Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II - Г въззивен състав, в
закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. съдия
КРИСТИНА ГЮРОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Гюрова ч. гр. д. № 14208 по описа за
2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл., вр. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, с вх. № 5520/13.10.2020
г., подадена от длъжника "Д.З." АД, ЕИК ******, по изп. дело № 20207880400454,
срещу съобщение (постановление) от 06.10.2020 г. на ЧСИ М.К.,
с рег. № 788 при КЧСИ, с което е отказано да бъдат намалени разноските по
изпълнителното дело.
Жалбоподателят излага доводи за
незаконосъобразност на атакуваното постановление. Сочи, че по изпълнителното
дело липсват данни процесуалният представител на взискателя да е извършвал
каквито и да е действия по него, освен подаване на молба за образуване. Поддържа,
че липсва активно поведение на процесуалния представител на взискателя, което
да обуславя адвокатско възнаграждение, в размер по-голям от минимално
предвидения за образуване на изпълнителното производство, съгласно чл. 10, т. 1
от Наредбата № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В жалбата са направени оплаквания, че изпълнителното
производство не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което
приетото по делото адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде
намалено. Предвид изложеното, жалбоподателят моли да бъде
намален адвокатският хонорар, претендиран от взискателя по изпълнителното дело
до размера от 200 лв. По отношение на пропорционалната такса по т. 26 от
Тарифата към ЗЧСИ, моли съдът да реши въпроса по същество. Претендира разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3,
изр. 1 ГПК е постъпило възражение от взискателя по
изпълнителното дело Д.Е.К., чрез редовно упълномощен процесуален представител -
адв. Б.О., в който моли за оставяне без уважение на подадената жалба и
потвърждаване на обжалваното постановление като правилно и законосъобразно.
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК,
съдебният изпълнител счита, че жалбата е допустима, но неоснователна. Твърди,
че приетото в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение съответства
на действителната правна и фактическа сложност на делото, и не е прекомерно.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от страните доводи и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Изпълнителното производство е образувано
по молба, с вх. № 4931 от 08.09.2020 г., на взискателя Д.Е.К., ЕГН **********, чрез
редовно упълномощен процесуален представител - адв. Б.О., срещу "Д.З."
АД, ЕИК ****** въз основа на изпълнителен лист, издаден на 31.08.2020 г., на
основание решение по гр. д. № 4408/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд,
ГК, 2 състав, с който "Д.З." АД е осъдено да заплати на Д.Е.К., сумата
от 240 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от смъртта на Р.Р.К.вследствие на ПТП, настъпило на
05.03.2017 г., ведно със законната лихва от 13.03.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането. В молбата за образуване на изпълнителното дело е
възложено на съдебния изпълнител да изпрати покана за доброволно изпълнение до
дружеството-длъжник.
До длъжника е изготвена покана за
доброволно изпълнение, с изх. № 7034/08.09.2020 г., получена на 09.09.2020 г., с
която последният е поканен да заплати следните суми: 240 000 лв. - главница; 85
933,33 лв. - законната лихва за периода от 13.03.2017 г. – 22.09.2020 г.; 2 289
лв. - адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело; и сумата от 11 789,34
лв. - такси по ТТРЗЧСИ.
Видно от даните по делото, на 23.07.2019
г. - дата предхождаща образуването на изпълнителното производство /08.09.2020
г./, длъжникът "Д.З." АД е погасило част от дължимите се по издадения
в полза на Д.Е.К. изпълнителен лист суми, а именно: сумата, в общ размер на 148
768,97 лв., от които: 120 000 лв. – главница и 28 768,97 лв. – законна лихва
върху главното вземане.
С оглед на горното със съобщение, с изх.
№ 7148/15.09.2020 г., на ЧСИ М.К., с рег. №
788 при КЧСИ, получено от длъжника "Д.З." АД на 15.09.2020 г.,
последният е уведомен, че остатъчният размер на задълженията по образуваното
изпълнително дело, е в размер на: 120 000 лв. – главница; 42 966,67 лв. -
законната лихва за периода от 13.03.2017 г. – 22.09.2020 г.; 2 289 лв. -
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело; 7 878,14 лв. - такси по ТТРЗЧСИ, от които 48,00 лв. – обикновени такси
и 7 830,14 лв. – такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ.
По делото е постъпило възражение от
длъжника, от 17.09.2020 г., с искане за намаляване на адвокатското
възнаграждение и пропорционалната такса по изпълнителното дело.
С обжалваното постановление за разноски
от 06.10.2020 г. съдебният изпълнител е отказал да намали разноските по
изпълнителното производство.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Частната жалба е допустима. Същата е
подадена от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната
разпоредба на чл. 435, ал. 2 ГПК,
подлежи на обжалване с частна жалба, внесена е дължимата се държавна такса.
Разгледана
по същество, частната жалба се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се поставя във
всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се
съдържа в част І "Общи правила". Тази част важи, както за исковия
процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението
на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Съгласно
посочената разпоредба всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на
изрично посочените такива, са за сметка на длъжника.
При направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
съдът следва да извърши преценка за съответствие между размера на адвокатското
възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото, като обаче се
съобрази с размерите, определени като минимални такива за съответния вид работа
в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /ВАС/, под
които адвокатското възнаграждение не може да бъде намалено. Разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК,
се намира в гл. VIII "Такси и разноски" от част I "Общи
правила" от ГПК. Предвид систематичното й място в процесуалния закон,
разпоредбата е приложима за всички уредени в ГПК производства ( исково,
обезпечително и изпълнително, доколкото липсват специални разпоредби, които да
дерогират приложението на уредените в част I от ГПК общи правила.
В случаите на осъществена защита по
изпълнителното производство, какъвто е настоящият, това са размерите,
определени в чл. 10 от Наредбата. В посочената разпоредба е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи
възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. (чл. 10,
т. 1 от Наредбата) и възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания в размер на 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2 /чл. 10, т. 2 от Наредбата/.
Видно от представените материали по
изпълнително дело такива действия /извън подаването на молбата за образуване на
изпълнителното дело/ не са предприемани, поради което и настоящият съдебен
състав приема, че длъжникът не следва да носи отговорност за заплащане на
направени от взискателя разноски за възнаграждение по чл. 10, т. 2 от
Наредбата.
В конкретния случай, съдът намира, че
делото не представлява фактическа и правна сложност. Положеният от адвоката труд е минималният, следователно и
възнаграждението подлежи на намаляване поради неговата прекомерност до сумата
от 200 лв. (двеста лева) - минималното, което Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда като дължимо за
образуване на изпълнително дело.
Видно от приложеното по изп. дело №
20207880400454 платежно нареждане от 07.10.2020 г., съдебният изпълнител е
превел по банковата сметка на взискателя оставащата се част от дължимите се по
изпълнителния лист суми, с изключение на разноските, предмет на настоящия спор.
Съобразявайки извършеното преди образуването на изпълнителното производство
погасяване на част от дълга, обстоятелството,
че и остатъчният размер на задължението, по повод на което е образуваното
изпълнителното дело, е погасено преди да са предприети каквито и да е действия
по принудително събиране на вземането, и с оглед липсата от данните по делото
за наложени запори или предприети други изпълнителни способи, съдът намира, че на
процесуалния представител на взискателя не се следва заплащане на адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителния процес, по см. на чл. 10 т. 2 от Наредбата. Липсата на предприети същински действия по изпълнението и фактът, че е
налице плащане на задължението, предмет на изпълнителното производство преди
извършването на действия по принудително събиране на вземането, води до извода,
че длъжникът не следва да понася разноските на взискателя по чл. 10 т. 2 от Наредбата. Следва
да се отбележи, че ако впоследствие към момента на бъдещото приключване на
изпълнителното производство възникне отговорност на длъжника за разноски,
съдебният изпълнител разполага с процесуалната възможност да ги определи с последващ
свой акт, но това е извън обхвата на проверка в настоящото производство.
По отношение на начислената пропорционална
такса по т. 26, б. "б" от ТТРЗЧСИ :
Съгласно т. 26, б. "е" от
ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса
върху събраната сума, която ако е над 100 000 лв., е 5220 лв. + 2 на сто за
горницата над 100 000 лв. Ето защо и дължимата такса по т. 26 от ТТР може да се
определи с поканата за доброволно изпълнение върху дължимата сума по изпълнителния
лист и адвокатското възнаграждение, а в случая след приспадане на извършеното
от длъжника плащане по изпълнителното дело, със съобщението на съдебния
изпълнител, с което "Д.З." АД е уведомено за актуалния размер на
задълженията си по изпълнителното производство, общо 163 166,67 лв. като общ
размер, съгласно забележка 1 към т.26 от тарифата. Няма основание размерът на
платеното адвокатско възнаграждение от взискателя, което е за сметка на
дължника, да се изключи от размера на интереса при определяне на таксата по
т.26 от ТТРЗЧСИ, тъй като тази разноска не е предвидена сред изключенията по
забележки 1-4 към т.26 от ТТРЗЧСИ. Така в случая таксата по т.26 е 5220 лв. + 1
263, 33 лв., общо 6 483,33 лв. или 7 780 лв. с ДДС. С оглед изложеното съдът
намира, че таксата по т. 26 от ТТР
по изпълнителното дело следва да бъде намалена до сумата от 7 780 лв.
По претендираните разноски за настоящето
производство, съдът намира следното:
Искането за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение, поради спецификата
на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Предмет на
съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на
органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за
обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по
реда на чл. 435 ГПК), е съдебният
изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на
действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски,
предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е
неприложим.
Процесуалният способ за защита на
страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред - чрез
предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за
възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на
съдебния изпълнител.
В производството по спор относно
разноските страните не си дължат разноски, тъй като в такова производство - относно
дължимостта и размера на разноските, не се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира
приложение ( в този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. №
3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 393 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. №
2845/2018 г. на IV г. о. ВКС). Ето защо макар жалбата на длъжника да е
основателна, същият няма право на разноски в това производство.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление
от 06.10.2020 г. на ЧСИ М.К., с рег. №
788 при КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на длъжника "Д.З."
АД за намаляване на разноските по изп. дело № 20207880400454 на ЧСИ М.К., с рег. № 788
при КЧСИ, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, възнаграждението на адв. Б.О. - процесуален представител на
взискателя Д.Е.К. по изп. дело № 20207880400454 на ЧСИ М.К., с рег. № 788 при КЧСИ, до размера от 200 лв.
НАМАЛЯВА
размера на пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители по изп. дело № 20207880400454 на ЧСИ М.К., с рег. № 788 при КЧСИ, до сумата от 7 780 лв. с
ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за разноски в настоящото производство по чл. 81 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.