Р Е Ш Е Н И Е
590/15.7.2021г.
Гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, осми
състав, в открито заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
Съдия: Светомир Бабаков
Секретар Янка Вукева
като разгледа административно дело
номер 756 по описа за 2021 година,
На
основание чл. 111, ал. 6, т. 2 от ЗИНЗС,
В
името на народа, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № Л-905/29.06.2021 г. на началника на Затвора Пазарджик, с която на Т.В.Д.
е наложено наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия“.
ОСЪЖДА
Началника на Затвора Пазарджик да заплати от бюджета на Затвора Пазарджик
сумата от 10 (десет) лв. държавна такса, в полза на бюджета на Административен
съд Пазарджик.
На
основание чл. 111, ал. 7 от ЗИНЗС решението на административния съд ПОДЛЕЖИ на
касационно оспорване по реда на глава Дванадесета от АПК пред тричленен състав
на същия съд, в 7-дневен срок, считано от днес.
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл.111 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба Т.В.Д. *** против Заповед № Л-905/29.06.2021 г. на началника на Затвора
Пазарджик, с която на Т.В.Д. е наложено наказание „Изолиране в наказателна килия за срок
от 10 денонощия“.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се
явява лично и поддържа сезиращата съда жалба. Твърди, че не е извършил
нарушението, за което му е наложено дисциплинарното наказание. Моли съда да
отмени оспорената заповед.
Ответникът по жалбата- Началника на Затвора Пазарджик, редовно
призован се представлява от процесуален представител- служител с висше
юридическо образование В.В., който оспорва жалбата. Представил е
административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Моли
заповедта да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна
Административен съд Пазарджик, като
взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и
закона, намира за установено следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.111, ал.1 ЗИНЗС, от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла
на чл.147, ал.1 АПК, атакува индивидуален административен акт, съдържа
необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна
по следните съображения:
От събраните по делото доказателства
се установява следната фактическа обстановка:
На 26.06.2021 г., слизайки на обяд
към дстоловата на Затвора Пазарджик, жалбоподателя бил придружаван от св. Р.М.
и А.К.. По това време, на площадката на 4 отделение, зад решетката се
намирал л/св. Атанас Костадинов. При
вида на жалбоподателя, последния го напсувал на майка на цигански. Жалбоподателя
Д. се афектирал, тъй като майка му била починала и потърсил обяснение от Костадинов,
като влезнал в пререкания с него. Конфликтната ситуация била възприета от дежурния надзирател, св. Г.,
който незабавно се намесил и разпоредил на Д. да продължи надолу по стълбите.
Докато се обяснявал за действията си, Д. леко побутнал с лявата си ръка
металодетектора, който държал надзирателя и незабавно след това продължил
надолу към столовата.
Така изложената фактическа
обстановка се установява изцяло от показанията на св. А.К., св. Р.М., частично
от показанията на св. Г., от съдържанието на приобщения по делото компактдиск
както и от писмените доказателства /докладни справки, обяснения, заповеди за
налагане на дисциплинарни наказания и др./ Съдът кредитира показанията на св. А.К.,
св. Р.М., тъй като същите са незаинтересовани, логични, подробни и
последователни, като всеки един от свидетелите възпроизвежда факти и
обстоятелства, на които непосредствено е станал очевидец. Показанията на св. Г.
съдът кредитира частично, доколкото същите се различават от заснетата на
видеозаписите и анализирана в настоящото производство ситуация. Така например,
конфликтът с другия лишен от свобода се развива буквално за секунди, а и не се
констатира Д. да е удрял металодетектора, който надзирателя държи в ръката си.
Единствено се вижда, че докато се обяснява на надзирателя и жестикулира с двете
си ръце, с едната си ръка Д. леко побутва металодетектора, което може да е дори
неволно.
Писмените обяснения дадени от
свидетелите съдът кредитира само доколкото същите си кореспондират със
заявеното от тях в показанията им, тъй като именно показанията са дадени
непосредствено пред съда и под страх от наказателна отговорност.
При така установените факти се
налагат следните правни изводи:
На първо място, Заповед № Л-905/29.06.2021 г. на началника на Затвора
Пазарджик е издадена от компетентен орган- Началника на Затвора Пазарджик.
При издаването на заповедта са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
довели до неспазване на установената форма по чл. 59 ал.2 т.4 от АПК, както и
противоречие с приложимия материален
закон. Съображенията за това са следните:
Няма спор, че жалбоподателят Т.Д.
изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора Пазарджик. Спорен е въпросът,
дали е извършил нарушения по чл. 100, ал.2 т.1, 5 и 7 от ЗИНЗС, а именно дали е
нарушил дисциплината, отказал е да изпълни задълженията и по чл. 96 т.4 от ЗИНЗС, а именно да изпълни разпореждания на надзирател и е посегнал, като е
ударил металотърсача, държан от надзирателя. Съдът констатира, че единственото
доказано нарушение е нарушаване на установения вътрешен ред, като наказаното
лице е влязло в пререкание с друг лишен от свобода. Установи се обаче от
показанията на св. М. и К., че другия лишен от свобода е напсувал Д. на майка,
който се е афектирал, тъй като майка му е починала и след това двамата са си
разменили реплики. Т.е. налице е и съпричиняване на резултата от страна на
другия лишен от свобода и следва да се приеме, че интензитета на извършеното дисциплинарно нарушение не е
достатъчно висок, за да обоснове самостоятелно налагане на най- тежкото
дисциплинарно наказание, въпреки данните, че Д. е наказван и за други
дисциплинарни нарушения..
Не се доказа по делото, Т.Д. да е
отказал да изпълни нареждане на надзирател- напротив ясно се вижда на записите
от видеонаблюдението, че след като разменя реплики с надзирателя, Д. незабавно
се отправя към столовата, каквото е било и разпореждането на надзирателя.
Не се доказа също, Д. да е извършил
нарушение по чл. 100 ал.2 т.7 от ЗИНЗС- да е реализирал физическа саморазправа
с надзирателя, като е ударил металотърсача. От съдържанието на вещественото
доказателство се установява, че докато се обяснява на надзирателя и жестикулира
с двете си ръце, с едната си ръка Д. леко побутва металодетектора, което може
да е сторено дори неволно.
Според нормата на чл.100, ал.1 ЗИНЗС
дисциплинарно нарушение е деяние /действие или бездействие/, извършено виновно
от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се
имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към
служители или лишени от свобода. Както се каза, съдът приема за извършено само
първото нарушение, за което на жалбоподателя му е повдигнато дисциплинарно
обвинение Съобразно нормата на чл.102, ал.1 ЗИНЗС обаче, при определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид характерът и тежестта на извършеното
нарушение, отношението на лишения от свобода към него, поведението му преди
това и здравословното му състояние. В случая административният орган не е
извършил такава преценка. При определяне на процесното наказание и неговия срок
не са взети предвид обстоятелствата при които е извършено нарушението-
провокиращото поведение на другия лишен от свобода и чувството на силно раздразнение у дееца. След
като деецът е бил провокиран от другия
лишен от свобода, това обстоятелство е следвало да смекчи неговата
дисциплинарна отговорност. Следвало е административния орган да прецени и
възможността за налагане на друг вид дисциплинарно наказание или да изложи
убедителни съображения, защо приема, че именно този вид наказание /което в най-
висока степен засяга правата на лишения от свобода/ е именно подходящото в
анализираната ситуация.
Още повече, съгласно разпоредбата на
чл. 102 ал.2 от ЗИНЗС, дисциплинарно
наказание по чл. 101 т.7 от ЗИНЗС може да се налага само за системни нарушения
по чл. 100 ал.2 т.1 от ЗИНЗС- в заповедта е посочено, че Д. е наказван
многократно, но от нейното съдържание не става ясно за какви нарушения е
наказван, за да се прецени налице ли е в случая системност.
Следва също така да се посочи, че заповедта
не са изложени мотиви за срока на наложеното наказание. Такива липсват и в
приложените в административната преписка доказателства.
При определяне срока на
дисциплинарното наказание административният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност, но същият следва да обоснове спазването на
границите на тази самостоятелност, като изложи съответните мотиви. След като
законодателят е предвидил срок „до 14 денонощия“, то административният орган е
следвало да обоснове защо е определил срок именно от 10 денонощия. Като не е сторил
това, същият не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие с
целта на закона и е пречка за съдебен контрол относно спазване принципа за съразмерност /чл.6 АПК/. Изискването за мотивиране на административните актове
обезпечава съдебния контрол за законосъобразност и правото на защита на
страните. При издаване на административен акт в условията на оперативна
самостоятелност, неизлагането на мотиви е основание за неговата отмяна.
В конкретния случай изобщо липсват мотиви относно срока на наложеното
наказание.
Липсата на мотиви относно срока, за
който се прилага принудителната административна мярка води до невъзможност да
бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на
индивидуалния административен акт с целта на закона, което е изискване за
неговата законосъобразност -чл.146, т.5 АПК.
По тези съображения, съдът прие
оспорената заповед за незаконосъобразна и като такава я отмени.
При този изход на спора и доколкото жалбоподателя не е
внесъл ДТ в размер на 10 лв., съдът
присъди Началника на Затвора Пазарджик да я
заплати от бюджета на Затвора Пазарджик, в полза на бюджета на
Административен съд Пазарджик.
СЪДИЯ:/п/