№ 17864
гр. София, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110131885 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на искова молба на З. М. А. с ЕГН **********, съдебен
адрес . (ищца), действуваща чрез надлежно упълномощения процесуален представител
адвокат С. Д.. Ищцата твърди, че ответното дружество претендира от нея заплащането
на парична сума в размер на 340 лева и 86 стотинки за предоставени през периода 01.
10. 2014 г. - 30. 06. 2016 г. водоснабдителни и канализационни услуги, за която сума
издало фактури. Излага доводи за недължимост на сумите поради липса на валидно
облигационно отношение между страните, а евентуално - поради погасяването им по
давност. Иска от съда да признае за установено, че ищцата не дължи на ответното
дружество сумата 340 лева и 86 стотинки. Претендира разноски. В откритото съдебно
заседание прави искане да бъде постановено решение при признание на иска.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от “.” АД,
седалище и адрес на управление . (ответнотот дружество), действуващо чрез надлежно
упълномощения процесуален представител юрисконсулт П. И.. Заявява, че не оспорва
липсата на валидно облигационно отношение между страните през процесния период,
свързано с доставянето на водоснабдителни и канализационни услуги. Не оспорва и
всички останали обстоятелства, изложени с исковата молба, с изключение на доводите
на ищцата, че е дал повод за образуването на делото. Отрича негови служители да са
заявявали на ищцата, че ако не се издължи, процесната парична сума щяла да бъде
събрана със съдия-изпълнител. Отрича и да е предприемал действия по принудително
събиране на процесната сума. Излага доводи, че ищцата злоупотребява с правото на
разноски, като води сходни отрицателни установителни искове за парични суми, за
които са били съставяни фактури за водоснабдителни и канализационни услуги през
различни периоди, и че по всяко едно от съответните дела са й били присъждани
разноски. Иска от съда да на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да възложи разноските за
воденето на делото върху ищцата. Прави евентуално възражение за изтекла
1
погасителна давност.
След като прецени доводите на страните и данните по делото, Софийският
градски съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена чрез надлежно упълномощен процесуален
представител и е придружена с документ за внесена държавна такса в необходимия
размер, поради което е редовна. Във връзка с правния интерес от воденето на
отрицателния установителен иск съдът приема следното. Условие за допустимостта на
всеки отрицателен установителен иск е ищецът да има правен интерес от
предявяването му (чл. 124, ал. 1 ГПК). Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 8 от 2013 г. по тълк. дело № 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, правният
интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства,
в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга
правната му сфера. Ищецът, предявил отрицателния установителен иск, трябва да
докаже фактите, от които произтича правният му интерес. Това означава, че правният
интерес като предпоставка за допустимостта на отрицателния установителен иск
трябва да е конкретен и реален, а не хипотетичен; че още към момента на
предявяването на иска (към който момент съдът преценява допустимостта му) трябва
да е налице обективно поведение на ответника, което засяга неблагоприятно правната
сфера на ищеца. В дадения случай ищцата оспорва съществуването на задълженията с
главния довод, че те не са възникнали, както и с евентуалния довод, че са погасени по
давност, и е обосновала правния си интерес с издаването на фактури за спорните
задължения от ответника. Според казуалната съдебна практика, която настоящият
съдебен състав споделя, „ответникът (...) чрез поведението си обосновава и правния
интерес от предявения отрицателен установителен иск за вземането поради изтекла
погасителна давност, тогава когато ответникът като кредитор е предприел
действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да ги предприеме“
(определение № 66, постановено на 12. 02. 2018 г. по ч. гр. дело № 4770 по описа на
ВКС, III г. о., за 2017 г.). Според съдебната практика освен това издаването на фактури
тяхното връчване на потребителя на комунални услуги по уговорения между страните
начин се възприема като своеобразна покана за плащане, която прави задълженията
изискуеми и поставя длъжника в забава.
Във връзка с доказването на правния интерес първостепенният съд даде нарочни
указания на ищцата с определението по чл. 140 ГПК, съдържащо проект на доклад по
делото, че не сочи съответни доказателства. Във връзка с тези указания на съда
ищцата своевременно представи писмени документи (л. 41 - 44), от които се
установява, че по нейно (на ищцата) искане ответното дружество й е предоставило на
11. 05. 2023 г. справка в табличен вид относно издадените на нейно име фактури за
периода 19. 03. 2012 г. - 21. 04. 2023 г. във връзка с изявено от нея желание за
сключването на споразумение. От една страна, тези документи не доказват
твърденията на ищцата, че служителите на ответното дружество й заявили, че ще
пристъпят към принудително изпълнение на паричните задължения, предмет на
отрицателния установителен иск. Възможно е обаче ответното дружество да е
претендирало заплащането на процесната сума наред с по-късно възникналите
задължения, които не са покрити от течението на погасителната давност и да е
поставило като условие за доброволното им разсрочено изпълнение ищцата да заплати
и погасените по давност парични задължения, предмет на разглеждания отрицателен
установителен иск. При това положение първостепенният съд намира, че ищцата все
пак успешно доказва наличието на правен интерес да води отрицателния
2
установителен иск. По тези съображения предявеният иск следва да се приеме за
процесуално допустим.
По същество съдът намира, че направените от ответното дружество с отговора на
исковата молба изявления, че „не оспорва, че иска“, че „не оспорва, че ищецът не е
потребител на ВиК услуги за процесния имот“, че „не оспорва всички останали
обстоятелства изложени в исковата молба“ и предвид изричното искане разноските
по делото да бъдат възложени на ищцата с позоваване на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като
ответното дружество „е направило своевременно изявление за признание на иска“,
съставляват признание на иска. По делото липсат доказателства, които да
противоречат на така направеното признание на иска. Освен това признанието на иска
не противоречи на закона, нито на добрите нрави. При това положение са налице
всички условия за постановяването на решение при признание на иска.
Разноски. При уважаване на иска поначало право на разноски има ищецът. В
дадения случай ответното дружество обаче се позовава на изключението по чл. 78, ал.
2 ГПК - че щом е признало иска и не е дало повод за образуването на делото, то
разноските следва да бъдат възложени в тежест на ищцата. Във връзка с този най-
важен за настоящото дело въпрос в хода на устните състезания ищцата изрази мнение,
че дори и да се приеме направено признание на иска, не е налице втората кумулативно
изискуема предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК - ответникът да не е дал повод за
образуването на делото. Ищцата поддържа, че ответното дружество всъщност е дало
повод за образуването на делото с претендирането на конкретни суми.
Както вече беше изложено, предвид дословно цитираните словесни изразни
средства според първостепенния съд отговорът на исковата молба на ответното
дружество съдържа признание на иска. При това положение е налице първата
предпоставка на изключението по чл. 78, ал. 2 ГПК. Що се отнася до втората
предпоставка на това изключение, настоящият съдебен състав споделя съдебната
практика, според която отправянето на покана за заплащането на парични задължения
само по себе си не съставлява повод за завеждането на отрицателен установителен иск
от страна на поканения, независимо дали той действително е длъжник или не.
“Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат
предприети съдебни мерки, не е повод за предявяване на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането
на срока за отговор на исковата молба” - определение № 99, постановено на 26. 02.
2019 г. по гр. дело № 90 по описа на ВКС, III г. о., за 2019 г., и цитираната в него
трайна съдебна практика. По изложените съображения първостепенният съд приема,
че са налице двете кумулативно зададени предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Разноските по делото следва да останат в тежест на ищцата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищцата З. М. А. с ЕГН **********,
съдебен адрес ., не дължи на ответното дружество “.” АД, седалище и адрес на
управление ., сумата 340 лева и 86 стотинки, представляваща стойността на
доставени водоснабдителни и канализационни услуги през периода 01. 10. 2014 г. - 30.
06. 2016 г. за недвижимия имот ., находящ се в ., абонатен номер ..
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4