Р
Е Ш Е
Н И Е
№
3905 16.11.2018 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI - ри
граждански състав, в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 5956 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
обективно съединени искове с права квалификация по чл. 422, във вр. с чл. 415,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД от „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Христо
Смирненски“ № 9, партер, офис 1-2, представлявано от Р. Г. А., чрез
процесуалния му представител ***. Н. С. срещу Н.П.Б., ЕГН **********,***. Съдът е сезиран с искане за признаване за
установено спрямо ответника, че дължи на ищеца следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15539/2017 по описа на РС Пловдив:
493.31 лв. - главница; 47.18 лв. - договорна лихва за периода 14.03.2016 г. до
07.01.2017г., 110.99 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение;
202.50 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в
размер на 33.50 лв. за периода от 07.01.2017 г.
до 29.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми.
В исковата
молба се твърди, че ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК за процесните
суми. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за ищецът възниквал правен интерес от предявяване на установителен иск за
вземанията по заповедта.
Ищецът твърди,
че между „Аксес Файнанс“ ООД като кредитор и ответника като кредитополучател
бил сключен Договор за кредит „Бяла карта“ с № ***** от **.**.**** г., по
силата на който кредиторът се задължил да предостави на длъжника револвиращ
кредит в максимален размер на 500 лв., под формата на разрешен кредитен лимит,
който се усвоявал чрез международна кредитна карта Access
Finance/iCardCard/Visa, като на кредитополучателя бил предоставен и платежен
инструмент - кредитна карта. Ответникът усвоил сума в общ размер на 500 лв. от
предоставения кредитен лимит, като към настоящия момент останала дължима
главница от 493.31 лв. Върху усвоения размер на кредита, кредитополучателят
дължал дневен лихвен процент, представляващ договорна лихва в размер на 47.18
лв., за периода от 14.03.2016 г. до 07.01.2017 г. Твърди се, че съобразно
договореното между страните ако кредитополучателят не плати текущото си
задължение на падежа, същият се задължавал да предостави в срок от 3 дни след
падежа обезпечение чрез поръчителство. При неизпълнение на задължението си за
предоставяне на обезпечение кредитополучателят
дължал на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена
главница, като в случая размерът на начислената неустойка била в размер на
110.99 лв. При забава за плащане на сума в размер на 15% от максималния
кредитен лимит, ответникът дължал и разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите, както и
такса в размер на 120 лева, като в настоящия случай на ответника били начислени
разходи за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 202,50
лева.
Сочи се, че поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника, цялото му задължение станало предсрочно
изискуемо, като предсрочната изискуемост била обявена на 07.01.2017 г., от
която дата на ответника било начислено и обезщетение за забава върху главницата
в размер на 33.5 лв. за периода от 07.01.2017 г. – 29.09.2017 г. На 11.11.2016г.
бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) и
Приложение № 1 към него от 10.08.2017 г. между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК
********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК
*********, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Въз основа на гореизложеното се моли за уважаване на исковете.
Претендира се и присъждане на направените разноски.
В срока по чл.
131 от ГПК от ответника Н.П.Б. не е постъпил писмен отговор, не е изразено
становище по иска, същият не е изпратил свой процесуален представител на
първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи,
намира за установено следното:
В исковата
молба се твърди, че по частно гр. дело № 15539/2017 г. на ПРС е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 9331 от 04.10.2017г. за сумата от
493.31 лв. - главница; 47.18 лв. - договорна лихва за периода 14.03.2016 г.
до 07.01.2017г., 110.99 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно
задължение; 202.50 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 33.50 лв. за периода от 07.01.2017 г. до 29.09.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Установено е по
делото от приетите писмени доказателства, че между „Аксес
Файнанс“ ООД като кредитор и ответника като кредитополучател е сключен Договор
за кредит „Бяла карта“ с № ***** от **.**.**** г., по силата на който
кредиторът се задължил да предостави на длъжника револвиращ кредит в максимален
размер на 500 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал
чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, като на
кредитополучателя бил предоставен и платежен инструмент - кредитна карта.
Ответникът усвоил сума в общ размер на 500 лв. от предоставения кредитен лимит,
като към настоящия момент останала дължима главница от 493.31 лв. Върху
усвоения размер на кредита, кредитополучателят дължал дневен лихвен процент,
представляващ договорна лихва в размер на 47.18 лв., за периода от 14.03.2016
г. до 07.01.2017 г. Съобразно договореното между страните ако
кредитополучателят не плати текущото си задължение на падежа, същият се
задължавал да предостави в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез
поръчителство. При неизпълнение на задължението си за предоставяне на
обезпечение кредитополучателят дължал на кредитора неустойка в
размер на 10% от усвоената и непогасена главница, като в случая размерът на
начислената неустойка била в размер на 110.99 лв. При забава за плащане на сума
в размер на 15% от максималния кредитен лимит, ответникът дължал и разходи за
действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до
заплащане на сумите, както и такса в размер на 120 лева, като в настоящия
случай на ответника били начислени разходи за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение в размер на 202,50 лева.
Поради забава на ответника и неизпълнение на
договорните задължения, цялото му задължение е станало предсрочно изискуемо,
като предсрочната изискуемост е обявена на 07.01.2017 г., от която дата на
ответника е начислено и обезщетение за забава върху главницата в размер на 33.5
лв. за периода от 07.01.2017 г. – 29.09.2017 г. На 11.11.2016г. е сключен Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) и Приложение № 1 към него
от 10.08.2017 г. между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол
на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, по силата на който вземането
е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Ответника не твърди и не ангажира доказателства за извършено плащане.
Като писмени доказателства по
делото са приети копия на сключени с ответника договор за кредит „Бяла карта“ и
Приложение № 1 към него, Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
11.11.2016г., уведомление за цесия, пълномощно за уведомяване на длъжниците за
прехвърляне на вземанията и пълномощно за процесуално представителство.
В първото съдебно заседание
ищецът, представляван от пълномощника си, моли за постановяване на
неприсъствено решение, тъй като счита, че са налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Препис от исковата молба е
редовно връчен на ответника Н.П.Б.. Същият е бил редовно призован и за първото
по делото заседание, като в изпратеното му съобщение, изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е
направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца
писмени доказателства, се налага извод, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира
по същество.
Предвид горното, следва да се
приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по
отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение. Вземането за
разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР №
4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се
произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото
решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски за настоящото производство, които се претендират и са
налице доказателства, че са действително заплатени- държавна такса за
образуване на делото в размер на 125 лева и възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 350 лева, както и разноски в заповедното производство – заплатена ДТ
в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Поради изложеното и на основание
чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.П.Б.,
ЕГН **********,*** дължи на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Христо Смирненски“ № 9, партер, офис 1-2, представлявано от Р. Г. А., чрез
процесуалния му представител ***. Н. С. следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15539/2017 по описа на РС Пловдив: 493.31 лв. - главница; 47.18 лв. - договорна лихва за периода
14.03.2016 г. до 07.01.2017г., 110.99
лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 202.50 лв. - разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в
размер на 33.50 лв. за периода от 07.01.2017
г. до 29.09.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА Н.П.Б. с
ЕГН **********,*** да заплати на ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Христо Смирненски“ № 9, партер, офис 1-2, представлявано от Р. Г.
А., чрез процесуалния му представител ***. Н. С. сумата от 475 лева /четиристотин седемдесет и пет лева/, представляваща
направени по делото разноски, от които – 125 лева заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева, както и направените в
заповедното производство разноски в размер на общо 75 лева /седемдесет и пет лева/, от които – заплатена държавна
такса в размер на 25 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размерна 50лева.
Решението не подлежи на обжалване,
а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.