Р Е Ш Е Н И
Е № 43
гр. Разград, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова,
като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 20 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 107, ал.
2 от Закона за автомобилните превози във вр. с чл. 145 и сл. АПК.
Постъпила е жалба от С. Р. Н. от гр. Р.
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-455/24.01.2022 г., издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Разград, с която са приложени следните принудителни
административни мерки: 1. По чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и ал. 2, т. 1 ЗАвтП
- временно спиране от движение на МПС с рег. № РР 5615 АТ до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с
рег. № ** **** ** и отнемане на свидетелство за
регистрация част II № ********* на лек автомобил „Киа Сиид“, категория М1,
собственост на С. Н.; 2. По чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „б“ и ал. 2, т. 6 ЗАвтП -
временно отнемане на Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ №
1006984, серия ВТ № 052140 на С. Н., иззето с АУАН № 316694 от 21.01.2022 г.,
за срок от 1 година. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е
недействителен като издаден при липса на форма и основание, поради което се
иска да бъде отменен.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Разградският административен
съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 21.01.2022 г. инспектори
от РД „Автомобилна администрация“ – Русе извършвали проверки за спазване на
правилата за таксиметров превоз на пътници на територията на гр. Разград. Около
16 ч. спрели лек таксиметров автомобил „Киа Сиид“ с рег. № ** **** **, управляван от жалбоподателя
С. Р. Н. Автомобилът бил обозначен като таксиметров, с поставен знак „такси“,
без поставена табела „не работи“, оборудван с ЕТАФП и включен в Списъка на
превозните средства към Удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз № 10837 от 26.11.2013 г. на „Интер такси 622“ ЕООД. Поради
това, че водачът управлява таксиметров автомобил без да притежава разрешение за
извършване на таксиметров превоз, валидно на територията на Община – Разград,
на жалбоподателя е бил съставен Акт № 316694 от 21.01.2022 г. за
административно нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34 от 14.12.1999
г. на министъра на транспорта.
Предвид констатациите по АУАН началникът
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Разград приел, че водачът Н.
извършва таксиметров превоз на пътници с лек
таксиметров автомобил „Киа Сиид“ с рег. № ** **** **, който не притежава разрешение
за извършване на таксиметров превоз, валидно за територията на Община –
Разград. С оспорената заповед е приложил две принудителни административни мерки:
1. По чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и ал. 2,
т. 1 ЗАвтП - временно спиране от движение на МПС с рег. № ** **** ** до отстраняване на нарушението, но за
не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с рег. № ** **** ** и отнемане на свидетелство за
регистрация част II, № ********* на лек
автомобил „Киа Сиид“, собственост на С. Р. Н.;
2. По чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „б“ и ал. 2,
т. 6 ЗАвтП - временно отнемане на Удостоверение „Водач на лек таксиметров
автомобил“ № 1006984, серия ВТ № 052140 на С. Р. Н., иззето с АУАН № 316694 от
21.01.2022 г., за срок от 1 година.
В съдебно заседание жалбоподателят сочи,
че през м. декември 2021 г. автомобилът „Киа Сиид“ с
рег. № ** **** ** е
аварирал и е бил на продължителен ремонт до 21.01.2022 г. Представя Списък на
превозните средства към Удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз № 10837 от 26.11.2013 г. на „Интер такси 622“ ЕООД от
29.12.2021 г., в който същият автомобил е бил вписан, и Списък от 11.02.2022
г., в който автомобилът не е вписан. В подкрепа на твърденията си е ангажирал
показанията на свидетеля
П. П. П. – автомонтьор и негов приятел от 20 години. Според св. П. след новогодишните
празници заедно с Н. разглобили автомобила и се установило, че има проблем в
главата на двигателя. Поръчана била нова глава, която пристигнала в средата на
месец януари 2022 г., след което колата била отремонтирана. На 21.01.2022 г. Н.
излязъл да изпробва автомобила и тогава му свалили предната регистрационна
табела. Св. П. сочи, че този автомобил имал доста проблеми и Н. бил решил да го
спира като такси. В средата на м. януари 2022 г. си купил друг автомобил, който
започнал да подготвя и почти бил готов да заработи като такси.
Съдът
не кредитира показанията на св. П. в частта, в която твърди, че ремонтът на
автомобила е приключил на 21.01.2022 г. и Н. го е тествал за изправност, когато
са го спрели за проверка. Подобно обяснение не е било дадено от водача пред
контролните органи по време на проверката. Възражение в този смисъл не е било
направено срещу АУАН нито при съставянето му, нито в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Такива обстоятелства не са заявени и в жалбата срещу заповедта за
прилагане на ПАМ. Очевидно е, че се касае до последващо изградена защитна теза,
която съдът не възприема за достоверна. Тя не се подкрепя и от представените електронни изявления, издадени от „Еконт
Експрес“ООД, за доставени на жалбоподателя части, получени на 14.12.2021 г. и
на 11.01.2022 г. От посочените писмени доказателства не може да се установи какви
конкретно вещи са били доставени и дали са били необходими за твърдяния ремонт.
По делото е разпитан актосъставителят
св. Х. М., който дава показания, че при проверката водачът обяснил, че е в
процес на подготвяне на документи за вписване на нов автомобил. Към жалбата са
приложени договор за покупко-продажба на МПС от 13.01.2022 г., с който
жалбоподателят е закупил лек автомобил „Рено Клио“ и го е регистрирал на
19.01.2022 г., видно от свидетелство за регистрация част I № *********. Св. М.
сочи, че в момента на проверката автомобилът е бил
без пътник и касовият апарат не е бил включен, а знакът „такси“ не е бил
покрит. Била иззета пътната книжка серия РЗ, № 186073, заверена на 02.12.2020
г., която е приложена по делото и последният попълнен пътен лист в нея е от
01.12.2021 г. В книжката има заверка от превозвача от м. декември 2021 г., че
автомобилът е технически изправен.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице, което
има правен интерес от оспорването, в законоустановения срок и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е частично основателна.
В изпълнение на задълженията по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК.
Съгласно чл. 107, ал. 1 ЗАвтП принудителните административни
мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него
длъжностни лица. С приложената Заповед № РД-01-553 от 23.11.2021 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, т. 7, началниците на областните
отдели „Автомобилна администрация“ в
регионалните дирекции „Автомобилна администрация“ са оправомощени да прилагат
ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП. Оспорената заповед е издадена от началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Разград при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе в кръга на
неговата териториална и материална компетентност.
Заповедта е в необходимата
писмена форма и има реквизитите, изискуеми от чл. 59, ал. 2 АПК, включително ясни
фактически и правни съображения на органа, които позволяват да бъде разбрана
волята му и да се осъществи съдебният контрол за законосъобразност. При това
неоснователен е доводът на жалбоподателя за липса на мотиви.
При издаване на заповедта не
са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Такива не се сочат в жалбата, не се установяват и от съда.
Относно
материалната законосъобразност на заповедта съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 106а,
ал. 1, т. 1, б. „б“, пр. 2 ЗАвтП за преустановяване на административните
нарушения се прилага принудителната административна мярка временно спиране от
движение до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, на
моторно превозно средство, което е без разрешение за извършване на таксиметров
превоз на пътници за съответната община. Съгласно чл. 106а, ал. 2, т. 1 ЗАвтП в
този случай ПАМ се налага със сваляне на предната табела с регистрационен номер
и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното
средство.
Доказано е по
делото, че на 21.01.2022 г. в гр. Разград жалбоподателят е управлявал лек
таксиметров автомобил – обозначен и оборудван като такъв, без разрешение за
извършване на таксиметров превоз на пътници за Община – Разград. При наличието
на тези факти и в условията на обвързана компетентност административният орган
е бил длъжен да наложи ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗАвтП, която се
осъществява по начина, указан в чл. 106а, ал. 2, т. 1 ЗАвтП. Мярката изпълнява превантивната
цел на закона, а именно да се осуети възможността за извършване на неправомерни
таксиметрови превози с автомобил, който не отговаря на законовите изисквания. В
тази част оспорената заповед е издадена при правилно приложение на материалния
закон и оспорването й като недоказано следва да бъде отхвърлено.
Втората ПАМ е
наложена на основание чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „б“ ЗАвтП, който предвижда временно
отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за срок от една
година на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва таксиметров превоз
на пътници без издадено разрешение за съответната община, от която е започнал
превозът, и/или моторното превозно средство не е включено в списъка към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Фактическият
състав на нарушението, при чието осъществяване се прилага ПАМ от този вид, включва
следните кумулативно дадени предпоставки: извършването на таксиметров превоз на
пътници и липса на разрешение за таксиметров превоз и/или невключване на МПС в
списъка към удостоверението за
регистрация. Съгласно § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП „таксиметрови превози“ са превозите
на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от
водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя
сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които
водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента
цел.
По делото не е
доказано жалбоподателят да е извършвал таксиметров превоз – в автомобила не е
имало пътник и не е установено да се е движил след повикване от клиент. Поради
липсата на една от предвидените в закона предпоставки налагането на ПАМ по чл. 106а,
ал. 1, т. 7, б. „б“ ЗАвтП се явява извършено в нарушение на посочената
материалноправна разпоредба и в тази част оспорената заповед следва да бъде
отменена.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-455/24.01.2022 г.,
издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Разград, В
ЧАСТТА, в която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „б“ и ал. 2, т. 7 ЗАвтП е
приложена ПАМ временно отнемане на Удостоверение „Водач на лек таксиметров
автомобил“ № 1006984, серия ВТ № 052140 на С. Р. Н., иззето с АУАН № 316694 от
21.01.2022 г., за срок от 1 година.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Р. Н. против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-455/24.01.2022 г.,
издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Разград,
В ЧАСТТА, в която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗАвтП е приложена
ПАМ временно спиране от движение на МПС с рег. № ** **** ** до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и
отнемане на табела с рег. № ** **** ** и отнемане на
свидетелство за регистрация част II № ********* на лек автомобил „Киа Сиид“,
категория М1, собственост на С. Р. Н. от гр. Р.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.