Решение по дело №2951/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 4
Дата: 4 януари 2021 г.
Съдия: Светлана Бойкова Методиева
Дело: 20207180702951
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 4

 

гр. Пловдив,  4 януари, 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в открито заседание на петнадесети декември, две хиляди и двадесетата година в състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА

      ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

                                                        СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря К.Р.и с участието на прокурора от ОП Пловдив Данаила Станкова, като разгледа докладваното от съдия Св. Методиева касационно административно - наказателно дело № 2951 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Касационният жалбоподател Н.Н.П. с ЕГН **********, обжалва чрез пълномощника си адв. Г.Недев Решение № 260104 от 28.08.2020 г., постановено по АНД № 103/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, 14 наказателен състав. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 19-1030-009413 от 21.10.2019 г. на Началник група към ОД МВР –Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба от 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.  

В касационната жалба се твърди неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение, като се излагат подробни съображения с искане за отмяна на решението и съответно на наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателят П. не се е явила и не е изпратила представител.

Ответникът по жалбата ОД на МВР Сектор „ПП“ - Пловдив, е депозирал писмено становище, чрез упълномощен юрисконсулт, като заявява, че оспорва касационната жалба и моли същата да се остави без уважение. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.              

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив Станкова, моли да се потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

 Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд - Пловдив, след като е провел достатъчно пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за установена, въз основа на коректен анализ на доказателствата, описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните факти, първоинстанционният съд е направил и законосъобразен извод за наличие на категорично установено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, осъществено от страна на жалбоподателя, както и за законосъобразно приложение на материалния закон, касателно квалификацията на нарушението и определяне на наказанията за същото.

Съдът, постановил обжалваното съдебно решение, е дал правилен и законосъобразен отговор на всички възражения, наведени с жалбата против наказателното постановление, като е отчел специално и факта, че в конкретния случай се касае до нарушение, за което е предвидено наказание лишаване от права, поради което и не е приложима разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, касаеща реда за издаване на електронен фиш. Следва да се има предвид, че нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП действително изрично предвижда, че за нарушение, заснето с автоматизирано техническо средство или система се издава електронен фиш, но само тогава, когато за това нарушение не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. В случая, разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда за установеното нарушение и кумулативно наказание лишаване от право да се управлява МПС. Видно е в тази насока, че в конкретния случай, както е отчел и първоинстанционният съд, процедирането от страна на административните органи е било напълно законосъобразно, като административно-наказателното производство е започнало със съставяне не на електронен фиш, а на акт за установяване на административно нарушение, станал основа на наказателното постановление. При това положение и като се има предвид, че изобщо не е бил издаван електронен фиш, напълно неотносими са всички възражения на касационния жалбоподател в тази връзка, изложени както в първоначалната жалба срещу наказателното постановление, така и повторени в касационната такава.

Районният съд е дал законосъобразен отговор и на възражението на жалбоподателя, свързано с точната правна квалификация на установеното нарушение, като в тази връзка се е позовал на надлежно събрания по делото доказателствен материал.

Не е основателно и възражението на касационния жалбоподател, че районният съд не бил обсъдил възраженията на жалбоподателя относно наличието на съществени нарушения на процесуалните правила. Следва да се има предвид, че това възражение е направено в жалбата срещу наказателното постановление съвсем общо, като съдът, постановил обжалваното решение изрично е посочил в мотивите към същото, че при проверката не са открити съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита. Изводът на съда е правилен, включително и при преценка на едва сега конкретизираното от жалбоподателя съществено според него нарушение по чл.40, ал.3 от ЗАНН, изразило се в подписване на акта само от един, вместо от двама свидетели при неговото съставяне. Следва да се има предвид и че нарушението на процесуалните правила е съществено тогава, когато е засегнало възможността за адекватно упражняване правото на защита на страна в производството, като по отношение на жалбоподателя такова би било налице, ако е довело до невъзможност на същия да разбере за какво именно негово поведение и въз основа на какъв акт бива санкциониран. В случая, действително формално не е изпълнено изискването на чл.40, ал.3 от ЗАНН при съставяне на акта да присъстват и да го подпишат двама свидетели, като актът е подписан само от един такъв, присъствал при съставянето му. Това нарушение обаче не може да бъде счетено за съществено, доколкото по никакъв начин не се е отразило върху законосъобразността на наказателното постановление. Видно е, че АУАН е подписан лично от жалбоподателя, при това без възражения, каквито не са постъпили и по-късно в писмен вид, а липсата на подпис на втори свидетел не е препятствала по какъвто и да било начин разкриването на обективната истина, като установяването на правно релевантните факти в производството е било възможно и е било фактически осъществено с достатъчни по обем и допустими доказателства и доказателствени средства, на които районният съд се е позовал. Нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая, липсата на втори свидетел, не се отразява по какъвто и да било начин на посоченото установяване.

Предвид посоченото и съдът намира, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания и решението, с което се потвърждава наказателното постановление, следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. При извършената  служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

 При този изход на делото и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника в това производство, то съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на производството, както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмено становище от юрисконсулт,  съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева. 

Воден от горното, на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260104 от 28.08.2020 г., постановено по АНД № 103/2020 г. на Районен съд – Пловдив, 14 н.с.

 

ОСЪЖДА Н.Н.П. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР - Пловдив сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ : 1.                                                                                                                                                                                                                                                         2.