РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2403
гр. Пловдив, 22.12.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на
прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа
докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 2439 описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс,
във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от инж.Д.Г.- Директор на Регионална инспекция по
околната среда и водите – Пловдив, срещу
Решение № 117 от 20.08.2020г. на Асеновградски районен
съд, II
– ри н.с. постановено по
АНД № 387 по описа на същия съд за 2020г., в частта, с която е ИЗМЕНЕНО наказателно
постановление № 32 от 15.05.2020г.,
издадено от Директора на РИОСВ – Пловдив, инж. Д.Г., с което на „КУМИНЯНО ФРУТ“
ООД, със седалище и адрес на управление – с.Катуница ул. „Искра“ № 8, ЕИК *********,
представлявано заедно и поотделно от П.С. и М.С., на основание чл. 200 ал.4, във вр
с чл. 200 ал.1 т.31 от Закона за водите,
е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 лв. за извършено нарушение по чл.48 ал.1 т.13 от Закона за водите, като
е НАМАЛЕН размера на имуществената санкция
на 1500 лева.
Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е постановен
при явна несправедливост на наложеното наказание – касационно основание по чл.348,
ал.1, т.3 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа
се, че не са налице основания за намаляване размера на наложената санкция, като
определеният от съда размер на санкцията не съответства на обществената
опасност на деянието и дееца.
Иска се първоинстанционното
решение да бъде отменено в обжалваната част, като бъде потвърдено наказателното
постановление по отношение на размера на наложената с него имуществена санкция.
Ангажират се доказателства. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
3. Ответникът по касационната жалба – „Куминяно фрут“ ООД чрез
процесуалния си представител адвокат П.оспорва основателността на касационната
жалба.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Асеновградският районен съд е бил сезиран с жалба,
предявена от „КУМИНЯНО ФРУТ“ ООД, със седалище и адрес на управление –
с.Катуница ул. „Искра“ № 8, ЕИК *********, представлявано заедно и поотделно от
П.С. и М.С.,против наказателно
постановление № 32 от 15.05.2020г.,
издадено от Директора на РИОСВ – Пловдив, инж. Д.Г., с което на дружеството, на основание
чл. 200 ал.4, във вр с чл. 200 ал.1 т.31 от Закона за водите, е
наложена имуществена санкция в размер на
2 000 лв. за извършено нарушение по чл.48 ал.1 т.13 от Закона за водите.
НП е постановено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № 66 от 18.11.2019г., съставен
от инж.А.Х.Д., на длъжност главен експерт в РИОСВ – Пловдив.
Първоинстанционният съд е приел за установени обективираните в актовете на административнонаказателното
производство фактически констатации, като е възприел следната фактическа
обстановка :
На 02.10.2019г.
била извършена проверка от служители
РИОСВ-Пловдив, сред които и А.Д. на
обект „Манипулационен пункт за преработване на плодове и зеленчуци“ в с.
Катуница, стопанисван от „Куминяно фрут“ ООД с предмет
- мониторинг на заустваните от дружеството
отпадъчни води и изпълнение на предписания от предходна проверка. „Куминяно фрут“ имало надлежно издадено Разрешително за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхности води, както и изградена локална пречиствателна станция. При
проверката се констатирало, че локалната пречиствателна станция за отпадни води/ЛПСОВ/
е в работен режим и изтичащата от нея пречистена отпадна вода в точката на
мониторинг била видимо бистра. Били иззети надлежни проби от точката за
мониторинг определена с Разрешителното за заустване №
33750022/25.06.2015 г. и Решението за
изменението му. Била извършена
проверка и на точката на заустване, като се
констатирало, че там изтичащата отпадна вода е мътна, със светло-кафяво
оцветяване, което довело до извода, че не цялото количество отпадъчна вода се
отвежда в ЛПСОВ и не се пречиства през нея. От точката за заустване
също били иззети контролни проби, а резултатите от лабораторните изследвания на
пробите потвърдили извода , че пречистената отпадна вода на изхода от ЛПСОВ е
чиста и отговаря на показателите заложени в разрешението, за разлика от
стойностите на показателите в точката на
заустване, които били многократно завишени. При тези констатации контролните
органи приели, че не е изпълнено даденото на дружеството предписание № 1,
дадено в Констативен протокол № 7352/17.07.2018 г. с постоянен срок на
изпълнение, а именно : „Да не допуска извършването на дейности,свързани с
формирането на производствени отпадъчни води за които не е предвидено отвеждане
за пречистване в ЛПСОВ“. Адресат на предписанието бил ползувателят
на водния обект, а именно – „Куминяно фрут“ ООД. Констатирало се и че нарушението и извършено
повторно, тъй като за същото по вид нарушение дружеството вече е било
наказано с влязло в сила НП №
13/18.09.2019 г. - приложено към преписката. Същото е влязло в сила на
29.03.2019 г.
Процесното административно наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в
спорното наказателно постановление.
7.
В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на
АУАН А.Х.Д., която е потвърдила фактическите констатации в АУАН.
8. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният
съд е изменил процесното наказателно постановление,
като е намалил размера на наложената санкция в размер, ориентиран към законоустановения мимимум. За да постанови посочения резултат
районният съд е приел, въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че от страна на ответното дружество е осъществен състава на
визираното в АУАН и НП административно нарушение, изразяващо се в нарушение на
разпоредбата на чл.43, ал.1, т.13 от ЗВ. Съдът е приел също така, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи в предвидената форма и при
пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, и е дадена
правилна правна квалификация на нарушението, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. По отношение на вида и размера на наложеното наказание, съдът е приел,
че административнонаказващия орган не е приложил
прецизно критериите по чл 27 ал.2 от ЗАНН при оразмеряване на санкцията, основния
сред които е тежестта на нарушението, която съдът е намерил за не висока,
поради което и е приел, че наложената имуществена санкция за повторно нарушение
по чл.200, ал.4, във вр. с ал.1, т.31 от ЗВ следва да
бъде редуцирана с насоченост към минимума на санкцията, а именно в размер на 1 500
лева, а следователно и наказателното постановление да бъде изменено.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно в
обжалваната част. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление, в
частта относно размера на наложената имуществена санкция от 2 000 лв., районният съд е постановил правилен – обоснован и
законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени
мотиви относно незаконосъобразността на наказателното постановление в тази му
част. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите
на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. Неоснователни са оплакванията на касатора за явна несправедливост на определеното от съда
наказание, което според него, не съответства на степента на обществената
опасност на деянието и дееца, предвид и на констатираните предходни нарушения
по Закона за водите от страна на ответното дружество.
В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил имуществената
санкция на дружеството в границите, предвидени в санкционната норма на чл.200,ал.4,във
вр. ал.1,т.31
от ЗВ за повторно нарушение,
съгласно която норма е предвидена глоба
или имуществена санкция в размер от 1 000 до 50 000 лева.
В казуса обаче наказващия
административен орган е определил имуществената санкция в размер над законоустановения минимум от 1 000 лв., предвиден в
санкционната норма на чл.200,ал.4,във вр. ал.1,т.31 от ЗВ за този вид нарушения, а именно в
размер на 2 000лв., като настоящия
състав на съда намира, че по отношение на така определения размер наказателното
постановление е незаконосъобразно.
В тази насока следва на първо място да
се посочи, че в наказателното постановление не са изложени конкретни съображения,
които са наложили определянето на санкцията в посочения размер. Така дейността
по индивидуализация на наложеното наказание е останала непълно неясна, както за жалбоподателя, така и за съда.
Настоящият съдебен състав намира, че административнонаказващия
орган не е мотивирал решението си да наложи имуществена санкция в определения
от него съответен размер – 2 000 лева, която надвишава предвидения от закона
минимум.
При съобразяване на тези обстоятелства
по делото, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционния
съд е приложил правилно закона, като е определил имуществената санкция с
насоченост към законоустановения минимум в
санкционната норма на чл. 200,ал.4,във вр. ал.1,т.31 от ЗВ за
повторно нарушение, а именно в размер на 1 500 лв., който размер съответства
напълно на тежестта на конкретно извършеното административно нарушение, която
правилно първоинстанционния съд е определил като не висока.
11. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно в
обжалваната част. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на
материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно,
допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция в
тази му част.
Водим от горното, и на
основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският
административен съд, ХІХ – ти касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 117 от 20.08.2020г. на Асеновградски
районен съд, II
- ри наказателен състав, постановено по АНД № 387 по описа на същия съд за 2020
г. в обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.