Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.03.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на първи март две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 11 164 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 226
ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 40 000 лв.
В исковата молба на Е.К.Т. се твърди, че
на 27.11.2015 г., в гр. София около 10.50 часа, товарен автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ********, управляван от С.Й.Б.,*** на
около 30 м преди кръстовището с ул. „Градина“ участвал в ПТП с намиращия се на
платното за движение пешеходец Т.К. Б., сестра на ищцата. След инцидента
пешеходката била настанена за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, но получените
травми, вследствие на ПТП-то се оказали несъвместими с живота и същата починала
на 23.01.2016 г. от полиорганна недостатъчност.
Изложени са твърдения, че между ищцата и нейната сестра съществували
изключително дълбоки отношения, силна и топла връзка. Твърди се, че били заедно
в добри и трудни моменти, винаги се подкрепяли.
Предвид тези фактически твърдения ищцата
е мотивирала правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО”
на товарен автомобил „Шкода Октавия”, да й заплати
сумата от 40 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
смъртта на Т.К. Б.. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „А.” АД, редовно уведомен,
е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани
в същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80
от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба респ.
в срока за допълнителен отговор такъв е заявен.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. П..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. М..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид.
Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори
законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2
от ЗЗД.
Страните не спорят относно факта, че към датата на ПТП по отношение на
товарен автомобил „Шкода Октавия”
с ДКН ******** е налична валидна застраховка, покриваща риска «гражданска отговорност», сключена при ответното дружество.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Механизмът на осъществяване на пътния инцидент
се установява при съвкупна преценка от изслушаната по делото САТЕ, изготвена от вещото лице В.Д. и ангажираните
от страните писмени доказателства. В заключението си вещото лице е посочило, че пешеходката е предприела пресичане на пътното платно на
бул. «Околовръстен път» като е обективиран извод, че водачът на МПС е имал техническа възможност да спре преди мястото
на удара чрез своевременно предприемане на маневра за
аварийно спиране към момента на навлизане на пешеходеца в района на платното
за движение респ. обоснован е извод, че ударът е бил технически непредотвратим
чрез предприемане на маневра за аварийно
спиране към момента на навлизане на пешеходеца в района
на лявата лента, където се
е движило МПС-то, причинило удара. По делото не са ангажирани
доказателства в посока наличния трафик по платната за
движение, който би ограничил видимостта
на водача на лекия автомобил, съобразно изявлението на вещото лице в съдебно заседание от 30.11.2020 г., поради
което съдът в решаващия му състав
намира, че водачът на МПС е
могъл да възприеме пешеходката като опасност за движението от момента
на нейното навлизане в платното за движение респ. разполагал е с техническата възможност в този момент да предприеме маневра за аварийно спиране и да не допусне осъществяване на ПТП-то. Аналогично разрешение
дава и задължителната съдебна практика, установена с т. 6 от ТР 28/28.11.1984 г. по н.д. 10/84 г. на ОСНК на НС, съгласно
която за начало
на възникване на опасност следва
да се приеме
моментът, когато пешеходец, без да възприема наближаването
на превозното средство, от тротоара
или банкета се насочва към
платното за движение и с поведението си явно или
очевидно показва, че във всички
случаи ще навлезе в него. При ангажираните от страните
доказателства, основателно е и заявеното възражение за съпричиняване
на ответника, доколкото с поведението си пешеходката в значителна степен е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат като не се е съобразила с
ограниченията, предвидени в чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. В този смисъл са и
указанията, дадени с ТР 2/22.12.2016 г. по тълк. дело
2/2016 г. на ОСНК на ВКС.
Вещото лице, изготвило СМЕ – д-р К.С. е посочил
в заключението си, че непосредствената
причина за смъртта на пешеходката
е двустранен възпалителен процес на белите дробове – двустранна брронхопневмония, от която е последвала дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. В съдебно
заседание от 29.06.2020 г. вещото лице е посочило, че залежаването, поради травмата на таза, е основната причина за тази развила
се бронхопневмония, която при правилна
рехабилитационна програма в
специализирано заведение е можело
да я предпази от бронхопневмонията.
С оглед на тези ангажирани от страните доказателства, настоящият съдебен състав намира, че вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на
извършителя, противоправността на деянието
респ. причинно-следствената
връзка между деянието и настъпилите вреди – факта на смъртта
на Т.Б. са установени.
Ищцата е сестра на починалата в ПТП, което се установява от представеното по делото удостоверение за съпруг и родствени връзки. Съгласно задължителните указания,
дадени с ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.
дело 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата,
посочени в Постановление №
4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24. ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния
съд, а по
изключение всяко друго лице, което
е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания. Разширеният кръг на материално
легитимираните лица се допуска по изключение, при наличие на установена връзка
на привързаност между лицата /в случая между сестри/, която поради конкретни житейски
обстоятелства е станала толкова силна, че смъртта на
единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Казано по друг начин в тези случаи
за получаването на обезщетение не е достатъчен факта на самата родствена връзка. Наред с това следва да
се установят морални болки и страдания, надхвърлящи
присъщите такива за съответната връзка, разгледана в контекста на традиционните
за българския бит и традиции взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
От ангажираните по делото гласни
доказателства, настоящият съдебен състав не може да обоснове извод в насока, че
между ищцата и починалата в ПТП нейна сестра е съществувала изключителна като
интензитет връзка, надхвърляща коментираните по-горе традиционните такива за
българския бит и традиция. Разпитаният свидетел по делото М.С., в съдебно
заседание от 29.06.2020 г., посочва, че отношенията между двете сестри били
„добри“, „нормални“, двете се интересували една от друга и си помагали.
Свидетелят е заявил, че „мисля, че по едно време живяха в едно домакинство“, но
не може да уточни за какъв период и кога. Свидетелят посочва, че ищцата е
заминала да живее в САЩ и връзката между двете сестри била по „скайп“ или когато ищцата се връщала в страната, виждал ги е
двете заедно преди повече от 10 години, не знае дали ищцата се е върнала от САЩ
след инцидента със сестра й и не знае колко често ищцата се връща в България. Описаните от
свидетеля отношения между ищцата и починалата й сестра са естествени
и общоприети за този вид родствена
връзка, и отговарящи в пълна степен на
българската народопсихология.
В тях не се установява нещо
изключително, необичайно и надхвърлящо
традиционното за този вид родство,
от което да бъде направен
извод, че е създадена дълбока, трайна и особено близка емоционална връзка, която е довела до търпени
от ищцата морални
болки и страдания от смъртта на
сестра й, сравними
по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.
Предвид което настоящият съдебен
състав намира заявеният иск за неоснователен и като такъв същият подлежи на
отхвърляне.
При този изход на спора на ответника се следва сумата от 590 лв., сторени
разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит
за САТЕ и депозит за един свидетел /депозитът за втория подлежи на
възстановяване, а не следва да се възлага в тежест на насрещната страна/,
съобразно депозирания списък по чл. 80 от ГПК.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.К.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Я.Д. иск с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./
срещу З. „А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** за
заплащане на сумата от 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП, осъществено на 27.11.2015 г., при което е починала Т.К. Б. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Е.К.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв.
Я.Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** сумата от 590 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: