№ 25
гр. Смолян , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария А. Славчева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
при участието на секретаря Мара А. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20205400500486 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 10041/14.10.2020 г. по гр. д. № 69/2020 г. Ч.районен съд приема за
установено, че ищците В.П.И. и Т.Н.И. по предявен от тях отрицателен установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, че ответниците Г.П.И. и Р.К.И. не са
собственици на ½ ид.ч. от правото на собственост върху стопанска сграда с идентификатор
№ 80371.241.859.2 по КК на гр. Ч. от 2006 г., с площ от 58 кв.м. и административен адрес гр.
Ч., ул. „С.“ № 9.
Със същото решение на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение, № * том
* рег.№ **, дело */04.07.2019 г.; ответниците са осъдени да заплатят на ищците разноски в
размер на 710 лева.
Това решение се обжалва пред С. окръжен съд от ответниците Г.П.И. и Р.К.И.,
чрез пълномощник адв. Н.П., с оплаквания, че е неправилно, незаконосъобразно и
постановено в противоречие на доказателствата.
Във въззивната жалба се твърди, че извода на районния със, че с предаване
владението върху двете стопански постройки от П. и П.И. на двамата им сина всъщност е
била извършена неформална делба на същите между тях, не се основава на никое от
1
доказателствата по делото, като в подкрепа на това твърдение се прави анализ на
показанията на свидетелите С., Б. Й. и Й.а. Твърди се, че новата тухлена стопанска
постройка е изградена единствено и само от ответникът Г.И. с негови лични средства и труд,
проследява се ползването на старата каменна стопанска сграда и се сочи, че ползването на
дадена вещ не означава по никакъв начин, че ползвателят е неин собственик.
Твърди се, че не е доказано предаване владението от наследодателите на двамата
им сина, защото тухлената стопанска сграда не е била собственост на наследодателите, а не
ответника Г.И.. Твърди се, че не е приложимо в случая ТР № 1/06.08.2012 г. по отношение
презумпцията на чл. 69 от ЗС, защото тази презумпция се прилага в отношенията между
съсобствениците единствено когато тя произтича от факт, различен от наследяване, в
подкрепа на което се сочи съдебна практика. По повод соченото ТР се твърди, че ищците не
са доказали, че са извършили каквито и да било действия спрямо ответниците, с които да са
обективирали намерението си да владеят наследствените идеални части на Г.И., напротив,
дори не са направили и опит да манифестират владение и собственост на цялата сграда и
пред административните органи. Сочи се, че не би могло да има неформална делба, защото
не е била налице съсобственост – ответникът е придобил тухлената постройка по силата на
давностно владение, а не по наследство.
Във въззивната жалба се изразява несъгласие с позоваването в обжалваното
решение единствено на показанията на свидетелите Й.и, като са игнорирани показанията на
свидетелите С. и Б. като се прави анализ на възможността на тези свидетели да имат
възприятия от ползването и владението на процесния имот. Излагат се доводи срещу
приетото от съда за заинтересованост на показанията на свид. Б..
По-нататък в жалбата се възразява срещу позоваването на районния съд на
материалите от полицейската преписка по жалба на Г.И..
По отношение иска по чл. 537 ал. 2 от ГПК се излагат твърдения за допусната
явна фактическа грешка.
Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неразбираемо и
противоречиво в мотивите си, което е резултат на формално невалидни умозаключения не
съда, които не могат да са логически следствия от доказателствата, като се излагат
твърдения, че решението е нищожно, страда от особено съществени пороци, между които и
неразбираемост на изводите.
С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение и се
претендират разноски за двете инстанции.
От ищците В.П.И. и Т.Н.И., чрез пълномощник адв. Т.Д., е депозират писмен
отговор на въззивната жалба, с който се иска да бъде потвърдено обжалваното решение като
валиден, допустим и правилен съдебен акт.
2
В отговора се прави анализ на свидетелските показания и се твърди, че са налице
основания да се кредитират показанията на свидетелите Й. и Й.а и се излагат доводи защо
не следва да се кредитират показанията на свид. С. и свид. Б..
Сочи се, че доказателствата установяват, че ищците владеят процесната
стопанска сграда от 2000 г. до настоящия момент, както и че свидетелите установяват, че
след 2000 г. ответникът ползва тухлената стопанска постройка, а ищците старата каменна
постройка. Възразява се срещу твърдението, че ответникът придобил собствеността върху
новата постройка, тъй като той я изградил.
В отговора се излагат доводи, че ищците са придобили по силата на давностно
владение каменната постройка преживе на наследодателите, поради което не е възникнала
съсобственост между двамата братя по силата на наследяване. Твърди се също, че ищците са
манифестирали собственическо отношение, чрез подаване на сигнал до РУ на МВР гр. Ч., от
преписката по която се установяват признания за отблъснато владение и заявено
собственическо намерение, и подаване на искова молба до Районен съд гр. Ч..
С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение и се
претендират разноски във въззивната инстанция.
В съдебно заседание за жалбоподателите пълномощникът им адв. П. пддържа
въззивната жалба.
За въззиваемите пълномощникът им адв. Д. оспорва въззивната жалба.
С. окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена дължи, а по
същество съобрази следното:
Ищците В.П.И. и Т.Н.И. /съпрузи/ претендират да бъде признато за установено че
ответниците – съпрузите Г.П.И. и Р.К.И., не са собственици на сграда с идентификатор
80371.241.859.2 със застроена площ от 58 кв.м., с предназначение – еднофамилна жилищна
сграда. Не се спори, че тази сграда се ползва като стопанска постройка , като представлява
обор на първи етаж и плевня на втори етаж.
Ищците претендират да са придобили собствеността върху процесния имот по
силата на давностно владение, т.е. че притежават самостоятелни права върху имота, което
право се оспорва от ответната страна. Ищецът има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника, поради което и предвид разрешенията в т. 1 от ТР № 8/2012 г.
на ОСГТК на ВКС така предявения отрицателен установителен иск е процесуално допустим.
Ищецът В.П.И. и ответникът Г.П.И. са наследници – синове, на П. В.И., починал
през 2011 г., и П.Г.И. починала през 2014 г.
3
Установява се, че процесната сграда е построена в ПИ с идентификатор
80371.241.859, който наследодателите П. и П.И. придобили по силата на покупко-продажба
и давностно владение, както е вписано в Нотариален акт № */16.10.1975 г.
От свидетелските показания се установява, че при покупката на този имот в него
е имало построена стара жилищна сграда и стопанска сграда; П. и П.И. съборили старата
жилищна сграда и на нейно място построили нова триетажна жилищна сграда, която
синовете им поделили с Договор за доброволна делба от 23.07.2018 г. ; стопанската сграда,
представляваща обор и плевня, продължила да бъде ползвана с това предназначение.
Настоящата инстанция счита за доказано твърдението на ищците, че ползват и
владеят процесната стопанска сграда от 2000 г. до настоящия момент с намерение за своене.
Свидетелите Й.и, които са непосредствени съседи на имота на страните, установяват, че
процесната стопанска постройка /старата, изградена с камъни/, се ползва от ищците, като те
и синът им П. отглеждат там коне, тъй като се занимават с дърводобив; другата стопанска
постройка /нова, изградена около 1986 – 1988 г. с тухли/, се ползва от ответниците, които
също отглеждат там коне. Свид. Й. сочи, че по този начин страните ползват стопанските
постройки от около 20 години, а свид. Й.а има впечатления за това ползване от 2004 г.
Свидетелката на ответната страна – С., дава показания, че до завръщането на
родителите в гр. Ч. около 1990 г., ответникът Г.И. е ползвал процесната стопанска
постройка, а след това родителите му ползвали стопанската сграда за отглеждане на
животни – първо коне, после крави. Свидетелката няма впечатления от ползването на
стопанските постройки след смъртта на П. и П.И.; сочи, че новата стопанска постройка е
изградена от ответникът Г.И.. Свид. Б. дава показания за ползването на стопанската
постройка преди смъртта на П. и П.И., не знае как се ползват след смъртта на родителите.
Сочи, че преди завръщането на родителите стопанската сграда се е ползвала от ответникът
Г.И., който поставил тухли на пода.
С оглед тези свидетелски показания настоящата инстанция приема за установено,
че от 2000 г. до настоящия момент процесната стопанска постройка се владее с намерение за
своене от ищците, поради което са придобили собствеността й по силата на давностно
владение. Този извод не се променя от обстоятелството, че ищците не са декларирали този
имот като еднолични собственици. Същественото в случая е, че това владение е установено
преживе на наследодателите на ответниците В. и Г.И.и. Т.е. В. е владял старата стопанска
постройка, а ответникът Г. е владял новата стопанска постройка и не са налице
доказателства родителите да са се противопоставяли на това владение. Вярно е, че никой от
свидетелите не сочи, че това разпределение е направено изрично от родителите, но и
липсват доказателства, че те са се противопоставяли, няма доказателства да е имало спорове
между родителите и ищецът В. И. или между ищецът В. И. и брат му Г.И.. Отделно от това,
преди снабдяване през 2019 г. с нотариален акт за собственост по наследство и давностно
владение за процесната постройка през 2019 г., няма доказателства ответникът Г.И. да се е
4
противопоставял на владението на В. И.. Установява се, че докато са били живи родителите
на двамата братя, никой от тях не е имал претенции към владяната от другия стопанска
сграда, което сочи, че както родителите, така и двамата братя са приемали фактическото
разпределение на стопанските постройки; след като почива и майка им, 4-5 години след това
ответникът са снабдява с нотариален акт за собственост по наследство на ½ ид.ч. от
процесната постройка и започва да предявява претенции, че тази сграда е наследствена,
както и подава жалба пред органите на МВР, че не е допускан от ищеца в тази сграда.
Ответникът представя доказателства, че е декларирал собственост на ½ ид. ч. от процесната
постройка, но от удостоверението от 22.04.2020 г. не става ясно от кога е това деклариране.
Съдът съобрази, че свидетелите Т. Й. и Н. Й.а са непосредствени съседи на
процесния имот и имат дългогодишни впечатления от неговото ползване, а свид. С. сама
сочи, че има впечатления до смъртта на родителите на страните, като не сочи до кога
родителите на страните са ползвали процесната постройка. Свид. Б. от друга страна дава
показания, че преди завръщането на родителите от Троянския балкан процесната постройка
е ползвана от ответникът Г.И., а след това от родителите му. Т.е. свид. С. и свид. Б. дават
показания за ползването на процесната постройка от ответникът Г.И. до 1990 г. Единствено
свид. Б. чийто показания следва да се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК като брат на
ответницата Р. И.а, сочи, че до смъртта си П. и П. И.и са ползвали процесната постройка.
Тези му показания се опровергават от показанията на свид. Т. Й., който като непосредствен
съсед на процесния имот сочи, че бабата и дядото са ползвали стопанската сграда преди
2000 г., а след това П. /синът на ищеца/ отглежда в тази сграда коне. Свид. Н. Й.а с
показанията си установява, че от 2004 г. има впечатления, помни бабата и дядото
/наследодателите на страните/, като няма впечатления те в този период да се гледали
животни в тази сграда; сочи, че били възрастни и болни.
В писмените си обяснения по преписката на МВР – Ч. по жалба на Г.И., самият
Г.И. заявява, че постройката се ползва от брат му В. И. и той не я ползва. Обстоятелството
че Г.И. е сигнализирал органите на МВР сочи, че ищецът се е противопоставил на неговата
претенция да е съсобственик на процесната постройка. Свид. Й. в показанията си
категорично сочи че процесната постройка се ползва от ищецът и синът му П. от поне 20
години, което означава, че ищецът е установил владение докато родителите на страните са
били живи, изтекъл е 10-годишния давностен срок преди тяхната смърт, поради което
имотът няма наследствен характер и ответникът неоснователно претендира, че е
собственост на ½ ид. ч. от имота по наследство.
Уважавайки отрицателния установителен иск, районният съд е постановил
законосъобразно и обосновано решение, което следва да бъде потвърдено. Следва
жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите деловодните разноски за
настоящата инстанция в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение.
5
Водим от горното С. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 10041/14.10.2020 г. по гр. д. № 69/2020 г. на Ч.районен
съд.
ОСЪЖДА Г.П.И., ЕГН **********, и Р.К.И., ЕГН **********, и двамата с адрес
гр. Ч., ул. „С.“ № 9, да заплатят на В.П.И. и Т.Н.И. деловодни разноски за въззивната
инстанция в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6