№ 28
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание
на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Б. Вътков
при участието на секретаря Валя Г. Пенова
като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело №
20211450101285 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца, ЕИК *********,
представлявано от Ал. Александров – юрисконсулт, е предявило иск против
К. Д. Х., ЕГН ********** от гр. Мездра за сумата от 156.65 лв. главница за
ползвана и незаплатена питейна вода за периода от 02.05.2017 г. до
02.10.2017 г., и за сумата от 51.55 лв. лихва за забава за периода от 01.12.2017
г. до 14.02.2019 г., ведно със законната лихва върху горната сума до
окончателното и изплащане начиная от датата на подаване на исковата молба
- 01.10.2021 г., и против П. Д. Д., ЕГН ********** от гр. Мездра, за сумата от
156.65 лв. главница за ползвана и незаплатена питейна вода за периода от
02.05.2017 г. до 02.10.2017 г., и за сумата от 51.55 лв. лихва за забава за
периода от 01.12.2017 г. до 14.02.2019 г., ведно със законната лихва върху
горната сума до окончателното и изплащане начиная от датата на подаване на
исковата молба - 01.10.2021 г., в качеството им на законни наследници на Н.
Д. Х.а, б.ж. на гр. Мездра. Претендират се и разноски.
Правната квалификация на претендираните права е чл. 79 и сл. ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК от назначения особен представител на
ответниците е постъпил отговор, в който оспорва исковете по размер. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111 б. „в“ ЗЗД към
1
02.10.2017 г.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Наследодателят на ответниците К. Д. Х. и П. Д. Д. - Н. Д. Х.а, б.ж. на гр.
Мездра, била потребител на ВиК услуги за жилището си в гр. Мездра, обл.
Враца, ул. “Искър“ № 8А, поради което имала партида на нейно име. Същата
починала на 29.06.2006 г., а законните и наследници – ответниците по делото,
не са подали заявление за промяна на партидата.
За периода на потребление 02.05.2017 г. до 02.10.2017 г., на името на
потребителя Н. Д. Х.а - т. е. по партидата за имота в гр. Мездра, са издадени 6
броя фактури за общо дължимите 373.29 лв. главница, за използвана в имота
вода, видно от представената справка – извлечение от партидата на Х.а,
приложена към покана за доброволно изпълнение.
За посочените суми е изпратена покана за доброволно изпълнение, но
при връчването и е установено, че титулярът по партидата е починал.
След смъртта на потребителя Н. Д. Х.а на 29.06.2006 г. /преди периода
на потребление/, нейните наследници не са изпълнили задължението си да
подадат заявление за промяна на партидата, поради което задължението да
заплаща потреблението на В и К услугите е останало върху титуляра.
Качеството на наследници на титуляра – ответниците по делото, се
признава от назначения им особен представител.
От представените извлечения от партидата на Н. Д. Х.а е видно, че
размерът на начислената главница е 373.29 лв. – представляваща потребена
вода в имота за периода от 02.05.2017 г. до 02.10.2017 г.
Възражението на ответната страна, направено в отговора на исковата
молба, подадено от назначения особен представител е, че е изтекла
погасителна давност по чл. 111 б. „в“ ЗЗД към 02.10.2017 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Между страните по делото съществува валидна облигационна връзка, в
която те са равнопоставени субекти. Тази връзка създава права и задължения
и за двете страни. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4/2004 год.
на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване
2
на ВиК системи, получаването на услугите ВиК се осъществява при публично
известни Общи условия, предложени от ВиК оператора и одобрени от
държавния регулатор, в лицето на Държавна комисия за енергийно и водно
регулиране /ДКЕВР/. Ищцовото дружество е приложило по делото Общи
условия, които са одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-019/09.06.2006 год.,
по силата на които потребителите на ВиК услуги /физически лица
собственици на имоти, за които се предоставят ВиК услуги/ са длъжни да
заплащат консумираната от тях питейна вода в 30 дневен срок, след датата на
фактуриране. При неизпълнение в срок на задължението, потребителите
дължат на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно
разпоредбата на чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на
падежа до деня на постъпването на дължимата сума по сметка на ВиК
оператора. Съгласно чл. 59 ал.1 от общите условия при смърт на потребител –
физическо лице, наследниците са длъжни в 30-дневен срок да подадат
заявление до ВиК оператора за промяна на партидата, а при липса на такова
заявление приложение следва да намери чл. 59 ал. 2 от общите условия – ВиК
оператора служебно да промени партидата на името на наследниците, които
отговарят пропорционално на наследствения си дял, в случаите, в които няма
писмено споразумение между тях. По делото безспорно се установи, че
ответниците имат качество на потребители по силата на наследствено
правоприемство, поради това, че встъпват в правата на наследодателя си Н. Д.
Х.а, за която не е спорно, че е била собственик на процесния имот и
потребител на ВиК услуги до смъртта си на 29.06.2006 г. същата е оставила
двама низходящи, които съобразно чл. 5 ал. 1 ЗН наследяват при равни
наследствени права. При това положение двамата ответници като наследници
придобиват и качество на потребители и отговарят за начислените суми за
исковия период, до размера на наследствените си права, или до размер от по
1/2. Без значение в конкретния казус е фактическото ползване на процесния
имот, тъй като при липса на споразумение между наследниците представено
пред ВиК оператора /каквото очевидно няма/, то ВиК операторът следва да
открие партида на името на всички наследници, които отговарят съразмерно
на дела си за предоставените ВиК услуги.
По правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл.
154 ГПК ищецът следва да установи дължимостта на процесните суми, а
ответниците - релевираните възражения за недължимост.
3
С оглед направеното от назначения особен представител на
ответниците възражение за изтекла тригодишна погасителна давност
същността на спора по делото е дали вземането на ищците към ответника за
потребените В и К услуги има характер на периодично плащане по смисъла на
чл. 111, б. ”в”, предл. трето от ЗЗД, положителният отговор на който обуславя
приложението на кратката тригодишна давност и съответно основателност на
възражението на ответника за погасяване на вземането на ищците по давност
и неоснователност на иска.
Периодично задължение по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД е налице,
когато съществуват повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения. За тях е характерно, че произтичат от един и същ
правопораждащ факт, с погасяването на който се погасява и задължението на
длъжника. В процесния случай, видно от чл. 31 от Общите условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор
„Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, В и К операторът издава
ежемесечни фактури и потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. Изложеното несъмнено сочи, че в тежест на потребителя е
задължението да заплаща периодично (ежемесечно) съответните парични
суми за ползваните от него В и К услуги. Именно за това се издават и
ежемесечни фактури от страна на ищцовото дружество. Това задължение за
плащане, освен че е месечно, е с точно определен срок за плащане - тридесет
дни след датата на фактуриране, и след настъпване на падежа не е
необходима покана от кредитора за изпадането в забава, а автоматично се
начислява мораторна лихва. От изложеното следва извода, че ежемесечните
вземания на В и К оператора, от които е формирана главницата,
представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД,
поради което се погасяват с кратката тригодишна давност. Без значение в
случая е обстоятелството, че отделните вземания са на различна стойност, тъй
като нормата на чл. 111 б. "в", предл. последно от ЗЗД не поставя изискване за
еднаквост по размер на отделните периодични плащания. Достатъчно е
същите да са еднородни, а това е налице, тъй като се дължат пари. В този
смисъл е и задължителна съдебна практика /т. 2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и
ТК на ВКС/, обективирана в решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, а
именно: решение № 111 от 08.10.2010 г. по т. д.. № 1068/2009 г. на ВКС, I Т.
4
О., решение № 173/28.10.2010 г. по т. д. № 1095/2009 г. на ВКС, II Т. О.,
решение № 168 от 22.12.2009 г. по т. д. № 408/2009 г. на ВКС, II Т. О.,
решение № 172/23.12.2010 г. по т. д. № 180/2010 г. на ВКС, I Т. О, решение №
54 от 13.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 456/2010 г., I т. о., ТК и др.
В конкретния случай последния падеж на последното периодично
плащане е на 02.10.2017 г., и давността е изтекла на 02.10.2020 г., а исковете
са предявени на 01.10.2021 г., т. е. давностния срок е бил вече изтекъл и тези
вземания са погасени по давност.
С оглед погасяването по давност на главното вземане, на основание чл.
119 от ЗЗД, е погасено и вземането на ищцовото дружество за лихви.
Предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като погасени по
давност.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.
Враца, ЕИК *********, искове при условията на обективно и субективно
кумулативно съединяване против К. Д. Х., ЕГН ********** от гр. Мездра за
сумата от 156.65 лв. главница за ползвана и незаплатена питейна вода за
периода от 02.05.2017 г. до 02.10.2017 г., и за сумата от 51.55 лв. лихва за
забава за периода от 01.12.2017 г. до 14.02.2019 г., ведно със законната лихва
върху горната сума до окончателното и изплащане начиная от датата на
подаване на исковата молба - 01.10.2021 г., и против П. Д. Д., ЕГН
********** от гр. Мездра, за сумата от 156.65 лв. главница за ползвана и
незаплатена питейна вода за периода от 02.05.2017 г. до 02.10.2017 г., и за
сумата от 51.55 лв. лихва за забава за периода от 01.12.2017 г. до 14.02.2019
г., ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и
изплащане начиная от датата на подаване на исковата молба - 01.10.2021 г., в
качеството им на законни наследници на Н. Д. Х.а, б.ж. на гр. Мездра, като
погасени по давност, на основание чл. 111 б. „в“ предл. последно, и чл. 119
ЗЗД.
Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
6