№ 11
гр. Търговище, 17.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20213500500291 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл., във вр. с чл. 419 от ГПК.
С Разпореждане № 2502 от 19.11. 2021 година, постановено по ч. гр. дело
№ 1619/ 2021 г., на РС – Търговище, е отхвърлено заявлението, подадено
от „Изи финанс“ със седалище в гр. София, против В. СТ. АНГ. от с. Л.,
община Т., за издаване на заповед за изпълнение, на основание договор за
потребителски кредит, който не е бил изпълнен. Отказът касае част от
сумите, а именно 23,10 лв. договорна лихва, 66,89 лв. лихва за
неизпълнение и 50 лв. ю.к. възнаграждение.
Срещу така постановеното разпореждане е постъпила частна жалба от
заявителя, чрез ю.к. А.Г., в частта за отказа за лихвите. В жалбата се
излагат съображения за необоснованост и незаконосъобразност на
разпореждането. Основното възражение е за обхвата на произнасяне на
районния съд, който следва да преценява клаузите на договора
единствено по отношение на това дали има неравноправни такива. Иска
се отмяна на разпореждането и издаване на заповед за изпълнение за
сумите, за които има отказ.
1
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима. Внесена е и дължимата държавна такса, която в
случая се определя на основание обжалваемия интерес. По същество е
основателна.
Заявителят е подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение против В. СТ. АНГ., ЕГН **********, с настоящ адрес в с. Л.,
общ. Т., ул. *****, за сумата от 700 лв. – главница, дължима по договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 309153 от 03.09. 2020 г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 18.11. 2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, 23,10 лв. – договорна лихва
от 03.09. 2020 г. до 02.12. 2020 г., 66.89 лв. – законна лихва за забава от
02.12. 2020 г. до 10.11. 2021 г., на осн. чл. 411, ал. 3 и във вр. с чл. 410, ал.
1, т. 1 от ГПК, както и направените по делото разноски в размер на 25
лв. - държавна такса и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Договорът е сключен от разстояние и има за предмет предоставяне на
паричен заем, в размер на 700 лв., сключен е на 03.09. 2020 г., със срок на
изплащане от 30 дни. Договорен е лихвен процент от 40,15% годишно,
0,11 % при отказ. Посочена е общо дължимата сума от по кредита, която
е 723,10 лв. Посочен е годишен процент на разходите в размер на 48,44 %,
като се взети предвид при определянето му /чл. 5/, че договорът е валиден
за посочения в него срок и всяка от страните изпълнява точно
задълженията си, без отчитане на разходи за събиране, лихви за забава и
неустойки.
Има уговорка за гаранции, като тя е или банкова, или поръчителство на
две физически лица. Ако не бъдат предоставени посочените гаранции
страните са договорили неустойка в размер на 81,90 лв., която се
начислява в деня, следващ неизпълнението и се заплаща с погасителната
вноска. Посочен е погасителен план с една вноска, в размер на 723,10 лв.
и алтернативен погасителен план при непредставяне на банкови
гаранции, като освен главницата и възнаградителната лихва, се
включва неустойката от 81,90 лв. или общо еднократна вноска в размер
2
на 805 лв. В последствие има сключени анекси към договора, че срокът
за изпълнение от страна на длъжника се удължава, като крайният срок
става 90 дни.
При така описаните факти, въззивният съд намира, че са налице
предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение и за
сумите от 23,10 и 66,89 лв.
Въззивният съд счита, че при преценката по чл. 411, ал. 1, т. 2 от ГПК,
съдът следва да преценява само формално дали даден вид договор
противоречи на императивни разпоредби на закона. Т.е. дали в самата си
същност един договор противоречи на закона и на добрите нрави. Тази
преценка е формална и не следва да бъде подробна, като се стига до
подробно тълкуване на всяка клауза от договора.
Именно до това се простира служебната проверка на съда. Нарушаването
на императивни разпоредби на закона по отношение на конкретните
клаузи на договорите за потребителски кредит, не е предмет на
проверката по чл. 411, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Съдът може да преценява само и единствено доколко дадена клауза от
договора е неравноправна или има вероятност да бъде такава, като
именно на това основание клаузите на договора могат да бъдат подробно
разглеждани и тълкувани, на основание чл. 411, ал. 1, т. 3 от ГПК.
При това съдът, в разпореждането си преценява всяка една клауза, която
счита за неравноправна, като се обосновава подробно. На преценка освен
това подлежат само онези клаузи, които са посочени като основание за
издаване на заповед за изпълнение.
В случая съдът не е оправомощен да прави изводи относно цялостната
действителност на договора, на основание чл. 23 от ЗПК.
По отношение на конкретните клаузи, за които е постановен отказът,
въззивният съд счита, че те не са неравноправни.
На първо място страните са договорили фиксиран лихвен процент на
възнаградителната лихва и точен размер, като той е конкретно посочен –
3
23,10 лв. Тази сума не е променена, независимо че договорът е с удължен
срок на плащане.
От друга страна въззивният съд не установява и неравноправност на
клаузата за заплащане на лихва, при забава. Договорена е такава, в
размер на законната лихва, за всеки ден забава / чл. 7/. Това е стандартна
практика и се опира на действащото законодателство по чл. 86 от ЗЗД.
Посочен е и периодът, за който се начислява лихвата и той съвпада с
началната дата на забавата и дата преди подаване на заявлението в съда.
С оглед на това заповед за изпълнение следва да бъде издадена и за тези
суми.
С оглед на това, обжалваното разпореждане следва да се отмени по
отношение на отказа на съда да издаде заповед за изпълнение за
възнаградителната лихва и за лихвата за забава, като се задължи РС –
Търговище да издаде заповед за изпълнение за тези суми.
РС – Търговище е изложил подробни мотиви относно неравноправност
на други клаузи от договора, без да има основание за това, с оглед на
подаденото заявление. Наред с това по отношение на исканията за
възнаградителната лихва и лихвата за забава, не са изложени мотиви
защо съдът конкретно счита, че тези клаузи са неравноправни. Именно
това е довело и до необоснованост на решението, като е приложен
неправилно процесуалният закон.
По разноските. Жалбоподателят няма претенция за заплащането на
такива пред въззивния съд и не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Разпореждане № 2502 от 19.11. 2021 г. на РС – Търговище,
по ч.гр.д. № 1619/ 2021 г., в частта, в която е отказано издаването на
заповед за изпълнение за сумата от 23,10 лв. договорна лихва за
периода 03.09. 2020 г. до 02.12. 2021 г. и за сумата от 66,89 лв. законна
4
лихва за забава от 02.12. 2020 г. до 10.11. 2021 г. и вместо това
постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза на „Изи
финанс“ ЕООД“ гр. София, за сумата от 23,10 лв. договорна лихва за
периода 03.09. 2020 г. до 02.12. 2021 г. и за сумата от 66,89 лв. законна
лихва за забава от 02.12. 2020 г. до 10.11. 2021 г., задължения
произтичащи от договор за потребителски кредит от 03.09. 2020 г.
Връща делото на РС за издаване на заповедта.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5