№ 11450
гр. София, 09.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110168703 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ПЛ. К. Т. с ЕГН **********
срещу „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ЕИК. с адрес на управление: АДРЕС с която се моли съда да
признае за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи сума в размер на
1 000,00 лв., представляваща част от общо начислената сума в размер на 2621,14 лв. -
главница за периода м. 05.2017 г. - м.04.2019г. за доставена, измерена и потребена и услуга
по партида с абонатен № ****** на името на ищеца за недвижим имот, находящ се на адрес:
АДРЕС
Ищецът твърди, че ответникът не е доставял стоки или услуги на процесната
стойност, както и не е доставял топлоенергия на ***, находящ се в АДРЕС отговарящ на
българския държавен стандарт за топлопреносната мрежа, към исковия период.
Оспорва се дължимостта на така посочените суми по основание и размер.
Оспорва се, че през процесния период, имота на процесния адрес да е ползван от
ищеца, наличието каквато и да е доставена от дружеството топлинна енергия, както и че той
е бил потребител на ответника при условията на § 1. т. 41 б от ДР на Закона за енергетиката.
Сочи се,че ищецът не е собственик, нито пък ползвател на имота, за който се претендират
въпросните суми от „ФИРМА” ЕАД.
Твърди се, че процесните суми са погасени по давност.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се сочи, че
за ищецът не е налице правен интерес от завеждането на настоящото производство,
доколкото има заведено в предходен момент заповедно производство по гр.д. 52333/2021 г.,
на Софийски районен съд, 124 състав, а именно подадено Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от дата 08.09.2021 г., със същия предмет, със страни ПЛ. К. Т.
и Р К В в условията на разделна отговорност при равни квоти от по 1/2, по което ПЛ. К. Т. е
подал възражение и се е възползвал от правото си на защита в заповедното производство,
поради което настоящото дело следва да бъде прекратено.
1
От извършената служебна справка в Единната информационна система на
съдилищата и приложените от нея служебни преписи от съдебните актове се установява, че
на 08.09.2021 г. от страна на „ФИРМА” ЕАД е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ПЛ. К. Т. и Р К В. Образувано е ч.гр.д. №52333/2021
г. на СРС и е издадена заповед на 24.09.2021 г., с която е разпоредено длъжникът ПЛ. К. Т.
и длъжникът Р К В да заплатят разделно на заявителя „ФИРМА” ЕАД сумите: главница от
01.05.2017г. до 30.04.2019 г. в размер на 5 242,28 BGN /пет хиляди двеста четиридесет и два
лева и 28 стотинки/ цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна
лихва от 08.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2018г. до
31.08.2021 г. в размер на 1 225,68 BGN /хиляда двеста двадесет и пет лева и 68 стотинки/,
главница от 01.08.2018г. до 30.04.2019 г. в размер на 17,91 BGN /седемнадесет лева и 91
стотинки/ цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от
08.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 01.10.2018г. до 31.08.2021 г. в
размер на 4,93 BGN /четири лева и 93 стотинки/, държавна такса в размер на 129,82 BGN
/сто двадесет и девет лева и 82 стотинки/, юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 BGN /петдесет лева/. Сумите се разделят както следва: За ПЛ. К. Т.: главница в размер
на 2 621,14 BGN /двe хиляди шестстотин двадесет и един лева и 14 стотинки/, ведно със
законна лихва за периода от 08.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2018г. до 31.08.2021 г. в размер на 612,84 BGN /шестстотин и дванадесет
лева и 84 стотинки/, главница в размер на 8,96 BGN /осем лева и 96 стотинки/, ведно със
законна лихва за периода от 08.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 01.10.2018г. до 31.08.2021 г. в размер на 2,46 BGN /два лева и 46 стотинки/,
държавна такса в размер на 64,91 BGN /шестдесет и четири лева и 91 стотинки/,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 BGN /двадесет и пет лева/
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът ПЛ. К. Т. е подал възражение и в срока
по чл. 415 ГПК заявителят „ФИРМА” ЕАД е предявил установителен иск по чл. 422 ГПК за
сумите от заповедта, като по искова молба с вх. №86969/04.05.2022 г. е образувано гр.д.
№23129/2022 г. на СРС.
Предвид характера на производството по чл. 415 от ГПК, което се явява
продължение на заповедното производство, положителният установителен иск се счита
предявен пред съда от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, тоест към
датата на подаване на настоящата искова молба на 01.12.2021 г. е имало вече висящо
производство със същия предмет на спора, тъй като претендираните като недължими суми
за периода м. 05.2017 г. - м.04.2019г. са част от вземанията, за които е издадена заповедта по
ч.гр.д. №52333/2021 г. на СРС и се претендира установяване на дължимостта им по гр.д. №
23129/2022 г. по описа на СРС, 124 състав.
По въпроса относно възможността да бъде предявен отрицателен установителен
иск в срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е налице противоречива практика на
ВКС.
Настоящият съдебен състав споделя практиката съгласно която отрицателният
2
установителен иск е недопустим в случаите, когато вземането е предмет на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение – определение № 274 от 12.04.2012 г. по
ч.т.д. № 131/2012 г. на ВКС, II т.о. и определение № 15 от 10.01.2012 г. по ч.т.д.№ 764/2011
г. на ВКС, II т.о., постановени по реда на чл. 288 ГПК.
Липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
недължимост на вземането, при положение, че на разположение на длъжника е защитата по
чл. 414 и чл. 414а от ГПК. Възражението по чл. 414 ГПК е всъщност оспорване, че сумата се
дължи, като в рамките на своята защита длъжникът може да въведе нови факти (например
погасителна давност или плащане), но не е длъжен да го прави – достатъчно е само да
декларира, че възразява срещу задължението. По своята функция възражението по чл. 414
ГПК се доближава до писмения отговор по чл. 131 ГПК, с всички произтичащи от това
особености – в този смисъл е и т. 11а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което възможността на длъжника да
обоснове оспорванията си във възражението по чл.414, ал.1 ГПК има правните последици на
отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК.
Следва да бъде посочено и че, в Определение № 318 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д.
№ 2108/2019 г. на ВКС, IV г. о., с което е прието, че отрицателният иск за установяване, че
едно парично вземане не съществува е допустим винаги, когато вземането е предявено от
кредитора по реда на заповедното производство, но до изтичане на двуседмичния срок за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, разглежданата хипотеза е такава, в която длъжникът е
оттеглил възражението си и се в възползвал само от възможността да оспори по исков ред
вземанията си по заповед за изпълнение. Т.е в практиката в този смисъл не е изследвана
конкуренцията между едновременно висящи положителен установителен иск по чл. 422
ГПК и отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК с еднакъв предмет и страни и
приложението на чл. 126 ГПК във вр. чл. 422, ал. 2 ГПК.
Доколкото предмет на съдебния процес както по положителен, така и по
отрицателен установителен иск, е съществуването на вземането, доказателствената тежест
ще се разпредели между страните по идентичен начин, независимо какво качество имат в
процеса – в тежест на кредитора е да докаже съществуването, изискуемостта и размера на
вземането, независимо дали е ищец или ответник. Не на последно място, съгласно чл. 3 от
ГПК, страните са длъжни да упражняват процесуалните си права добросъвестно.
Предявяване на отрицателен установителен иск в срока за подаване на възражението по чл.
414 ГПК води до невъзможност кредиторът да се ползва от издаденото изпълнително
основание след успешното провеждане на иска по чл. 422 ГПК и до възлагане на разноските
по заповедното производство в негова тежест. Влизане в сила на решението по
отрицателния установителен иск не влече никакви последици по отношение на издадената
заповед за изпълнение – дори същият да е отхвърлен, което по същество означава, че
вземането е признато, заповедта за изпълнение не би могла да влезе в сила, доколкото при
подадено възражение кредиторът следва да предяви иск по реда на чл. 422 ГПК и едва след
влизане в сила на решението, с което този иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в
3
сила – чл. 416 ГПК. Липсата на законодателен механизъм да бъде установена връзка между
делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение и делото,
образувано по отрицателния установителен иск – например при отхвърляне на отрицателния
установителен иск заповедта за изпълнение да влиза в сила, е индикация, че законодателят
не допуска съществуването на исковото производство по отрицателния установителен иск,
образувано след подаване на заявлението. От изложеното следва, че подавайки отрицателен
установителен иск за недължимост на вземането по заповедта за изпълнение, преследваната
цел е да бъде лишен кредиторът от възможността производството да се развие по избрания
от него съдопроизводствен ред и да бъде натоварен с разноските по заповедното
производство, в нарушение на чл. 3 ГПК. Тук е моментът да се отбележи, че действително
заповедното производство е факултативно – провеждането му не е задължително, а е по
избор на страната, но тази страна е кредиторът, а не длъжникът. Последният има право да
предяви отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането, но не и след
подаване на осъдителен иск или заявление за издаване на заповед за изпълнение с предмет
същото вземане – с подаване на осъдителния иск или заявлението другата правоимаща
страна е упражнила добросъвестно свое процесуално право и е отнесла спора до съда по
избрания процесуален ред, като е използвала предоставена й от закона възможност./ в т.см.
актуалната практика на СГС, развита в Определение от 30.09.2021 г. по в.ч.гр.д. № 10674 по
описа за 2021 г. и Определение №174 от 02.03.2022 г. по гражданско дело №
20211100512771 по описа за 2021 година/
Тъй като основанието на отрицателния установителен иск за вземането по
заповед за изпълнение съвпада с основанието на положителния установителен иск по чл.
422 ГПK, съгласно чл. 126 ГПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища има
висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно
заведеното дело се прекратява служебно от съда.
Предвид изложеното, съдът счита, че възражението за недопустимост на
предявените искове е основателно. Налице е висящо производство с идентичен предмет и
страни, като гр.д. № 23129/2022 г. по описа на СРС, 124 състав е заведено преди настоящото
с оглед характера на производството по чл. 415 от ГПК, поради което последното следва да
бъде прекратено на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК.
При този изход на ответника се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, определени по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 126, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 68703/2021 г., образувано по искова
молба на ПЛ. К. Т. с ЕГН ********** срещу „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ЕИК. с адрес на
управление: АДРЕС с която се моли съда да признае за установено по отношение на
4
ответника, че ищеца не дължи сума в размер на 1 000,00 лв., представляваща част от общо
начислената сума в размер на 2621,14 лв. - главница за периода м. 05.2017 г. - м.04.2019г. за
доставена, измерена и потребена и услуга по партида с абонатен № ****** на името на
ищеца за недвижим имот, находящ се на адрес: АДРЕС поради наличие на друго висящо
производство, образувано пред СРС преди настоящото.
ОСЪЖДА ПЛ. К. Т. с ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК
на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ЕИК, сумата от 100 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от получаване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5