РЕШЕНИЕ
№ 4580
гр. София, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. В.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20231110204308 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от ,,Колкото повече, толкова
повече“ ЕООД, с ЕИК: ................... със седалище и адрес на управление:
............................, чрез упълномощен защитник против Наказателно
Постановление № 22 – 2200362 издадено на 04.11.2022г. от и.д. Директор на
Дирекция ,,Инспекция по труда“ – гр. София, с което на търговеца е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева за административно
нарушение по чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда.
В жалбата защитникът на наказаното лице оспорва фактическата
обстановка, като акцентира на оплаквания, свързани с материално правната и
процесуално правната незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и некоректното отношение на лицето, чието възнаграждение е
следвало да бъде заплатено. В заключение се иска от съда да уважи жалбата,
ведно с произтичащите от това законови последици.
В съдебно заседание жалбоподателят ,,Колкото повече, толкова повече“
ЕООД, редовно призован, се представлява от упълномощения си защитник,
който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Излага подробни
1
съображения в тази насока.
Административно – наказващият орган и.д. Директор на Дирекция
,,Инспекция по труда“ – гр. София, редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и
моли съда да я отхвърли като неоснователна и потвърди обжалваното
наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
При извършената служебна проверка от съда се констатира, че жалбата
е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което
се явява допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 13.05.2022г. гл. инспектор В. В., съвместно с други служители при
Дирекция ,,Инспекция по труда“ извършили проверка на дружеството
,,Колкото повече, толкова повече“ ЕООД, която била обективирана в нарочен
протокол № ПР22111110 от същата дата. При нея и след преглед на
съответните ведомости за заплати на дружеството за месец октомври 2021г.
било установено, че за този месец дружеството било начислило, но изпълнил
уговореното трудово възнаграждение за извършена работа на разпитаните в
качеството на свидетели по делото Н. Н. и Р. А.. Дружеството не представило
документи, удостоверяващи изплащане на начислените трудови
възнаграждения на двете лица за този месец. В протокола било отразено
нарочно предписания под № 10, с което на търговеца бил даден срок до
31.05.2022г. да изплати уговореното и начислено по ведомост за месец
октомври 2021г. трудово възнаграждение. В него били дадени и други
предписания на дружеството, които са извън предмета на разглеждане на
настоящото дело. Впоследствие била извършена втора проверка от
17.06.2022г. до 09.08.2022г., която също била обективирана в нарочен
протокол № ПР 2219972 от 09.08.2022г. В него било констатирано от гл.
инспектор В. В. и инспектор В. П. при Дирекция ,,Инспекция по труда“, че не
са били изпълнени дадените в предходния протокол предписания, едно от
които е това под № 10. Двата протокола били връчени на управителя на
,,Колкото повече, толкова повече“ ЕООД, който ги подписал без възражение
2
на тяхната законосъобразност.
На 09.08.2022г. на дружеството бил съставен АУАН № 22 – 2200362, от
проверяващите В. В. и В.П. последният от които подписал акта като свидетел
с Н. В., който акт бил връчен на управителя и подписан от него. В писмено
възражение до Директора на ИТ София – град било посочено, че търговецът,
като работодател, бил предприел незабавни действия по дадените
предписания, но получило съдействие от страна на лицето да получи
трудовото си възнаграждение. Въз основа на акта било издадено и
обжалваното наказателно постановление. Впоследствие свидетелят Н. Н.
предявил пред СРС искова молба срещу ,,Колкото повече, толкова повече“
ЕООД за заплащане на неплатено възнаграждение и обезщетения, в които
влиза и това в процесното предписание.
Той няколкократно изпращал съобщения, до дружеството, в което ги
приканвал да му заплатят трудовото възнаграждение. Те били получавани
чрез куриерска фирма, но липсвало изпълнение.
Останалите предписания също не били изпълнени, което обусловило
издаване на наказателни постановления, които влезли в сила.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и
доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства.
Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание
актосъставител и свидетелите по акта В. В., В. П. и Н. В. е, че първите двама
са били непосредствени участници и в извършената проверка и дадените
предписания до ,,Колкото повече, толкова повече“ ЕООД. В своите показания
свидетелите потвърждават изложените в протоколите от извършените
проверки констатации, свързани с предоставените на дружеството
предписания и тяхното неизпълнение в предоставения му срок. При разпита
си свидетелката Веждарска признава, че действително е имало отправена
показа до едно от лицата да предостави банкова сметка за получаване на
дължимото трудово възнаграждение, но това е било станало след изтичане на
срока на предписанието. От друга страна свидетелката резонно излага
твърдения, че до този момент работодателят е изплащал възнагражденията на
лицето по ведомост и очевидно не е имал необходимостта от последващо
предоставяне на банкова сметка за изпълнение на предписанието. Сходни са
3
изложените факти от свидетелката са и тези в показанията на свидетеля В. П.,
който е участвал в проверката по изпълнение на предписанията и при
съставянето на акта. По отношение на показанията на свидетеля Ватахски
същият признава, че освен свидетел по съставянето, е бил запознат и със
съдържанието на вмененото административно нарушение. Същевременно по
искане на защитата в качеството на свидетели бяха разпитани двете лица Р. А.
и Н. Н., фигуриращи в предписанието, по отношение на които дружеството –
работодател не е било заплатило трудовите им възнаграждения. В
показанията на свидетелката А. се съдържат твърдения, свързани се
обстоятелството, че същото е получавала дължимата й сума от търговеца, но е
била подписала ведомостта много по – късно поради трудов ангажимент
извън страната. В показанията си свидетелката признава, че е била търсена от
задълженото към нея лице, но не е била намерена, въпреки изпратеното до
нея уведомление. Същевременно от разпитите на втория свидетел Н. Н. се
доказва, че самият той е изпращал на работодателя си ,,Колкото повече,
толкова повече“ ЕООД молби и заявления, в които, по негови твърдения, е
посочвал банкова сметка, които обстоятелства очевидно са се случили извън
предоставения срок на предписание, което е довело до продължителното
неизпълнение на задължението към него.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като
еднопосочни, логични и непротиворечиви.
В тях се описва фактическа установка и хронологично проследяване на
действията на дружеството – работодател от една страна и свидетелите от
друга и се установява, че е налице необосновано бездействие по
предоставеното от административно наказващия орган предписание.
Единствено от показанията на свидетелката Р. А. се съдържат твърдения за
опит на дружеството към добросъвестно изпълнение на даденото
предписание, което обаче не осъществило. Независимо от отсъствието на
свидетелката, нейният работодател е имал възможността да изпълни даденото
му предписания чрез други средства и методи, каквито е използвал до
момента на неговото издаване. Тъй като свидетелката признава, че редовно си
е получавала заплатата от работодателя, същият е могъл да й заплати и
дължимата за месец октомври 2021г. по начин, както го правил до този
момент. Съдът приема, че показанията на свидетелите се потвърждават и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност
4
протоколите за извършена проверка от 13.05. и 19.08.2022г., представени в
оригинал копия от товарителници, изпратени от свидетеля Н. Н. до ,,Колкото
повече, толкова повече“ ЕООД със съдържание, посочено от него в съдебно
заседание, а именно молба за заплащане на възнаграждението с посочена
банкова сметка.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че
търговското дружество ,,Колкото повече, толкова повече“ ЕООД, е
извършило административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на
чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез бездействие. В случая е налице предписание от надлежен
държавен орган и в рамките на указан срок за изпълнение, което не е било
извършено по уважителни причини.
От субективна страна отговорността на жалбоподателя – юридическо
лице е обективна и безвиновна.
Съдът не споделя възражението на защитника на жалбоподателя, че
търговецът е направил необходимото да изпълни предписанието в срок, тъй
като доказателства в тази насока не са ангажирани. Лицето е имало
принципната възможност да открие банкова сметка на името на адресатите, в
която да приведе описаната сума, както и да намери друг начин, в който да им
удовлетвори вземанията. Срещу предписанията не е имало постъпили
възражения, не е имало молба за продължаване на срока за тяхното
изпълнение, нито пък са представени насрещни доказателства пред
проверяващите, от които да е видно полагане на усилия за изпълнението на
предписанието. Наличието на влезли в сила наказателни постановления,
касаещи същата проверка и неизпълнени предписания в останалата им част са
пряка индикация, че в указания срок, търговското дружество необосновано е
бездействало.
5
Също така не следва да бъде споделено възражението, относно
неправилната правна квалификация, посочена в АУАН и НП. Коректно и
законосъобразно търговецът е бил подведен под административна
отговорност по чл.415, ал.1 от КТ, която е обща разпоредба и включва и
неизпълнение на предписание, в който смисъл е и Решение № 1839 от 22.
03.2023г. по дело № 11554/2022г. по описа на АССГ.
Съдът счита, че оплакването на жалбоподателя за липса на
съдействие от страна на работника за даване на банкова сметка е
неоснователно, предвид ангажиране на доказателства в противна насока и
липсата на данни това да е станало в срока на действие на предписанието. По
отношение на неговата законосъобразност както беше отбелязано, същото не
е било обект на обжалване и възражение, поради което и е следвало да бъде
изпълнено точно и в срок.
Санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ предвижда, че
работодател, който не изпълни принудителна административна мярка,
приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
Имуществената санкция в случая е наложена на юридическо лице -
работодател в установения от закона минимален размер, което не позволява
нейното намаляване – аргумент от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
При този изход на спора и с оглед направеното искане на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за
основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лв., поради което съдът намира, че следва да се
присъди такова в размер на 100 лева, предвид продължителността на
съдебното производство в няколко съдебни заседания сумата от 05.00 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
6
обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на това
основание.
Предвид гореизложеното съдът намира, че административният акт е
законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 22 - 2200362
издадено на 04.11.2022г. от ИД Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда“
– София, с което на ,,Колкото повече, толкова повече“ ЕООД, с ЕИК:
.....................със седалище и адрес на управление: ...........................е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева за административно
нарушение по чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА Колкото повече,
толкова повече“ ЕООД, с ЕИК: ....................... със седалище и адрес на
управление: ................................ да заплати на Дирекция ,,Инспекция по
труда“ – София сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за упълномощен представител, а по сметка на СРС и сумата
от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8