Р Е Ш Е
Н И Е
№………...
Неприсъствено по реда на чл.239,
ал.1 във вр. чл.238, ал.1 ГПК
17.12.2019 г., град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, четиридесет
и девети състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
При участието на секретаря Милена
Узунова, като разгледа докладваното от районния съдия
гражданско дело №10142 по описа
за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ГПК.
Производството по делото е
образувано по предявени обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД от ищцовото
дружуство „****” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от ****, чрез пълномощника юрисконсулт ****,
против ответника ****М. ЕГН **********,***, с искане да бъде прието ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че ****М. ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и
К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер **** дължи на „В.и к."
ООД сума в общ размер на 896.02лв. (осемстотин деветдесет и шест лева и 02ст.),
представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от
27.06.2016г. до 28.01.2019г. на адрес ****; сума в общ размер на 93.24лв.
(деветдесет и три лева и 24ст.), представляваща лихва за забава върху тази
главница за периода от 27.08.2016г. до 01.02.2019г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-08.02.2019г. до
окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 11.02.2019г.по ЧГД № 2074/2019г. по описа на ВРС.
Обективирано е искане и съдът да се произнесе
по сторените по заповедното производство, по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1019 от 11.02.2019г. за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 4999/2018г. по описа на ВРС, а
именно: държавна такса от 25лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00лв.
В уточнителна
молба от 23.07.2019г. ищцовото дружество е
прецизирало претенцията си като е
посочило по размер и период главните и акцесорни
вземания, представило е доказателства за заплатена д.т. по настоящото производство
в размер на 75 лева.
Видно от уточнителната
молба претенциите на ищовото дружество са
конкретизирани по основание, по размер и по периоди.
Ищецът основава исковата си молба
на следните фактически твърдения:
Твърди се, че със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от 08.02.2019г. било образувано частно
гражданско дело № 2074/2019г. по описа на ВРС, ГК-10 състав. На 11.02.2019г.
съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която
разпоредил на ****М. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 896.02лв.,
представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от
27.06.2016г. до 28.01.2019г., по издадени фактури за периода от 27.07.2016г. до
30.01.2019г.; сумата от 93.24лв., представляваща лихва за забава върху тази
главница за периода от 27.08.2016г. до 01.02.2019г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-08.02.2019г. до
окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25.00лв. и юрисконсултеко възнаграждение в размер на 50.00лв.
Предвид връчването на ответник на
издадената Заповед при условията на чл.47, ал.5 ГПК, ищцовото
ООД обосновава правния си интерес от избраната форма на искова защита.
Ищцовото дружество предявява исковата си
претенция, позовавайки се на твърденията
си, че в качеството си на В и К
оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К
услуги на ****М. ЕГН ********** за имот на адрес ***, която в качеството си на
потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този
адрес се отчитат по партида абонатен номер **** чийто титуляр е ответникът.
Съгласно чл.5, т.6 от Общите
условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и
к." ООД потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в
срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил. Съгласно чл.33, ал.2 от
Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В
и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който
срок той изпада в забава.
Именно поради неизправността на
ответника, ищцовата страна сезирала РС Варна със
заявлението по чл.410 ГПК, което било уважено и оспорено от ответника по реда
на чл. 414 ГПК. Поради изложеното по- горе ищецът обосновава правния си интерес
от избраната форма на защита.
В подкрепа на твърденията си ищцовата страна е представила писмени доказателства, обективирала е искане за прилагане на частното дело,
образувано по заявлението по чл.410 ГПК, формулирала е и искане за допускане на
Съдебно счетоводна експертиза със задачи формулирани в исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
не е депозирал в съда писмен отговор по предявения срещу него иск и не е
изразил становище по същия.
Ответникът е отказала да получи
исковата молба и приложенията към нея. Това обстоятелство е надлежно отбелязано
от длъжностното лице извършило връчването, поради което съдът приема, че съд.книжа
са надлежно връчени. В предоставения му 1-месечен срок не е представил в съда
отговор на исковата молба.
В проведено открито съдебно
заседание ищецът се представлява надлежно от процесуален представител, който
прави изрично искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу
ответника, като уважи предявените искове. Ответникът редовно призован при усл. на чл.41, ал.1 ГПК. Не се явява и представлява в
о.с.з.
Съдът като взе предвид, че с
редовно връчените на ответника препис от исковата молба (чл.131 ГПК) и призовка
за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК), са му указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, както и че искът е
вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено
решение, като предявеният иск бъде уважен.
Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски от ищцовата страна, такива следва да бъдат присъдени в размер,
съобразно представените доказателства по настоящото делото, като ответника бъде
осъден да заплати 125 лева, от които 75 лева за доплатена държавна такса и 50
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид уважаването на предявените искове изцяло, то следва да се присъдят
сторените в заповедното производство разноски, за които ответникът не е
направил възражение в общ размер на 75 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че
ответникът ****М. ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К
услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер **** дължи на „В.и к."
ООД сума в общ размер на 896.02лв. (осемстотин деветдесет и шест лева и 02ст.),
представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от
27.06.2016г. до 28.01.2019г. на адрес ****; сума в общ размер на 93.24лв. (деветдесет
и три лева и 24ст.), представляваща лихва за забава върху тази главница за
периода от 27.08.2016г. до 01.02.2019г.; законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-08.02.2019г. до
окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 11.02.2019г.по ЧГД № 2074/2019г. по описа на ВРС, на осн. чл. 422, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА ****М. ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „****” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** сумата
от 125,10 лева, представляваща сторените по настоящото исково
производство разноски пред РС-Варна от ищеца, както и сумата от 75 лева,
представляваща сторените разноски от ищеца в производството по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.2074/2019г. по описа на РС-Варна, ГО, 10 състав, на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението
на страните, като ответника може в едномесечен срок от връчването да поиска от
Варненски окръжен съд отмяната му на основанията посочени в чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: