№ 42214
гр. София, 24.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110158256 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 258298/18.09.2023 г., подадена от ищцовото дружество
„................“ ЕООД, чрез пълномощника му адв. Д. К., с искане за изменение на основание
чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото решение от 24.08.2023 г. в частта за
разноските, чрез увеличаване размера на присъдените в полза на ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение и присъждане на пълния претендиран размер от 1 800 лева. В
молбата се посочва, че макар действително договорът за правна защита и съдействие между
дружеството и упълномощения му процесуален представител да е сключен на 28.10.2022 г.,
а с това и по време на действия на старата редакция на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при което
минималният размер на следващото се възнаграждение във връзка с процесната искова
претенция да възлиза на сумата от 600 лева, то следва да бъде отчетено обстоятелството, че
по-голяма част от извършените по делото процесуални действия са след изменението на
Наредбата, при което минималният размер се равнява на 1 000 лева. Изтъква се, че делото се
отличава с фактическа и правна сложност, доколкото предмет на искането за отмяна са
няколко решения на ОС на ЕС, оспорени както от процесуалноправна, така и от
материалноправна страна, налице е събиране на множество доказателства и извършване на
редица процесуални действия, в т.ч. изготвяне и представяне на обстойна писмена защита.
Намира, че при определяне на подлежащите на присъждане разноски за адвокатско
възнаграждение следва да бъде съобразено, че последното не представлява единствено
възнаграждение за положения труд от адвоката, а включва и други разходи, в частност
осигурителни вноски и данъци, след приспадането на които същинското възнаграждение
остава в по-малък размер. С тези съображения „................“ ЕООД отправя искане за
уважаване на молбата.
В депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор насрещната страна –
останалите етажни собственици от сграда в режим на етажна собственост с
административен адрес: ............., чрез пълномощника си адв. Й. Г., оспорва молбата за
изменение на разноските като неоснователна, считайки, че не са налице основания за
присъждане в полза на ищеца на разноски за адвокатско възнаграждение в по-висок размер
от определения. Поддържа, че релевантна при определяне на минималния размер на
последното съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. е редакцията на разпоредбата на чл. 7, ал.
1
1, т. 4 от последната в редакцията към момента на сключване на договора за правна защита
и съдействие между ищцовото дружество и пълномощника му – в случая 28.10.2022 г., тъй
като именно към този момент е извършено и плащането на уговореното възнаграждение.
Ето защо, последващото изменение в Наредбата и в предвидените в същата минимални
размери е ирелевантно, поради което в случая минималният размер възлиза на сумата от 600
лева. В отговора на молбата ответната страна оспорва наличието на фактическа и правна
сложност на делото, която да обуславя присъждане на адвокатско възнаграждение в пълния
претендиран размер от 1 800 лева. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на
молбата като неоснователна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо, като релевирано в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /с
оглед депозирането му на 18.09.2023 г., при получен препис от акта, чието изменение се
иска от молителя на 14.09.2023 г. – л. 252 от делото/, от легитимирана страна с правен
интерес – ищцовото дружество във връзка с присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Разгледано по същество същото се явява неоснователно, предвид следните
съображения:
С постановеното по настоящото дело Решение № 14326 от 24.08.2023 г. е уважен
предявеният от „................“ ЕООД против останалите етажни собственици от сграда в режим
на етажна собственост с административен адрес: ......................, иск с правно основание чл.
40, ал. 1 ЗУЕС, като е постановена отмяна на решенията, взети от Общото събрание на
етажните собственици на 27.09.2022 г.
С решението, с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната
страна е осъдена да заплати на ищеца сумата от общо 1 080 лева, представляваща сторени
разноски по делото за държавна такса – в размер от 80 лева и за адвокатско възнаграждение
– в размер от 1 000 лева. В мотивите на решението съдът е приел, че реалното извършване
на разхода за последното следва от отразеното в представения по делото договор за правна
защита и съдействие № 043351/28.10.2022 г. (л. 117 от делото) плащане на уговореното
възнаграждение в брой, в която част договорът има характера на разписка, удостоверяваща
получаването му – арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС. С Решението съдът е приел за основателно релевираното от
ответната страна възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерността на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, определяйки и присъждайки размер
от 1 000 лева при претендирани 1 800 лева. За да определи този размер съдът е съобразил
както минималния такъв, равняващ се на сумата от 600 лева, установен в разпоредбата на
чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в приложимата редакция към момента на сключване на договора за защита
и съдействие), така и извършените от процесуалния представител на ищцовото дружество
процесуални действия, свързани с депозиране на искова и последващи молби, участие в
проведените две открити съдебни заседания, направените доказателствена искания и
ангажирани разнородни доказателства, от една страна, както и обичайната продължителност
на делото и неговия предмет – един конститутивен иск, от друга.
Съдът споделя вече изложените мотиви в решението, като във връзка с конкретните
доводи, изложени от молителя в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, намира следното:
В производството по настоящото дело ищецът „................“ ЕООД се представлява от
упълномощен процесуален представител – адв. К., чиято представителна власт произтича от
пълномощно от 18.11.2022 г. Същевременно по делото е представен договор за правна
защита и съдействие от 28.10.2022 г. с уговорено възнаграждение за завеждане и защита по
2
гражданското дело в полза на пълномощника в размер от 1 800 лева и с отразено плащане на
сумата в брой.
Съгласно разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗАдв адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд, чийто размер се определя в договор между адвоката и клиента,
като трябва да бъде справедлив и обоснован и да не бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Същевременно,
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК когато заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата.
В случая, с оглед изхода на делото по същество – уважаване на предявения
конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗС, безспорно на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на ищцовото дружество се следват разноските по делото, в т.ч. и за адвокатско
възнаграждение, което обстоятелство не е оспорено от насрещната страна.
При определяне на размера му, с оглед и изричното възражение на ответната страна по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, направено в хода на устните състезания в проведеното на
22.05.2023 г. открито съдебно заседание, следва да бъде съобразен минималния такъв, в
случая следващ от разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото предмет на делото е
неоценяем иск, извън изрично посочените в т. 1 – т. 3, и възлизащ на сумата от 600 лева. В
тази връзка и с оглед изричните доводи, изложени в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
намира за необходимо да отбележи, че релевантен при определяне на възнаграждението и на
приложимата редакция на Наредбата е именно моментът на сключване на договора за
правна помощ между ищеца и пълномощника му - в случая 28.10.2022 г., доколкото с този
договор и към този момент страните по него са обективирали съгласието си за
осъществяване на процесуалното представителство по делото в полза на ищеца, за размера
на дължимото адвокатско възнаграждение, за което е удостоверено, че е платено към този
момент.
С решението по делото в полза на „................“ ЕООД са присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер от 1 000 лева, който се явява по-висок от минималния
такъв и в размер повече от ½ част от претендирания от ищеца от 1 800 лева. При
определянето му е съобразена от една страна конкретната фактимеска и правна сложност на
делото, в частност извършените процесуални действия в хода на производството от
пълномощника на ищеца, чрез депозиране на искова и допълнителни молби, представени
писмени доказателства и направено искане за разпит на един свидетел, явяване в
проведените по делото две открити съдебни заседания. От друга страна, съдът е съобразил,
че делото е с обичайна продължителност, както и неговия предмет - една искова претенция.
В тази връзка и с оглед изричните доводи в молбата на ищеца по чл. 248, ал. 1 ГПК следва
да се посочи, че едновременното оспорване на решенията на процесното Общо събрание, с
доводи за приемането им в нарушение на процесуалните, и на материалните законови
норми, доколкото същото е проведено с исковата молба, а ангажираните доказателства са
насочени едновременно към установяване и на двете групи пороци, не обуславя извод за по-
висока фактическа и правна сложност на делото. Представянето на обоснована писмена
защита от процесуалния представител на ищцовото дружество е израз на упражнено право
по чл. 149, ал. 3 ГПК, като това искане е уважено от съда, при съобразяване със събрания
доказателствен материал по делото, с оглед възможността на всяка от страните да вземе
обосновано становище по същите, но е взето предвид при определяне на размера на
адвокатското възнаграждение, следващо се на ищеца, над минималния такъв, във връзка с
констатацията за събраните по делото доказателства.
3
Предвид всичко изложено дотук, съдът намира, че присъдените в полза на „................“
ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие
по настоящото дело в размер от 1 000 лева не следва да бъдат увеличени до претендирания
размер от 1 800 лева поради липсата на основание за това, което обуславя извода за
неоснователност на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и оставянето й без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовото дружество „................“ ЕООД,
чрез пълномощника му адв. Д. К., обективирано в молба с вх. № 258298/18.09.2023 г., за
изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото решение от
24.08.2023 г. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на молителя и на насрещната страна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4