Р Е Ш
Е Н И Е
№ 261
гр.
Велико Търново, 22.12.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
касационен състав в публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди и
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА ЕВТИМ БАНЕВ
при участието на секретаря М.Н.и
прокурора от Окръжна прокуратура Велико Търново Весела Кърчева, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
АХД № 10245/ 2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл.
72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Делото е образувано по касационна жалба подадена от инспектор Х.И.Б.– полицейски орган, държавен служител при сектор 01 към отдел 14 при ГДБОП в МВР, против Решение № 227/ 05.05.2023 г. по АНД № 20224110201650/ 2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е отменена Заповед за задържане на лице рег. № 12329зз-27/ 30.11.2022 г., издадена от инспектор Х.Б., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е задържано за 24 часа лицето К.И.А. с ЕГН **********. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните му оплаквания са, че съдът не е съобразил наличието на конкретни данни за посочената в заповедта, съпричастност на задържаното лице, като участник в организирана престъпна група, към извършването на престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/, т.е. наличието на материлноправните предпоставки обосноваващи наложеното ограничаване на правото на свободно придвижване. Развива подробни доводи за валидност, процесуална и материална законоъобразност на отменената от районния съд заповед и за съответствието на същата с целта на закона.
Ответникът К.И.А.,
чрез пълномощника си *** И.И. от САК, оспорва касационната жалба като
неоснователна. Счита, че не са били налице предпоставки за задържането му, като
освен това намира отменената от районния съд заповед за немотивирана. Моли
обжалваното съдебно решение да мъде оставено в сила, не претендира присъждане
на разноски.
Участващият в
делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново дава становище за
основателност на касационната жалба. Намира решението на районния съд за
неправилно, като не споделя изводите, че издадената заповед за задържане на
лице е немотивирана. Счита същата за законосъобразна, предлага решението на
ВТРС да бъде отменено и настоящата инстанция да се произнесе по същество, като
отхвърли жалбата срещу Заповед за задържане на лице рег. № 12329зз-27/
30.11.2022 г., издадена от служителя на ГДБОП в МВР.
Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея
оплаквания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена по пощата, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, ответник в производството пред РС – Велико Търново,
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, срещу съдебно
решение, с което е е отменен оспорения пред районния съд акт. След
отстраняването на констатираната от първоинстанционния съд нередовност, жалбата
от външна страна отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, и на
тези по чл. 215 от АПК. Предвид горното, касационната жалба е редовна и
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на първоинстанционния съдебен акт.
Въз основа на
събраните в хода на първоинстанционното съдебно производство доказателства,
районният съд е установил следната фактическа обстановка:
Със
Заповед за задържане на лице рег. № 12329зз-27, издадена на 30.11.2022 г., в 11:45 часа от Х.И.Б.на длъжност „разузнавач“
при сектор БОП - Велико Търново към Отдел „Център-Север“
при ГДБОП в МВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР е задържано лицето К.И.А. с ЕГН **********, постоянен
адрес ***. Съгласно отразеното в заповедта, за същия е имало
данни, че от 2016 г. до момента на задържането участва
в организирана престъпна група по чл. 321, ал. 3,
т. 2 от НК /структурно трайно сдружение
от повече от три лица/ , на територията на гр. Габрово, като вторичната
престъпна дейност на ОПГ, се изразява в извършване на перстъпления по чл. 255,
ал. 3 вр. ал. 1, т. 6 от НК - неплащане на данъчни задължения в
особено големи размери, чрез съставяне и използване на документ с невярно
съдържание, при упражняване на стопанска дейност и при представяне на
информация пред органите по приходите, както и по чл. 255а, ал. 2 от НК -
избягването, установяването или плащането на данъчни задължения в големи
размери, чрез преобразуването на търговско дружество или друго юридическо лице,
извършване на сделка с търговско предприятие или чрез извършване на сделка със
свързани лица.
В заповедта е посочено, че К.А. е задържан за
срок от 24 часа в помещение за временно задържане в РУ Севлиево - клетка № 1. Съгласно инкорпорираното в сдържанието на заповедта удостоверително изявление,
на лицето са разяснени правата му по чл. 72, ал. 3 - ал. 6 от ЗМВР, правото му
на медицинска помощ, на телефонно обаждане, на преводач ако не владее български
език. Съгласно съдържащ се в първоинстанционнато дело протокол от 30.11.2022
г., 09:40 часа, при задържането е извършен
обиск на лицето, при който са открити в него лични вещи, описани в протокола. Съгласно отбелязаното в разписката,
съдържаща се в обжалваната заповед, задържаното лице е освободено на 01.12.2022
г., в 11:10 часа. В срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, К.И.А. е оспорил заповедта за задържане пред Районен
съд – Русе /съгласно указанията в самата заповед/, като
впоследствие делото е изпратено по компетентност за разглеждане от Районен съд
– Велико Търново. От жалбоподателя в него производство са били наведени доводи за
незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснати нарушения на процесуални
правила,
противоречие с матералноправните разпоредби и несъответствие с целта на
закона. От районния съд са събрани писмени доказателства, представени от
страните - коментирените по-горе документи, деклареции от задържаното лице за желание/нежелание да
упражни правата си по чл. 72, ал. 3 - ал. 6
от ЗМВР, докладна
записка от 30.11.2022 г. от служителя издал заповедта до началника на сектор
„БОП“ – Велико Търново, Заповед № 8121з-501/ 22.04.2021 г. на министъра на
вътрешните работи. По искане на К.А., районният съд е изискал от Окръжна
прокуратура – Велико Търново удостоверение
за образувани в периода от 01.01.2022 г. досъдебни производства срещу
него и данни дали същият е привличан като обвиняем. Съгласно представено удостоверение № 234/2023 г. от
25.01.2023 г. на ВТОП, извършена справка е не еудостоверила наличието на такива
производства. След
преценката на събраните пред него
доказателства, съдът е уважил
подадената пред него жалба, като е формирал извод, че обжалваната заповед е валиден административен акт, но не съответства на изискваниията за
форма, установени в чл. 74, ал. 2, т. 2 вр. чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР, което препятства възможността за съдебна проверка на
нейната материална законосъобразност, като същата не съответства и на целта на
закона. Посочил е, че изискването за мотивиране на заповедта е изпълнено само
формално, като нейното съдържание и това на останалите налични в преписката
документи се изчерпва с цинтиране на текстове от НК, без да дават ясна
представа за характера и съдържанието на данните за
съпричастност кам сочените от административния орган
престъпления. Отбелязал е и че задържанията от вида на процесното представляват
ограничение на правото на свобода и съобразно чл. 5, §
1, б. „с“ от ЕКЗПЧОС, са приложими
единствено по изключение и то при конкретно посочени
обстоятелства, каквито в случая не са установени. С тези мотиви ВТРС е
отменил обжалваната пред него заповед, като е осъдил
ГДБОП в МВР да заплати на К.А. разноски
за производството пред него, в размер на 500,00 лева. В производството прид
настоящата инстанция по искане на жалбоподателя бяха приобщени представени от Окръжна
прокуратура - Габрово заверени копия от докладни записки
от 20.01.2022
г. и от 03.06.2022 г., на разузнавач в сектор „БОП“ – Велико Търново пет броя определения на Окръжен съд – Габрово от 21.11.2022 г. за разрешаане претърсване на недвижими имоти на основание чл. 160, ал. 1,
вр. с чл. 161, ал. 1 от НК в периода 28.11.2022 г. – 02.12.2022 г., между които
и недвижим имот, обитаван от К.И.А..
Решението на районния съд е
валидно и допустимо, но е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т.
3, предложение първо от АПК.
Първоинстанционният съд е допуснал
нарушение на правилата за оценка и проверка на доказателствения материал, като формираните
от него изводи не съответстват на установените въз основа на доказателствата по
делото релевантни факти и обстоятелства. Макар в производството пред районния съд
преписката да не е била попълнена с всички относими доказателства, при
произнасянето на съда е имало наличие на данни, които да
сочат, че съществува опасност А. да препятства или
да затрудни разследването чрез укриване на вещи или предмети, които могат да
послужат като доказателства или да окаже влияние върху установяването на
свидетели. Обратно на приетото в решението, в
заповедта се съдържат мотиви защо се налага задържането
на А., по-подробни такива
са изложени в представената в първоинстанционното производство докладна
записка, като
същите дават възможност да се прецени
съразмерността на мярката с ограничаването на правата на задържаното лице. Заповедта
съдържа определените в чл. 74, ал.
2, т. 1 – т. 6 от ЗМВР реквизити, вкл. посочване на правно основание за
издаването й – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, както и фактическо описание на
основанието за задържане, формулирано като наличието на данни за извършени
престъпления – участие в ОПГ, чиято дейност се
изразява в извършване на данъчни престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1,
т. 6 от НК и по
чл. 255а, ал. 2 от НК. С цитираното й по-горе
съдържание, заповедта позволява на задържаното лице
да узнае какви са конкретните правни и фактически основания за налагането на
ПАМ, съответно да упражни правото си на защита срещу наложената мярка.
Не се установява
при издаването на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на
административно производствени правила, при отчитане спецификата на този вид
индивидуални административни актове с оглед тяхната цел и обусловеното от това
съответно приложение на разпоредбите на АПК. Извършеният личен обиск е бил
документиран с протокол от 30.11.2022 г., съгласно отразеното в заповедта и
подписаните от А. декларации, на задържаното лице са разяснени гарантираните му
от закона права и е предоставена възможност за упражняването им.
Настоящата
инстанция намира, че оспореният пред ВТРС административен акт е и материално
законосъобразен. Като правно основание в заповедта е посочено чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР, като полицейските органи имат правомощие да
задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането на
лице на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа
представлява по смисъла на чл. 72 от ЗМВР принудителна административна мярка, която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да
продължи да извършва престъпление или да се укрие. За прилагането на процесната
принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства,
установяващи по категоричен начин извършването на престъпление по смисъла на
НК, неговото авторство и вината на конкретното лице. Това е видно и от
възприетия от законодателя различен стандарт на доказване в административното
производство по издаване на заповедта за задържане и в евентуално последвалото
го наказателно производство. Разпоредбата на чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР изисква единствено наличието на данни, че
задържаното лице е извършило престъпление, докато, за сравнение, чл. 64, ал. 4
вр. чл. 63, ал. 1 от НПК, за вземане на мярка „задържане под
стража“ в досъдебното производство е необходимо да е налице обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с
лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото
да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление. При налагането на принудителната административна мярка „задържане
до 24 часа“ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин всички обективни и субективни
елементи на престъплението по смисъла на НК, вкл. вината на извършителя.
Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има
вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с
него, което дава право на административния орган при условията на оперативна
самостоятелност да наложи принудителна мярка от вида на процесната. Целта на
закона е да се преустанови противоправното деяние или да се предотврати
възможността задържаното лице да се укрие, да извърши друго престъпление или да
осуети наказателно преследване. Тоест, прилагането от органите на МВР, на ПАМ
„задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на евентуално
престъпление, а не с наличието и санкционирането на вече доказано такова.
Въз основа на
установените в производството пред него факти, първоинстанционният съд е имал
достатъчно основания да приеме, че цитираните
по-горе предпоставки по чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР са осъществени, тяхното наличие са потвърждава и от
ангажираните в настоящото производство писмени доказателства. Към момента на
издаването на заповедта за прилагане на ПАМ, полицейският орган е разполагал с
достатъчно обективни данни, които сочат на инкриминирано поведение на ответника
по касационната жалба. Самата принудителна мяка е приложена спрямо А. в
съответствие с нормативните изисквания, като ограничаването на правото на
свободно придвижване на лицето, е само с оглед постигане на предвидени в закона
цели. В тази връзка следва да се отбележи, че изискването на чл. 5, § 1 от
КЗПЧОС за „законосъобразност“ на задържането, е същото бъде
извършено при спазване на процесуалните правила, установени в съответния
национален закон и това изискване в случая е изпълнено. Същевременно, към
момента на ограничаване правото на свободно придвижване на К.А. са били налице
обективни данни за негова съпричастност към сочените в заповедта престъпни
деяния, а въпросът дали задържаното лице действително е извършител на това
деяние, подлежи на надлежно изясняване в рамките на наказателното производство.
Тоест установява се и поне една от материалноправните предпоставки за
задържане, изброени в чл. 5, § 1, б. „с“ от КЗПЧОС, поради което не е налице
нарушение на посочената норма. От друга страна задържането е извършено на
законово основание, предвидено в национален нормативен акт /ЗМВР/ и в този
смисъл също не може да се приеме, че временното ограничаване правото на свобода
на К.А., е в нарушение на посочената конвенция. Съобразно горното, настоящият съдеен
състав не споделя и изводите на районния съд за несъответствие на оспорената
заповед с целта на закона.
На последно
място, в случая не е нарушен и принципът за
съразмерност при упражняването на правомощията на административния орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Съобразно коментираните
по-горе преустановителна или предотвратяваща цели на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР, прилагането на мярката следва да е оправдано от гледна точка
съотношение тежестта на налаганото ограничение с необходимостта от постигането
на тези цели. В случая приложеното задържане за срок до 24 часа е оправдано,
тъй като установените от полицейските органи данни сочат, че задържането е било
в защита на важен обществен интерес, надделяващ над правилото за зачитане на
личната свобода. Тоест в конкретния случай е обосновано и доказано, че за
постигане на законовите цели е било необходимо прилагането на принудителната
административна мярка.
Съобразно изложеното, обжалваното решение се явява неправилно и следва
да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде
отхвърлена жалбата срещу Заповед за задържане на лице рег. №
12329зз-27/ 30.11.2022 г., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е
задържан за 24 часа К.И.А..
Независимо от
изхода на спора, разноски за настоящото производство не следва да бъдат
присъждани, тъй като от страните не са правени такива искания.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Велико Търново,
втори касационен състав
Р Е
Ш И:
Отменя
Решение № 227/ 05.05.2023 г., постановено по АНД № 20224110201650 от 2022 г. по
описа на Районен съд – Велико Търново, и вместо него
постановява:
Отхвърля
жалбата на К.И.А. с ЕГН **********, постоянен
адрес ***, срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 12329зз-27, издадена на
30.11.2022 г., в 11:45 часа, от Х.И.Б., на длъжност „разузнавач“ при СБОП -
Велико Търново към Отдел „Център-Север" при ГДБОП-МВР, с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, К.И.А. ***, е задържан за срок до 24
часа.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.