Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на шести декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при секретаря Донка
Шулева, като разгледа докладваното от съдия Алексиева
гр. дело № 5688 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 258 – чл.
273 ГПК.
С Решение № 81249 от 03.05.2020
г. по гр.д. № 3724 по описа за 2019 г. на СРС, 172 ри с-в, е осъден З. „А.Б.“
АД е осъден да заплати на В.В.Г. на основание чл.432 КЗ сумата от 205,74 лева, представляваща обезщетение за причинени на В.В.Г. имуществени вреди, в резултат от настъпило ПТП на 23.03.2013
г., причинено от виновно поведение на водача В.Г.Р., чиято деликтна
отговорност е била обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска
отговорност със З. „А.Б.“ АД ведно със законната лихва върху тази сума считано
от 18.09.2014 г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлен иска за разликата
до пълния предявен размер от 342,90 лева, както и е осъден да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за платена държавна такса и
депозит за вещо лице и свидетел в размер на 198,52 лв., а В.В.Г.
е осъден да заплати на З. „А.Б.“ АД разноски в размер на 140 лв.
Срещу постановеното съдебно
решение в частта, с която са отхвърлени исковете, е депозирана въззивна жалба
от ищеца В.В.Г.. Изложени са съображения за
неправилност на решението, тъй като съдът неправилно приел, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна с 40% при настъпване на
пътното произшествие, позовавайки се на това, че основан причина за ПТП –то бил
водачът на товарния автомобил – същият е предприел маневра ляв завой въпреки
наличието на двойна непрекъсната линия, навлизайки в опасната зона за спиране
на мотоциклета. Освен това поддържа, че намаляването на дължимото обезщетение не
е обусловено от виновно противоправно поведение на
пострадалия, а от следните предпоставки: допринасяне от страна на увредения за
тяхното настъпване и пряка причинна връзка между поведението му и настъпилия
резултат. При определяне на процента съпричиняване, намира, че неправилно е
определил такъв висок процент съпричиняване.
Въззивникът отправя искане за
отмяна на решението в посочената част и уважаване на исковете в цялост.
Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е депозирана в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на
правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи за неправилност,
съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
Решението
се оспорва само от ищеца в частта, в която претенцията по чл.432 КЗ - за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлена над сумата 205,74 лв.
до предявения размер 342,90 лв. - т. е. за сумата от 137,16 лв. Срещу решението
на СРС не е подадена въззивна жалба в частта, с която претенцията е уважена до
размер от 205,74 лв., поради което то е влязло в законна сила в тази част.
Предмет
на разглеждане в производството e иск за обезщетение за имуществени в резултат
на ПТП срещу застрахователя по застраховка "гражданска отговорност" -
по чл. 432, ал. 1 КЗ на виновния водач.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който делинквентът е отговорен, може да предяви претенциите си за
обезщетяване на вредите направо спрямо застрахователя по договора за гражданска
отговорност на делинквента - т. н. пряк иск.
Материално - правните предпоставки на тази претенция са: валиден към момента на
деликта договор за гражданската отговорност на делинквента и настъпването на деликта
- застрахователното събитие, за което застрахованият е отговорен, както и че
твърдените вреди са настъпили в патримониума на ищеца
и са в пряка причинна връзка с процесното ПТП.
За
настъпилото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадало лице от 30.05.2018г.,
съгласно който на 30.05.2018 г., около 11.05
в гр. София, товарен автомобил Форд Транзит, с рег. № ******управляван
от В.Г. *** с посока от бул. „Братя Бъкстон“ към ул. „Александър Пушкин“ и в
района на кръстовището с ул. „Симеон Радев“ при наличие на маркировка по ЗДвП,
предприема маневра ляв завой, като реализира ПТП с движещия се отляво и
навлизащ в насрещната лента за движение с несъобразена скорост с интензивността
на движението, мотор „Сузуки ГСХ- Р 1000“, с рег. № ***,
управляван от В.Г.. Установено е мястото, където е възникнало първоначалното
съприкосновение между превозните средства по широчината на пътното платно – на
около 0,5 – 1,5 метра вляво от двойната разделителна линия, считано по посоката
на двете превозни средства. Установени са причините и механизма за настъпване
на ПТП: поведението на водача на товарен автомобил „Форд Транзит“, който при
наличие на двойна непрекъсната, разделителна линия, тип М-2 от ЗДвП е предприел
маневра ляв завой, към ул. „Симеон Радев“ и поведението на водача на
мотоциклета, който се е движил със скорост и дистанция, при които не е имал
възможност да спре преди мястото на удара с товарен автомобил „Форд транзит“,
като от приложените по делото доказателства вещото лице заявява, че не е
отразено дали навлизането в лентата за насрещно движение е следствие от
спасителна маневра или е маневра, предприета с цел изпреварване. При
изслушването на вещото лице по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК, същият заявява, че ударът
/съприкосновението/ между двете превозни средства е настъпил в лентата за
насрещно движение от ляво на непрекъснатата маркировка М - 2, считано посоката
на ориентация на мотоциклета като уточнява, че преди настъпване на самия удар
водачът на мотоциклета е пресякъл наличната непрекъсната маркировка М-2. Горното
се установява от съставения констативен протокол, както и от приетото по делото
заключение на автотехническата експертиза, което
съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно, както и от свидетелските
показания на водача на товарния автомобил, от които се установява, че е
предприел ляв завой при двойна непрекъсната линия и това, че водачът на
мотоциклета се е намирал в лентата за насрещно движение доколкото в тази част
се подкрепят от събрания по делото доказателствен
материал.
Обоснован
и в съответствие с доказателствата е и извода на СРС, че вследствие поведението
на застрахования при ответника делинквент ищецът е
претърпял претендираните за обезщетяване имуществени вреди.
Презумцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за виновното
причиняване на вредите от застрахования при ответника водач не е оборена в
производството. Основателно СРС е приел, че поведението на В.Г.Р. водач на товарен
автомобил „Форд транзит” с с рег. № СА 3076ХК е противоправно,
поради допуснато нарушение на правилата на чл.63, ал. 2, т. 2 ППЗДвП, съгласно което на пътните превозни средства е
забранено да застъпват и пресичат надлъжна пътна маркировка с обозначение М2 –
„Двойна непрекъсната линия“. Предвид изложеното, въззивният
състав споделя изводите на СРС, че както настъпването на ПТП, така и механизмът
му се установяват от събраните пред СРС писмени и гласни доказателства в
тяхната съвкупност, в това число от САТЕ, обсъдена от СРС.
Чрез
събраните в производството пред първата инстанция доказателства е установено,
че към датата на процесното събитие – 30.05.2018 г.
застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на водача на
товарния автомобил е бил ответникът.
По
отношение вида на настъпилите за ищеца имуществени вреди и техния размер, СРС
основателно е съобразил приетото по делото заключение на СМЕ. Съгласно
представените писмени доказателства по делото получените травматични увреждания
са в причинно- следствена връзка с процесното ПТП. Съгласно
т. 2 от заключението, посочените разходи в исковата молба са били необходими и
целесъобразни с оглед лечението на травматичните увреждания получени вследствие
на процесното ПТП.
По
основното оплакване във въззивната жалба, което касае приетото от
първоинстанционния съд наличие на 40 % съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца, по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, настоящият състав намира следното:
Съгласно
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди, причинени на увредения може да се
намали, ако той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Граматическото
и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД показват, че релевантен
за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало да настъпване на
вредоносния резултат. Така е разрешен въпроса и в практиката на съдилищата. По
приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е създадена константна практика на ВКС, обективирана
в т. 7 от ППВС № 18/18.11.1963 г. и постановените по
реда на чл. 290 ГПК решение № 198/03.02.2017 г. по т. д. № 3252/2015 г. на ВКС,
II т. о. и други, по смисъла на които принос по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането. Връзката между
поведението на пострадалия и настъпването на вредите следва да е пряка.
Във
връзка с възражението на ответника за съпричиняване на резултата от ищеца,
настоящият състав споделя изводите на СРС, че една от причините за настъпване вредите
от ПТП за ищеца е поведението на ищеца, тъй като същият се е движил със скорост
и дистанция, при които не е имал възможност да спре преди мястото на удара с
товарен автомобил „Форд транзит“. Това поведение се е отразило като причина и
следствие за настъпване на уврежданията от ПТП. Следователно се установява, че
конкретно обективно поведение на ищеца е създало предпоставки за настъпване на
вредоносния резултат, като се установява причинна връзка между настъпилия
вредоносен резултат и поведението на пострадалия. При преценка извършените
нарушения от водача на товарния автомобил и водача на мотоциклета и като
съобрази практиката по сходни случаи, настоящият състав приема, че съпричиняването на водача на мотоциклета правилно е било
определено от първоинстанционния съд, поради което въззивната жалба е неоснователна.
Настоящият
състав констатира, че в мотивите на първоинстанционното решение ПТП – то е
посочено с дата 30.05.2018 г., а в диспозитива на съдебното решение е посочена
друга дата. Наред с това, в мотивната част е
посочено, че се претендира законна лихва от датата на подаване на исковата
молба, а в диспозитива на съдебното решение е посочена друга дата. Делото
следва да бъде върнато на СРС за извършване на преценка относно необходимостта
от допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
постановеното по делото съдебно решение.
С
оглед изхода на спора, в полза на въззиваемата страна З. „А.Б.“ АД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на осн.
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в размер на 50 лева.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 81249 от 03.05.2020 г. по гр.д. № 3724 по описа за 2019 г. на СРС, 172 ри
с-в, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като
неоснователен иска на В.В.Г. да се осъди З. „А.Б.“ АД
да заплати на основание чл. 432 КЗ разликата над 205,74 лева до пълния предявен
размер от 342,90 лева, представляваща обезщетение за причинени на В.В.Г. имуществени вреди, в резултат от настъпило ПТП на 30.05.2018
г., причинено от виновно поведение на водача В.Г.Р., чиято деликтна
отговорност е била обезпечена чрез договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ със З. „А.Б.“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 21.01.2019 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК В.В.Г. да
заплати на З. „А.Б.“ АД сумата от 50 лева, юрисконсултско
възнаграждение пред СГС.
ВРЪЩА делото
на СРС за извършване на преценка относно необходимостта от допускане на поправка
на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото съдебно
решение № 81249 от 03.05.2020г. по гр.д. № 3724 по описа за 2019 г. на СРС, 172
–ри състав съобразно мотивната част на настоящото
решение.
Решението не подлежи на обжалване
по чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.