№ 347
гр. П., 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230100603 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по Глава тринадесета от ГПК.
Ищцата С. М. Р., с адрес в с. С., общ. П., ул. „Ц. С. В.“ № 13, ЕГН **********,
е предявила срещу ответника „С. К.“ ООД, със седалище и адрес на управление в
гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 115Е, ет. 5, ЕИК ***, първоначални искове, както следва:
- главен иск за обявяване на недействителността на договор за
потребителски кредит, сключен между тях, и
- евентуален иск за прогласяване на нищожността на неустоечната клауза
от този договор.
Ответникът е релевирал против ищцата частичен насрещен иск за
заплащането на главница по същата кредитна сделка, ведно със законната лихва,
считано от депозирането на насрещната искова молба – 05.06.2024 г., до погасяването.
Ищцата пояснява, че на 31.05.2023 г. между нея (като кредитополучател) и
ответника (като кредитодател) е бил сключен Договор за потребителски кредит с №
872568, за сумата от 2 600 лв. Твърди, че договорът е недействителен, тъй като
противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК. Изтъква, че съгласно чл. 11 от
него, тя дължи на кредитодателя и неустойка от 2 803,17 лв., заради непредоставяне на
обезпечение. Смята, че ако договорът не бъде приет за недействителен по чл. 22 ЗПК,
то тогава нищожна е неустоечната му уговорка, тъй като тя влиза в колизия с добрите
нрави (заради характеристиките й, описани в обстоятелствената част на
1
първоначалната искова молба), заобикаля императивни разпоредби на ЗПК и
противоречи на повелителни норми на ЗЗП (също визирани в първоначалната искова
молба). Признава, че при обявяване на недействителността на кредитната сделка
дължи на ответното дружество сумата от 1 452 лв., отнасяща се до невърнатата чиста
стойност от кредита. Претендира съдебни разноски.
Ответникът намира първоначалните искове за неоснователни и настоява за
отхвърлянето им. Излага доводи, че както кредитният договор, така и клаузата,
уреждаща неустойката по него, са валидни, а ако договорът бъде приет за
недействителен, то ищцата трябва да му възстанови невърнатата чиста стойност на
кредита, която е 2 600 лв., но сега претендира част от тази сума – 1 452 лв. Прави
искане за присъждане на съдебно-деловодни разходи.
Съдът приема следното:
1. По съществото на спора (изводи от фактическа и от правна страна):
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени за
ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства за сключването на
процесната сделка помежду им, включително и по отношение на клаузата й, касаеща
неустойката.
От съдържанието на договора и на погасителния му план, копия от които са
приобщени към доказателствения материал, се изясняват и базисните параметри на
кредитното правоотношение, а именно:
- главница – 2 600 лв.;
- годишен процент на разходите – 56,41 %;
- годишен лихвен процент – 44,50 %;
- обща стойност на плащанията, обхващаща главницата и договорната
лихва – 3 223,83 лв., от което следва, че размерът на договорната лихва е 623,83 лв.;
- погасяване – чрез 21 двуседмични вноски;
- изчисляване на годишния процент на разходите – „в съответствие с
изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК и
включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва.“.
Анализираният договор разкрива признаците на такъв за потребителски кредит
по смисъла на чл. 9 ЗПК (обнародван в бр. 18/10 г. на ДВ, в сила от 12.05.2010 г.).
Ищцата е физическо лице, за което няма данни при встъпването в кредитното
отношение да е действало при упражняването на професионална или търговска
дейност, а ответникът е търговско дружество, част от чиято базова дейност е
кредитиране, включително предоставяне на потребителски кредити. Следователно,
при сключването на договора, ответникът е действал в качеството на „кредитор“,
според легалната дефиниция, дадена в чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищцата е имала качеството на
„потребител“, съобразно легалното определение на чл. 9, ал. 3 от с. з.
2
Правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК въвежда изискването, че договорът за
потребителски кредит следва да включва годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани по начина,
определен в Приложение № 1 към закона. Става въпрос за ясна императивна
разпоредба, която във връзка с чл. 22 ЗПК установява елемент от специалната форма
за действителност на договорите за потребителски кредит.
В коментирания аспект допълнително трябва да се отчете, че годишният
процент на разходите по потребителския кредит изразява общите разходи по него за
потребителя – настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК). Изчисляването му пък се извършва по
специалната формула, която също е разписана в Приложение № 1 към закона (чл. 19,
ал. 2 ЗПК).
Систематичното и телеологическото (смислово) тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от с. з. водят до извода, че посочването в договора за
потребителски кредит само на цифровото изражение на годишния процент на
разходите не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания на тези
разпоредби. Целта на нормативния текст на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да
се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които ще
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. Затова е нужно в потребителската кредитна
сделка да бъдат ясно упоменати и компонентите, съставящи годишния процент на
разходите, както и математическият алгоритъм (методиката), по който (която) тези
компоненти формират самия годишен процент на разходите (вж. в този смисъл
Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/17 г. на Окръжен съд – гр. Пловдив,
Решение № 229/18.10.2018 г. по в. гр. д. № 229/18 г. на Окръжен съд – гр. Кюстендил,
Решение № 198/07.11.2019 г. по в. гр. д. № 256/19 г. на Окръжен съд – гр. Разград,
Решение № 260121/29.03.2021 г. по в. гр. д. № 110/21 г. на Окръжен съд – гр.
Пазарджик, както и Определение № 811/01.04.2024 г. по т. д. № 670/23 г., І т. о. на
ВКС).
В този контекст се налага констатацията, че договорът за потребителски кредит,
оспорван от ищцата, наистина не съответства на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в
него отсъства ясно и конкретно визиране как всъщност е бил е бил формиран
годишният процент на разходите, щом като не е уточнен конкретният начин, по който е
била получена крайната му величина.
Отклоненията от императива на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК имат за последица
недействителността на потребителския кредитен договор (чл. 22 ЗПК).
3
Когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по него (чл. 23 ЗПК).
Както беше отбелязано, ищцовата страна изрично признава, че дължи на
ответното дружество сумата, до която се отнася насрещната искова претенция, като
невърната част от чистата усвоена стойност на процесния кредит.
В обобщение на горното трябва да се подчертае, че главният първоначален иск е
основателен, при което не подлежи на разглеждане по същество първоначалният
евентуален такъв, като на уважаване подлежи и насрещният иск.
Върху сумата по насрещната искова претенция не трябва да бъде присъждана
поисканата законна лихва от деня на подаването на насрещната искова до
погасяването, тъй като:
- Разпоредбата на чл. 23 ЗПК има за цел да транспонира в националното
българско законодателство изискванията на чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО, според
които държавите-членки на ЕС установяват система от санкции за нарушаване на
националните разпоредби, приети съгласно тази директива, и вземат всички
необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции, а самите санкции следва
да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Макар изборът на конкретните
санкции да е в прерогативите на държавите-членки, мерките, предвидените в тази
връзка, трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи (вж. съображение 47
от преамбюла на цитираната директива).
- Ако в случая кредиторът беше изпълнил изискването за посочване в
договора на компонентите и на начина на формиране на годишния процент на
разходите, той би имал право да получи уговорената възнаградителна лихва,
определена на основата на един немалък лихвен процент (44,50 %). Ако при
приложението на чл. 23 ЗПК върху неиздължената чиста стойност на кредита се
присъди поисканата законна лихва за забава, чието начисляване ще е до окончателното
изплащане на вземането, санкцията за кредитора, наложена поради неизпълнение на
изискванията на ЗПК при сключване на кредитния договор, няма да има реално
възпиращ ефект, за да го мотивира занапред да спазва задълженията си по Директива
2008/48/ЕО и по националното законодателство, което я транспонира. Същевременно
присъждането на законна лихва върху чистата стойност на кредита допълнително ще
влоши положението на потребителя, което пък ще е в отклонение от целта да бъде
постигнато високо ниво на защита на правата на потребителите (вж. съображение 9 от
преамбюла на обсъжданата директива).
- Ето защо и е необходимо да бъде отхвърлено искането на ответника за
присъждане в негова полза на законната лихва за забава върху невърнатата чиста
стойност от кредита, считано от депозирането на насрещната искова молба до
погасяването.
4
2. По съдебните разноски:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищцата (чл. 78,
ал. 1 ГПК).
Съдебно-деловодните разходи, които й се полагат, възлизат на 678,28 лв. и са
формирани от сбора на заплатената държавна такса (78,28 лв.) и на възнаграждението
за един адвокат (600 лв.), което е реално платено, съобразно отбелязването в
представения договор за правна защита и съдействие.
Не може да бъде възприето оплакването на ответника за прекомерност на
разноските, направени от ищцата за адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 5 ГПК).
Размерът им не е непропорционален спрямо материалния интерес от делото, неговите
особености от фактическо и правно естество, разгледани по-горе, и осъществените от
адвоката процесуални действия (изготвяне на първоначалната искова молба, изготвяне
на отговора на насрещната такава, участие в откритото заседание и представяне на
подробна писмена защита).
Въпреки уважаването на насрещния иск, на ответника не се дължат деловодни
разноски, по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК. Ищцата е признала насрещната искова
претенция и не е дала повод за завеждането й, доколкото изискуемостта на вземането
по нея е настъпило по време на сегашния исков процес, предвид обявената в хода на
същия недействителност на кредитния договор, от което пък произтича и дължимостта
на вземането, претендирано от ответника по насрещния иск.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 22 ЗПК, за недействителен Договор за
потребителски кредит с № 872568/31.05.2023 г., сключен между С. М. Р., с адрес в с.
С., общ. П., ул. „Ц. С. В.“ № 13, ЕГН ********** (като кредитополучател) и „С. К.“
ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 115Е, ет. 5, ЕИК ***
(като кредитодател), поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 23 ЗПК, С. М. Р., с адрес в с. С., общ. П., ул. „Ц. С.
В.“ № 13, ЕГН **********, да заплати на „С. К.“ ООД , със седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 115Е, ет. 5, ЕИК ***, сумата от 1 452 лв.,
представляваща невърнатата чиста стойност от кредита по Договор за потребителски
кредит с № 872568/31.05.2023 г., сключен между първата (като кредитополучател) и
последното (като кредитодател), като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна
5
лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на насрещната искова
молба – 05.06.2024 г., до погасяването, която сума е част от вземане с общ твърдян
размер 2 600 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „С. К.“ ООД, със седалище и адрес
на управление в гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 115Е, ет. 5, ЕИК ***, да заплати на С. М. Р., с
адрес в с. С., общ. П., ул. „Ц. С. В.“ № 13, ЕГН **********, сумата от 678,28 лв.,
представляваща съдебни разноски, дължими за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6