РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. гр. Лом, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Росина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20221620100194 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на АЛ. АЛ. Т., с ЕГН:
**********, чрез пълномощника по делото адв.Р.Б..
В същата се твърди, че на 25.01.2022 г. връщайки се работа по пътя към
дома си на ул.“Б.“, движейки се по тротоара от страната на ДСП Лом, по
ул.“П.“, в района срещу бившата товарна гара и стигайки до „Маймунките“/
където се помещава ОЗД Лом/, видяла в градинката зад „Маймунките“ на
около 50 м., глутница от 4 бездомни кучета. Стреснала се и излязла на
пътното платно на ул.“Пристанищна“, смятайки че може да мине покрай
кучетата на по-голямо разстояние, но в същият момент, за секунди и четирите
кучета я заградили от всички страни и започнали да скачат към нея, за да я
хапят. Ищцата се опитала да ги разгони с дамската си чанта, видяла,че
кучетата са бездомни, имали ушни марки, но били без каишки и намордници.
Най-голямото куче я захапало по левия крак, от вътрешната страна на
бедрото. В този момент ищцата изпитала силна и остра болка, прималяло й,
усетила да се разнася топлина по ухапаното място, видяла, че й се стича
много кръв. Обзел я страх от случващото се, в този момент имала чувството,
че ще бъде разкъсана и изядена от бездомните кучета, тъй като те били много
настървени и скачали на нея. В същото време и за щастлива случайност по
същото време по пътя шофирал автомобила си св.А.Х, в посока за гр.В,
минавайки покрай процесното място и виждайки с периферното си зрение, че
ищцата е в беда т.е. , че се отбранява с дамската си чанта а кучетата й
скачали и лаели, той усилил скоростта на автомобила и на кръстовището на
1
пазара, завил в обратна посока, с цел да помогне на ищцата. Пристигайки на
място, спрял автомобила, а кучетата избягали в посока - товарна гара.
Установил , че ищцата е много изплашена и само повтаряла “ухапаха ме,
нахапаха ме“, свидетеля твърди, че помогнал на ищцата тя да се обади на
съпруга си, като останал при нея до пристигането на св.С М,съпруг на
ищцата. Пострадалата била транспортирана до Центъра за спешна
медицинска помощ в гр. Л, където обработили раните и сложили инжекция
против тетанус. Вследствие на ухапванията от кучетата, ищцата имала
дълбоки разкъсни рани по лявото бедро, откъм вътрешната страна . Ищцата
поддържа, че в продължение на няколко дни след инцидента накуцвала,
заради болките в крака, не можела да спи нормално, раните зараствали около
месец, вследствие на което, а и поради силната уплаха и стрес, получавала
паник атаки. Счита, че ответната община е носител на нормативно установено
задължение да осъществява контрол върху популацията на бездомните
кучета, поради което и същата може да носи гражданска отговорност за
вредите, причинени й от бездомните кучета.
Ответната Община Лом в срока по чл. 131 ГПК е подала писмен отговор,
с който оспорва иска. Твърди се, че са положени необходимите грижи за
изпълнение на предвидените в Закона за защита на животните /ЗЗЖ/
задължения по отношение на безстопанствените кучета, като е приета
програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета и са
изпълнени предвидените в нея дейности по залавяне, кастриране,
обезпаразитяване и др. Навежда твърдения, че размерът на претендираните
неимуществени вреди е прекалено завишен и не съответства на принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Ответникът също претендира разноски.
Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 5
000,00 лв., ведно със законната лихва от 25.01.2022 г. - датата на увреждането
до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
от ищцата неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, вследствие
на ухапвания от бездомни кучета в гр. Л.
Предявеният иск е с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на
страните, приема за установено следното:
От фактическа страна:
От представените с исковата молба медицинска документация – фиш за
спешна медицинска помощ, медицинско свидетелство, амбулаторен лист е
видно, че ищцата е посетила лечебно заведение след получените ухапвания от
кучета, а впоследствие била посетила психиатър. Според амбулаторен лис №8
г., издаден от д-р В.Л., ищцата е получила разкъсни рани от ухапвания по
бедрото, с реакция на зачервяване, оток и палапторна болезненост. Според
амбулаторен лист № 52 от д.р Н. Д., психиатър, по време на прегледа-
2
27.01.2022г. пострадалата е била спокойна, но при припомняне за събитието
отново с вегетативни симптоми, видимо изпитвайки страх. Емоционално
еутимна с повишена тревожност. Лицето е понесло болка и страдание и е
било в състояние на силен стрес.
По делото е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза и е
изслушано заключението на вещото лице, която я е изготвило – д-р В.Р..
Според тази експертиза общо шест разкъсни рани на лявото бедро . Като
едната, по-голямата е с размери 1-1,5 см., вторично зараснала, и още 5 по –
малки цикатриса на разстояние около 3-4 см. от първия цикатрис с
разположение съответстващо на захапка от кучешки зъби. Оздравителния
период е около един месец . Получените увреждания са лека телесна повреда,
като ищцата е претърпяла болка и страдание и стрес.
Видно от представения с отговора на исковата молба договор №
124/27.05.2021 г., сключен между Община Лом и „А.3“ ЕООД, Община Лом е
възложила, а „А.“ ЕООД е приело да извършва срещу заплащане дейностите,
заложени в „Програмата за овладяване популацията на безстопанствените
кучета на територията на Община Л.“ – залавяне, транспорт и престой в
стационар, кастриране, идентификация ваксинация против бяс и
обезпаразитяване срещу паразити за 2021 г. Договорът е сключен за срок 12
календарни месеца от датата на от датата на подписването т.е. до
27.05.2022г. Подобни договори за сключени за 2017 г., както и за 2019 г./.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите : А.Х, М.И, С.М.
Свидетелят Х. дава показания, че видял как няколко безстопанствени
кучета налетели на ищцата Т.. Той шофирал автомобила си, успял да завие
вдясно и пристигайки до ищцата, установил, че кучетата се отдалечават от
ищцата и била видимо била силно разтревожена , чул я да повтаря “ухапаха
ме, ухапаха ме“, била и много уплашена, плачела , но треперейки успяла да
позвъни на съпруга си - св.М.. Според този свидетел тези кучета се движели
из града, често ги виждал и нямали собственик, а и често се спускали къмто
колата му.
От показанията на свидетеля С. М. (съпруг на ищцата) става ясно, същият
я е заварил на улицата, с разкъсан крак от който тече кръв. Той се опитал да
спре кръвотечението , но неуспешно. Закарал я в болнично заведение, където
й била оказана неотложна лекарска помощ. Дава показания, че съпругата му
разказала, как била нападната и нахапана от глутница безстопанствени
кучета, както и че кв.Х. й се притекъл на помощ, и това дало резултат -
кучетата се отдалечили от нея. Свидетеля разказва, как повече от месец
съпругата му след този случай се чувствала зле, получавала паник атаки била
стресирана и уплашена, не смеела да излезе на улицата без придружител, като
известно време ходела с превръзки на краката – резултат от причинените
наранявания. Посетила и психиатър, който й изписал лекарства. Спяла
неспокойно, била тревожна.
3
Свидетелят дава показания, че посетили спешно отделение, тъй като
било в извънработно време, а впоследствие и при хирург, а после и
психиатър. Споделя, че раните още не са зараснали напълно и трудно
заздравяват, едната стои“отворена“.
Св.М.И., която е еколог в Общината пояснява полаганите усилия от
страна на община Л. , във връзка с ограничаване на популацията на бездомни
кучета в общината и предприетите мерки, в случая сключен договор, с лекар-
ветеринар и конкретните стъпки в този аспект.
Съдът възприема показанията на всички разпитани по делото свидетели
като добросъвестно дадени, вътрешно логични, почиващи на непосредствени
впечатления и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.
От правна страна.
Пасивната легитимация на Община Л. произтича от разпоредбите на чл.
40, ал. 3, 4 и 6, чл. 47, ал. 3 във вр. с чл. 49 и чл. 50 от Закона за защита на
животните (ЗЗЖ), във вр. с чл. 49 от ЗЗД, както и от твърденията в исковата
молба, че причинилите неимуществените вреди кучета са безстопанствени.
От разпоредбите на чл. 40, ал. 3, 4 и 6 и чл. 41 от ЗЗЖ в редакция към
Държавен вестник, бр. 58 от 18.07.2017 г., действащи към момента на
увреждането, се налага извод, че органите на съответната община са
задължени да полагат грижи за безстопанствените кучета на своя територия и
доколкото тези органи не действат самостоятелно, а като част от съответната
община, то задължението е в тежест именно на общината, на чиято територия
се намират безстопанствените кучета. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3,
във вр. с ал. 2 от ЗЗЖ „кучетата, за които не се явят лица, които желаят да
ги отглеждат като компаньони се маркират и се настаняват във временни
приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по
местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на
общините, организациите за защита на животните или други лица, които
са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и чл. 50“.
Съгласно чл. 40, ал. 4 от ЗЗЖ „кметът на общината организира
изпълнението на програмите за овладяване популацията на
безстопанствените кучета, които се приемат от общинските съвети и
ежегодно до 1 март внася отчет за изпълнението на програмата до
изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на
храните“. Законовото изискване е тези безстопанствени животни да се
настаняват временно в приюти на общините и кметствата, като кметовете
отговарят за дейността на приютите – чл. 41, ал. 2 и 3 от ЗЗЖ. Цитираните
разпоредби обосновават категоричният извод, че кметът на Община Лом е
имал законово задължение да осигури настаняването в приюти на
безстопанствените кучета на територията на същата община. Според чл. 47,
ал. 3 от ЗЗЖ безстопанствените кучета са под надзора и грижите на
общините, като последните са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на
агресивното поведение на кучетата към хората, включително и в конкретния
4
случай, така че свободното живеене на кучетата в градски условия да не води
до причиняването на вреди на гражданите, т. е. когато едно куче е
безстопанствено, задължението за осъществяване на надзора и грижите за
него е на съответната община, като това задължение съществува не само в
случаите, когато безстопанствените кучета са настанени в приют, но и когато
след предприемане на действията по чл. 47, ал. 1 от ЗЗЖ тези кучета са
върнати на местата, от които са взети.
От свидетелските показания на свидетелите се установява безспорно, че
ищцата е била ухапана безпричинно от безстопанствени кучета. Кучето е
безстопанствено по смисъла на ЗЗЖ, щом не е в определено за това място, в
дома на своя стопанин или под надзора на стопанина си. Неоснователно е
възражението на ответника, че претенцията на ищцата се явява недоказана по
основание. Разпитаният по делото свидетел Х. е бил пряк очевидец на
станалото през м.януари 2022 г. - ухапване на ищцата от бездомни и
безстопанствени кучета. Ищцата е провела пълно и главно доказване на
механизма на настъпване на уврежданията си. Също неоснователно е
възражението, че ищцата не е доказала по делото че е получила
уврежданията, тъй като доказването на точната дата, час и място на
настъпване на увреждането не е задължително необходимо условие за
ангажирането на гражданска отговорност на ответната община, още повече че
увреждането със сигурност е било настъпило към 25.01.2022 г., когато е
издадено медицинското свидетелство. Съдът не възприема и възражението, че
процесните кучета не са безстопанствени. По делото се установи, че ищцата е
била нападната на обществено място, на улицата в гр. Л., в района около
товарна гара, по ул.П., около ОЗД8отдел закрила на детето, след работно
време/ като там не е имало човек, който да покаже признаци, че е стопанин на
кучетата. Освен това в показанията си св. Х. е категоричен, че въпросните
няколко кучета се движат по улиците и нямат стопанин, който да се грижи за
тях, както и ,че когато и друг път е шофирал, е са го лаели и са нападали
колата му.. В обобщение се налага извод, че ответникът не е провел насрещно
доказване, опровергаващо проведеното от ищцата доказване, че причинилите
вредите кучета са безстопанствени по смисъла на ЗЗЖ.
Проявеното бездействие от страна на Община Л., изразяващо се в
неосъществен контрол върху безстопанствените кучета, въпреки наличието на
законово изискване за това, е противоправно бездействие, което е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат, като виновното поведение на
длъжностните лица на Община Л. се изразява в това, че не са взели мерки за
обезопасяване и изолиране на безстопанствените кучета с оглед
предотвратяване на нападение над хора. Поради бездействието на
длъжностните лица от Община Л., на ищцата са причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, неудобства, уплаха и неимоверен
стрес, вследствие на ухапване от безстопанствени кучета. Уплах, при мисълта
когато на улицата срещне други безстопанствени кучета, свързвайки , че
могат да я нападнат и нахапят отново. Около месец и повече изпитвала
5
осезаема болка в областта на ухапаното място , била тревожна и стресирана.
Съобразно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго
лице, някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. За да намери проявление предвидената в
чл.49 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника, която
обикновено е безвиновна по своя характер, следва да се установи, че вредите
са причинени от лица, на които последният е възложил определена работа
при или по повод нейното изпълнение. Същевременно трябва да са налице и
общите предпоставки, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност,
съгласно чл.45 ЗЗД, а именно действие или бездействие на съответното
физическо лице, натоварено с извършването на определена работа, вреда,
противоправност на извършените действия, причинна връзка между деянието
и настъпилото увреждане. Съгласно Решение № 643/24.08.2009г. по
гр.д.2005/2008г. на ВКС при защита по реда на чл.49 ЗЗД, вината на преките
извършители се презюмира и в тежест на ответника е да установи, че липсва
такава.Обезщетение се дължи за всички вреди-имуществени и
неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена последица от
увреждането.
От друга страна, дори да се приеме, че служителите на община Л.са
изпълнили задълженията си в съответствие с Програмата за овладяване
популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Л., то и
в този случай общината не се освобождава от гражданска отговорност за
вреди. Това е така, защото причинените вследствие ухапванията от кучета
неимуществени вреди са налице. Животните (в случая – кучета) се
приравняват на вещите (принцип, възприет още от Римското право). Както
беше посочено, съгласно чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ безстопанствените кучета са под
надзора на общината. Следователно отговорност за вредите, причинени от
тези животни носи общината. Дори да са спазени изискванията и изпълнени
задълженията на длъжностните лица, вредите са факт и следва да бъдат
обезщетени от носещия отговорност. Изправени сме пред типичната хипотеза
на отговорност без вина. Това е така, защото общината носи риска в случаите
на причиняване на вреди от вещите/животните, които са под неин надзор,
както е и в настоящия случай.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ съгласно ППВС №
4/65 г. не е абстрактно понятие, поради което не предпоставя хипотетичен
размер на дължимото в хипотезата на неимуществените вреди, причинени от
деликт, обезщетение, а всякога е свързано с преценката на определени
конкретно съществуващи обстоятелства, както с общественото разбиране на
определени съществуващи обстоятелства. Размерът на обезщетението за
претъпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерен с техния
действителен размер, който е обусловен както от характера,
продължителността и интезитета на конкретното неблагоприятно въздействие
върху личността на пострадалия, така и от икономическата ситуация в
6
страната, към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна
практика. Предвид степента на търпените негативни емоции, техния
интензитет, както и продължителния период на възстановяване и
обстоятелството, че са налице остатъчни проявления от преживяното у
ищцата и все още актуален страх, свързан със случилото се. Факта, че същата
е в трудоспособна възраст, обстоятелството, че се е случило след
приключване на работния й ден, връщайки се от работа, е нападната от
няколко кучета, че е била в безпомощно състояние, и по щастлива случайност
има минаващ свидетел- притекъл се на помощ, съдът намира за справедлив
спрямо преживените от нея неимуществени вреди размер на обезщетение в
размер на предявения такъв - 5000 лв.
Мотивите на съда са, че несъмнено се вземе под внимание вида и
характера на увреждането, начина на причиняването му, последиците за
здравето, продължителността на оздравителния процес, причинените морални
страдания. В настоящия случай от изготвената съдебно-медицинска
експертиза и свидетелските показания се установява, че ищцата е претърпяла
наранявания, които са зараснали в рамките на около месец, без данни за
последващи усложнения. В момента на увреждането, а и след това ищцата е
изживяла физически и емоционални терзания, както и неудобства. Тези болки
и емоционални смущения са естествена последица от причинените на ищцата
телесни повреди. Самото негативно изживяване - болки, страдания, ужас,
уплаха, стрес и неудобства, имайки предвид характера, степента и
продължителността им, дори не е необходимо да бъде доказвано, защото
същото се формира като обективна последица от причинената телесна
повреда, т.е. уврежданията и затрудненията, които е имала ищцата, са дали
негативно отражение на общото й физическо и душевно състояние. Ето защо
настоящият съдебен състав намира, че необходимо и достатъчно обезщетение
за обезвреда на търпените в случая неимуществени вреди, е такова в размер
на 5 000.00 лв. То ще компенсира изцяло действителния обем на болките,
страданията и битовите неудобства, които пострадалата е изпитвала и
продължава да изпитва като последица от процесния инцидент.
Основателна е претенцията на ищцата по чл.86 ЗЗД вр.чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
за присъждане на законната лихва върху главницата от 5 000.00 лв., считано
от датата на увреждането – 25.01.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата. Ето защо и акцесорният иск е основателен и следва да бъде уважен
По разноските:
При този изход на делото право на разноски възникват за ответната
страна, а това са ДТ- 200 лв., 150 лв. за вещо лице и 500 лв. адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Л. районен съд
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА основание чл. 49, във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД
Община Лом с Булстат: ********* и адрес гр. Л., ул. „Д.“ № ** да заплати на
А. А. Т. с ЕГН: **********, сумата 5 000.00 лева, представляващата
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки,
страдания и неудобства, уплаха и стрес вследствие на ухапвания от бездомни
кучета в гр. Л., ведно със законната лихва от 25.01.2022 г. -датата на
увреждането до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Община Лом с Булстат:
********* и адрес гр. Л., ул. „Д.“ № ** да заплати на А. А. Т., с ЕГН:
********** сумата 850,00 лева /осемстотин и петдесет лева/, представляваща
направени по делото разноски: за държавна такса – 200,00лв., депозит за вещо
лице – 150,00лв. и адвокатско възнаграждение – 500,00 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Монтански окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
8