че наследодателя на ищците е постоянно в
масивната жилищна сграда от 1999 година, когато окончателно се е прибрал в
селото след пенсионирането си. Свидетелите посочиха и извършените
ремонти по тази сграда – на покрива, прокарване на вода, изграждане на баня,
тоалетна, както и цялостното и поддържане чак до самата му смърт през 2014
година. В целия този период от време е бил подпомаган от своята съпруга
Багряна, установила се и тя в последствие в имота. Установи се, че в същия
имот съществува и друга сграда, обитавана и поддържана от ответницата
Александра, а така също и че такава е била волята за разделянето на имотите
на общия наследодател. Всъщност това е и съществуващото им право,
съобразно Закона за наследството, чл.9 ал.1, а именно: „Съпругът наследява
12
част, равна на частта на всяко дете”. Към 1989 г., когато е починал Найден
Георгиев Н., неговата съпруга АЛ. Г. Н. е получила 4/6 идеални части от
процесните имоти, Димитър Н. – 1/6 идеална част и Юлия Н. Н. – 1/6 идеална
част.
Установи се безспорното владение върху масивната жилищна сграда
от Димитър Н., до самата му смърт през 2014 година, продължило от неговите
наследници по закон – ищците по делото и по настоящем.
Съгласно легалните определения за владеене и държане, съдържащи се
в двете алинеи на чл. 68 ЗС, общото между тях е, че и при двете е налице
упражняване на фактическа власт върху вещ. Докато при владеенето
субективното намерение е да се държи вещта като своя, то при държането
такова намерение да се свои липсва. При това характеристиките, с които
законът определя дали едно лице е владелец или държател на вещта са две: 1.
Обективна – да се упражнява фактическа власт върху вещ и 2. Субективна –
намерението, с което се упражнява фактическата власт върху вещ. От факта
на владение произтичат различни правни последици – вещноправни, свързани
с възможността при определени предпоставки да се придобият вещни права,
както и облигационно правни, свързани с отношенията между собственика на
вещта и владелеца или държателя.
Издаденият констативен нотариален акт през 2018 година, с който АЛ.
Г. Н. е призната за собственик на основание давностно владение на 1/6
идеална част от двата имота, ведно с построените в единия имот масивна
жилищна сграда, полумасивна жилищна сграда и паянтова стопанска сграда и
всички подобрения в имота, не се ползва с материална доказателствена сила
по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността
на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните
свидетелстващи документи за факти. Нотариалното производство при
издаването на констативния нотариален акт е едностранно и не разрешава
правен спор, и нотариалния акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ
принадлежността на правото на собственост може да бъде оспорван от всяко
лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е
собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои
права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване
на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или
13
доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено
другиму, след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото
действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е
престанал да бъде собственик. Това оспорване не се развива по правилата на
чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а
съществуването на удостовереното с него право. Констативният нотариален
акт по чл. 587 ГПК, като резултат на специално уредено от закона
производство за проверка и признаване съществуването на правото на
собственост, притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за
съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик
на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за
принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за
съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с
влязло в сила решение. За да отпадне легитимиращото действие на акта е
необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде
собственик. Предвид обвързващото и легитимиращо действие на
нотариалното удостоверяване на правото на собственост, оспорващата страна,
която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже
несъществуването на признатото от нотариуса право. Съгласно чл. 79, ал. 1
ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Изтичането на срока не е
достатъчно, за да настъпи вещноправният ефект на давността; необходимо е
владелецът да се позове на нея. То може да стане с предявяване на иск за
собственост, възражение по такъв иск, насочен срещу владелеца, както и при
снабдяването с констативен нотариален акт по чл.587 ал.2 ГПК. Съобразно
приетото с ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, при оспорването му тежестта за
опровергаване на придобивното основание пада на страната, на която този
нотариален акт се противопоставя. В случая това са ищците. За да обори
доказателствената сила на нотариалния акт, при пълно и главно доказване, те
установиха, че преживялата съпруга на Найден Георгиев Н. – АЛ. Г. Н. и
нейната внучка АЛ. СТР. Д. не са могли да придобият масивната жилищна
сграда, построена в УПИ V, пл.№ 8 от кв.26 по плана на с.Бели брод на
основание давностно владение в изискуемия от закона срок. Владението на
имота следва да е било явно, никой да не им е пречил, да не им го е оспорвал,
да не е имало и съдебни спорове. Нотариусът е съставил Протокол от
14
26.10.2018 година и е приел, че процесният имот е придобит от молителя АЛ.
Г. Н. на основание давностно владение, изтекла придобивна давност – чл.79
ал.1 от Закона за собствеността. Този текст от закона сочи друго -
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. Това обстоятелство е от съществено
значение, тъй като от събраните в хода на производството гласни
доказателства, в лицето на всички разпитани свидетели, посочени и от двете
страни, са единодушни и безпротиворечиви, че този имот е останал в
наследство от Найден Георгиев Н., б.ж. на град Берковица, както и че
Димитър Н. Н., в периода от 1999 година до 2014 година е владял масивната
жилищна сграда, построена в имота. Същите посочиха, че наследодателят на
ищците, до самата си смърт през 2014 година е пребивавал в имота, владял го
е лично за себе си, извършил е множество ремонти по поддръжката и е
направил редица подобрения в него, имал е намерение да извършва и други
дейности, но не е могъл да ги реализира, тъй като е починал. След неговата
смърт неговите наследници, ищците в процеса, са продължавали да
посещават имота, освен това първата ищца постоянно пребивава в него,
сменила е партидата за водоснабдяване, като абонат преди това е бил
покойния и съпруг. Конфликтите са възникнали след 2020 година, след като
първата ищца се е снабдила с констативния нотариален акт за собственост
през 2018 година.
В Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2012 г., ОСГК приема, че ,,.....правото на позоваване на придобивното
основание по чл. 79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта
на владелеца, а се включва в наследството му. Имуществото на наследодателя
преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и
фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия
по чл. 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от
придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота,
както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на
наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението. Тъй
като действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане
на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се
счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя”.
Неоснователни са доводите на ответниците относно придобиването по
15
давност на една шеста идеална част от процесния имот в периода 2014 г., т.е.
след смъртта на единия от наследниците на общия наследодател, до
26.10.2018 г., тъй като безспорно по делото се установи, че за наследодателя
на ищците до завеждане на делото е изтекъл предвидения в закона 10
годишен период от време за необезпокоявано, непрекъснато и несмущавано
владение върху масивната жилищна сграда.
Това обуславя извода, че иска е основателен и като такъв следва да
бъде уважен.
Уважаването на иска по чл.124 ал.1 от ГПК е предпоставка и за
уважаване на искането, направено по чл.537 ал.2 ГПК, да се ОТМЕНИ
Нотариален акт № 88, том І-, рег. № 8274, дело № 134 от 26.10.2018 год. на
Нотариус с рег. № 112 на НК Искра Фидосова, вписан със вх.рег.№ 5874 от
26.10.2018 г., том 16, Акт № 47, дело № 2485 в Службата по вписванията при
РС-Монтана. Същият е съставен на основание чл.587 ал.2 ГПК, по
обстоятелствена проверка и е констативен нотариален акт. Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г.,
ОСГК, на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни
нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху
недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля,
изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
ищците следва да бъдат присъдени разноските, за изплатените държавни
такси и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ал.1 ГПК по
отношение на АЛ. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Бели Брод, общ.
Бойчиновци,ул. „Христо М.” № 12, настоящ адрес: гр. София , ж.к Обеля, ул.
26-та № 21 и АЛ. СТР. Д., ЕГН **********, от с. Василовци, община
16
Драгоман, обл.София, че Б. АС. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Бели Брод,
общ. Бойчиновци,ул. „Христо М.” № 12; Р. Д. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр. София ж.к. Люлин бл. 218, ет.9, ап. 4 и АНДР. Д. Н., ЕГН **********, с
адрес; гр. София, ж.к. Дианабад, бл. 4, ет.3, ап. 16, са съсобственици на
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, построена в УПИ V, пл. № 8 от кв. 26 по
плана на с. Бели Брод, ЕКАТТЕ 03397, общ. Бойчиновци, одобрен със заповед
№ 2094 от 1974г. с площ 1011/ хиляда и единадесет /кв.м, с административен
адрес: общ. Бойчиновци, с. Бели Брод, ул. „Христо М. “ № 12, при съседи:
изток -улица, юг- УПИ VІ, пл.№ 8, запад-УПИ VІІ, пл. №7 и УПИ VІІ, пл. №
7 и от север-УПИ ІV, пл.№ 8, всички от квартал 26.
ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 ГПК констативен Нотариален акт
№ 88, том ІІ, рег. № 8274, дело № 134 от 26.10.2018 год. на Нотариус с рег. №
112 на НК Искра Фидосова, вписан със вх.рег.№ 5874 от 26.10.2018 г., том 16,
Акт № 47, дело № 2485 в Службата по вписванията при РС-Монтана.
ОСЪЖДА АЛ. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Бели Брод, общ.
Бойчиновци,ул. „Христо М.” № 12, настоящ адрес: гр. София , ж.к Обеля, ул.
26-та № 21 и АЛ. СТР. Д., ЕГН **********, от с. Василовци, община
Драгоман, обл.София, ДА ЗАПЛАТЯТ на Б. АС. Н., ЕГН **********, с адрес:
с. Бели Брод, общ. Бойчиновци,ул. „Христо М.” № 12; Р. Д. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. София ж.к. Люлин бл. 218, ет.9, ап. 4 и АНДР. Д. Н.,
ЕГН **********, с адрес; гр. София, ж.к. Дианабад, бл. 4, ет.3, ап. 16, сумата
от 2 777.53 лв. за направените в хода на производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
17