Определение по дело №10/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Подадени са въззивни жалби от Р. Г. А., от гр.Б., ищец по делото, и от К. С. А. и М. В. А., двамата от гр.Б. ответници по делото, срещу решение № 406/15.01.2010 год. постановено по гр.дело № 2202/2008 год. на Районен съд Б..

В жалбата на Р. А. се излага оплаквания за незаконосъобразност, неправилност на решението и постановяването му при съществени нарушения на материалноправните и процесуалноправните правила, в частта му, с която се отхвърлена претенцията му за премахване на изградената от ответниците в коридора, обслужващ зимничните помещения в двуетажната сграда в парцел XVII, имот пл. № 3784, кв. 27 по плана на VII микрорайон на Б., по нови кадастрални данни: сграда с идентификатор 04279.623.220.1, със застроена площ 86 кв.м., на два етажа, в поземлен имот с идентификатор 04279.623.22, с площ от 301 кв.м., адрес: гр. Б., ул. „А." № 5, инсталация за парно котле, както и в частта, в която съдът не присъжда разноски на никоя от страните.

Счита за неправилно приетото от районният съд, че претенцията по чл. 109 ЗС, отнасяща се до премахване от ответниците на изградената от тях в коридора, който обслужва зимничните помещения, инсталация за парно котле, трябва да бъде отхвърлена, тъй като не се е установило да има в случая техническа възможност въпросните тръби да преминат от друго място. Твърди, че в противоречие на събрания доказателствен материал първоинстанционният съд е приел, че инсталацията не смущават правото на собственост на ищеца. Излагат сеа подробни доводи в тази насока. Смята, че във връзка с правото му на собственост по отношение на съответните части от сградата, е нарушено правото му на собственост, тъй като без негово съгласие е изградена посочената инсталация, като и че това му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че инсталацията за парно котле, включва и самото котле, което по безспорен начин е установено.

Освен това поддържа, че неправилно районният съд е приел с решението си, че следва да не се присъжда разноски на никоя от страните. Смята, че решението в тази част противоречи на чл. 78 от ГПК. По делото са уважени 4 от общо предявени 5 претенции, като само една е отхвърлена, която съпоставена с предявените исковете по чл. 108 от ЗС, които са уважени, се явява една малка част от уважените искове. В тази насока и с оглед на принципа, че разноските се разпределят съобразно уважената част на иска и като се има предвид обстоятелството, че чрез поведението си ответниците са ми дали основание да водя това дело и да направя разноски за да докажа основателността на претенциите си, считам, че решението, в частта, с която съдът не присъжда разноски, се явява неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението в посочените части, уважаване претенцията по чл.109 от ЗС и присъждане в негова полза на направените разноски по делото.

Направено е искане за събиране на допълнителни доказателства чрез повторно изслушване на вещото лице Х. Г. по назначената съдебно-техническа експертиза във връзка с разположението в момента на процесните тръби от парната инсталация, засегнатите общи част от сградата и възможността им за преминаване на друго място.

В жалбата на К. С. А. и М. В. А. се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението, и постановяването му при съществени нарушения на процесуалноправните правила в частта му, с която: 1.Признато е за установено по отношение на нас, че ищецът е собственик ка по 1/2 ид.ч. от самостоятелни обекти в сграда, обозначени с идентификатори 04279.623.220.: .6 и 04279.623.220.1.3, от складово помещение с площ от 5 кв.м под стълбищното рамо и от коридора към описаните три помещения; 2.Осъдени сме да предадем владението върху 1/2 ид.ч. от описаните пометения и коридор; 3.Отменен е нот. акт та покупко-продажба № 187 том Ш, н.д. № 1031/1995 г на БРС за 1/2 ид.ч. от „част от зимника на жилищната сграда, представляваща две помещения и санитарен възел в откритата част, ползваща се като самостоятелна обитаема площ от 35.50 кв.м", кактои нот. акт № 58, том I. per. № 1353, д. № 55/2001 год. на Нотариус К. Димов, район на действие Районен съд Б. за 1/2 ид.ч. от зимнично помещение под стълбището с площ окт 5 кв.м. и коридор към това помещение с площ от 5 кв.м.. Излагат се подробни съображения в тази насока. Счита се, че съдът не обсъдил събраните в тази насока доказателства, които подкрепят тезата на ответниците. Твърдят, че процесните помещения представляват самостоятелни обекти, а не общи части на сградата, по отношение на които е допустимо упражняването на давностно владение. Твърди се, че по делото са събрани гласни доказателства, от които се установи, че от построяването на сградата през 1966 год. две от процесиите помещения, представляващи част от избеният етаж, са преустроени и превърнати в обитаеми обекти и никога не са се ползвали като зимнични помещения, а третото - пространството под стълбищното рамо, е превърнато в избено помещение. В едната от обитаемите стаи - по-голямата с площ от 21,46 кв.м, е изграден и санитарен възел, който ги обслужва. Същият се намира под останалите санитарни помещения от горните два жилищни етажа в сградата, предвидени и по проект. Както двете стаи, така и мокрото помещение, имат допустима по закон квадратура /светла площ/, височина и разположение спрямо терена /УПИ/, които им дават възможност да се ползват като самостоятелни обекти в сградата и никога не са били недопустими и нетърпими според закона. В тази връзка е изслушано заключение на в.л., което сочи, че двете помещения отговарят на изискванията за обитаеми площи, поради което не нарушават техническите, технологични, санитарно-хигиенни и архитектурно-градоустройствени изисквания. Установеното от в.л. несъответствие на височината на едното от помещенията - с около 2 см, не представлява съществено, а несъществено отклонение от изискванията, което дава възможност тези обекти да се разглеждат като самостоятелни такива, а не като общи части на сградата. Твърди се, че при постановяване на решението си районният съд не е взел предвид указанията на ОСГК на ВС, дадени в TP № 31 от 06.02.1985 год. по гр.д. № 10/1984 год. на ОСГК. Поддържа се, че от друга страна- към момента на реализирането им като обитаеми помещения /което е още със строителството на сградата през 1966 г/ собственици на цялата сграда, вкл. на спорните помещения, са били Владимир и Верка Атанасови, които са ги преустроили като такива по свое желание. С оглед липсата на други съсобственици в сградата към този момент, не е била недопустима промяната в предназначението на тези предвидени като мазета по проект помещения, вкл. и на мазето, оформено под стълбищното рамо. тъй като не е било необходимо съгласието на други лица към този момент. Тези обекти са образувани вместо предвидените по проект мазета, които не са обща част по естеството си, а по предназначение. Предвид това по отношение на тях законът не предвижда пречка да променят предназначението си и да бъдат обект на самостоятелна собственост по решение на собствениците, които както посочихме към онзи момент са само Владимир и Верка Атанасови - наши праводатели. В тази връзка неправилно съдът е приел за установено, че е налице едностранно изменяване на общите части без съгласие на останалите собственици, тъй като такива не е имало към момента на преустройството и промяна в предназначението на тези обекти. Сочи се също, че процесният зимничен етаж е бил преустроен и с променено предназначение, т.е. реализиран в отклонение на одобреният архитектурен проект, но същото е било за задоволяване нуждите на семейството на Владимир и Верка Атанасови, било е със статута на търпим строеж и преустройството не е подлежало на премахване. В този вид помещенията са били и към момента на влизане в сила на ЗТСУ и ППЗТСУ. Въпреки незаконното им реализиране обаче те не са премахнати като нетърпими и съществуват в правният мир. За тях са издадени документи /удостоверения/ от Общината, въз основа на които са извършени прехвърляния като самостоятелни обекти и в този смисъл същите представляват помещения, които са били годни да бъдат владяни и реел. придобивани на основание давностно владение от определено лице. Във връзка с горното считат за неотносимо към правния спор начина на ползване на процесните помещения. Същественото в случая е, че помещенията имат статута на самостоятелни обекти, които не са нетърпими по смисъла на закона и по отношение на които е допустимо да се упражнява самостоятелно владение, което да направи владелеца индивидуален собственик на тези обекти. Твърди се, че в полза на Владимир и Верка Атанасови е изтекла съответната десетгодишна придобивна давност и същите са станали еднолични собственици на процесните обекти. Смятат, че съдът не се е произнесъл и по отношение възражението им за изтекла в тяхна полза кратка придобивна давност, основана на покупко-продажбата от 1995 год. - от датата и -06.07.1995 год. до 06.07.2000 год.. която давност е изтекла дори преди прехвърляне на вторият жилищен етаж и мазето от 10,89 кв.м в полза на ищеца /сделката е от 20.11.2000 год./. Поддържат, че от всички събрани доказателства по делото се установява по безспорен и категоричен начин, че през визираният пет годишен срок, а и след това, процесиите обекти са владяни от жалбоподателите явно, спокойно, с намерение за своене /имота е деклариран, заплащани са данъци и такси за нето, прехвърлени са партидите за ел. и ВиК и др., поради което са налице основания за признаване в тяхна полза на изтекла кратка придобивна давност, основана на сделка. Твърдят, че праводателите им са ползвали процесните стаи, мазе и коридор между тя /обслужващ само тях/ тридесет години преди прехвърлянето на обектите в наша полза, като са регистрирали партиди на свое име за вода и ток. Жалбоподателите сами владеят имота след този момент и за това отново няма спорове. Наличието на субективния елемент се установява с това, че прехвърлителите им са завършили в окончателен вид помещенията след завършване строежът на сградата. Заплащали са направените от тях консумативни разноски, поддържали са ги, отдавали са ги под наем на трети лица, разпоредили са се в полза на вторият от жалбоподателите и др., а след прехвърлителната сделка в тяхна полза през 1995 год. тези действия се извършват от жалбоподателите. Иска се отмяна на решението в тези му части и отхвърляне на предявения иск за установяване в полза на ищеца на права в размер на 1/2 ид.ч. от процесиите помещения и обекти и за предаване на владението върху тях, като неоснователен. Претендира се и заплащане на разноските по делото.

Направено е искане за събиране на допълнителни гласни доказателства, чрез предоставяне на възможност за довеждане на свидетели за установяване на обстоятелството кой и в къкъв период от време е владял процесните помещения, манифестирал ли е правата си и др..

В отговора си на жалбата на Р. А. излагат подробни доводи за неоснователност на оплакванията. Поддържат, че твърденията му не са доказани и преминаването на тръбите на 10 см. под тавана на помещенията по никакъв начин не препятстват ползването на целия избен етаж, както се твърди в жалбата. Смятат, че тази претенция законосъобразно е отхвърлена. Противопоставят се на искането за повторен разпит на вещото лице.

В отговора на Р. А., на оплакванията на К. А. и М. А., се излагат подробни доводи за неоснователност на същите. Счита за безспорен факта, че процесните мазета са общи части по предназначението си. Поддържа, че законосъобразно е уважена претенцията му по чл.108 от ЗС и решението в тази му част е съобразено с трайната съдебна практика. Твърди, че приложените граждански дела касаят предмета на спора по настоящето дело, тъй като се отнасят за общи части от процесната жилищна сграда. Противопоставя се на искането за събиране на гласни доказатества.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр.с чл. 262 ГПК намира подадените въззивни жалби за допустима като подадени в срока за обжалване, от легитимирани страни, с правен интерес от обжалване. Същите отговарят на изискванията на закона и са редовни.

Съдът счита, че не следва да се уважават исканията на жалбоподателите за преразпит на вещото лице и събиране на допълнителни гласни доказателства. Даденото пред районният съд заключение на вещото лице е подробно и обстоятелствено, като същото не е оспорено от страна на ищеца Р. Аатанасов. Ето защо съдът счита, че не е необходимо повторно изслушване на експерта и в този смисъл искането се явява неоснователно. Искането за допълнително събиране на гласни доказателства също се явява неоснователно. Това искане не е конкретизирано. Освен това тези доказателства не са нови по смисъла на чл.266 ал.1 от ГПК и са могли да бъдат посочени и представени в срок в първоинстанционното производство.

Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

Оставя без уважение искането на жалбоподателя Р. Г. А. за преразпит на вещото лице Х. Г. по изслушаната съдебно-техническа експертиза, както и искането на жалбоподателите К. С. А. и М. В. А. за събиране на допълнителни гласни доказателства.

Насрочва открито съдебно заседание по делото на 20.05.2010 год. от 9.00 часа, за която дата да се призоват страните.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, с указание, че в едноседмичен срок от получаването му могат да вземат становище във връзка с доклада.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.