№ 1249
гр. Велико Търново, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря М.А ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110101270 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „А. С. В.” ЕАД срещу Л. В. А., с
която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания на ищеца
спрямо ответницата за сумата от 950.00 лева - главница по договор за паричен заем №
378375/9.12.2019 г., сключен със „С. К.” ООД, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението до изплащане на задължението, за сумата от 156.78 лева – договорна
лихва за периода от 9.1.2020 г. до 9.11.2020 г., както и за сумата от 390.46 лева - лихва
за забава за периода от 10.1.2020 г. до подаване на заявлението, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 509/2022 г. на
Великотърновския районен съд.
Ищецът твърди, че на 9.12.2019 г. между „С. К.” ООД и Л. В. А. е сключен договор
за паричен заем, по силата на който на ответницата е предоставена сумата от 950.00
лева срещу задължение за връщане на същата в срок до 9.11.2020 г., заедно с надбавка,
покриваща разходите по подготовката и обслужването на заема, и надбавка,
представляваща печалбата кредитора. Заявява, че е придобил вземанията на
първоначалния кредитор, произтичащи от посочения договор за заем, за което
ответницата е уведомена.
Ответницата заявява, че е плащала няколко вноски по договора, но сумите по
същия са станали повече и че няма възможност да ги заплаща.
Ищецът не изпраща представител в проведените открити заседания, като с
писмени молби поддържа исковите претенции и молите за тяхното уважаване.
1
Ответницата заявява, че е взела сумата по кредита, че е погасила няколко вноски,
след което е преустановила плащанията, тъй като не е имала възможност да прави
такива.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното
от фактическа страна:
Установява се от представения договор за паричен заем, че на 9.12.2019 г. между
„С. К.” ООД и Л. В. А. е възникнало облигационно правоотношение, съгласно което на
ответницата е предоставена сумата от 950.00 лева. В договора са уговорени размерът
на заема, срокът за връщане на предоставената сума, годишният лихвен процент и
годишният процент на разходите, като дължимите главница и възнаградителна лихва
са включени в размера на погасителна вноска и по този начин общата стойност на
плащанията по договора е определена на 1 162.26 лева, която сума е следвало да бъде
издължена на 11 месечни вноски – 3 вноски от по 27.74 лева и 8 вноски от по 134.88
лева, в срок до 9.11.2020 г. Съгласно чл. 6 от договора, заемателят се е задължил да
представи на заемодателя обезпечение чрез ангажиране на поръчител, отговарящ на
условията по чл. 9, ал. 2 от Общите условия, или чрез представяне на банкова
гаранция, като в чл. 8 е посочено, че при неизпълнение на това задължение в 3-дневен
се дължи неустойка в размер от 762.74 лева, която ще бъде разсрочена и заплащана с
погасителните вноски. Съгласно чл. 7, ал. 4, при настъпване на предсрочна
изискуемост, заемодателят има право да начисли и неустойка в размер от 238.00 лева.
В чл. 21, ал. 8 от Общите условия към договора е увредена възможността на кредитора
да прехвърли правата и задълженията си на трето лице.
По делото е допусната и извършена счетоводна експертиза, според чието
заключение на основание чл. 8 от договора за заем от страна на заемодателя е
начислена неустойка в размер от 762.74 лева, чието плащане е разсрочено и включено в
погасителните вноски. Отразено е, че ответницата е направила плащания в общ размер
от 578.00 лева, които са разпределени за плащане на 509.17 лева от начислената
неустойка, на 55.48 лева от възнаградителната лихва и на 13.35 лева от лихвата за
забава. Сочи се, че след плащането на втората погасителна вноска ответницата е
преустановила плащанията, като впоследствие на 7.7.2020 г. е заплатена сумата от
88.00 лева, на 7.8.2020 г. е заплатена сумата от 60.00 лева и на 14.9.2020 г. е заплатена
сумата от 80.00 лева. С оглед допуснатата забава в плащанията, на ответницата е
начислена лихва за просрочие в размер от 88.50 лева, както и неустойка за предсрочна
изискуемост в размер от 238.00 лева.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 5.7.2021 г. заемодателят „С.
К.” ООД е прехвърлил на ищеца свои вземания, произтичащи от договори за заем,
които вземания са индивидуализирани в Приложение № 1 - неразделна част от
2
договора, в което фигурира и договора за паричен заем от 9.12.2019 г., сключен с Л. В.
А..
По делото е представено уведомление до ответницата за извършена цесия, както и
пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за
извършеното прехвърляне на вземанията.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като същите са процесуално допустими,
доколкото са предявени от заявителя срещу длъжника в предвидения в чл. 415, ал. 1
ГПК преклузивен срок.
Въз основа на представените доказателства съдът приема за установено
съществуването на правоотношение по силата на договор за паричен заем от 9.12.2019
г., съгласно който „С. К.” ООД е предоставил на ответницата Л. В. А. сумата от 950.00
лева, като страните са посочили, че договорът има характер на разписка за предаване
на заемната сума (чл. 4, ал. 1), поради което с подписването му от ответницата фактът
на получаването й следва да се приеме за доказан. С получаване на заемната сума е
завършен фактическият състав на договора, което е породило задължение за
ответницата да върне заетата сума и уговорената възнаградителна лихва в срок до
9.11.2020 г.
Относно вземането за неустойка за непредставяне на обезпечение, съдът намира,
че за ответницата няма валидно възникнало задължение за нейното заплащане, поради
нищожност на клаузата, която я уреждат. Съдът следи служебно, дори при липсата на
възражение и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена
норма в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице
противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при
някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен
порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в
гражданския процес. В случая страните по договора са уговорили, че ответницата ще
дължи неустойка в размер от около 80 % от предоставената в заем сума и 4 пъти по-
висок от уговорената възнаградителна лихва, която ще заплаща разсрочено с всяка
погасителна вноска, ако в 3-дневен срок от сключването на договор не предостави
надлежно обезпечение по смисъла на чл. 6. Според съда, така уговорената клауза е
нищожна поради противоречието й с добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая уговорката е
предвидена да санкционира неизпълнението на задължението за представяне на
надлежно обезпечение, което задължение обаче има вторичен характер и
неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение за връщане на дадената в
3
заем сума. Т.е. в процесния случай кредиторът се „обезпечава” и „обезщетява”, а
длъжникът се санкционира не затова, че не е изпълнил основното си задължение по
договора (за връщане на заетата сума), а за това, че не е предоставил обезпечение
своето задължение. На следващо място, задължението на длъжника по чл. 6 очевидно е
уговорено по начин относно изискванията към вида обезпечение и относно срока за
изпълнението му така, че да възпрепятства длъжника да изпълни същото, а самото
непредоставяне на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора
(същият остава без обезпечение на вземанията си, но след изтичането на въпросния 3-
дневен срок длъжникът все още не е в просрочие) - следователно типичните функции
на неустойката в случая стоят вън от процесната неустоечна клауза. Отделно от
горното, следва да се отбележи, че така както е уговорена неустоечната клауза
заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според което ГПР не може да бъде по–
висок от пет пъти размера на законната лихва, като в случая 3 дни след подписване на
договора за заемателя възниква задължение за заплащане на сума, надвишаваща
максимално допустимия размер на ГПР. Противно на уговореното в договора,
учредяването на надлежно обезпечение следва да се вземе предвид към момента на
сключване на договора и неизпълнението на това задължение да има за последица
отказ от отпускане на заема, а не начисляване на допълнителни суми по договора. Т.е.
щом ответникът не е в състояние да представи исканото обезпечение, ищецът е
разполагал с възможността да му откаже отпускането на заема, а не да санкционира
липсата на обезпечение с неустойка. В този ред на мисли, настоящият съдебен състав
застъпва становището, че макар формално да е наречена неустойка, очевидно сумата
чл. 8 от договора за заем представлява скрито възнаграждение по договора, което обаче
е над допустимия законов размер.
Нищожна е и начислената от кредитора неустойка за предсрочна изискуемост по
чл. 7, ал. 1 от договора в размер от 238.00 лева, тъй като същата влиза в пряко
противоречие с ограничението на чл. 33 ЗПК, съгласно което при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като тази лихва не може да надвишава законната. Това правило е
уредено от норми от императивен порядък, които са установени в публичен интерес с
оглед целта на закона – да осигури защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване
на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставянето на
потребителски кредит. По тази причина начислената неустойка в размер от 238.00 лева
се явява недължима - като начислени въз основата на недействителна клауза.
Установеното противоречие между клаузите за неустойка с добрите нрави и със
закона прави същите невалидни и съобразно чл. 26 ал. 4 ЗЗД в тази си част договорът
не е породил действие, поради което за заемателя не е възникнало задължение за
заплащане на сумите по неустоечните клаузи, като в останалата си част договорът е
4
породил действителни вземания за главница и възнаградителна лихва.
Както вече беше посочено, от заключението по счетоводната експертиза се
установява, че ответницата е заплатила сумата от 578.00 лева. При внасянето на същата
не се установява длъжникът изрично да е посочил кое задължение погасява, тъй като
тя не е достатъчна да погаси всички задължения. Доколкото обаче ответницата се е
съгласила с инкорпорирания в договора погасителен план, то при погасяването на
задълженията следва да се има в предвид именно същия. Тъй като съдът приема за
нищожна клаузата за неустойка за непредставяне на обезпечение, начислената сума за
същата не следва да се включва в стойността на дължимата месечна вноска.
Следователно с внесените на 7.1.2020 г. и на 10.2.2020 г. суми от по 175.00 лева, или
общо 350.00 лева, ответницата е погасила изцяло погасителни вноски от № 1 до № 4 и
отчасти вноска № 5 по ред – до сумата от 131.90 лева, като с извършените плащания са
погасени общо 217.41 лева от главницата и 132.59 лева от лихвата. Впоследствие от
страна на ответницата са внесени още 228.00 лева, с които е погасен остатъкът от
вноска № 5, изцяло вноска № 6 и отчасти вноска № 7 – до сумата от 90.14 лева, като с
извършените плащания са погасени още 203.63 лева от главницата и 24.37 лева от
лихвата. Предвид извършеното частично погасяване, размерът на главницата при
прехвърляне на вземането е бил 528.96 лева, а размерът на възнаградителната лихва е
бил 55.30 лева.
И тъй като, ответницата е била в забава при погасяване на остатъка от вноска № 5,
възлизащ на 2.98 лева, от падежа на вноска № 5 – 11.5.2020 г. до погасяването на
остатъка с плащането от 7.7.2020 г. се дължи мораторна лихва, която изчислена по
реда на чл. 162 ГПК възлиза на 0.65 лева. От падежа на вноска № 6 – 9.6.2020 г. до
частичното й погасяване с плащането на 7.7.2020 г. се дължи мораторна лихва върху
цялата вноска от 134.88 лева, която изчислена по реда на чл. 162 ГПК възлиза на 1.08
лева. С плащането на 7.7.2020 г. е погасен остатъкът от вноска № 5 и част от вноска №
6, като дължима е останала сумата от 49.86 лева и върху същата за периода от падежа –
9.6.2020 г. до плащането на 7.8.2020 г. се дължи мораторна лихва, която изчислена по
реда на чл. 162 ГПК възлиза на 0.83 лева. С плащането от 7.8.2020 г. е погасен
остатъкът от вноска № 6 и част от вноска № 7, като дължима е останала сумата от
124.74 лева и върху същата за периода от падежа – 9.7.2020 до плащането на 14.9.2020
г. се дължи мораторна лихва, която изчислена по реда на чл. 162 ГПК възлиза на 2.36
лева. С плащането от 14.9.2020 г. е погасена нова част от вноска № 7, като дължима е
останала сумата от 44.74 лева и върху същата за периода от падежа – 9.7.2020 до
подаване на заявлението на 25.2.2022 г. се дължи мораторна лихва, която изчислена по
реда на чл. 162 ГПК възлиза на 7.43 лева. Вноски от № 8 до № 11 са останали
непогасени изцяло, като мораторната лихва от техните падежи до подаване на
заявлението на 25.2.2022 г., изчислена по реда на чл. 162 ГПК възлиза на 77.89 лева.
Т.е. общо дължимата мораторна лихва възлиза на 90.24 лева.
5
От доказателствата по делото съдът приема, че ищецът е носител на вземанията по
договора за заем в качеството си на цесионер по договора за цесия от 5.7.2021 г., като
ответницата е уведомена за извършеното прехвърляне на вземането с получаване на
препис от исковата молба. Следва да се има в предвид също, че за защита на длъжника
в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД е предвидено задължение на цедента да уведоми длъжника за
извършената цесия, до който момент последният има право да откаже да плати на
всяко лице, различно от първоначалния кредитор. Липсата на уведомление обаче не
прави цесията недействителна, като длъжникът може да възразява за липса на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е платил на стария
кредитор или на овластено от него лице, каквито твърдения (и доказателства) не
ангажирани.
Мотивиран от горното, съдът намира, че искът за главница се явява основателен за
сумата от 528.96 лева, искът за възнаградителната лихва за сумата от 55.30 лева, а
искът за мораторна лихва за сумата от 90.24 лева.
По разноските:
Предвид изхода на делото в тежест на ответницата следва да се присъдят
направените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете. В
настоящото производство ищецът е направил разноски за държавна такса, депозит за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, като съдът намира, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултското
възнаграждение в размер на 100.00 лева. По този начин към реално направените от
ищеца разноски следва да се прибави определеното юрисконсултско възнаграждение,
които събрани се равняват на 429.95 лева, като с оглед изхода на делото в полза на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 192.69 лева съразмерно с уважената част от
предявените искове.
В тежест на ответницата следва да се присъдят и направените от ищеца разноски в
заповедното производство, които по съразмерност възлизат на 36.01 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. В. А., ЕГН ********** дължи на „А. С. В.”
ЕАД, ЕИК ***, представлявано от Ю. Ю., сумата от 528.96 (петстотин двадесет и осем
лева и деветдесет и шест ст.) лева – главница по договор за паричен заем №
378375/9.12.2019 г., сключен със „С. К.” ООД, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението – 25.2.2022 г. до изплащане на задължението, сумата от 55.30 (петдесет
и пет лева и тридесет ст.) лева – възнаградителна лихва, както и сумата от 90.24
(деветдесет лева и двадесет и четири ст.) лева – мораторна лихва, за които задължения
6
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 509/2022 г. по
описа на Великотърновския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „А. С. В.” ЕАД, ЕИК ***, представлявано от Ю. Ю.,
за приемане за установено, че Л. В. А., ЕГН ********** дължи разликата над сумата от
528.96 лева до пълния претендиран размер от 950.00 лева - главница по договор за
паричен заем № 378375/9.12.2019 г., сключен със „С. К.” ООД, разликата над сумата от
55.30 лева до пълния претендиран размер от 156.78 лева – възнаградителна лихва,
както и разликата над сумата от 90.24 лева до пълния претендиран размер от 390.46
лева – мораторна лихва.
ОСЪЖДА Л. В. А., ЕГН ********** да заплати на „А. С. В.” ЕАД, ЕИК ***,
представлявано от Ю. Ю., сумата от 192.69 (сто деветдесет и два лева и шестдесет и
девет ст.) лева, представляваща направените в исковото производство разноски, както
и сумата от 36.01 (тридесет и шест лева и една ст.) лева, представляваща разноските в
производството по ЧГД № 509/2022 г. по описа на Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7