РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 05.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 26 март две
хиляди двадесет и първа год., в състав:
Районен съдия:
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При
секретаря ВАЛЯ АПОСТОЛОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`3569
по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е за
установяване размер на парично вземане по издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 598/2020г. на ВРС иск от ”ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, гр.София против М.К.Р.
*** за признаване за установено, че ответника дължи сумата 418.77 лева главница за погасяване на кредит по
Договор за потребителски кредит ***************.87 лв. договорна
възнаградителна лихва за периода 04.06.2019г.-04.12.2019г., 27.31 лв. мораторна
лихва за периода 04.06.2019г.-19.02.2020г., 21.00 лева такси за периода
04.06.2019г.-19.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението до окончателното й изплащане и направените в заповедното и
исковото производство разноски. В исковата молба се твърди, че претендираните
суми представляват просрочени неплатени задължения с настъпил падеж, а
вземането е изискуемо в претендирания размер.
Исковете са с
правно основание чл.240 и чл.79 от ЗЗД вр. с чл.422 ГПК и чл.86 ЗЗД и са
процесуално допустими.
В срока и по
реда на чл.131 ГПК ответницата, редовно призована, не представя писмен отговор.
За да се произнесе по основателността на
исковете, районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и прие за
установени следните обстоятелства:
По
ч.гр.д. № 598/2020г. на Районен съд-Враца на 28.02.2020 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено М.К.Р., ЕГН: **********, с адрес ***
да заплати на Юробанк България АД, **********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул. Околовръстен път №
260, представлявано от Димитър Шумаров и М. Ванева – прокурист сумите от: 418,77 лв.– главница, дължима по Договор за банков кредит №FL875346 от
04.10.2017 г.; 11,87
лв. –възнаградителна лихва за периода от 04.06.2019 г. до 04.12.2019 г.; 27,31
лв. –мораторна лихва за периода от 04.06.2019 г. до 19.02.2020 г.; 21.00 лв. –
такси за периода от 04.07.2019 г. до 19.02.2020 г., законна лихва върху
главницата, считано от 26.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането;
разноските по делото – 25,00 лв. държавна такса и 360,00 лв.-адвокатско
възнаграждение.
С разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е
указал на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си
в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил
настоящия иск.
Установява се, че на 04.10.2017
г. между ”ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и М.К.Р. е бил
сключен Договор за потребителски кредит FL875346 от 04.10.2017г, по силата на който е
предоставен кредит в размер на 1463.00 лв. за пълно предсрочно
погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит №FL746897
от 03.10.2014 г. Падежът на кредита е до 04.12.2019 г. съгласно погасителен
план към кредитния договор.
В чл.3, ал.1 от кредитния договор е
уговорено, че за усвоения кредит, кредитополучателят дължи на банката през
първите 24 месеца от срока на издължаване на кредита променлива годишна лихва,
която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна
надбавка в размер на 7.737%. За референтен
лихвен процент ще се ползва шест месечен СОФИБОР, приложим за съответния
период на начисляване на лихвата, по методика, определена съгласно ал.3 от
договора.
Уговорено е, че за всяка следваща година
до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателят дължи на банката
променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен
процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 13.737%.
При така установеното от фактическа страна се
налагат следните правни изводи:
Договорът за
заем за потребление, какъвто е настоящия е реален договор, който се счита
сключен, когато въз основа на постигнато между страните съгласие заемодателят
предаде, а заемополучателят получи в заем парична сума или заместими вещи, на
които става собственик, като заемателят се задължава да върне заетата сума или
вещи от същия вид количество и качество. По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД
или иск за установяване на вземане (какъвто е настоящият), за което се твърди,
че произтича от заемен договор, ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си
последици, а именно: сключването на валиден договор за заем между страните чрез
реално предоставяне на определена парична сума от ищеца, в качеството му на
заемодател на ответника и поемане на задължение от заемателя за връщане на
заетата сума и договорените лихви в претендираните размери.
При извършеното
оспорване на предявените искове в тежест на ответника е да докаже недължимост
на претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение на
задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
Установи
се, че между Юробанк България АД
и ответника съществува облигационна връзка
въз основа на сключен Договор за банков кредит №FL875346 от
04.10.2017 г., по силата на който е
предоставен кредит в размер на 1463.00 лв. за пълно предсрочно
погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит №FL746897
от 03.10.2014 г. Кредитът е дължи до 04.12.2019 г., съгласно погасителен план
към кредитния договор.
Няма спор между страните, че сумата по кредита реално е
предадена на длъжника. Падежа на кредита е настъпил на 04.12.2019 г. съгласно
погасителен план към кредитния договор, поради което задължението по него е
изискуемо. Липсва спор между страните по отношение на дължимите суми по
кредитния договор, както и за техния размер, поради което предявените искове
следва да се уважат като основателни в пълния им предявен размер, като се
признае за установено, че М.Р. дължи на ищеца сумата от 418.77 лева главница за погасяване
на кредит по Договор за потребителски кредит ***************.87 лв. договорна
възнаградителна лихва за периода 04.06.2019г.-04.12.2019г., 27.31 лв. мораторна
лихва за периода 04.06.2019г.-19.02.2020г., 21.00 лева такси за периода
04.06.2019г.-19.02.2020г.. върху главницата от 418.77 лева следва да се присъди
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 26.02.2020
г. до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
При
този изход на спора в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да
бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер на 535.00 лв., представляващи заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, а в заповедното производство по ч.гр.д. №598/2020 г. на Районен
съд Враца в размер на 385.00 лв..
Така мотивиран и по изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.К.Р., ЕГН: **********, с адрес *** дължи
на Юробанк България АД, **********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Витоша, ул. Околовръстен път № 260, представлявано
от Димитър Шумаров и М. Ванева – прокурист сумата 418.77 лева главница за погасяване на кредит по
Договор за потребителски кредит ***************.87 лв. договорна
възнаградителна лихва за периода 04.06.2019г.-04.12.2019г., 27.31 лв. мораторна
лихва за периода 04.06.2019г.-19.02.2020г., 21.00 лева такси за периода
04.06.2019г.-19.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.02.2020
г. до окончателното й изплащане за които суми на
28.02.2020 г. е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 598/2020 г. на
Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА
М.К.Р., ЕГН: **********, с адрес *** да
заплати на Юробанк България АД, **********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул. Околовръстен път №
260, представлявано от Димитър Шумаров и М. Ванева – прокурист направените по настоящото дело съдебно-деловодни разноски
в размер на 535.00 лв. и в заповедното производство по ч. гр.д. №598/2020 г. на
Районен съд гр.Враца в размер на 385.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:…………………