Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                        30.01.2020г.                                       Гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                             XI  Граждански състав

На 08.01.2020г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №1543 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Подадена е искова молба от „А1 България” ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел" ЕАД/ срещу П.Д.Г., в която се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу П.Д.Г. било образувано ч.гр.д №5169/2018г. по описа на PC Стара Загора и издадена Заповед за изпълнение за парично задължение №2969/18.10.2018г., с която длъжникът бил осъден да заплати сумата от 1513,90лв. за главница, 456,40лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 29.10.2015г. до 17.10.2018г., законна лихва за забава върху размера на главницата от датата на подаване на заявлението – 17.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 39,41лв. съдебни разноски. Сочи се, че на 03.02.2015г. между „А1 България" ЕАД и П.Д.Г. бил сключен Договор № М4412292 с рамков характер за предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти. Номерът - М4412292 представлявал индивидуален клиентски номер и реферирал към услугите, ползвани от абоната. Съгласно Общите условия, на един клиентски номер можело да се предоставят множество услуги. По този клиентски номер се издавали месечните сметки/фактури. С другия индивидуализиращ признак на абоната -ID номер (Account ID), клиентът се въвеждал в системата на оператора, като под него се завеждали всички договори и приложения между страните, като длъжникът фигурирал в системата на ищеца под индивидуален абонатен номер (ID) *********. Абонатът имал право да прекрати рамковия договор като уведоми писмено оператора преди изтичане на срока на действието му. В противен случай същият се продължавал за неопределен срок при същите условия и можел да бъде прекратен от страните по всяко време с писмено предизвестие. В настоящия случай рамковият договор не бил прекратен от страна на абоната и отделните услуги и продукти по него били предоставяни въз основа на подписването на допълнителни договори, анекси и приложения към същите. Претендират се суми по следните договори и приложенията към тях:

С Приложение № 1 от 13.02.2015г., сключено към горепосочения рамков договор, бил избран тарифен план Мтел Смарт М за телефонен номер ********** с месечна абонаментна такса в размер на 24,90лв. с ДДС. За посочения в Приложение № 1 от 03.02.2016г. телефонен номер бил закупен и продукт на изплащане с Договор за продажба на изплащане от 03.02.2015 г. По силата на този договор, продавачът - А1 България, прехвърлял на купувача - П.Д.Г., правото на собственост върху една или няколко вещи, а последният се задължавал да му заплати уговорената цена на вноски, при разсрочено плащане, съгласно условията и сроковете по договора. В чл. 4 от Договора били уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 34,90 лв. Първоначалната вноска била платима при предаването на вещта, а всяка следваща била описана в приложения към Договора погасителен план (Приложение № 2). Съгласно чл. 11 от Договора, същият се сключвал за срок от 23 месеца, считано от датата на подписването му. Предмет на същия бил пакет SAM Galaxy S5 Black + Post 128K.

Договор за електронни съобщителни услуги и продукти от 09.02.2015г., с Приложение № 1, от който бил избран тарифен план Мтел Трансфер М за телефонен номер **********, с месечна абонаментна такса в размер на 24,90лв. с ДДС. За посочения телефонен номер бил закупен и продукт на изплащане с Договор за продажба на изплащане от 09.02.2015г. По силата на този договор продавачът А1 България прехвърлял на купувача  П.Д.Г. правото на собственост върху една или няколко вещи, а последният се задължавал да му заплати уговорената цена на вноски, при разсрочено плащане, съгласно условията и сроковете по договора. В чл. 4 от Договора били уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 61,90лв. Първоначалната вноска била платима при предаването на вещта, а всяка следваща била описана в приложения към Договора погасителен план (Приложение № 2). Съгласно чл.11 от Договора, същият се сключвал за срок от 23 месеца, считано от датата на подписването му. Предмет на същия бил апарат Iphone 6 16 GВ Space Grey SBC. За неуредените в индивидуалните договори въпроси следвало да се прилагат Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел" ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи нл "Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE (наричани накратко „Общите условия"), които имали задължителна сила за абонатите. Това се удостоверявало чрез подписа им под договора за услуги, съгласно т.6 от Общите условия. Съгласно т. 26.4 от Общите условия и в изпълнение на задълженията си по посочените договори, ищецът издавал ежемесечни фактури за предоставяните услуги и продукти на абоната. От своя страна последният не изпълнявал задължението си, като към датата на депозиране на настоящата искова молба, неизплатени оставали задълженията по лизинговите вноски за закупените от абоната устройства. В настоящия случай били налице незаплатени задължения по гореописаните договори по фактура №********* от 13.10.2015г. (с падеж 29.10.2015г.) за сумата от 1513,90лв., станали изискуеми, тъй като съгласно т. 26.5 от Общите условия, мобилният оператор предоставял на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума, през който период от време вземането било ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането ставало годно за принудително изпълнение по реда на ГПК. Издадената фактура относно задълженията на потребителя за процесния период не била оспорена в дадения срок, съгласно т. 26.6 от Общите условия, според който месечните сметки на Потребителя могат да бъдат оспорени пред мобилния оператор в 6 (шест) месечен срок след датата на издаване на фактурата, което водело до извода, че ищецът изпълнил задължението си по горепосочените договори, поради което възниквало и задължението на потребителя за заплащане от негова страна на получените услуги. Поради неизпълнение в определения срок на задължението за заплащане на дължимите суми, горепосочените договори за услуги били прекратени едностранно от страна на А1 България, съгласно т. 40.ж, във връзка с т. 54.1 от Общите условия и съгласно чл. 6.3 от посочените Договори. Следвало да се има предвид, че Договорите за продажба на изплащане от 03.02.2015г. и от 09.02.2015г. се прекратявали при неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на купувача. В настоящия случай била налице тази хипотеза и всички суми, дължими до края на срока на договорите, ставали изискуеми от датата на издаване на фактурата за тях (в случая Фактура № ********* от 13.10.2015г.) и следвало да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок - чл. 12.3. от Договорите за продажба на изплащане. Договорите се считали за прекратени от датата на фактурата, като прекратяването не засягало задължението на купувача за плащане на дължимите суми. Предвид изложеното, към датата на депозиране на настоящата искова молба ищецът имал изискуемо и непогасено вземане към П.Д.Г. по гореописаната фактура, като претендираната с подаденото на 17.10.2018г. заявление по чл. 410 от ГПК главница се формирала като сбор от дължимите месечни вноски за закупените на изплащане устройства в общ размер на 1513,90лв., разпределени както следва: 523,50лв. за пакет SAM Galaxy S5 Black + Post 128K, закупен c Договор за продажба на изплащане от 03.02.2015г. за телефонен номер ********** и 990,40лв. за апарат I phone 6 16 GB Space Grey SBC, закупен c Договор за продажба на изплащане от 09.02.2015г. за телефонен номер **********. При неизпълнение в срок на задълженията си, потребителят дължал обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа по фактурата до деня на постъпване на дължимата сума, по сметка на А1 България. Това давало право на ищеца да иска обезщетение за забава под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа по фактурата до датата на предявяване на настоящата (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение), която лихва за този период възлиза на сума в общ размер на 456,40лв.

Счита се, че съобразно изхода от настоящия спор съдът следва да се произнесе и по отношение на отговорността за направените в заповедното производство (ч.гр.д. 5169/2018 г., PC Стара Загора) разноски.

Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът П.Д.Г. дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми: сумата от 1513,90лв. - главница; сумата от 456,40лв.- законна лихва за забава върху главницата за периода от 29.10.2015г. до 17.10.2018г.; Законна лихва от дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение -17.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и всички разноски по настоящото производство.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника П.Д.Г., чрез назначения особен представител адв. С.Ч., с който се оспорва предявеният иск и твърденията в исковата молба. Същата се счита за неоснователна и се сочи, че ответникът не дължи на ищцовото дружество цялата претендирана сума. Оспорва се размерът на претендираната главница и лихви като недължими, тъй като вземането се счита погасено по давност. Не се оспорват твърденията за сключените договори между страните. Оспорва се твърдението, че въпросните договори са прекратени едностранно от ищцовото дружество. По делото липсвали документи, отразяващи кога ответникът е преустановил плащанията си, съответно липсвал и документ, отразяващ на коя дата договорите са прекратени, както и документ, отразяващ факта, че волеизявлението за прекратяване на сключените договори е връчено на ответника. Исковата претенция се счита за неоснователна. Съгласно представените по делото като доказателство Общи условия /чл. 26.1/, клиентът на получаваната телекомуникационна или съобщителна услуга избирал по какъв начин да заплаща дължимите от него суми. По делото липсвали твърдения или доказателства, от които да може да се направи извод, че Г. е избрал да заплаща дължимите от него суми след изготвянето на фактура. В тази връзка бил необясним начинът и правното основание за съставяне на представяната като доказателство по делото процесна фактура №*********/13.10.2015г. От този аспект исковата молба се явявала неясна и следвало да се остави без движение, като на ищцовото дружество се дадат указания или предостави възможност да поясни правното основание за съставяне на тази фактура, както и да посочи как е изчислена процесната сума, представляваща главница по делото и предмет на иска.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №5169/2018г. по описа на РС-Стара Загора, е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1513,90лв. главница по фактура № ********* от 13.10.2015г., 456,40лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 29.10.2015г. до 17.10.2018г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Със заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение №2969/18.10.2018г., с която е разпоредил на ответника да заплати на ищеца претендираните суми. Издадената заповед е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление, поради което съдът е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането си. Това обуславя за ищеца правния му интерес от предявяване на настоящите искове.

От представените и приети като писмени доказателства по делото копия на: Рамков договор за електронни съобщителни услуги от 03.02.2015г. за абонатен №********* и приложенията към него, Договор за продажба на изплащане от 03.02.2015г. за абонатен №********* и приложенията към него, Договор за електронни съобщителни услуги от 09.02.2015г. за абонатен №********* и приложенията към него, Договор за продажба на изплащане от 09.02.2015г. за абонатен №********* и приложенията към него, Общи условия на ,А1 България" (Мобилтел) ЕАД за взаимоотношенията между "Мобилтел" ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, е видно, че между страните има сключен договор за предоставяне на GSM услуги и два договора за закупуване на мобилно устройство на изплащане. Ответникът не е оспорил сключването на тези договори, предвид което съдът приема за безспорно, че между страните са налице облигационни правоотношения. Към договорите има приложен погасителен план за погасителните вноски за стоките на изплащане. По делото е представено и прието като доказателство копие на фактура №********* от 13.10.2015г., от която се установява, че ищецът е начислил задължение на ответника за дължимите лизингови вноски за закупените на изплащане мобилни устройства, като общата сума на незаплатените лизингови вноски възлиза на 1513,90лв.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД в случай, че длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на облигационна връзка, от която възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника; реалното изпълнение да е възможно.

В производството по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните. По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил две мобилни устройства на изплащане на ответника, от което следва, че в тежест на ответника възниква задължението за заплащане на цената. Ответникът не е оспорил размера на лизинговите вноски и не е представил доказателства за плащането на претендираните суми.

Във връзка с оспорванията на ответника съдът назначи съдебно-икономическа експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда като компетентно и добросъвестно изготвено. Съгласно заключението на вещото лице, процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на ищцовото дружество. Ответникът е при сключването на всеки от договорите първата вноска за стоките на изплащане – съответно сумата от 34,90лв. на 03.02.2015г. и сумата от 61,90лв. на 09.02.2015г., след което на 27.03.2015г. е заплатил втора вноска от 34,90лв. и още една вноска от 96,80лв., която сума представлява сбор от двете месечни погасителни вноски по двата договора – 34,90лв.+61,90лв. Други плащания ответникът не бил извършвал. Поради тази причина ищецът издал процесната фактура, сумата по която била формирана от остатъка от дължимите месечни погасителни вноски за мобилно устройство на изплащане „I phone 6 16 GB Space Grey SBC“ в размер на 990,40лв. – общо 16 вноски по 61,90лв., както и остатъка от дължимите месечни погасителни вноски за мобилно устройство на изплащане „SAM Galaxy S5 Black + Post 128K“ в размер на 532,50лв. – общо 15 вноски по 34,90лв. Падежът на фактурата бил 29.10.2015г., като от тази дата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 17.10.2018г., лихвата за забава възлизала на 456,42лв.

Изхождайки от събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза, съдът приема за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата за незаплатени лизингови вноски. Безспорно се установи, че ответникът не е заплатил същите в сроковете, предвидени в договорите за продажба на изплащане. И в двата договора има предвидени клаузи, че при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача, договорът се прекратява. След прекратяването на двата договора за продажба на изплащане ищецът е начислил целия размер на остатъчната стойност на стоките, за която стойност е издал процесната фактура. Изрично в договорите е предвидено, че за задълженията на купувача продавачът издава фактура – чл.6.1 и чл.6.1. Не е необходимо получаването на фактурата от страна на купувача, за са стане вземането изискуемо. В процесната фактура е предвиден и срок за плащане, след който срок купувачът изпада в забава.

По възражението за погасителна давност, съдът намира същото за неоснователно. Падежът на задължението е 29.10.2015г. и съответно погасителната давност, дори да се приеме, че задължението е за периодични плащания, изтича на 29.10.2018г. Искът по чл.422 от ГПК се счита предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение т.е. в настоящия случай от 17.10.2018г. Давността не е изтекла до тази дата и се счита прекъсната с подаване на заявлението.

Предвид гореизложеното съдът намира предявените искове за основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 72,25лв., представляващи платената от ищеца държавна такса ведно с банкова комисионна, 301,10лв. за възнаграждение за особен представител ведно с банкова комисионна, и 281,10лв., представляващи платеното от ищеца възнаграждение за вещо лице ведно с банкова комисионна.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №2969/18.10.2018г. за държавна такса в размер на 39,41лв.

Воден от горните съображения, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Д.Г., ЕГН **********,*** дължи на “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район “Илинден”, ул.“Кукуш” №1, представлявано от Александър Василев Д. и Младен Маркоски – изпълнителни директори, изпълнение на парично задължение в размер на 1513,90лв. /хиляда петстотин и тринадесет лева и 90 стотинки/ по №********* от 13.10.2015г, сумата от 456,40лв. /четиристотин петдесет и шест лева и 40 стотинки/ лихва за забава върху главницата за периода от 20.10.2015г. до 17.10.2018г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 17.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2969/18.10.2018г. по ч.гр.дело №5169/2018г. по описа на РС гр.Стара Загора.

ОСЪЖДА П.Д.Г., ЕГН **********,*** да заплати на “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район “Илинден”, ул.“Кукуш” №1, представлявано от Александър Василев Д. и Младен Маркоски – изпълнителни директори, направените разноски по делото в размер на 72,25лв. /седемдесет и два лева и 25 стотинки/, представляващи платената от ищеца държавна такса ведно с банкова комисионна, 301,10лв. /триста и един лева и 10 стотинки/ за възнаграждение за особен представител ведно с банкова комисионна, и 281,10лв. /двеста осемдесет и един лева и 10 стотинки/, представляващи платеното от ищеца възнаграждение за вещо лице ведно с банкова комисионна, както и направените разноски по заповедното производство - държавна такса в размер на 39,41лв. /тридесет и девет лева и 41 стотинки/.

  

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: