РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 835 / 11.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в закрито
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ
ПЕТРОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря
ЯНКА ВУКЕВА и участието на прокурора ЖИВКО ПЕНЕВ, като разгледа
докладваното от съдия Петров к.н.а. дело № 804 по описа на съда за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от ЗАНН.
2. Образувано е по
касационна жалба на „МАЗО-66“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Драгиново, общ. Велинград, ул. „Индустриална зона“ № 1,
представлявано от управителя С.Ц.А., с посочен
съдебен адрес ***, адв. С.М., срещу Решение № 260057 от 14.05.2021г.,
постановено по а.н. дело № 457 по описа
на Районен съд Велинград за 2020г., с което е изменено Наказателно
постановление № 13-002424 от 19.11.2020г., на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което на „Мазо-66“ ЕООД,
ЕИК *********, за нарушение на чл. 62, ал. 1 Кодекса на труда, във вр. чл. 1,
ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 3
от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция размер на 2 000,00 лв.,
като размера на наложената имуществена санкция е намален на 1 500,00 лв.
Поддържаните касационни основания се субсумират
в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е.
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. чл. 63, ал.
1 от ЗАНН.
Възразява се, че първоинстанционния съд не е
обсъдил и изложил съображения във връзка с възражението за нарушаване на
процесуалните правила при връчване на процесния акт за установяване на
административно нарушение. Поддържа се, че в случая, административния орган не
изпълнил правилата установени в чл. 416, ал. 3 от КТ относно връчването на акта,
доколкото не е изпратена писмена покана, акта не е подписан от управителя на
дружеството, а от пълномощник, който не е разполагал с представителна власт по
отношение на дружеството, включваща правото да участва в административно
наказателни производства инициирани от органите на Дирекция „Инспекция по
труда“ Пазарджик, правото да подписва АУАН, да подава възражения срещу АУАН,
както и да подписва наказателни постановления.
Поддържа се също така, че обжалваното наказателно
постановление е издадено във връзка с АУАН № 13-002424 от 30.09.2019г., последица
от което е нарушаване на правото на защита на дружеството, доколкото защита е
осъществявана срещу акт за установяване на административно нарушение от 2020г.,
и съответно, спрямо датата на издаване посочения АУАН от 30.09.2019г., е
изтекъл едногодишният срок за съставяне на наказателно постановление посочен в
чл. 34 от ЗАНН.
Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение,
като съответно се отмени изцяло процесното наказателно постановление.
3. Ответната Изпълнителна агенция „ Главна инспекция
по труда“, чрез процесуалния представител юрк. Ш., в представено по делото
писмено становище поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Поддържат се
изцяло фактическите и правни съображения, изложени в обжалваното решение на
районния съд и в процесното наказателно постановление.
Счита се, че правилно е прието, че се касае за
предоставяне на работна сила, а не за друг вид отношения, които не са
регламентирани в трудовото законодателството.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като се
присъди съответно юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителя на Окръжна прокуратура
Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна..
ІІ. За допустимостта :
5. Жалбата е подадена в рамките на установения
за това срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се
явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Според т. 17 от Протокол № ПР2022501 от 30.09.2020г.,
при извършена на 06.08.2020 г. от С. Г. и
други инспектори, служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, проверка
за спазване на трудовото законодателство спрямо „МАЗО-66“ ЕООД с ЕИК *********,
осъществена в обект цех за производство на столове, намиращ се в с. Драгиново,
общ. Пазарджик, ул. „Индустриална зона“, № 1, около 16:00 часа, в присъствие на
управителя на дружеството е установено, че същото в качеството си на
работодател на работодател по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби
на Кодекса на труда, е допуснал до работа А. М. К., ЕГН : **********, да работи
на длъжност „работник“, в стопанисвания от него обект – цех за производство на
столове, с. Драгиново, като не е уредил като трудови отношенията при
предоставяне на работна сила, а именно, посредством сключване на писмен трудов
договор.
Отбелязано е, че нарушението е извършено на
06.08.2020 г., като при предприетата от контролните органи проверка, Кючукова е
заварена в цеха
за производство на столове, с. Драгиново да престира труд в работно помещение
за лепене на дървесина и дървесни материали, като нарежда и подготвя дървени
елементи за поставянето им в лепачните машини, облечена в работни дрехи.
Посочено е, че Кючукова първоначално не е
оказала съдействие на контролните органи, но след това е попълнила декларация по чл. 402, ал. 1, т.
3 от Кодекса на труда, относно елементите на трудовото правоотношение, а
именно, че работи в обекта от 06.08.2020 г. на длъжност „работник“, работно
време „ 1 час“, почивни дни „събота и неделя“, трудово възнаграждение „610“,
както и че е получила заверено уведомление на хартиен носител, регистрирано в
ТД на НАП и екземпляр от писмен трудов договор.
Отбелязано е, че до приключване на проверката не
е бил представен писмен трудов договор, сключен между К. и дружеството.
Протокола е връчен на адресата, чрез упълномощен
представител К. Ю. М.
7. От С. Г. Г., на длъжност старши инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 13-002424 от 30.09.2020г., в който са
възпроизведени фактите и обстоятелствата описани в Протокол ПР 2022501 от
30.09.2020г. и констатирани, при извършена на 06.08.2020г., който е посочен
като приложение към акта.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.
62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Акта е подписан и връчен на адресата на 30.09.2020г.,
чрез упълномощен представител К. Ю. М., като е отбелязано пълномощно № 1666 от
05.10.2017 г.
8. Посочените фактически констатации и правни
изводи са изцяло възприети от административно наказващия орган и възпроизведени
в процесното наказателно постановление, като на основание чл. 416, ал. 5 във
връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, на дружеството е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000,00лв. Постановлението е връчена на адресата на
04.12.2020г., видно от приложеното по преписката известие а доставяне.
9. В хода на първоинстанционното производство е
разпитан служителят съставил акта за установяване на административно нарушение,
който в показанията си е изложил фактите и обстоятелствата във връзка с
установяване на процесното нарушение.
Разпитана са били и свидетелите Т. Д., Р. Т. и Д.
Т. М. Д. Ш., служители в Дирекция инспекция по труда Пазарджик, които като
контролни органи са участвали при извършване на процесната проверка.
Разпитана като свидетел е била и А. К., която е
заявила, че в момента на проверката е била в цеха, но е събирала дървесни
отпадъци за себе си, за огрев през зимата. Твърди, че не е попълвала нищо, само
сложила подпис на представения ѝ документ. Заявила е, че подписа на
декларацията по чл. 402 от КТ е нейният. Твърди, че е работила в дружеството но
отдавна. Заявила е още „…Аз отидох този
ден и ако има нещо да им помогна. Работила
съм на циркуляра. Отидох да им помогна, тъй като нямах в този момент работа…“
10. Приобщен по делото е са били приложени:
• Заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с
която на директорите на дирекции „Инспекция по труда“ са делегирани правомощия
да издават наказателни постановления;
• Разпечатки от електронния регистър на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ относно всички уведомления за трудови
договори;
• Декларация по чл. 402 от КТ.;
• Пълномощно
с нотариално удостоверени подписи от 05.10.2017 г., по силата на което С.Ц.А.,
в качеството му на управител на „МАЗО-66“ ЕООД е упълномощил К. Ю. М., да
извършва от името и за сметка на „МАЗО-66“ ЕООД, правни и юридически действия,
като представлява А. в качеството му на управител на „МАЗО-66“ ЕООД, пред
всички лица, организации и учреждения в страната и извън нея. В пълномощното са
изброени примерни действия за които Мазълов е упълномощен, като изрично е
вписано, че тяхното изброяване на ограничава извършването на всички останали
възможни правни действия. Посочено е, че пълномощното е безсрочно.
11. За да постанови обжалвания в настоящото
производство резултат, районния съд е приел, че извършването на процесното
административно нарушение е несъмнено установено въз основа на събраните по
делото доказателства.
Прието е, че акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентен орган,
съобразно, чл. 21, ал. 4, т. 3 и чл. 6, ал. 5 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и Заповед № 3-0058 от
11,02.2014 г., в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Описанието на
фактическата обстановка и правната квалификация на нарушението се посочени в
тях по идентичен начин. Подробни съображения са развити с оглед невъзможността
процесното нарушение да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. Спазени
са разпоредбите на чл. 43 и сл. от ЗАНН в хода на установяване на нарушението и
на чл. 57 от ЗАНН при издаване на
наказателното постановление.
Посочено е, че действително в наказателното
постановление, като година на съставяне на АУАН е посочена 2019 год., вместо
2020 година, но съдът е счел, че се отнася за техническа грешка, тъй като е
налице съвпадение на номера на съставения АУАН, на датата и мястото на
осъществяване на деянието и описанието на същото в АУАН и в наказателното
постановление. Според
решаващия съд, да се приеме, че неточното посочване единствено на годината на
съставения АУАН, при пълен идентитет на описанието на останалите факти,
представлява съществено процесуално нарушение, означава да се придаде на
административнонаказателното производство излишен формализъм, каквато не е
целта на закона. С допуснатата грешка не е нарушено правото на защита на
дружеството, доколкото фактите, очертаващи състава на нарушението са посочени в
необходимата и достатъчна пълнота.
Първоинстанционния съд е приел, че акта за
установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на
упълномощен представител на дружеството и му е надлежно връчен. Посочено е, че
видно от представеното по делото нотариално заверено, безсрочно пълномощно
представителят е разполагал с представителна власт да извършва от името и за
сметка на дружеството, неограничено всякакви правни и фактически действия и да
представлява управителя пред всички лица, организации и учреждения в страната,
като сред тези правни действия, несъмнено се включва и представителство във
фазата по установяване на нарушението и налагане на наказание за него,
доколкото в тази фаза на административнонаказателното производство нито ЗАНН,
нито НПК, който е субсидиарно приложимият по силата на чл. 84 ЗАНН, не поставят
специални изисквания по отношение на представителството на юридически лица.
Прието от Съда е, че с оглед конкретиката на
данните и събраните по делото данни, декларацията по чл. 402 от КТ е попълнена
саморъчно от К..
Крайният извод на Съда е бил, че между дружеството
и Кючукова е съществувало трудово правоотношение, в изпълнение на което лицето
К. е полагала труд в обект на дружеството, за което не е имала сключен трудов
договор. С това „Мазо-66“ ЕООД, в качеството си на работодател, е нарушил
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, като е допуснал до
работа лице, с което няма сключен трудов.
Счетено е, че при индивидуализиране на
наложената санкция, с оглед обстоятелството, че нарушението е извършено за
първи път и не са налице данни от нарушението да са произтекли вредни
последици, санкцията следва да бъде определена в предвидения от закона
минимален размер, който е 1500 лв.
ІV. За правото :
12. Според чл. 1, ал.
2 от КТ - Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения.
Съответно според чл.
62, ал. 1 от КТ - Трудовият договор се сключва в писмена форма.
Нарушаването на
цитираните материални правила за поведение е възведено изрично като състав на
административно нарушение с разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, според която
- Работодател, който наруши разпоредбите
на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение.
Според чл. 402, ал. 1,
т. 3 от КТ, контролните органи в рамките на своята компетентност имат право да:
се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във
връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират
писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност,
съответно на дейността по изпълнение на държавната служба, включително и данни
за заплащането на труда.
13. В контекста на
цитирания национален нормативен ред, по отношение на възраженията, възведени в
обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и доводи за
касационното обжалване, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви.
Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са
в пълнота както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно
установени факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени
обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон.
Както фактическите
констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят
напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това
прави излишно тяхното повтаряне.
14. По отношение на
поддържаният касационен довод, трябва да се отбележи следното :
Според чл. 39, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите, обемът на представителната власт на
пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят
е изявил. В случая каза се, учредената от управителя на дружеството А. спрямо К.
Ю. М. обхваща всички правни и юридически действия, които М. е упълномощен да
извършва от името и за сметка на дружеството пред всички лица, организации и
учреждения в страната и извън нея. Каза се също така, че в пълномощното са
изброени примерни действия за които М. е упълномощен, като изрично е вписано,
че тяхното изброяване на ограничава извършването на всички останали възможни
правни действия. Казано с други думи, упълномощаването на М. е общо, а не
изрично и несъмнено включва, представителство на дружеството пред органите на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, по отношение на всички
действия извършвани от името или спрямо юридическото лице. Това упълномощаване
е безсрочно, като по делото не се е твърдяло и не са представени доказателство,
че действието му е било прекратено. Това ще рече, че протокола за извършената
проверка и акта за установяване на административно нарушение са съставени и
връчени в съответствие с изискванията на процесуалния закон.
15. Погрешното изписване
на единствено на годината на съставяне на АУАН, при пълното и точно
възпроизвеждане на цялото негово съдържание в обстоятелствената част на
наказателното постановление, изключва възможността да се формира извод, че в
случая е допуснато такова нарушение на административно производствените
правила, което само по себе си е основание за отмяна на наказателното
постановление.
16. Декларацията по 402,
ал. 1, т. 3 от КТ, независимо, ме се съставя по силата на закона, въз основа на
искане контролен административен орган, по правното си естество съставлява,
частен писмен документ в който съставилото го лице заявява липсата или
проявлението на определени факти с правно значение. Автентичността на документа
не е оспорена от жалбоподателя и е потвърдена от неговия съставител. При това
положение, следва да се приеме, че волеизявленията обективирани в документа са
именно на Кючукова.
Както се посочи в
предходния раздел на настоящото решение, при разпита ѝ като свидетел, К. сама е заявила, че „…Аз отидох този ден и ако има нещо да им
помогна. Работила съм на циркуляра. Отидох да им помогна, тъй като нямах в този
момент работа…“, което ще рече, че към момента на проверката, тя е
осъществявала трудова дейност в предприятието на жалбоподателя.
17. Като е стигнал до
същите фактически и правни изводи, районния съд е постановил един допустим,
валиден и законосъобразен съдебен акт.
V. За разноските:
18. С оглед констатираната неоснователност на
жалбата, на ответната страна се дължи възнаграждение за осъществена
юрисконсултска защита. Те съобразно направеното
в тази насока искане са в размер на 100,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 260057 от 14.05.2021г., постановено по
а.н. дело № 457 по описа на Районен съд Велинград за 2020г.
ОСЪЖДА „МАЗО-66“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Драгиново, общ. Велинград, ул.
„Индустриална зона“ № 1, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“, гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3, сумата от 100,00(сто)лв.,
представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ : 1. /п/
2. /п/