ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ .2940
гр. Пловдив,
11.12.2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XXVII състав в
закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЪР КАСАБОВ
като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 906 по описа за 2023 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ във връзка с чл.144
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е
по молба от „Солинвест“ ЕООД, ЕИК ***,
адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ № 71, ет. 7, ап. 21, с искане от
14.11.2023г. за допълване в частта за разноските на решение № 1915 от
06.11.2023г., постановеното по адм. № 906 по описа за 2023г. на Административен
съд – Пловдив, като на страната се присъдят сторените разноски за адвокатска
защита.
Молбата е
връчена на ответната страна - директор на РИОСВ – Бургас, която в указания 7 –
дневен срок не вземе становище по допустимостта и основателността на искането.
Основното производство
е образувано по жалба на „Солинвест“ ЕООД, ЕИК ***, адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ № 71, ет. 7,
ап. 21, представлявано от управителя – С. П. П. , чрез адвокат Г.Д., срещу
решение № БС-42-ПР/2023г. на директора на Регионална инспекция по околната
среда и водите /РИОСВ/ – Бургас при Министерство на околната среда и водите
/МОСВ/, с което е решено да се извърши оценка на въздействието върху околната
среда /ОВОС/ за инвестиционно предложение /ИП/: „Изграждане на жилищни сгради в
имоти с идентификатори: 07079.1.1462 и 07079.1.1463 по КК на гр. Бургас,
местността „Кюшето“, парк „Езеро“, община Бургас“.
Ход на
делото по същество е даден в открито съдебно заседание на 27.09.2023 г., при
което жалбоподателят чрез процесуалния си представител – адв. Д., е отправил
претенция за присъждане на съдебни разноски. Списък с разноски в подкрепа на
това искане не е представен. По преписката са ангажирани доказателства за
извършени от „Солинвест“ ЕООД разноски в общ размер на 4238,60 лева, от които
50 лева за държавна такса и 4188,60 лева за възнаграждения на вещи лица.
Доказателства за адвокатска защита на този етап не са били представени.
На
10.10.2023г. след обявяване на делото за решаване е постъпила писмена защита
от адв. Д., към която също не са
ангажирани доказателства за извършени разходи за адвокатска защита.
На 31.10.2023г.
по делото е постъпила молба от „Солинвест“ ЕООД с представени доказателства за
внесено по банков път на 19.10.2023 г. сума за увеличено от съда възнаграждение
за вещи лица по приета съдебна експертиза в открито съдебно заседание на
27.09.2023 г.. Към тази молба са ангажирани доказателства за заплатен
адвокатски хонорар в размер на 2400 лева.
Съдът със
свое решение № 1915 от 06.11.2023г. е отменил решение № БС-42-ПР/2023г. на
директора на РИОСВ – Бургас и е присъдил съдебни разноски в полза на жалбоподателя в
доказан общ размер на 4238,60 лева, от които 50 лева за държавна такса и
4188,60 лева за възнаграждения на вещи лица.
Разпоредбата
на чл.248 ал.1 от ГПК, установява две хипотези на корекция на постановеното
вече съдебно решение. Когато съдът изобщо не се е произнесъл по искането за
присъждане на разноски, е налице възможността решението да бъде допълнено. В
случай, че съдът се е произнесъл по искането за разноски, но е постановил нещо
различно от заявеното от страната, то тогава, установената в закона възможност е
решението да бъде изменено в тази част.
Каза се, от
страна на жалбоподателя не е представен списък с разноски нито в хода на
съдебните прения, нито до обявяване на делото за решаване.
По аргумент
от §2 от ДР на ДОПК за неуредените в Кодекса случаи се прилагат разпоредбите на
АПК и ГПК. Според чл. 80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на
последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право
да иска изменение на решението в частта му за разноските. Според т. 9 от
Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г., постановено по
тълкувателно дело №6/2012г., правната последица от неизпълнение на това
процесуално задължение е въведена със самата норма - страната няма право да
иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл. 80,
изр. 2 от ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на
абсолютните, а именно - представяне на списък за разноските. Липсата му води до
ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради
което такова искане е недопустимо /в този смисъл определение № 2625 от 11.03.2015 г. по адм.
д. № 3306/2014 на Върховния административен съд и определение №11542 от
03.10.2017г. по адм. д. № 10444 / 2017г. на Върховния административен съд/.
Предвид
горното процесното искане се установява като недопустимо, макар подадено от
страна с надлежна процесуална легитимация в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК, поради
което следва да бъде оставено без разглеждане.
Ето защо,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „Солинвест“ ЕООД, ЕИК ***, адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ № 71, ет. 7,
ап. 21, за допълване в частта за разноските на решение № 1915 от 06.11.2023г.,
постановеното по адм. № 906 по описа за 2023г. на Административен съд –
Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
14 - дневен срок от съобщаването.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: