Решение по дело №14652/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261820
Дата: 25 юни 2021 г. (в сила от 4 юли 2022 г.)
Съдия: Живко Стоянов Желев
Дело: 20195330114652
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 261820                                   25.06.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 14652 по описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Ищецът И.М.Л. твърди, че по силата на публична продан е собственик на жилище с идентификатор *********, разположено на първи етаж в западната секция на триетажна многофамилна жилищна сграда с адм. адрес гр. П.**********. Заедно с ответника който бил собственик на жилището разположено на втория етаж от сградата, състояща се от източна и западна секция, ищецът бил съсобственик при равни квоти / по ½ ид.ч/ от общите части в сградата, включително и от общото подпокривно пространство. Твърди се, че това подпокривно пространство макар да представлявало обща част е изградено през периода 2009-2010г. Ответникът бил прекъснал достъпа до това пространство, като си бил осигурил само вътрешен достъп до него – откъм собственото му жилище. Освен това се бил снабдил н нотариален акт по обстоятелствена проверка, в която въпросното пространство било описано като собствено на ищеца таванско помещение с площ от 56 кв.м. Предвид това се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от въпросното подпокривно пространство, като се постанови съответна отмяна на издадения констативен нотариален акт.   

Ответникът Т.П.И. отрича, че посоченото в исковата жилище е подпокривно пространство и е обща част. Твърди, че то е било обособено с въпросния достъп още при надстрояването на сградата през 1971г., като той е придобил имота в това състояние. Изключването на помещението от обслужващите сградата помещения, било станало законосъобразно и по решение на тогавашния единствен собственик на западната секция на сградата.  Поради това спорната част представлявало таванско помещение, принадлежащо само на към втория етаж.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

По силата на публична продан във връзка с която е издадено постановление за възлагане от 18.06.2014г. на ЧСИ ********* ищецът И.Л. придобил правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда – жилище с площ 56 кв.м. с идентификатор ************** с административен адрес гр. П.**********, ведно с прилежащите помещения, коридор, западна и южна стая и две складови помещения на север, намиращи се на първия етаж от западната секция на жилищната сграда, които помещения представляват част от сутеренно помещение, цялото с площ от 56 кв.м. / лист 6/.  Ищецът се легитимира и като собственик на ¼ ид.ч. от поземления имот идентификатор ******** в който е построена сградата по силата на договор за продажба сключен в О. П. на 22.07.2019г. / лист 7/.

При публичната продан ищецът е придобил правата длъжника по изпълнението – А.Т.П., придобити с договор за продажба № ********* от 04.06.2008г. на н. ******* – право на собственост върху описаните по-горе първи /надсутеренен/ жилищен етаж от западната секция на сградата, ведно с ½ ид.ч. от общите части на двуетажната масивна жилищна сграда със сутерен и тавански етаж, цялата застроена върху 112 кв.м. /лист 9/. Продавач по тази сделка е лицето М.Т.М..

Установява се, че цялата сграда, състояща се от западна и източна секции е била построена по силата на отстъпено право на строеж върху общинска земя, учредено през 1957г., като след това е била предмет на доброволна делба, при която две отделни лица са придобили всяка една от двете секции, всяка състояща се от два етажа сутерен и таван / лист 10 и 11/.

Ответникът Т.И. се легитимира като собственик разположения над апартамента на ищеца самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********* намиращ се на втория жилищен етаж / трети етаж, считано със сутерена/ от западната секция на жилищната сграда, ведно с ½ ид.ч. от общите части  на сградата. Собствеността е придобита по договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №********* на н. С.З. / лист 12/.   Установява се, че с нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка издаден на 28.06.2011г. на н.****** ответникът е бил признат за собственик на таванско помещение с площ от 56 кв.м. разположено на таванския етаж на западната секция на процесната жилищна сграда на адрес гр. П.********* / лист 14/.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че на таванския етаж на сградата в края на 2010г. е възникнал пожар. В следствие на същия покривната конструкция на сградата била изгоряла. Това било състоянието на сградата към момента в който предходния собственик на втория етаж Н.А.. След закупуването ответникът направил ремонт и изградил покрива отново. Според свидетелката К.П. – съпруга на предишния собственик на първия етаж, в старото си състояние таванското помещение било с малка височина, която била около 80 см. като в него не можело да се стои изправен. Достъпът до него ставало през стълбище започващо от апартамента на втория етаж. В подобна насока са и показанията на посочения от ответника свидетел К.Д., който твърди, че като дете е влизал в тавана на къщата и помнел, че той имал прозорци отстрани.  

Показанията на свидетелите относно наличието на пожар в сградата се потвърждават от документите издадени от МВР / лист 119 и 120/. Следите от това събитие са забелязани от вещото лице, при извършения от него оглед.

Установява се още, че ремонтът на покрива е бил извършен от ответника въз основа на разрешение за строеж от 08.12.2012г., издадено за обновяване и преустройство на подпокривно пространство на триетажна жилищна сграда / лист 99/.

Съгласно заключението на вещото лице С.Ж., в таванското помещение на сградата има следи от възникналия пожар – опушване на места. Понастоящем е изградена нова дървена покривна конструкция, като е иззидана противопожарна стена, между двете секции на сградата. Изпълнен е и надзид от тухли с височина от 143 см. Светлата височина при билото на покрива е 280 см., а при монтираните върху покрива капандури – 245 см. /лист 106/. При огледа експертът е установил, че от вътрешната страна на покривната плоскост е налице дървена обшивка, положена топлоизолация от минерална вата и вътрешна обшивка от гипсокартон. Изпълнени са и частични леки прегради от гипсокартон, захванати на дървените колони.  Достъпът до таванското помещение се осъществява чрез еднораменна бетонна стълба разположена в североизточната част на западната секция на сградата, която започва от коридор намиращ се в жилището на ответника. Според обясненията на вещото лице дадени в съдебно заседание, тази стълба е стара, съществувала е и преди и не е част от ремонтните работи, които са били извършени след пожара / лист 108/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Правата на ищеца и ответника върху самостоятелните етажи, които всеки един от тях е придобил не се оспорват. Спорен по делото е въпросът дали таванският етаж на сградата, относно който е издаден нотариалния акт по обстоятелствена проверка е обща част.

Процесната жилищна сграда се притежава в режим на етажна собственост. Това състояние е съществувало към момента в който е и двете страни по делото са придобили собствеността върху отделните жилища.

Според чл.38 от ЗС при сгради в такъв режим, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.

Дали подпокривното пространство е обща час по естеството си или по предназначение зависи от обективните му характеристики. Когато то няма нужната височина и обем и служи само за изолация между покривната конструкция и тавана на намиращия се под него етаж, то е обща част по своето естество. В случаите когато в него могат да се обособят отделни помещения, тъй като има изискуемите височина и обем, то е обща част по предназначение. В последната хипотеза, предназначението му може да бъде променяно по съгласие на етажните собственици – арг. от чл.38, ал.2  ЗС.

По настоящото дело се установи, че преди избухването на пожара таванското помещение е представлявало подпокривно пространство, което не е притежавало нужната височина, за да може да бъде използвано като складово помещение или с друго предназначение. Такава възможност е възникнала едва след извършеното от ответника възстановяване и преустройство на покривната конструкция. Въпреки това, съдът счита, че таванът на секцията е запазил характера си на подпокривно пространство, което съставлява обща част на сградата и не му е придаден статут на принадлежност към жилището на ответника. Това е така, защото на първо място за извършеното изменение на таванското помещение не е налице изразено съгласие на другия собственик в етажната собственост, нито изразено съгласие за промяна на неговото предназначение. Обстоятелството, че достъпът до подпокривното пространство се осъществява от жилището на ответника, не е факт с който законът свързва придобиване на вещни права.

Неоснователен е доводът изложен в писмената защита на ищеца, че таванското помещение е било придобито от него по силата на обстоятелството, че неговия праводател Н.А. е станал собственик на цялото таванско помещение още при сключване на договора за продажба от 20.04.2071г. Този довод се извлича от съдържанието на приложения по делото нотариален акт № ******  / лист 15/, но се основава на неправилно тълкуване. Видно от съдържанието на този документ е, че Н.А. е закупил втория етаж в недовършен видя, ведно с ½ ид.ч. от общите части и правото на ползване на цялото таванско помещение. От тази формулировка не може да се обоснове извод, че в обекта е съществувало таванско помещение, представляващо самостоятелен обект придаден към жилището на А.. Извод в тази насока се извлича от удостоверения в нотариалния акт факт, че към момента на прехвърлянето вторият етаж е недовършен, следователно не е била изградена и покривната конструкция над него, под която се намира тавана. Изразът „правото да ползва“ не може да се тълкува в смисъл на учредяване на ограничено вещно право по чл.56 ЗС, което да е преминало върху ответника по две причини. Първо – право на ползване върху бъдеща вещ не може да се учредява. Второ – правото на ползване е винаги с оглед личността на ползувателя, поради което не бил могло да премине върху ответника, дори да се приеме, че такова е било учредено.

Предвид изложеното съдът намира, че спорното таванско помещение не е губило характера си на обща част на сградата и като такава се съпритежава от двамата етажни собственици при равни права. Ето защо предявеният иск е основателен и следва да се уважи, като бъде признат ищеца за собственик на ½ ид.ч. от правото на собственост върху подпокривното пространство на сградата. Следва да се постанови и отмяна на издадения на името на ответника констативния нотариален акт до размера на 1/2 ид.ч.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 762 лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на Т.П.И.  ЕГН ********** с адрес ***, че ищецът И.М.Л. ЕГН ********** с адрес *** е собственик, на основание публична продан и постановление за възлагане от 18.06.2014г. на ЧСИ ****** на общо 1/2 ид.ч. от подпокривното пространство с площ 56 кв.м. / тавански етаж/ на западната секция на многофамилна жилищна сграда с идентификатор ********* с административен адрес гр. П.*********, който етаж представлява обща част на сградата.

 

ОТМЕНЯВА, на осн. чл.537, ал.2 ГПК, Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение №********** съставен на 28.06.2011г. от Н.*******, с който Т.П.И.  ЕГН ********** е призната за собственик на таванско помещение с площ от 56 кв.м., разположено на таванския етаж на западната секция на описаната по-горе жилищна сграда с идентификатор ***********, с адм. адрес гр. П.********* при граници на таванското помещение: отгоре- покрив, отдолу – обект № ********, КАТО ОТМЯНАТА се отнася до 1/2 ( една втора) идеална част от правото на собственост.

 

ОСЪЖДА Т.П.И. да заплати на И.М.Л., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 762 лв. /седемстотин шестдесет и два лева/, представляваща деловодни разноски.

 

На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищците шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да отбележат същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.

 

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/

 

Вярно с оригинала

ВД