РЕШЕНИЕ
Номер 25530.10.2020 г.Град ХАСКОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ХасковоIII-ТИ СЪСТАВ
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ТОШКА И. ТОТЕВА
Членове:АННА В. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
Секретар:КРАСИМИРА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ТОШКА И. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20205600500720 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 – 273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – „КРАНЕ“ ЕООД –
гр.Свиленград е останал недоволен от Решение № 142 от 10.03.2020 год. и
от определение № 299 от 22.06.2020 год., постановени по гр.д. № 725 / 2019
год. по описа на Районен съд - Свиленград, поради което ги обжалва с молба
същите да бъдат отменени и вместо тях въззивният съд постанови други, с
което уважи иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и
отхвърли молбата за допълване на решението в частта на разноските.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – Д. Г. Ш. – оспорва
жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по гр.д. № 725 / 2019 год. по
описа на Районен съд – Свиленград е образувано по искова молба, подадена
от „Кране“ ЕООД – гр.Свиленград против Д. Г. Ш. , с искане за присъждане
на сума в размер на 3 600.31 лева – обезщетение за имуществени вреди.
С определение № 1013 от 25.10.2019 год.,
постановено по същото дело като трето лице – помагач на страната на
ответника е конституирано „Застрахователно дружество Евроинс“ АД –
гр.София.
1
Безспорно по делото е установено, че на
28.12.2016 год. в гр.Свиленград е станало пътно транспортно произшествие
/ПТП/ по вина на ответника, който като водач на лек автомобил, марка „Р**“,
модел „4**0“, с рег. № Х *** НТ, собственост на „Шопов“ ЕООД –
гр.Свиленград, не е спрял на пътен знак „В2“ – „Стоп“, при което отнел
предимството на товарен автомобил, марка „Ш*“, модел „О*“, с рег.№ Х
***КА. В резултат на последвалия удар били причинени щети и по двата
автомобила. В подкрепа на посочените фактически обстоятелства съдът цени
приетия като писмено доказателство протокол за ПТП № 1577003 от
28.12.2016 год., както и заключението на вещото лице Къналиев, в частта
относно механизма на настъпване на пътното произшествие.
Като безспорно съдът приема и това, че към
датата на настъпване на ПТП е бил в сила договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен между собственика на автомобила,
управляван от ответника и конституирания като трето лице – помагач –
„Застрахователно дружество „Евроинс“ АД – гр.София. Досежно това
обстоятелство страните по делото не спорят.
Няма спор и досежно това, че от страна на
застрахователя, конституиран като трето лице помагач на страната на
ответника е било изплатено в полза на ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 2 959.69 лева, както и това, че впоследствие застрахователят е
отказал да извърши преизчисление на размера на вредите, по повод подадени
от ищеца две жалби, като за постановения отказ е бил уведомен съответно на
07.04.2017 год. и на 12.07.2017 год.
Спорният по делото въпрос се свежда до вида и
обема на причинените щети по автомобила, собственост на ищцовото
дружество, за изясняването на който при разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд е назначена съдебно – автотехническа експертиза,
от представеното по която заключение се установява, че размерът на
изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение от 2 959.69 лева отразява
вида, обема и стойността на щетите по автомобила, установени при
извършения от застрахователя оглед на превозното средство. Наред с това
обаче експерта посочва, че щетите, описани в молба с вх.№ 13399 от
27.08.2019 год. по входящия регистър на Районен съд – Свиленград, подадена
от ищеца в уточнение на исковата молба, се намират в пряка причинна
връзка с настъпилото ПТП и без отремонтирането им, превозното средство не
е могло да бъде използвано по предназначение. Този извод бе потвърден от
експерта и при преразпита, извършен при разглеждане на делото пред
въззивния съд, в подкрепа на който са и събраните по делото писмени
доказателства – фактури за закупени части и за извършен ремонт, както и
гласните доказателства, чрез разпита на посочените от страните свидетели. От
показанията на свидетеля Стефанов се установява, че след удара,
управлявания от него автомобил, собственост на ищцовото дружество не е
могъл да предвижва на собствен ход. Докато автомобилът е бил в сервиза, от
2
страна на застрахователя са били извършени два огледа и опис на
повредените части. Впоследствие обаче – когато колата била разглобена, се
оказало, че има и други повреди, които на пръв поглед не могат да бъдат
забелязани – скоростна кутия, климатичен компресор. От страна на
застрахователя била изплатена сума, която покривала половината от
направените разходи за ремонт. От показанията на свидетеля Г** се
установява, че цялата предна част на колата е била повредена, като при
отремонтирането били използвани части втора употреба. Свидетелят описва
подробно частите на автомобила, които са били сменени. При ремонта били
установени и скрити повреди на скоростната кутия, което наложило
извършването на допълнителни ремонтни работи.
Анализът на посочените по – горе доказателства
обуславя извода за основателност на предявения иск за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 600.31 лева, определен като
разлика между действителните щети по автомобила, собственост на ищеца,
остойностени на 6 560 лева и изплатеното застрахователно обезщетение в
размер на 2 959.69 лева, предвид наличието на елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане, уреден чл.45 от ЗЗД, обуславящи
ангажиране отговорността на деликвента за причинените от него
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за отремонтиране на
автомобила, собственост на ищеца. Като неоснователно съдът преценя
заявеното от ответника възражение за съпричиняване, допуснато от водача на
автомобила, собственост на ищцовото дружество, предвид безспорно
установените по делото данни за това, че причина за настъпване на ПТП е
допуснатото от страна на ответника нарушение на правилата за движение,
изразяващо се в отнемане на предимството на автомобила, собственост на
ищеца, движещ се по път с предимство. В тази насока съдът цени приетия
като писмено доказателство протокол за ПТП, в подкрепа на отразените в
който обстоятелства са и показанията на свидетеля Г***, автор на документа,
съставен в качеството му на младши автоконтрольор. Направените от вещото
лице К*в изводи за това, че произшествието е могло да бъде предотвратено в
случай, че водачът на автомобила, собственост на ищцовото дружество
своевременно е задействал аварийно спиране в момента на откриване на
видимост на приближаващия кръстовището автомобил, управляван от
ответника, не променят направения по-горе извод за липса на съпричиняване,
предвид това, че от една страна по делото не е установено от страна на
водача, управлявал ищцовия автомобил да е допуснато каквато и да е
нарушение на правилата за движение, а от друга констатациите на експерта
се явяват и в противоречие със събраните по делото доказателства, събрани
чрез разпита на свидетелите Г** и С**, от показанията на които се
установява, че водачът на автомобила собственост на ищеца е възприел
намиращия се на кръстовището автомобил, управляван от ответника, който
първоначално -след спиране на пътен знак „В2“, внезапно е тръгнал,
отнемайки предимството на другия автомобил.
Достигайки до изводи в противна насока,
3
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което по
изложените по-горе съображения следва да бъде отменено и вместо него
въззивният съд постанови друго, с което уважи предявеният иск.
Предвид основателността на предявения иск, като
неправилно съдът преценя постановеното от първостепенния съд
определение, с което е допуснато допълване на решението в частта за
разноските, възложени в тежест на ищеца, поради което същото следва да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което подадената от
пълномощника на ответника молба с искане за присъждане на разноски в
размер на 150 лева – депозит за вещо лице, следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на спора в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер общо на 2
021.03 лева, включващи – 144.02 лева държавна такса /ДТ/ за образуване на
първоинстанционното производство; 1 000 лева – възнаграждение за адвокат
за осъществено процесуално представителство при разглеждане на делото
пред първоинстанционния съд; 150 лева – възнаграждение за вещо лице; 72.01
лева – ДТ за образуване на въззивно производство; 15 лева – ДТ за подадената
частна жалба; 40 лева – депозит за вещо лице по допуснатия преразпит на
експерта пред въззивния съд и 600 лева – възнаграждение за адвокат за
осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.
Като неоснователно съдът намира заявеното от
процесуалния представител на въззиваемия възражение за прекомерност на
адвокатското вънгаграждение, заплатено от въззивника, отчитайки
фактическата и правна сложност на делото, както и броя на проведените по
делото съдебни заседания при разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд, съгласно чл.7, ал.8 от Наредба № 1 от 09.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 142 от 10.03.2020 год.,
постановено по гр.д. № 725/2019 год. по описа на Районен съд – Свиленград,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. Г. Ш. , ЕГН ********** от гр.С**,
ул.“Л** Б*“ № 10 да заплати на „КРАНЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С*, ул.“И* В*“ № *, представлявано от
М* Г* П*, сумата в размер на 3 600.31 / три хиляди и шестотин лева и
тридесет и една стотинки/ лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, определени като разходи за възстановяване на щети по товарен
автомобил марка „Ш*“, модел „О*“, с рег. № Х ** КА, причинени в резултат
на пътно транспортно произшествие, станало на 28.12.2016 год. в гр.С**.
4
ОТМЕНЯ Определение № 299 от 22.06.2020 год.,
постановено по гр.д. № 725 / 2019 год. по описа на Районен съд – Свиленград,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, подадена от
адвокат Щерю Щерев – пълномощник на Д. Г. Ш. за допълване на решение №
142 от 10.03.2020 год., постановено по гр.д. № 725/2019 год. по описа на
Районен съд – Свиленград, в частта за разноските и за присъждане на сумата
в размер на 150 лева – депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА Д. Г. Ш. , ЕГН ********** от
гр.С*, ул.“Л*е Б*“ № 1** да заплати на „КРАНЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С*, ул.“Иван Вазов“ № 15,
представлявано от М* Г* П*, сумата в размер на 2 021.03 /две хиляди
двадесет и един лева и три стотинки/ лева - деловодни разноски, направени
пред първоинстанционния и въззивния съд.
Решението е постановено с участието на
„Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.С* 1592, район „И*“, бул.“Х* К*“ № 43,
конституиран като трето лице помагач на страната на ответника Д. Г. Ш. .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5