М О Т И В И
към присъда № 260013/ 21.10.2020г. по
НЧХД N 29 по описа за 2020г.
на Районен съд град Монтана
Обвинението е предявено с тъжба по чл.130 ал.2 от НК.
Подсъдимият Т.Д. xxx е обвинен в това, че на
26.12.2019г. около 21.20 часа в град Монтана, пред магазин „Богат-Беден” на
ул.”Никола Вапцаров” причинил на Я.П.Т. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx лека телесна
повреда – ударена с ръка в областта на лицето /шамар/, с която й е причинено
болка и/или страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл.130
ал.2 от НК.
Тъжителката Я.П.Т. чрез упълномощен представител поддържа така предявеното
обвинение в хода на съдебната прения и моли съда да постанови присъда, с която
признае подсъдимия за виновен, като му наложи съответното наказание. Граждански
иск не е предявен.
Подсъдимият Т.Д.Т. не се признава за виновен. Упълномощеният му защитник
развива доводи за приложение разпоредбата на чл.130 ал.3 от НК-институтът на
реторсията.
Доказателствата са писмени и гласни. Изслушано е и заключение по назначената в
хода на съдебното следтвие съдебно – медицинска експертиза изпълнена от вещо
лице И.Д.,xxx.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна
връзка и логическо единство и във връзка с доводите и становищата на страните,
приема за установено следното:
Подсъдимият
Х. Г. xxx и живее в същият град. С присъда постановена по НОХД № 367/2003г. по
описа на РС – Берковица е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Подсъдимият
Т.Д.Т. – роден на xxxгxxx. Не е осъждан за извършени престъпления от общ
характер, както и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК. Работи в „Е.”
ООД.
Подсъдимият
Т. и свидетелката К. Т.Т. живеели съвместно. От това съвместно съжителство имат
малолетна дъщеря Н., родена през 2018г. В последствие се разделили, като детето
останало при майката-свидетелката Т.. Между двамата има напрежение в
отношенията във връзка с режима на лични контакти на бащата с детето, което е и
причина да бъде образувано срещу майката наказателно производство – НЧХД №
1716/2019 по описа на РСМ за извършено престъпление по чл.182 ал.2 във връзка с
чл.26 ал.1 от НК –арг.л.2730 от делото.
Тъжителката
Я.П.Т. е майка на свидетелката К. Т.Т.. Влошените отношения между свидетелката Т.
и подсъдимия Т. повлияли и върху отношенията на тъжителката с последния. Те
също били влошени.
На
26.12.2019г. около 21.20 часа свидетелката К. Т. била в магазин „Богат Беден” на
ул.”Никола Вапцаров”. В този момент в магазина влязъл и подсъдимия. Разменили
си реплики по повод личните контакти на бащата с детето. Свидетелката Т.
извикала полиция на тел.112, тъй като се притеснявала как ще се развият нещата
навън. Обадила се и на майка си – тъжителкята Я. Т.. Пред магазина останала
подсъдимия. На сигнала се явили свидетелите Й.Ц. и Г. xxx. В магазинът влязъл
свидетеля Й.Ц., а свидетелят Г.А. останал навън до подсъдимия. В този момент
пристигнала и тъжителката. Тя се насочила към подсъдимия и стоящият до него
свидетел А.. Тъжителката и подсъдимия си разменили реплики, които не били чути
от свидетеля А.. Тъжителката ударила плесница на подсъдимия, който веднага
отвърнал със същото. Секунди след удара от страна на подсъдимия, тъжителката
паднала на земята. По-късно била отведена в МБАЛ-Монтана.
На
досъдебното производство е изпълнена съдебно – медицинска експертиза изпълнена
от вещо лице И.Д. xxx. От заключението на същата се установява, че е установено
зачервяване на лявото ухо. Това нараняване води до причинена болка и/или страдание, без разстройство на
здравето. В съдебно заседание от
31.08.2020г, л.137 от делото от становището на вещото лице Д. се установява, че
„...Останалите неща описани като падане, прилошаване
най-вероятно се дължат на стреса при инцидента. Най-вероятно това прилошаване е
възможно и от удара. Може да има и съвсем леко сътресение, но за да се получи
това сътресение става въпрос за последващо неразположение, вследствие на стрес
от удара и уплахата. Това причинява болка и болка и страдание. Останалото
главоболие са неща, които могат да се симулират, а и може да се дължат
вследствие от стреса...”
По
делото на л.31 е приложено и медицинско удостоверение № 210/2019г. издадено от И.
Д.,xxx, от което е видно, че при прегледа на подсъдимия Т.Т. не се установяват
видими следи, но това не изключва възможността същият да е получил удар /шамар/
в областта на ухото. Това нараняване е в състояние да причини болка и/или
страдание, като може да не се остави и видима следа.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства - обясненията на подсъдимия, становището на тъжителя, свидетелските
показания на Г.А.А., Й.Г.Ц., Б. С. Б., К. Т.Т., Т. К. Т., И.Г.Г., Л.Р.Т., на
които показания предвид тяхната обективност и логическа връзка със събраният
доказателствен материал съдът дава вяра. Всеки от свидетелите дава показания в
смисъл на това, което е лично възприел. Обясненията на подсъдимия и тъжителя
съдът също възприема, макар същите частично да се потвърждават от останалите
доказателства. В останалата си част те обслужват защитната, респективно
обвинителната си теза. С най-голямо значение съдът кредитира показанията
свидетеля Г.А.А..xxx и няма индиция за заинтересованост, а и същият е пряк
очевидец на случилото се. Намирал се е в непосредствена близост до случващото
се и е имал ясен поглед. Останалите свидетели са възприели част от фактите.
Показанията на свидетеля Т. К. дават информация за психичното и физичното
състояние на тъжителката след инцидента. Същият не е очевидец на случилото се.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка и при този предварителен
разбор на доказателствата съдът достига до следните правни изводи:
От
субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл - подсъдимият е
предвиждал общественоопасният характер на деянието, предвиждал е настъпването
на тези последици.
Причини за извършване на престъплението недостаточно развито правно съзнание на
подсъдимият.
Съдът, като събра всички необходими доказателства във връзка с правното
основание намира за установено да приложи института на реторсията - битият е
отвърнал веднага с бой.
Обстоятелството, че и битият е отвърнал веднага, не отнема противоправният характер
на деянието, независимо, че съдът може да освободи и двамата /подсъдимия и
тъжителката/ от наказание. Това фактичаски означава, че и тъжителката е
извършила такова престъпление, при което за съда по същество се поражда
възможността да освободи, както подсъдимият, така и нея от наказание.
В основата на реторсията е идеята на законодателя, че страните са изравнили
позицийте си, като на битият веднага е отвърнал на пострадалия по същият начин,
т.е. на злото е отвърнато със същото зло. Засегнатият намира удовлетворение с
причиняване същато деяние на засегналия го. Този институт е приложим при
условията на чл.130 от НК.
Цялостната характеристика на това престъпление и обстоятелството, че и двете
страни са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон са довели до
изключение от правилото, че за всяко престъпление извършено от наказателно
отговорно лице, се налага съответното наказание. Без значение коя от двете
страни е осъществила престъпното посегателство против личността първа и коя
първа е сезирала съда /Решение 255/17.06.1992г. на ВС по н.д.144/92г. на І
н.о/.
Подсъдимият Т.Т. получава шамар в лицето от
тъжителката Я.Т., но веднага отвръща със същото. Свадата обаче е прекратена от служителя
на РУ-Монтана – свидетелят А. и факта, че на тъжителката и прилошава, в
следствие, на което е откарана и в МБАЛ-Монтана. При тази фактическа обстановка,
при която на „злото се отвръща със същото зло” предполага наличие на реторсия.
При този разбор на доказателствата съдът призна
подсъдимият за ВИНОВЕН, но ОСВОБОДИ ОТ НАКАЗАНИЕ него и тъжителя, поради
прилагане института на реторсията - чл.130 ал.3 във вр/ка с чл.130 ал.1 от НК,
за това, че на 26.12.2019г. около 21.20 часа в град Монтана, пред магазин
„Богат-Беден” на ул.”Никола Вапцаров” причинил на Я.П.Т. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx
лека телесна повреда – ударена с ръка в областта на лицето /шамар/, с която й е
причинено болка и/или страдание, без разстройство на здравето - престъпление по
чл.130 ал.2 от НК, като Я.П.Т. по същото време и място отвърнала на подсъдимия Т.Д.Т.
със същата такава телесна повреда /шамар/.
При реторсията тъжителят също е виновен. Затова
подсъдимият не му дължи разноски по водене на делото. Всяка от страните понася
направените от нея разноски /Решение 464/24.09.1981г. на ВС по н.д.466/81г.
на І н.о./.
Граждански иск не е предявен.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: