РЕШЕНИЕ
№ 4881
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И.А
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20211110209982 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. И. Г. срещу Наказателно постановление № 21-4332-
010393/26.05.2021 г. издадено от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание - "глоба" в размер на 1200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца, на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
В подадената жалба се претендира незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и неговата отмяна. Посочено е, че не е налице твърдяната от наказващия
орган системност на нарушението, която и да обуславя правната му квалификация по чл.
182, ал. 5 ЗДвП, тъй като жалбоподателят твърди, че електронните фишове макар и
заплатени от него, не са му били връчени и не са влезли в сила. Жалбоподателят се позовава
и на нарушение на 3-месечния срок за съставяне на АУАН от извършване на нарушението и
узнаване на извършителя. Допълва, че в НП липсва пълно и точно описание на
нарушението, което затруднява защитата му.
В съдебно заседание жалбоподателят С. Г., редовно призован, не се явява. Не се явява
и упълномощеният му процесуален представител – адв. Д. М., която е депозирала писмено
становище по съществото на делото.
Административнонаказващият орган – отдел „Пътна полиция”, СДВР /доколкото към
датата на приключване на съдебното следствие не са били влезли в сила измененията на
ЗАНН, обн. с ДВ бр. 109/2020 г./, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
1
На 11.01.2021 г. около 20:10 ч. жалбоподателят С. Г. управлявал собствения си лек
автомобил марка „Ауди”, модел „А8“ с рег. № в Столична община, гр. по с посока от бул.
към бул. , като до № 22 /до / на автомобилът се движел със скорост 128 км./ч. при
ограничение за движение в населено място от 80 км./ч., въведено с пътен знак В 26.
Скоростта била измерена посредством мобилна система за видеоконтрол АТСС, Cordon М2 ,
(след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 80 км./ч.
за населено място, въведено с пътен знак В 26, т.е. превишение с 48 км./ч. Радарът бил с
фиксиращо устройство за дата, час и скорост, като фотографирал и изображение на
автомобила, от което е видно неговия регистрационен номер. Водачът не бил спрян за
проверка непосредствено след установяване на нарушението. А на неустановена дата преди
07.05.2021 г. клипът от мобилната система бил прегледан и след установяване на
регистрационния номер на автомобила, неговият регистриран собственик – жалбоподателят
Г. бил призован да се яви в ОПП СДВР. На 07.05.2021 г. той се явил в сградата на ОПП,
където собственоръчно попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която посочил, че на
11.01.2021 г. около 20:10 часа автомобилът се е управлявал лично от него.
От разпечатка от паметта на техническо средство с радар Cordon М2 № MD1192, която
е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на
процесната дата – 11.01.2021 г., в 20:10:57 ч., в района на град София, с координати EL
23о30.0592 и NL 42о64.6405, е засечена скорост на движение от 132 км/ч, като са записани
датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер
на автомобила. Към разпечатката е приложен и клип, от който се установява
местоположението на техническото средство, както и клип със заснет знак В 26, въвеждащ
ограничение на скоростта от 80 км./час. От представените пред съда снимка и протокол се
установява, че преди мястото за контрол с техническото средство е имало поставен пътен
знак В 26, въвеждащ ограничение на скоростта от 80 км/ч, в рамките на населено място,
като техническото средство е било монтирано на 300 м. след знака.
При така установените факти, на датата на подаване на декларацията по чл. 188 от
ЗДвП – 07.05.2021 г., бил съставен АУАН № 665820/07.05.2021 г. от св. С. О. С. – младши
автоконтрольор при ОПП-СДВР за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, вр. чл. 165, ал. 2, т. 6
от ЗДвП, вр. чл. 182, т. 5 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на двама свидетели на
съставянето на акта, което се установява от положените от тях подписи. Жалбоподателят не
изложил възражения срещу акта, като такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1
ЗАНН. В акта било описано, че нарушението е извършено в условията на системност, в
едногодишен срок след влизане в сила на електронни фишове серия К № 3926739 и серия К
№ 3344392, и двата влезли в сила на 09.11.2020 г.
От представените по делото справки и копия от цитираните фишове се установява, че
електронен фиш серия К № 3926739, издаден от ОДМВР София е връчен срещу разписка на
жалбоподателя на 23.10.2020 г., като срещу същият не е подадена жалба и е влязъл в сила на
09.11.2020 г. С този фиш на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 400 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Видно от писмо от ОПП СДВР и справка от системата на
КАТ, електронен фиш К № 3344392 е връчен на жалбоподателя на същата дата – 23.10.2020
г., като обаче по делото не е приобщена разписка за това, вероятно поради връчването и на
двата фиша едновременно от ОДМВР София. Но жалбоподателят сам признава, че не е
обжалвал този фиш и дори е платил наложената му глоба в размер на 100 лева за нарушение
на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Плащането на наложените глоби и по двата фиша се установява не
само от изложеното в жалбата, но и от отразеното в справката от КАТ. Поради това съдът
прие, че на 09.11.2020 г. са влезли в сила и двата електронни фишове серия К № 3926739 и
серия К № 3344392, с които жалбоподателят е санкциониран за нарушения на чл. 21, ал. 2
ЗДвП.
След съставянето на АУАН № 665820/07.05.2021 г. и запознаване с отразените в
2
системата на КАТ издадени и влезли в сила електронни фишове за нарушения на чл. 21, ал.
2 ЗДвП срещу жалбоподателя, при пълна идентичност на описаното нарушение и неговата
правна квалификация на 26.05.2021 г. било издадено атакуваното наказателно
постановление от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” СДВР. Върху Наказателното
постановление е отбелязано, че то е връчено на жалбоподателя на 25.06.2021 г., което е
удостоверено с неговия подпис. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на
28.06.2021 г. В НП е вписано, че нарушението на Г. е извършено системно, в едногодишен
срок от влизане в сила на 09.11.2020 г. на електронни фишове серия К № 3926739 и серия К
№ 3344392, поради което и жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 182, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 5 ЗДвП.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
С., като и от събраните по делото писмени доказателства (вкл. и свален на хартиен носител
снимков материал за описаното нарушение, изпратени от ОПП СДВР часови график,
протокол за използване на техническото средство и снимка на поставения знак В 26 и на
техническото средство, протокол за проверка от БИМ и Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване; справки относно двата предходни електронни фишове; заповед №
8121-з 515 от 14.08.2018 г. и Заповед № 8121К-13312/28.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи, декларация от жалбоподателя, справка-картон на водача), приобщени
към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са непротиворечиви и
достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят С. лично е
установила нарушението като се е запознала с отчетеното от техническото средство, както и
с попълнената от жалбоподателя декларация. Свидетелката потвърждава, че по в посочения
пътен участък има поставени знаци В 26 въвеждащи ограничаване на скоростта на движение
по на 80 км/ч.
Видът на използваната система за видеоконтрол се установява и от протокола за
използване на техническото средство. От приложения снимков материал е видно, че
автомобилът е в центъра на кадъра, като отразеният знак „+“ върху бронята му сочи, че
именно неговата скорост на движение е засечена от камерата. На снимката ясно се вижда е
номера на процесния автомобил и отчетената от радара скорост, независимо, че е в тъмната
част а денонощието.
Видно от представената снимка на знак В 26 е, че разрешената скорост за движение в
района на Околовръстен път между бул. и бул. , в района на № 22, е 80 км/ч., като този
пътен участък е в населено място.
Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет
от съда. Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което може да установи извършеното нарушение.
Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология,
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 е била одобрена на
07.09.2017 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на
системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост
3
100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от
21.02.2020 г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № MD1192 е
била преминала първоначалната и последваща проверка. В случая липсват данни, които да
установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това
условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в
идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът
намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и
регистрационния номер на автомобила.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 7-дневен срок /актуален към датата на подаване на жалбата/, от надлежна страна,
срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за
това административен орган, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване
на процесуалните и материалните правила.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.1.3 на Заповед № 8121-з -515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата,
заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и
да съставят АУАН, а съгласно т. 2.6 от същата заповед наказателни постановления могат да
бъдат издавани от началниците на сектори в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл
актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят
нарушението и да наложат за него административно наказание.
В НП наказващият орган е описал вида и характера на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и законните разпоредби,
които са били нарушени виновно, като по този начин НП отговаря на изискванията на чл.57
ЗАНН. Детайлно са описани и влезлите в сила електронни фишове за идентични нарушения,
с посочен техен номер и дата на влизане в сила, които обосновават твърдяната системност
при извършване на нарушението.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава визираните в разпоредбата скорости в км/ч.,
като в конкретния случай МПС от категории от В /автомобили, чиято допустима
максимална маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на
водача, не превишава 8/, не трябва да превишават в рамките на населено място скоростта от
50 км./ч. а в ал. 2 на чл. 21 от ЗДвП е въведена забраната да се превишава въведената скорост
с пътен знак, ако е различна от въведената за населено място. Несъмнено по делото е
установено конкретното място на нарушението, а именно в рамките на населено място – гр.
в района на с посока на движение от бул. към бул.
От приетите доказателства и преди всичко от снимките от системата за контрол на
скоростта Cordon M2 №MD1192, несъмнено се установява, че жалбоподателят се е движил с
лекия автомобил „Ауди” с рег. № СВ3322ВР в населено място със скорост от 128 км./ч., при
ограничение на скоростта 80 км./ч., въведена с пътен знак В 26. Действително измерената
скорост на движение на автомобила е 132 км/ч., но допустимата грешка при измерването в
4
тези случаи обичайно е +/- 3 %, поради което правилно в АУАН е отразена скорост от 128
км/ч. Поради това съдът прие, че не е налице процесуално нарушение, още повече, че то е
благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на АУАН и НП е съобразен т. нар.
толеранс и скоростта е намалена на 128 км./ч., т.е. налице е наказуемо превишение с 48
км./ч.
По делото липсват доказателства за обозначаване с пътен знак Е24 или за оповестяване
чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи, на мястото, където се е осъществявал контрола с техническото средство.
Такива доказателства не са изискани от ОПП СДВР поради отпадането на законовото
изискване за обозначаване на участъка на контрол след 09.07.2017 г.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В случая
поради наложеното наказание „лишаване от право на управление на МПС“ е необходимо
издаването на АУАН и съответно НП, но регламентацията и съдебната практика относно
установяване на нарушението с мобилна система за видеоконтрол е идентична.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно използването на
мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта, като в
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство. А съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани
технически средства и системи“ са както стационарните системи (прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган), така и мобилните технически средства, които
могат да са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. Следователно, при мобилните системи за видеоконтрол
същественото обстоятелство след законодателните изменения е независимо от присъствието
му при установяване на нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го изключва и
демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от
контролния орган.
С оглед на измененията за закона и съобразяването му със задължителната съдебна
практика и като взе предвид обстоятелството, че използването на мобилни технически
средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство, съдът
намира, че използваната в случая мобилна система за видеоконтрол представлява годно
автоматизирано техническо средство.
С измененията на ЗДвП, приети с ДВ бр. 19/2015 г. в чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП е
регламентирано задължението на определените от министъра на вътрешните работи служби
да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, да оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи,
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. Но с ДВ бр. 54/2017 г. в сила от
09.07.2017 г. е отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, като по този начин е
5
отпаднало и изискването за обозначаване на поставено автоматизирано техническо
средство. Поради това съдът намира, че и дадените с ТР № 1/26.02.2014 г. по ТД № 1/2013 г.
на ОС на ВАС разрешения във връзка с обозначаването на зоната на контрол на
използваните технически средства за контрол на скоростта, са загубили значението си.
С ДВ бр. 6/2018 г. в сила от 16.01.2018 г. е отменен изцяло чл. 7 от Наредба № 8121з-
532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата на МВР, който
предвиждаше задължението местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани
технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи.
Следователно, за законосъобразното санкционирамне на установено нарушение с
мобилна система за видеоконтрол в случая, след изменението на ЗДвП от 09.07.2017 г. освен
техническата изправност на използваната автоматизирана система за контрол, не е
необходимо да се установи и обозначаването на пътния участък със знак Е 24 поради
отпадането на задължението по чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, съответно по чл. 7 и 8 от
Наредбата.
В този смисъл съдът приема, че независимо от липсата на доказателства за поставен
знак, предупреждаващ използването на техническо средство за контрол на скоростта -
мобилна система за видеоконтрол Cordon M2 №MD1192, към датата на нарушението –
11.01.2021 г. са изпълнени всички законови изисквания и правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното от него
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие по категоричен начин се доказа самоличността на
нарушителя, местонарушението, условията, при които е извършено нарушението, както и
законовите разпоредби, които са нарушени. В конкретната хипотеза жалбоподателят Г.,
несъобразявайки поведението си с правилата на Закона за движението по пътищата е
извършил виновно административно нарушение при форма на вината пряк умисъл. При
ограничение на скоростта от 80 км/ч за населено място, въведено с пътен знак В 26 и
правоспособен водач, който при управление на МПС надвишава така установеното от
законодателя ограничение с 48 км/ч, то безспорно действията на водача следва да се
квалифицират като такива с високо ниво на обществена опасност, защото общественоопасно
е не само деянието, което уврежда личността, правата на гражданите и установения в
Република България правов ред, но и което ги застрашава. Съдът не би могъл да
пренебрегне и огромния брой санкционирани нарушения по ЗДвП на Г., отразени в
справката-картон на водача. С оглед същественото превишение на скоростта и
извършването на нарушенията в рамките на населено място, не са налице и основанията на
чл. 28 от ЗАНН за квалифициране на деянието като маловажно.
С оглед на събраните доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.
21, ал. 2 ЗДвП съдът намира, че то е извършено при форма на вината пряк умисъл. Водачът е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици и пряко е целял настъпването на същите, доколкото като
правоспособен водач е следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да
се движи в населено място, по Околовръстен път, с разрешената скорост от 80 км/ч.
въведена с пътен знак В 26, но е неглижирал настъпването на общественоопасните
последици (застрашаване на безопасността на движещите се по пътя лица и пешеходците),
при пряката си цел да управлява МПС с избрана от него скорост, независимо от наличното
6
ограничение.
Основните възражения по делото се съсредоточават в квалификацията на нарушението
като „системно“ и съответно налагането на санкции по реда на чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5
ЗДвП в значително по-голям размер в сравнение с тези по основния състав.
Съгласно законовата дефиниция по пар. 6, т. 62 от ДР на ЗДвП "Системно" е
нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на
първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя
се налага наказание за същото по вид нарушение.“ По делото категорично беше установено,
че на 09.11.2020 г. са влезли в сила 2 електронни фиша издадени срещу жалбоподателя
именно за нарушения по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Следователно, като в едногодишния срок от
това, той е извършил трето нарушение на същата разпоредба, в случая налице предвидените
в закона предпоставки настоящото нарушение да бъде квалифицирано като "системно".
Поради това и съдът прецени, че отговорността на жалбоподателя правилно е била
ангажирана на основание чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182
ЗДвП, като в населено място за конкретното превишение от 48 км./ч. законодателят в
актуалната редакция към момента на нарушението на разпоредбата на ал.1, т. 5 от същия
текст (в сила от 21.01.2017 г.) е предвидил глоба от 600 лева за превишаване на скоростта с
над 40 км./ч. А разпоредбата на чл. 182, ал. 5 ЗДвП предвижда, че „Когато нарушението по
ал. 1, т. 4 - 6, … е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6
месеца. В този смисъл правилно от наказващия орган е определен срокът за налагане на
наказанието „лишаване от право на управление на МПС” – шест месеца, както и размера на
глобата – 1200 лева, като в НП е посочена и конкретната привръзка на санкционната
разпоредба по чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП.
По изложените съображения съдът прие, че НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно по отношение на наложените на жалбоподателя по чл. 182, ал.
5, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП наказания „лишаване от право на управление на МПС” и „глоба” за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
С оглед изхода на спора не се налага и произнасяне по искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-010393/26.05.2021 г.
издадено от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
жалбоподателя С. И. Г. на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание - "глоба" в размер на 1200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца, на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7