РЕШЕНИЕ
№ 372
гр. Варна , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110201919 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „Метеор Транс 02“ ООД ЕИК *********, подадена чрез адв. ИВ. Г.,
против НП № 23-0000219 от 06.04.2021год. на директора на РД „АА“ Варна, с
което на въззивното дружество е наложено наказание административно
наказание имуществена санкция в размер на 200лв. на основание чл.105, ал.1
от ЗАвтП за нарушаване нормата на чл. 76, ал.7, т.3, б. „б“, пр.1 от Наредба
№33 от 03.11.1999год. на МТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно тъй като
неправилно било отразена фактическата обстановка и неправилно
приложение на материалния закон. Сочи, че имало колизия между отразените
факти и посочената като нарушена норма, което водело до неяснота за какво
точно нарушение била ангажирана адм.наказателната отговорност на
въззивника. От друга счита, че НП е незаконосъобразно и поради
неприложението на чл. 28 от ЗАНН, която хипотеза според въззивника била
налице в случая. Моли НП да бъде като претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание процес. представител на въззивното дружество
поддържа жалбата и заявява, че оспорва фактическите констатации изложени
в АУАН и НП, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като
изразява становище, че нарушение изобщо не е налице. Отправя искане за
1
присъждане на направените разноски.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. В
съпроводителното писмо с което е изпратена жалбата АНО е изразил
становище за нейната неоснователност и е отправил искане за нейното
отхвърляне. Поискал е и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Алтернативно е направил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на ответната страна в минималния предвиден в чл.36 от ЗА
размер.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
На 23.03.2021год. въззивното дружество като превозвач притежаващ
лиценз за превоз на товари в Република България № 05889 подало справка за
доказване на финансова стабилност. На същата ст. инспектор при РД „АА“
Варна, К. К. след проверка в информационната система на ИА „АА“
установил, че финансовата стабилност на дружеството за предходния период
била доказана със застрахователна полица № Е20130000212 валидна до
22.03.2021год. При тези факти било констатирано, че справката за доказване
на финансова стабилност се подава след изтичане на срока на полицата и на
23.03.2021год. ст. инсп. при РД „АА“ Варна К.К., в присъствието на св. Б.Г.
съставил срещу въззивното дружество АУАН бл.№ 289601, в който посочил,
че същото е нарушило разпоредбата на чл. 76, ал.7, т.3, б.“б“ пр.1 от Наредба
№ 33/03.11.1999годс. на МТ. Актът бил надлежно предявен и връчен на
нарочно упълномощено лице, което го подписало вписвайки в него, че има
възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения не постъпили и на
06.04.2021год. въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел
изцяло фактическите констатации в него, приел е че въззивното дружество е
нарушило разпоредбата на чл. 76, ал.7, т.3, б. „б“, пр.1 от Наредба №
33/03.11.1999год. на МТС и на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвтП му наложил
адм. наказание имуществена санкция в размер на 200лв.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал Б.Г. –
свидетел по акта, който възпроизвежда констатациите отразени в АУАН с
нужната конкретика.
Като писмени доказателства към АНП са приложени пълномощно
изходящо от Х.И.К. (управител на въззивното дружество) към Р.Д.Р., Заповед
2
№ РД-08-30/24.01.2020год. на МТИТС, справка за нарушител, справка за
доказване на финансова стабилност рег. № 33-14-10-487/23.03.2021год.;
справка за доказване на финансова стабилност рег.№ 33-14-10-
543/20.03.2020год.; застрахователна полица № Е21130000212 от
22.03.2021год.; застрахователна полица № Е21130000212 от 19.03.20201год.,;
справка от ИС на АА.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени
така и гласни, като всички доказателства са непротиворечиви,
взаимнодопълващи се, не водят на различни правни изводи и се кредитират
изцяло от съда с доверие.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени
нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Макар и твърде, лаконични в
обстоятелствените части на АУАН и в НП се съдържат обстоятелства и
факти, които описват в достатъчна степен вмененото на въззивника
нарушение от обективна страна, посочени са дата (23.03.2021год.) и място
(гр.Варна – РД „АА“) на извършване на нарушението, обстоятелствата при
които е извършено, както и нарушената законова разпоредба като е налице
пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. В НП подробно
са посочени и доказателствата в подкрепа на адм.наказателното обвинение.
Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира и
в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение за несъответствие
между фактическо и юридическо обвинение. Ясно и недвусмислено от АУАН
и НП става ясно, че отговорността на въззивника е ангажирана за това, че не е
доказал финансова стабилност в срока предвиден в наредбата (преди
изтичане на предходната застрахователна полица) като посочената като
нарушена законова норма указва както реда по който се доказва финансовата
стабилност така и срока в който следва да бъде сторено това. За каквато и да
било неяснота, съответно нарушено право на защита и дума не може да става.
С НП въззивникът е санкциониран за нарушаване нормата на чл. 76,
ал.7, т.3, б. „б“, пр.1 от Наредба №33 от 03.11.1999год. на МТ за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България. С
цитираната разпоредба се вменява в задължение на лицата извършващи
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България
да доказват финансова стабилност всяка година преди изтичане на срока за
който е сключен договора за застраховка.
3
Съгласно чл. 76, ал.8 от Наредба № 33 финансовата стабилност се
доказва чрез представяне на справка (приложение № 3) с приложени към нея
изчерпателно посочени документи един от които е и договор за застраховка.
В случая видно от всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства както гласни (показанията на св. Г.) така и писмени (справка за
доказване на финансова стабилност рег.№ 33-14-140-487/23.03.2021год. и два
броя застрахователни полици съответно от 2020год. и от 2021год. се
установява, че застрахователната полица за предходния период която е била
сключена от въззивното дружество е била с период на действие до 24:00ч. на
22.03.2021год. Горното е налагало съобразно цитираната по-горе норма на чл.
76, ал.7, т.3, б.„б“ от наредбата преди изтичане на този срок (т.е. до 24:00ч на
22.03.2021год.) въззивникът да подаде справка за доказване на финансова
стабилност касаеща следващия период. По делото не е спорно, а и по
категоричен начин от приложените към АНП писмени доказателства се
установява, че справка за доказване на финансова стабилност придружена със
застрахователна полица е била представена от въззивника на 23.03.2021год.
(след изтичане на предвидения в наредбата срок).
И след като справката за доказване на финансова стабилност е била
представена от въззивника след изтичане на срока, то нарушение на
Наредбата е налице.
В случая и според съда, както очевидно и според АНО, нарушението не
е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава със степен
на опасност значително по-ниска от останалите нарушения от подобен вид.
Вярно е че въззивникът е подал справка за доказване на финансова
стабилност на следващия ден след изтичане на срока. Само този факт обаче
сам по себе си в случая не може да определи деянието като такова без
обществена опасност или с явна незначителна обществена опасност. В тази
връзка следва да се отбележи, че преценката за маловажност обхваща не само
степента вредните последици от нарушението, а и данните за нарушителя,
който в случая преди извършване на нарушението предмет на настоящото
адм.наказателно производство е бил няколкократно наказван за нарушения по
ЗАвтП, включително и с налагана значителна по размер санкция – 1000лв.
които наказания очевидно не са постигнали целения предупредителен и
възпиращ ефект. При това положение приложението на чл.28 от ЗАНН би
било самоцелно и не би постигнало никакъв превантивен ефект. Напротив би
култивирало у въззивника чувство за безнаказаност.
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и
4
законосъобразно е приложил общата санкционна норма на чл. 105, ал.1 от
ЗАвтП доколкото предвидена изрична санкция за това деяние няма.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
правилно и законосъобразно постановено. Същото не страда от пороци, които
го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса както от въззивната
така и от въззиваемата страна, като всяка от страните е формулирала и искане
за присъждане на разноски на ответната страна в минимален размер.
По искането на въззивника.
С оглед крайния изход на делото (НП подлежи на потвърждаване)
искането на въззивника, макар и своевременно направено се явява
неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
По искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Искането е направено своевременно (в съпроводителното писмо с което
е изпратена АНП), но бе прието от съда също за неоснователно доколкото в
нито един момент от съдебното производство въззиваемата страна не е била
представлявана от юрисконсулт.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВНА НП № 23-0000219 от 06.04.2021год. на директора
на РД „АА“ Варна, с което на „Метеор Транс 02“ ООД ЕИК *********, на
основание чл.105, ал.1 от ЗАвтП е било наложено адм. наказание
имуществена санкция в размер на 200лв. за нарушаване нормата на чл. 76,
ал.7, т.3, б. „б“, пр.1 от Наредба № 33/03.11.1999год. на МТ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5