Обвинението
е повдигнато от Софийската градска прокуратура (СГП) срещу
Б.Г.И. ***, за времето от 13.12.2006 г. до 15.10.2007 г., при условията на продължавано престъпление, чрез седем деяния,
осъществяващи поотделно един или различни състави на едно и също престъпление,
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите, действайки в качеството си на собственик
и представител на ЕТ ”А.– Б.И.” /рег. по ф.д. № 25/2005 г. на СГС, с Булстат ******/,
чрез седем деяния избегнал плащането на
данъчни задължения по ЗДДС в общ размер на – 2 466 502,85 лева, като потвърдил неистина пред органите
по приходите на ТД на НАП – София – офис „Изток” в подадени /и подписани/ от него седем броя месечни справки – декларации
по ЗДДС /обн. Д.В., бр. 153 от 23.12.1998 г., посл. изм. и доп. бр.105 от
29.12.2005 г., в сила от 01.01.2006 г., действащ до 31.12.2006 г., когато е
отменен Д.В., бр.63 от 04.08.2006 г. с нов в сила от 01.01.2007 г. – Чл.72,
ал.1 от ЗЗДС – „Данъчен период по смисъла
на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице
е длъжно да подаде справка-декларация с резултат от същия този данъчен период”;
Ал.2 – „Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с
календарния месец; Чл.100, ал. 1 – ’’Справката-декларация е документ, в който
регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена
информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на
права и задължения“; Ал. 3 – „За всеки данъчен период регистрираното лице е
длъжно да подаде справката-декларация в съответната териториална данъчна
дирекция, до 14 число включително на месеца, следващ данъчния период, за който
се отнася“; Чл.104, ал.1 – „Регистрираните лица по този закон водят
задължително регистрите „Дневник за покупките” и „Дневник за продажбите”; Ал.5
– ”Регистрираното лице е длъжно да подава всеки месец заедно със
справката-декларация за данъчния период информацията от регистрите по този член
на магнитен носител по параметри, определени в Правилника за прилагане на този
закон, както и копие от регистрите по ал.1, освен в случаите, предвидени в
Правилника”/ – относно справка-декларация с вх. №
2214-0841005/13.12.2006 г. /за данъчен период – м.11 на 2006 г./ и ЗДДС
/обн.Д.В, бр.63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г., действащ и към
момента - Чл.124 (1) – Регистрираните
лица по този закон водят задължително следните регистри:
3.
дневник за покупките;
4.
дневник за продажбите.
(2) Регистрираното лице е длъжно да
отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите
за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период,
през който са издадени;
Чл. 125 (1.) – За всеки данъчен период
регистрираното лице подава справка - декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157.
(2) Регистрираното лице, което е
извършило за данъчния период вътреобщностни доставки или доставки като
посредник в тристранна операция, заедно със справка - декларация по ал. 1,
подава и VIES декларация за тези доставки за съответният данъчен период.
(3)
Заедно със справка - декларацията
no ал.1, регистрираното лице подава отчетните регистри по чл.124 за съответния
данъчен период/ - относно справки-декларации с №
2214-0909331/14.03.2007 г., №
2214-919701/ 14.05.2007 г., №
2214-0925444/14.06.2007 г., № 2214-0931471/16.07.2007 г., №
2214-0938626/14.09.2007 г. и № 2214-0949252/15.10.2007 г. /съответно за данъчни
периоди – м.м. 02, 04, 05, 06, 08 и 09 на 2007 г./, и по този начин приспаднал неследващ се данъчен кредит
/ДДС на ЕТ ”А.– Б.И.”/, както следва:
1. На 13.12.2006 г., в подадена /и
подписана/ от него месечна справка- декларация по ЗДДС за данъчен период
01.11.2006 г. – 30.11.2006 г. – вх. № 2214-0841005/13.12.2006 г., потвърдил
неистина – декларирал фиктивни доставки по четири броя данъчни фактури за
нереализирани действително доставки по облагаеми сделки – включени в Дневника
за покупки за месец ноември 2006 г. с доставчик „В.П“ ЕООД, с Булстат ******,
по фактури както следва: фактура №
1223/06.11.2006 г. за покупка на стоки с данъчна основа 4 277,70 лв. и ДДС 855,54 лв.; фактура № 1224/08.11.2006 г. за покупка на стоки с
данъчна основа 3 010,70 лв. и ДДС 602,14
лв.; фактура № 1225/10.11.2006 г. за
покупка на стоки с данъчна основа 4 356,76 лв. и ДДС 871,35 лв.; фактура № 1226/13.11.2006 г. за покупка на стоки с
данъчна основа 4 356,76 лв. и ДДС 871,35 лв., като по този начин декларирал
нереална по-висока стойност за получени доставки с право на пълен данъчен
кредит и съответно по-голяма с 3 200,38 лв. стойност за начислен ДДС с право на
пълен данъчен кредит, и по този начин посочил като краен резултат – ДДС за
възстановяване в размер на 27 716,54 лв., вместо действителният ДДС за
възстановяване в размер на 24 516,16 лв. и с тези си деяния приспаднал
неследващ се данъчен кредит, като избегнал плащането на данъчни задължения в
големи размери – 3 200,38 лева /дължим ДДС/ за съответния данъчен период – м.
ноември 2006 г.;
2. На 14.03.2007 г., в подадена /и
подписана/ от него месечна справка-декларация по ЗДДС за данъчен период
01.02.2007 г. – 28.02.2007 г. – вх.№ 2214-0909331/14.03.2007 г., потвърдил
неистина – декларирал фиктивни доставки по 4 броя данъчни фактури за
нереализирани действително доставки по облагаеми сделки – включени в Дневника
за покупки за месец февруари 2007 г. с два броя различни доставчици, по фактури
както следва:
“Р.– СБ” ЕООД с Булстат ******: фактура № 11/02.02.2007 г. за покупка на стоки с
данъчна основа 25 000,00 лв. и ДДС 5 000,00 лв.; фактура № 27/26.02.2007 г. за покупка на стоки с
данъчна основа 31 500,00лв. и ДДС 6 300,00 лв.;
“М.****”ЕООД
с Булстат ******: фактура №
12/06.02.2007 г. за покупка на стоки с данъчна основа 25 500,00лв. и ДДС 5 100,00 лв.; фактура № 24/20.02.2007 г. за покупка на стоки с
данъчна основа 38 500,00лв. и ДДС 7
700,00 лв., като по този начин декларирал нереална по-висока стойност за
получени доставки с право на пълен данъчен кредит и съответно по-голяма с 24
100,00 лв. стойност за начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит, и по този
начин посочил като краен резултат – ДДС за възстановяване в размер на 5 349,69
лв., вместо действителното – дължим ДДС за внасяне в размер на 18 750,31 лв., и
с тези си деяния приспаднал неследващ се данъчен кредит, като избегнал
плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 24 100,00 лева
/дължим ДДС/ за съответния данъчен период – м. февруари 2007 г.;
3.
На 14.05.2007 г., в подадена /и подписана/ от него месечна справка- декларация
по ЗДДС за данъчен период 01.04.2007 г. – 30.04.2007 г. – вх. №
2214-0919701/14.05.2007 г., потвърдил неистина – декларирал фиктивни доставки
по 14 броя данъчни фактури за нереализирани действително доставки по облагаеми
сделки – включени в Дневника за покупки за месец април 2007 г. с десет броя
различни доставчици, по фактури както следва:
“Б.”ЕООД
с Булстат ******: фактура №
137/27.04.2007 г. за покупка на услуга с
данъчна основа 115 500,00 лв. и ДДС 23
100,00 лв.;
“Г.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
102/09.04.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 100 000,00 лв. и ДДС 20 000,00 лв.;
“Б.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
98/12.04.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 135 500,00 лв. и ДДС 27 100,00 лв.;
фактура № 112/18.04.2007 г. за покупка на стоки с
данъчна основа 74 500,00 лв. и ДДС 14
900,00 лв.;
“ВА.Г.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
116/10.04.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 135 000,00 лв. и ДДС 27 000,00 лв.;
“В.–
94”ООД с Булстат ******: фактура №
120/18.04.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 123 500,00 лв. и ДДС 24 700,00 лв.;
ЕТ ”И.–
И.А.” с Булстат 0******: фактура №
138/25.04.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 127 000,00 лв. и ДДС 25 400,00 лв.;
“Л.”
ООД с Булстат ******: фактура №
73/12.04.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 102 500,00 лв. и ДДС 20 500,00 лв.;
фактура № 96/24.04.2007 г. за покупка на
стоки с данъчна основа 96 500,00 лв. и
ДДС 19 300,00 лв.;
“М.3”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
87/17.04.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 112 000,00 лв. и ДДС 22 400,00 лв.;
фактура № 128/27.04.2007 г. за покупка
на стоки с данъчна основа 99 483,00 лв.
и ДДС 19 896,60 лв.;
“М.К.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
120/02.04.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 99 500,00 лв. и ДДС 19 900,00 лв.;
“С.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
149/24.04.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 165 000,00 лв. и ДДС 33 000,00 лв.; фактура № 109/20.04.2007 г. за покупка на стоки с
данъчна основа 111 250,00 лв. и ДДС 22
250,00 лв., като по този начин декларирал нереална по-висока стойност за
получени доставки с право на пълен данъчен кредит и съответно по-голяма с 319
446,60 лв. стойност за начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит, и по този
начин посочил като краен резултат – ДДС за възстановяване в размер на 1 935,85
лв., вместо действителното – дължим ДДС за внасяне в размер на 317 510,75 лв.,
и с тези си деяния приспаднал неследващ се данъчен кредит, като избегнал
плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 319 446,60 лева
/дължим ДДС/ за съответния данъчен период – м. април 2007 г.;
4.
На 14.06.2007 г., в подадена /и подписана/ от него месечна справка- декларация
по ЗДДС за данъчен период 01.05.2007 г. – 31.05.2007 г. – вх. №
2214-0925444/14.06.2007 г., потвърдил неистина – декларирал фиктивни доставки
по 10 броя данъчни фактури за нереализирани действително доставки по облагаеми
сделки – включени в Дневника за покупки за месец май 2007 г. десет броя
различни доставчици, по фактури както следва:
“Б.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
158/10.05.2007 г. за плащане по договор с данъчна основа 193 650,00 лв. и ДДС 38 730,00 лв.;
“Г.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
140/04.05.2007 г. за плащане по договор с данъчна основа 210 500,00 лв. и ДДС 42 100,00 лв.;
“Б.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
152/21.05.2007 г. за плащане по договор с данъчна основа 250 000,00 лв. и ДДС 50 000,00 лв.;
“ВА.Г.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
186/19.05.2007 г. за плащане по договор с данъчна основа 228 500,00 лв. и ДДС 45 700,00 лв.;
“В.–
94” ООД с Булстат ******: фактура №
160/09.05.2007 г. за плащане по договор с данъчна основа 144 000,00 лв. и ДДС 28 800,00 лв.;
ЕТ ”И.–
И.А.” с Булстат ******: фактура №
152/08.05.2007 г. за плащане по договор с данъчна основа 195 000,00 лв. и ДДС 39 000,00 лв.;
“Л.”
ООД с Булстат ******: фактура №
115/15.05.2007 г. за плащане по договор с данъчна основа 65 000,00 лв. и ДДС 13 000,00 лв.;
“М.3”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
139/02.05.2007 г. за плащане по договор с данъчна основа 332 500,00 лв. и ДДС 66 500, 00 лв.;
“М.К.”
ЕООД с Булстат ******: фактура № 171/17.05.2007
г. за плащане по договор с данъчна основа
200 000,00 лв. и ДДС 40 000,00 лв.;
“С.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
168/14.05.2007 г. за плащане по договор с данъчна основа 189 500,00 лв. и ДДС 37 900,00 лв., като по
този начин декларирал нереална по-висока стойност за получени доставки с право
на пълен данъчен кредит и съответно по-голяма с 401 730,00 лв. стойност за
начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит, и по този начин посочил като
краен резултат – ДДС за внасяне в размер на 45,68 лв. /след приспадане на
сумата 6 790,81 лв. – по чл.92, ал.1 от ЗДДС/, вместо действителното – дължим
ДДС за внасяне в размер на 408 566,49 лв., и с тези си деяния приспаднал
неследващ се данъчен кредит, като избегнал плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 401 730,00 лева /дължим ДДС/ за съответния данъчен
период – м. май 2007 г.;
5.
На 16.07.2007 г., в подадена /и подписана/ от него месечна справка- декларация
по ЗДДС за данъчен период 01.06.2007 г. – 30.06.2007 г. – вх. № 2214-0931471/16.07.2007
г., потвърдил неистина – декларирал фиктивни доставки по 10 броя данъчни
фактури за нереализирани действително доставки по облагаеми сделки – включени в
Дневника за покупки за месец юни 2007 г. с десет броя различни доставчици, по фактури
както следва:
“Б.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
180/09.06.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 183 534,00 лв. и ДДС 36 706,80 лв.;
“Г.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
153/03.06.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 159 500,00 лв. и ДДС 31 900,00 лв.;
“Б.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
168/06.06.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 115 000,00 лв. и ДДС 23 000,00 лв.;
“ВА.Г.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
216/09.06.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 149 500,00 лв. и ДДС 29 900,00 лв.;
“В.–
94” ООД с Булстат ******: фактура №
180/05.06.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 195 500,00 лв. и ДДС 39 100,00 лв.;
ЕТ ”И.–
И.А.” с Булстат ******: фактура №
192/09.06.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 95 000,00 лв. и ДДС 19 000,00 лв.;
“Л.”
ООД с Булстат ******: фактура №
147/13.06.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 89 500,00 лв. и ДДС 17 900,00 лв.;
“М.3”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
185/07.06.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 100 000,00 лв. и ДДС 20 000,00 лв.;
“М.К.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
201/01.06.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 155 000,00 лв. и ДДС 31 000,00 лв.;
“С.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
180/10.06.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 105 000,00 лв. и ДДС 21 000,00 лв., като по
този начин декларирал нереална по-висока стойност за получени доставки с право
на пълен данъчен кредит и съответно по-голяма с 269 506,80 лв. стойност за
начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит, и по този начин посочил като
краен резултат – ДДС за възстановяване в размер на 900,00 лв., вместо
действителното – дължим ДДС за внасяне в размер на 268 606,80 лв., и с тези си
деяния приспаднал неследващ се данъчен кредит, като избегнал плащането на
данъчни задължения в особено големи размери – 269 506,80 лева /дължим ДДС/ за
съответния данъчен период – м. юни 2007 г.;
6. На 14.09.2007 г., в подадена /и
подписана/ от него месечна справка- декларация по ЗДДС за данъчен период
01.08.2007 г. – 31.08.2007 г. – вх. № 2214-0938626/14.09.2007 г., потвърдил
неистина – декларирал фиктивни доставки по 9 броя данъчни фактури за
нереализирани действително доставки по облагаеми сделки – включени в Дневника
за покупки за месец август 2007 г. с осем броя различни доставчици, по фактури
както следва:
“Б.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
254/03.08.2007 г. за покупка на услуга с
данъчна основа 189 500,00 лв. и ДДС 37
900,00 лв.;
“Б.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
238/02.08.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 218 100,00 лв. и ДДС 43 620,00 лв.;
фактура № 249/17.08.2007 г. за покупка
на услуга с данъчна основа 144 500,00
лв. и ДДС 28 900,00 лв.;
“ВА.Г.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
320/01.08.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 219 540,00 лв. и ДДС 43 908,00 лв.;
“В.М.”
ООД с Булстат ******: фактура №
212/05.08.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 170 950,00 лв. и ДДС 34 190,00 лв.;
ЕТ ”И.–
И.А.” с Булстат ******: фактура №
307/10.08.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 199 050,00 лв. и ДДС 39 810,00 лв.;
“Л.”
ООД с Булстат ******: фактура №
270/30.08.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 184 545,35 лв. и ДДС 36 909,07 лв.;
“М.3”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
263/03.08.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 208 020,00 лв. и ДДС 41 604,00 лв.;
“С.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
270/01.08.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 216 390,00 лв. и ДДС 43 278,00 лв., като по
този начин декларирал нереална по-висока стойност за получени доставки с право
на пълен данъчен кредит и съответно по-голяма с 350 119,07 лв. стойност за
начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит, и по този начин посочил като
краен резултат – ДДС за възстановяване в размер на 2 410,00 лв., вместо
действителното – дължим ДДС за внасяне в размер на 347 709,07 лв., и с тези си
деяния приспаднал неследващ се данъчен кредит, като избегнал плащането на
данъчни задължения в особено големи размери – 350 119,07 лева /дължим ДДС/ за
съответния данъчен период – м. август 2007 г.;
7.
На 15.10.2007 г., в подадена /и подписана/ от него месечна справка- декларация
по ЗДДС за данъчен период 01.09.2007 г. – 30.09.2007 г. – вх.№
2214-0949252/15.10.2007 г., потвърдил неистина – декларирал фиктивни доставки
по 4 броя данъчни фактури за нереализирани действително доставки по облагаеми
сделки – включени в Дневника за покупки за месец септември 2007 г. с четири
броя различни доставчици, по фактури както следва:
“Б.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
253/10.09.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 371 500,00 лв. и ДДС 74 300,00 лв.;
“В.М.”
ООД с Булстат ******: фактура №
219/25.09.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 1 269 000,00 лв. и ДДС 253 800,00 лв.;
“М.-К.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
282/13.09.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 1 600 000,00 лв. и ДДС 320 000,00 лв.;
“П.”
ООД с Булстат ******: фактура №
241/21.09.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 2 251 500,00 лв. и ДДС 450 300,00 лв., като
по този начин декларирал нереална по-висока стойност за получени доставки с
право на пълен данъчен кредит и съответно по-голяма с 1 098 400,00 лв. стойност
за начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит, и по този начин посочил като
краен резултат – ДДС за възстановяване в размер на 40,87 лв., вместо
действителното – дължим ДДС за внасяне в размер на 1 103 550,87 лв., и с тези
си деяния приспаднал неследващ се данъчен кредит, като избегнал плащането на
данъчни задължения в особено големи размери – 1 098 400,00 лева /дължим ДДС/ за
съответния данъчен период – м. септември 2007 г., като с гореописаните действия
за целият период 13.12.2006 г. – 15.10.2007 г., по седемте броя месечни
справки-декларации по ЗДДС, приспаднал
неследващ се данъчен кредит и избегнал плащането на данъчни задължения по ЗДДС,
като укритите и неплатени задължения са в особено големи размери /по смисъла на чл.93, т.14 от НК – ”Данъци в
особено големи размери са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева”/ –
общо в размер на 2 466 502,85 лева /два милиона четиристотин шестдесет и шест
хиляди петстотин и два лева и осемдесет и пет стотинки/ – престъпление по чл.255, ал.З, вр. ал.1, т.2, пр.1 и т.7,
вр. чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа така повдигнатото срещу подс. Б.И.
обвинение, като твърди, че същото е доказано, а общият размер на
укритите данъчни задължения, е 2 466 502 лв. Излага аргументи, че в
периода 2005–2008 г., подсъдимият е бил едноличен собственик, представляващ ЕТ
„А.– Б.И.“, като всички документи от правно значение – справки–декларации и
дневници, са подписвани от него. Този факт, според държавният обвинител, се
доказва от обясненията на подсъдимия И. и от графическите експертизи на
подписите. Представителят на СГП приема, че е възможно подсъдимият да е
използван от други хора за данъчни измами, но това не освобождава същия от
отговорност, тъй като той не просто е дал името си и се е оттеглил, а активно,
в целия период, е действал за деклариране на неверни данни за търговска дейност
на фирма ЕТ „А.– Б.И.“. Според прокурорът всички доставки, които подсъдимият е
декларирал, са неистински и неверни, и това не се оспорва от същия.
Същевременно поддържа, че видно от движението по банковите сметки на ЕТ „А.– Б.И.“, фирмата е извършвала и реална
дейност, в която насока извежда доводи за това, че тази фирма не е т.нар.
„куха“ фирма. Твърди, че доставките са неистински, но има истински продажби и
истински обороти, от които за ЕТ се генерира ДДС за внасяне към бюджета, като
поради обстоятелството, че подсъдимият е декларирал неверни доставки, по този
начин е анулирал ДДС за внасяне, и реално декларациите били с много малка
стойност. Държавният обвинител намира, че следва да се даде вяра на обясненията
на подсъдимия И., че е бил използван от други хора срещу минимални възнаграждения;
че е подписвал всякакви документи от името на фирмата; че се е явявал при
призоваване в различни служби и е потвърждавал валидността на всички сделки, приемайки,
обаче, че подсъдимият е съучастник на въпросните лица, тъй като е бил наясно от
първия момент, че тази неговата фирма не развива декларираната от него дейност.
Приема за защитна тезата на подсъдимия, че е бил заплашван и това го е
мотивирало да извършва престъпната си дейност. Според прокурорът, не е налице
съмнение относно извършваната от подсъдимия данъчна измама, с която се
декларират неверни доставки, с цел да се намали ДДС за внасяне от извършени
реални продажби. В тази връзка, прокурорът отправя искане към съда за постановяване
на осъдителна присъда и за налагане на наказание „лишаване от свобода“, което
да не бъде изтърпявано ефективно, по който начин счита, че ще бъдат изпълнени
целите на наказанието. Пледира и да не се постановява конфискация на
имуществото на подсъдимия.
Подсъдимият Б.Г.И.
дава обяснения във връзка с повдигнатото му от СГП обвинение, като твърди, че е
жертва на организирана престъпна Г.а „Недосегаемите“, както и, че е извършвал
действия по подписване на носените му документи, считано от 2001 г. Тази
дейност подсъдимият заявява, че е осъществявал заедно с брат си, като двамата
извършвали всичко, указано им под натиск и заплаха от лица, които са част от
посочената организирана престъпна Г.а. Твърди, че не е извършвал реална
стопанска дейност, а само подписвал документи – справки – декларации по ЗДДС,
дневници за покупки и дневници за продажби, и се явявал за да представя въпросните
документи пред органите на НАП. Подсъдимият заявява, че е бил призоваван от
органите на Полицията, където също се е явявал, като е давал обяснения във
връзка с различни фирми, които е представлявал. При депозирането на сведения
или показания пред органите на реда, подсъдимият твърди, че е потвърждавал
извършените от фирмата му сделки. Заявява, че за тази си дейност, получавал
възнаграждение по 50 – 100 лева месечно.
Защитникът на
подсъдимия – адв. Г.Т. – от САК, намира, че така повдигнатото и поддържано
спрямо подзащитния му обвинение, е останало изцяло недоказано. Излага доводи,
че от разпитите на всички свидетели по делото и от извършените експертизи, се
установява, че реални сделки не са извършвани от ЕТ „А.– Б.И.“, като фирмата не
е придобивала стоки; не е продавала стоки и не е извършвала каквито и да е
услуги, посочени в данъчните декларации, подадени от тази фирма, в която посока
извежда съображения, че търговецът не е осъществил този оборот и не е
реализирал печалба, за да може да цели избягване, установяване или плащане на
данъчни задължения. Твърди липса на умисъл за избягване на данъчни задължения у
подсъдимия. Навежда съмнения, че други лица са „използвали“ подсъдимия И., но
тъй като той не бил получавал нищо от държавата, е лишена от всякаква житейска
логика твърдяната цел – избягване, установяване или плащане на данъчни
задължения. Според защитата, подсъдимият е бил „бушон“ за действията на други,
неустаноВ.по делото лица, които са го принуждавали – дали първоначално чрез
въвеждане в заблуждение, дали впоследствие с принуда, да извърши действия, за
които резултатът първоначално не е
предполагал, а впоследствие не е могъл да откаже. Адв. Т. счита, че подсъдимият
не е целял настъпване на обществено–опасните последици на деянието си, като пледира
в тази връзка отсъствието на интелектуалния момент на умисъл. Моли подсъдимият
да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан по повдигнатото му от СГП обвинение.
Алтернативно, защитата пледира в случай, че подсъдимият бъде признат за виновен,
да му бъде наложено наказание към определения от закона минимум, което да бъде
отложено на основание чл.66 НК.
Подсъдимият Б.Г.И. в своя лична защита поддържа казаното
от защитника си.
В предоставената от съда последна
дума подсъдимият И. моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл. 13 и 14 НПК, намира
за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Б.Г.И. е роден на *** ***, ЕГН – **********,
българин, българско гражданство, неженен, неосъждан, работещ, живущ ***.
Съдът, след анализ на приобщените по делото
доказателства и на основание чл.14 и чл.18 НПК, приема за устаноВ.следните
обстоятелства от фактическа страна, относими към повдигнатото спрямо подс. Б.Г.И.
обвинение:
С решение на Софийски градски съд по ф.д. 12738/1995 г., бил регистриран Едноличен търговец „А.– 88 – К.В.“,
с управител К.В.С..
С решение № 2 от 07.07.2005
г. по ф.д. 12738/1995 г. на Cофийски градски съд,
предприятието на ЕТ „А.– 88 – К.В.“, било прехвърлено като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения от К.В.С. на подс. Б.Г.И.. Със същото решение
било прието, че се променя фирмата на Едноличния търговец, а именно ЕТ „А.– Б.И.“,
който представлява и управлява търговеца.
С
решение № 3 от 04.03.2008 г. по същото фирмено дело на СГС, търговското
предприятие на ЕТ „А.– Б.И.“ било прехвърлено като съвкупност от права,
задължения и фактически отношение на „Л.“ ЕООД, с едноличен собственик на
капитала и управител Ж.И.И..
След придобиване на предприятието на едноличния
търговец „А.– Б.И.“, подсъдимият И. започнал да осъществява дейност, свързана с
търговия на стоки и услуги към различни юридически лица. Част от
осъществяваната от едноличния търговец на подсъдимия И. дейност била реална, а друга
част – била фиктивна, тоест само по документи. В следствие на развиваната
реална дейност и извършените продажби на стоки и услуги от представлявания от
него едноличен търговец, се формирал данък добавена стойност, който следвало да
бъде внесен в държавния бюджет. За да намали размера на дължимия се за внасяне
данък добавена стойност от управлявания от него едноличен търговец, подс. И.
включвал в дневниците си за покупки фактури за покупки, които не били реални,
т.е. фиктивни. Тази предприета от подс. И. дейност за намаляване на дължимия се
от едноличния търговец на подсъдимия данък добавена стойност, се осъществявала
от него в периода декември 2006 г. – октомври 2007 г. В посочения период,
подсъдимият И. включил в дневника си за покупки фактури с издател „В.П“ ЕООД, „И.Т.1“
ООД, „Р.СБ“ ЕООД, „М.2002“ ЕООД, „Б.“ ЕООД, „Г.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД, „ВА.Г.“ ЕООД,
„В.– 94“ ООД, ЕТ – „И.– И.А.“, „Л.“ ЕООД, „М.3“ ЕООД, „М.К.“ ЕООД, „С.“ ЕООД, „В.М.“
ООД и „П.“ ООД.
Така включените в дневниците за покупки фактури, не
обективирали реално осъщестВ.покупки от посочените като издатели търговци.
Последните не са имали търговски отношения с едноличния търговец на подсъдимия И.;
не били издавали фактури към ЕТ“ А.– Б.И.“, такива каквито последният включил в
дневниците си за покупки и не били включвали в своите дневници за продажби
фактури с посочения търговец и на стойност, заявена от него.
След като подсъдимият И. включил в дневниците си за
покупки за съответните отчетни периоди фактурите за покупки, въпреки, че те не
отразявали реални доставки, представляваният от подс. И. едноличен търговец ЕТ “А.–
Б.И.“ получавал формален повод за приспадане на данъчен кредит и съответно за
избягване на установяването и плащането на данъчни задължения за съответния
месец.
Справка – декларация по Закона за данък върху
добавената стойност за месец ноември 2006 г., с вх. № 2214-0841005/13.12.2006 г.,
ведно с приложените към нея дневници за покупки и продажби за отчетния период –
от 01.11.2006 г. до 30.11.2006 г., била подписана и подадена от подс. И. ***,
офис „Изток".
Справка – декларация по Закона за данък върху
добавената стойност за месец февруари 2007 г., с вх. № 2214-0909331/14.03.2007 г.,
ведно с приложените към нея дневници за покупки и продажби за отчетния период –
от 01.02.2007 г. до 28.02.2007 г., била подписана и подадена от подс. И. ***,
офис „Изток".
Справка – декларация по Закона за данък върху
добавената стойност за месец април 2007 г., с вх. № 2214-0919701/14.05.2007 г.,
ведно с приложените към нея дневници за покупки и продажби за отчетния период –
от 01.04.2007 г. до 30.04.2007 г., била подписана и подадена от подс. И. ***,
офис „Изток".
Справка – декларация по Закона за данък върху добавената
стойност за месец май 2007 г. с вх. № 2214-0925444/14.06.2007 г., ведно с
приложените към нея дневници за покупки и продажби за отчетния период – от
01.05.2007 г. до 31.05.2007 г., била подписана и подадена от подс. И. ***, офис
„Изток".
Справка – декларация по Закона за данък върху
добавената стойност за месец юни 2007 г., с вх. № 2214-0931471/16.07.2007 г.,
ведно с приложените към нея дневници за покупки и продажби за отчетния период –
от 01.06.2007 г. до 30.06.2007 г., била подписана и подадена от подс. И. ***,
офис „Изток".
Справка – декларация по Закона за данък върху
добавената стойност за месец август 2007 г., с вх. № 2214-0938626/14.09.2007 г.,
ведно с приложените към нея дневници за покупки и продажби за отчетния период –
от 01.08.2007 г. до 31.08.2007 г., била подписана и подадена от подс. И. ***,
офис „Изток".
Справка – декларация по Закона за данък върху
добавената стойност за месец септември 2007 г., с вх. № 2214-0949252/15.10.2007
г., ведно с приложените към нея дневници за покупки и продажби за отчетния
период – от 01.09.2007 г. до 30.09.2007 г., била подписана и подадена от подс. И.
***, офис „Изток".
По посочения начин – чрез потвърждаване на неистина в
подадените справки – декларации /СД/ по Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, относно дължим и платен ДДС, и използване на документи с
невярно съдържание при водене на счетоводството и представяне на информация
пред органите по приходите, чрез вписване в дневника за покупки на фактури с
невярно съдържание, които не отразявали реални доставки, бил приспаднат
неследващ се данъчен кредит, в размер на 2 466 502,85 лева и
избегнато плащане на ДДС в същия размер. Именно избягването на установяването и
плащането на данъчните задължения на управляваното от него дружество по ЗДДС,
била целта на подсъдимия И..
В периода ноември 2006 г. – декември 2007 г.,
посочените по-горе търговци извършвали активна търговска дейност, както следва:
Дружеството „В.П“
ЕООД с код по БУЛСТАТ ******, било регистрирано със седалище и адрес на
управление – гр. Пловдив, ул.
"******, като дружеството се управлявало и представлявало от Н.И.
Стоев. Свидетелят С.Б.Н. бил пълномощник на дружеството. Занимавал се със
счетоводство и застрахователни услуги. Дружеството „В.П“ ЕООД не било издавало фактури за продажба към ЕТ „А.– Б.И.“ и
не било включвало в дневниците си за продажби фактури, издадени от „В.П“ ЕООД,
обективиращи извършени от последното продажби към ЕТ “А.– Б.И.“ с номера, дати
и стойности както следва: фактура №
1223/06.11.2006 г., за продажба на стоки с данъчна основа 4 277,70 лв. и ДДС 855,54 лв.; фактура № 1224/08.11.2006 г., за продажба на стоки с
данъчна основа 3 010,70 лв. и ДДС 602,14 лв.; фактура № 1225/10.11.2006 г., за продажба на стоки с
данъчна основа 4 356,76 лв. и ДДС 871,35 лв.; фактура № 1226/13.11.2006 г., за
продажба на стоки с данъчна основа 4 356,76 лв. и ДДС 871,35 лв.
Дружеството „Р.–
СБ“ ЕООД в периода 2006 г. – 2007 г., било регистрирано с код по БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „******,
офис 525. Едноличен собственик на капитала и управител на дружеството бил Д.И.Ч..
Същият станал собственик на всички дружестВ.дялове от капитала на „Р.СБ“ ЕООД
след като закупил същите от подсъдимия Б.Г.И. и след решение на Софийски градски съд от 12.06.2006
г. по ф.д. № 2563/2004 г. Дружеството “Р.– СБ” ЕООД не било издавало в полза на ЕТ „А.– Б.И.“ и
не било включвало в дневниците си за продажби фактури, издадени от „Р.– СБ“ ЕООД,
обективиращи извършени от последното продажби към ЕТ “А.– Б.И.“ с номера, дати
и стойности както следва: фактура № 11/02.02.2007 г., за продажба на стоки с
данъчна основа 25 000,00 лв. и ДДС 5
000,00 лв.; фактура № 27/26.02.2007 г.,
за продажба на стоки с данъчна основа 31
500,00лв. и ДДС 6 300,00 лв.;
Дружеството „М.2002“
ЕООД било регистрирано с код по БУЛСТАТ ******.
В периода 2006 г. – 2007 г., дружеството било със седалище и адрес на
управление – гр.София, ул. „******, офис
525. Едноличен собственик на капитала и управител
на дружеството бил Д.И.Ч.. Същият станал собственик на всички
дружестВ.дялове от капитала на „М.2002“ ЕООД след като закупил същите от
подсъдимия Б.Г.И. и след решение на Софийски градски съд от 17.03.2006 г. по ф.д. № 1765/2004 г. “М.****”ЕООД не било издавало в полза на ЕТ „А.– Б.И.“ и
не било включвало в дневниците си за продажби фактури, издадени от „М.2002“ ЕООД,
обективиращи извършени от последното продажби към ЕТ “А.– Б.И.“ с номера, дати
и стойности както следва: фактура №
12/06.02.2007 г., за продажба на стоки с данъчна основа 25 500,00 лв. и ДДС 5 100,00 лв.; фактура № 24/20.02.2007 г., за продажба на стоки с
данъчна основа 38 500,00 лв. и ДДС 7 700,00 лв.
Дружеството
„Б.“ ЕООД, било регистрирано с код
по БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление – гр.
София, ул.
„******. Собственик на капитала на дружеството бил И.П., Гражданин на Швеция,
като дружеството се представлявало от Л.Д.Г.. Дейността
на дружеството била управление и отдаване под наем на имоти и коли. Основната
дейност на дружеството била да обслужва друго дружество – „К.Б.“ ЕООД. „Б.“ ЕООД
не е имало търговски отношения с ЕТ „А.– Б.И.“. Дружеството “Б.” ЕООД не било издавало в полза на
ЕТ „А.– Б.И.“ и не било включвало в дневниците си за продажби фактури, издадени
към ЕТ “А.– Б.И.“ с номера, дати и стойности както следва: фактура № 137/27.04.2007 г., за продажба на услуга с данъчна основа 115 500,00 лв. и ДДС 23 100,00 лв.;
фактура № 158/10.05.2007 г., за плащане
по договор с данъчна основа 193 650,00 лв. и ДДС 38 730,00 лв.; фактура № 180/ 09.06.2007 г., за продажба на услуга с
данъчна основа 183 534,00 лв. и ДДС 36 706,80 лв.; фактура № 254/03.08.2007 г.,
за продажба на услуга с данъчна основа 189 500,00 лв. и ДДС 37 900,00 лв.;
Дружеството „Г.“ ЕООД, било регистрирано с код по БУЛСТАТ ******, със със седалище и адрес на управление – гр. София, ул.
„******. Собственици на капитала
били И.Т.Г. и Т.И.Г., като дружеството се управлявало от И.Т.Г.. Предметът на
дейност на дружеството бил охранителна и детективска дейност. Дружеството
“Г.” ЕООД не било издавало в полза
на ЕТ „А.– Б.И.“ и не било включвало в дневниците си за продажби фактури,
издадени към ЕТ “А.– Б.И.“ с номера, дати и стойности както следва: фактура №
102/09.04.2007 г., за продажба на услуга с данъчна основа 100 000,00 лв. и ДДС 20 000,00 лв.;
фактура № 140/04.05.2007 г., за плащане
по договор с данъчна основа 210 500,00
лв. и ДДС 42 100,00 лв.; фактура №
153/03.06.2007 г., за продажба на услуга с данъчна основа 159 500,00 лв. и ДДС
31 900,00 лв.;
Дружеството „Б.“ ЕООД било регистрирано с код по БУЛСТАТ ******. Седалището и адреса на
управление на същото били в гр. Петрич, ул. „******. Едноличен
собственик на капитала, управител и представител на дружеството бил Н.Б.В.. Дружеството се занимавало с продажба на плочки и
оборудване за бани. При направена проверка в счетоводството на дружеството било
установено, че ЕТ „А.– Б.И.“ не е контрагент на „Б.“ ЕООД, както и че „Б.“ ЕООД
не е издавало фактури на едноличния търговец. Дружеството “Б.” ЕООД не било издавало в полза на ЕТ „А.– Б.И.“ и
не било включвало в дневниците си за продажби фактури, издадени към ЕТ “А.– Б.И.“ с номера, дати и
стойности както следва:
фактура № 98/12.04.2007 г., за продажба на услуга с данъчна основа
135 500,00 лв. и ДДС 27 100,00 лв.; фактура
№ 112/18.04.2007 г.,
за продажба на стоки с данъчна основа
74 500,00 лв. и ДДС 14 900,00 лв.; фактура № 152/ 21.05.2007 г., за плащане по договор с
данъчна основа 250
000,00 лв. и ДДС 50 000,00 лв.; фактура
№ 168/06.06.2007 г.,
за продажба на услуга с данъчна основа 115 000,00 лв. и ДДС 23
000,00 лв.; фактура № 238/02.08. 2007 г., за продажба на услуга с данъчна основа 218 100,00
лв. и ДДС 43 620,00 лв.; фактура №
249/17.08.2007 г.,
за продажба на услуга с данъчна основа
144 500,00 лв. и ДДС 28 900,00 лв.; фактура № 253/10.09.2007 г., за продажба на услуга с данъчна
основа 371 500,00 лв. и ДДС 74 300,00
лв.;
Дружеството „ВА.Г.“
ЕООД било регистрирано с код по БУЛСТАТ ******.
Седалището и адреса на управление на дружеството били в гр.
Стара Загора, ул.
„******. Едноличен собственик, управител и
представител на същото бил В.Л.И.. “ВА.Г.”
ЕООД не било издавало в полза на ЕТ „А.– Б.И.“ и не било включвало в
дневниците си за продажби фактури, издадени към ЕТ “А.– Б.И.“ с номера, дати и
стойности както следва: фактура № 116/10.04.2007 г., за продажба на услуга с
данъчна основа 135 000,00 лв. и ДДС 27 000,00 лв.; фактура № 186/19.05.2007 г.,
за плащане по договор с данъчна основа
228 500,00 лв. и ДДС 45 700,00 лв.; фактура № 216/09.06.2007 г., за
продажба на услуга с данъчна основа 149 500,00 лв. и ДДС 29 900,00 лв.; фактура
№ 320/01.08.2007 г., за продажба на услуга с данъчна основа 219 540,00 лв. и ДДС 43 908,00 лв.;
Дружеството „В.–
94“ ООД било регистрирано с код по БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление – гр.
София, ул.
„******. Собственици на капитала били В.В.И., Л.В.И. и М.В.В..
Дружеството се управлявало и представлявало от В.В.И. и М.В.В., заедно и
поотделно. Дружеството се занимавало с
търговия с бои. След проверка на конкретни номера на фактури, сочени като
издадени на ЕТ „А.– Б.И.“, В.И. установил, че фактури с такива номера не са
издавани на ЕТ „А.– Б.И.“. “В.– 94”ООД
не било издавало в полза на ЕТ „А.– Б.И.“ и не било включвало в дневниците си
за продажби фактури, издадени към ЕТ “А.– Б.И.“ с номера, дати и стойности
както следва: фактура № 120/18.04.2007 г., за продажба на услуга с данъчна
основа 123 500,00 лв. и ДДС 24 700,00
лв.; фактура № 160/09.05.2007 г., за плащане по договор с данъчна основа 144
000,00 лв. и ДДС 28 800,00 лв.; фактура
№ 180/05.06.2007 г., за продажба на услуга с данъчна основа 195 500,00
лв. и ДДС 39 100,00 лв.;
Едноличен търговец „И.– И.А.“, бил регистриран с код по БУЛСТАТ 0******. Търговецът бил със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „******. Управител и едноличен собственик била И.Я.А.. Св. К.Г.С. управлявала
едноличния търговец, наследен от майка й. Фирмата се занимавала с доставка,
монтаж и сервиз на климатична и вентилационна техника. Фирмата не била издавала
фактури на ЕТ „А.– Б.И.“, фактурите не отговаряли на номерата и поредността на
издадените към посочената дата такива, отразяващи обективната счетоводна
отчетност на „И.– И.А.“. ЕТ ”И.– И.А.” не
било издавало в полза на ЕТ „А.– Б.И.“ и не било включвало в дневниците си за
продажби фактури, издадени към ЕТ “А.– Б.И.“ с номера, дати и стойности както
следва: фактура № 138/25.04.2007 г., за продажба на услуга с данъчна основа 127
000,00 лв. и ДДС 25 400,00 лв.; фактура
№ 152/08.05.2007 г., за плащане по договор с данъчна основа 195 000,00
лв. и ДДС 39 000,00 лв.; фактура № 192/09.06. 2007 г., за продажба на услуга с
данъчна основа 95 000,00 лв. и ДДС 19 000,00 лв.; фактура № 307/10.08.2007 г.,
за продажба на услуга с данъчна основа
199 050,00 лв. и ДДС 39 810,00 лв.;
Дружеството „Л.“
ООД било регистрирано с код по БУЛСТАТ БУЛСТАТ ******. Седалището и адреса на управление на същото
били в гр. София, ж.к. „******.
Съдружници в дружеството били А.Г.,
К.А., В. А.Г., Г.А.Г., всички от Република Украйна. Дружеството
се управлявало и представлявало от А.Г.
и К.А., заедно и поотделно, и се занимавало с доставка и ремонт
на компютри. Счетоводно същото се обслужвало от „А.П.“ ООД с управител П.М.А.. „Л.“ ООД не е издавало фактури на ЕТ “А.–
Б.И.“ и не било включвало в дневниците си за продажби фактури, издадени към ЕТ “А.–
Б.И.“ с номера, дати и стойности както следва: фактура № 73/12.04.2007 г., за
продажба на услуга с данъчна основа 102 500,00 лв. и ДДС 20 500,00 лв.;
фактура № 96/24.04.2007 г., за продажба
на стоки с данъчна основа 96 500,00 лв. и ДДС 19 300,00 лв.; фактура № 115/15.05.2007 г., за плащане по договор с
данъчна основа 65 000,00 лв. и ДДС 13 000,00 лв.; фактура № 147/13.06. 2007 г.,
за продажба на услуга с данъчна основа 89 500,00 лв. и ДДС 17 900,00 лв.;
фактура № 270/30.08.2007 г., за продажба на услуга с данъчна основа 184 545,35 лв. и ДДС 36 909,07 лв.;
Дружеството „М.3“
ЕООД било регистрирано с код по БУЛСТАТ ******. Седалището и адреса
на управление на същото били в гр. Пловдив, ул. „******. Едноличен собственик,
управител и представител била Р.А.Т.. Дружеството се
занимавало с осветителни тела и консумативи за тях – внос и продажба. Свидетелката
Т. била упълномощила трети лица да водят счетоводството на дружеството.
Дружеството стопанисвало магазини в гр.Пловдив, в гр. София и в гр. Хасково. В
счетоводството на „М.3“ ЕООД, контрагент с имена ЕТ „А.– Б.И.“ не съществувал.
Номерата на използваните от ЕТ фактури с посочен издател „М.3“ ЕООД,
съответствали на номера на фактури на дружеството, но същите били издадени към
трети лица, различни от ЕТ „А.– Б.И.“. Фактури на стойност повече от 1000 лева,
дружеството не било издавало. “М.3” ЕООД
не било издавало в полза на ЕТ „А.– Б.И.“ и не било включвало в дневниците си
за продажби фактури, издадени към ЕТ “А.– Б.И.“ с номера, дати и стойности
както следва: фактура № 87/17.04.2007 г.,
за продажба на услуга с данъчна основа 112 000,00 лв. и ДДС 22 400,00 лв.;
фактура № 128/27.04.2007 г., за продажба
на стоки с данъчна основа 99 483,00 лв. и ДДС 19 896,60 лв.; фактура №
139/02.05. 2007 г., за плащане по договор с данъчна основа 332 500,00 лв. и ДДС
66 500, 00 лв.; фактура № 185/07.06.2007
г., за продажба на услуга с данъчна основа 100 000,00 лв. и ДДС 20 000,00 лв.;
фактура № 263/03.08.2007 г., за продажба на услуга с данъчна основа 208 020,00 лв. и ДДС 41 604,00 лв.;
Дружеството „М.К.“
ЕООД било регистрирано с код по БУЛСТАТ ******. Същото било със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул. „******. Дружеството било с едноличен собственик на капитала М.М.К.и
се представлявало от Ю.К.К.. Дружеството се занимавало с
внос и продажба на строителни материали. ЕТ „А.– Б.И.“ не е бил контрагент на „М.К.“
ЕООД. В регистрите на дружеството не са включвани фактури, издавани на ЕТ „А.– Б.И.“.
Фактури с номера, посочени в обвинението не са издавани от дружеството „М.К.“ ЕООД с получател ЕТ „А.– Б.И.“ и
същото не било включвало в дневниците си за продажби фактури, издадени към ЕТ “А.–
Б.И.“ с номера, дати и стойности както следва: фактура № 120/02.04.2007 г., за
продажба на услуга с данъчна основа 99 500,00 лв. и ДДС 19 900,00 лв.; фактура
№ 171/17.05.2007 г., за плащане по договор с данъчна основа 200 000,00 лв. и
ДДС 40 000,00 лв.; фактура №
201/01.06.2007 г., за продажба на услуга с данъчна основа 155 000,00 лв. и ДДС
31 000,00 лв.; фактура № 282/13.09. 2007 г., за продажба на услуга с данъчна
основа 1 600 000,00 лв. и ДДС 320 000,00 лв.;
Дружеството „С.“
ЕООД било регистрирано с код по БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление – гр. София,
ж.к. „******. Едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството бил А.И.З.. Последният бил фиктивен собственик
и реално не осъществявал дейност с дружеството. “С.” ЕООД не било издавало в полза на
ЕТ „А.– Б.И.“ и не било включвало в дневниците си за продажби фактури, издадени
към ЕТ “А.– Б.И.“ с номера, дати и стойности както следва: фактура №
149/24.04.2007 г., за продажба на услуга с данъчна основа 165 000,00
лв. и ДДС 33 000,00 лв.; фактура № 109/20.04.2007 г., за продажба на стоки с
данъчна основа 111 250,00 лв. и ДДС 22 250,00 лв.; фактура № 168/14.05.2007 г., за плащане по договор с
данъчна основа 189 500,00 лв. и ДДС 37 900,00 лв.; фактура № 180/10.06.2007 г., за продажба на услуга с
данъчна основа 105 000,00 лв. и ДДС 21 000,00 лв.; фактура № 270/01.08.2007 г.,
за продажба на услуга с данъчна основа
216 390,00 лв. и ДДС 43 278,00 лв.;
Дружеството „В.М.“ ООД било регистрирано с код по
БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „****. Собственици на дружеството били „Д.-С.“ АД, с ЕИК ******и
„Х.КО“ КДА, с ЕИК ****. Управител и представител на същото бил В.Л.В..
Дружеството се занимавало с консултантски услуги, като изработвало проекти по
предприсъединителни програми по еврофондове и др. „В.М.“ ООД не било издавало фактури с контрагент ЕТ “А.– Б.И.“ и не било включвало в
дневниците си за продажби фактури,
издадени към ЕТ “А.–
Б.И.“ с номера, дати и стойности както
следва: фактура № 212/05.08.2007 г.,
за продажба на услуга с данъчна основа
170 950,00 лв. и ДДС 34 190,00 лв.; фактура № 219/25.09.2007 г., за продажба на услуга с данъчна основа
1 269 000,00 лв. и ДДС 253 800,00 лв.;
Дружеството „П.“
ООД било регистрирано с код по
БУЛСТАТ ******. Седалището и адреса на управление на същото били в гр. София,
ул. „******. Собственици на капитала на дружеството и управители и
представители били А.Х.Б. и Н.К.Т.. Дружеството “П.” ООД не било издавало в полза на ЕТ
„А.– Б.И.“ и не било включвало в дневниците си за продажби фактура, издадена
към ЕТ “А.– Б.И.“ с номер, дата и стойност както следва: фактура № 241/21.09.2007 г., за покупка на услуга с
данъчна основа 2 251 500,00 лв. и ДДС
450 300,00 лв.
По описания по-горе механизъм, в
гр. София, през периода от 13.12.2006
г. до 15.10.2007 г., при условията на
продължавано престъпление, чрез седем деяния, осъществяващи поотделно един
или различни състави на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, подс. Б.Г.И., действайки в качеството си на
собственик и представител на ЕТ ”А.– Б.И.” /рег. по ф.д. № 25/2005 г. на СГС, с
Булстат ******/, чрез седем деяния избегнал
плащането на данъчни задължения по ЗДДС в общ размер на – 2 466 502,85
лева, като потвърдил неистина пред
органите по приходите на ТД на НАП – София – офис „Изток” в подадени /и подписани/ от него седем броя месечни справки-декларации по
ЗДДС /обн. Д.В., бр. 153 от 23.12.1998 г., посл. изм. и доп. бр.105 от
29.12.2005 г., в сила от 01.01.2006 г., действащ до 31.12.2006 г., когато е
отменен Д.В., бр.63 от 04.08.2006 г. с нов в сила от 01.01.2007 г. – Чл.72,
ал.1 от ЗЗДС – „Данъчен период по смисъла
на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице
е длъжно да подаде справка-декларация с резултат от същия този данъчен период”;
Ал.2 – „Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с
календарния месец; Чл.100, ал. 1 – ’’Справката-декларация е документ, в който
регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена
информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на
права и задължения“; Ал. 3 – „За всеки данъчен период регистрираното лице е
длъжно да подаде справката-декларация в съответната териториална данъчна
дирекция, до 14 число включително на месеца, следващ данъчния период, за който
се отнася“; Чл.104, ал.1 – „Регистрираните лица по този закон водят
задължително регистрите „Дневник за покупките” и „Дневник за продажбите”; Ал.5
– ”Регистрираното лице е длъжно да подава всеки месец заедно със
справката-декларация за данъчния период информацията от регистрите по този член
на магнитен носител по параметри,
определени в Правилника за прилагане на този закон, както и копие от регистрите
по ал.1, освен в случаите, предвидени в Правилника”/ – относно справка-декларация с вх. №
2214-0841005/13.12.2006 г. /за данъчен период – м.11 на 2006 г./ и ЗДДС
/обн.Д.В, бр.63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г., действащ и към
момента - Чл.124 (1) – Регистрираните
лица по този закон водят задължително следните регистри:
3.
дневник за покупките;
4.
дневник за продажбите.
(2) Регистрираното лице е длъжно да
отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите
за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период,
през който са издадени;
Чл. 125 (1.) – За всеки данъчен период
регистрираното лице подава справка - декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157.
(2) Регистрираното лице, което е
извършило за данъчния период вътреобщностни доставки или доставки като
посредник в тристранна операция, заедно със справка - декларация по ал. 1, подава
и VIES декларация за тези доставки за съответният данъчен период.
(3)
Заедно със справка - декларацията
no ал.1, регистрираното лице подава отчетните регистри по чл.124 за съответния
данъчен период/ - относно справки-декларации с № 2214-0909331/14.03.2007
г., № 2214-919701/ 14.05.2007 г., № 2214-0925444/14.06.2007 г., №
2214-0931471/16.07.2007 г., № 2214-0938626/14.09.2007 г. и №
2214-0949252/15.10.2007 г. /съответно за данъчни периоди – м.м. 02, 04, 05, 06,
08 и 09 на 2007 г./, и по този начин приспаднал
неследващ се данъчен кредит /ДДС на ЕТ ”А.– Б.И.”/, както следва:
1. На 13.12.2006 г., в подадена /и
подписана/ от него месечна справка- декларация по ЗДДС за данъчен период
01.11.2006 г. – 30.11.2006 г. – вх. № 2214-0841005/13.12.2006 г., потвърдил
неистина – декларирал фиктивни доставки по четири броя данъчни фактури за
нереализирани действително доставки по облагаеми сделки – включени в Дневника
за покупки за месец ноември 2006 г. с доставчик „В.П“ ЕООД, с Булстат ******,
по фактури както следва: фактура №
1223/06.11.2006 г. за покупка на стоки с данъчна основа 4 277,70 лв. и ДДС 855,54 лв.; фактура № 1224/08.11.2006 г. за покупка на стоки с
данъчна основа 3 010,70 лв. и ДДС 602,14
лв.; фактура № 1225/10.11.2006 г. за
покупка на стоки с данъчна основа 4 356,76 лв. и ДДС 871,35 лв.; фактура № 1226/13.11.2006 г. за покупка на стоки с
данъчна основа 4 356,76 лв. и ДДС 871,35 лв., като по този начин декларирал
нереална по-висока стойност за получени доставки с право на пълен данъчен
кредит и съответно по-голяма с 3 200,38 лв. стойност за начислен ДДС с право на
пълен данъчен кредит, и по този начин посочил като краен резултат – ДДС за
възстановяване в размер на 27 716,54 лв., вместо действителният ДДС за възстановяване
в размер на 24 516,16 лв. и с тези си деяния приспаднал неследващ се данъчен
кредит, като избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – 3
200,38 лева /дължим ДДС/ за съответния данъчен период – м. ноември 2006 г.;
2. На 14.03.2007 г., в подадена /и
подписана/ от него месечна справка-декларация по ЗДДС за данъчен период
01.02.2007 г. – 28.02.2007 г. – вх.№ 2214-0909331/14.03.2007 г., потвърдил
неистина – декларирал фиктивни доставки по 4 броя данъчни фактури за
нереализирани действително доставки по облагаеми сделки – включени в Дневника
за покупки за месец февруари 2007 г. с два броя различни доставчици, по фактури
както следва:
“Р.– СБ” ЕООД с Булстат ******: фактура № 11/02.02.2007 г. за покупка на стоки с
данъчна основа 25 000,00 лв. и ДДС 5 000,00 лв.; фактура № 27/26.02.2007 г. за покупка на стоки с
данъчна основа 31 500,00лв. и ДДС 6 300,00 лв.;
“М.****”ЕООД
с Булстат ******: фактура №
12/06.02.2007 г. за покупка на стоки с данъчна основа 25 500,00лв. и ДДС 5 100,00 лв.; фактура № 24/20.02.2007 г. за покупка на стоки с
данъчна основа 38 500,00лв. и ДДС 7
700,00 лв., като по този начин декларирал нереална по-висока стойност за
получени доставки с право на пълен данъчен кредит и съответно по-голяма с 24
100,00 лв. стойност за начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит, и по този
начин посочил като краен резултат – ДДС за възстановяване в размер на 5 349,69
лв., вместо действителното – дължим ДДС за внасяне в размер на 18 750,31 лв., и
с тези си деяния приспаднал неследващ се данъчен кредит, като избегнал
плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 24 100,00 лева
/дължим ДДС/ за съответния данъчен период – м. февруари 2007 г.;
3.
На 14.05.2007 г., в подадена /и подписана/ от него месечна справка- декларация
по ЗДДС за данъчен период 01.04.2007 г. – 30.04.2007 г. – вх. №
2214-0919701/14.05.2007 г., потвърдил неистина – декларирал фиктивни доставки
по 14 броя данъчни фактури за нереализирани действително доставки по облагаеми
сделки – включени в Дневника за покупки за месец април 2007 г. с десет броя
различни доставчици, по фактури както следва:
“Б.”ЕООД
с Булстат ******: фактура №
137/27.04.2007 г. за покупка на услуга с
данъчна основа 115 500,00 лв. и ДДС 23
100,00 лв.;
“Г.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
102/09.04.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 100 000,00 лв. и ДДС 20 000,00 лв.;
“Б.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
98/12.04.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 135 500,00 лв. и ДДС 27 100,00 лв.;
фактура № 112/18.04.2007 г. за покупка на стоки с
данъчна основа 74 500,00 лв. и ДДС 14
900,00 лв.;
“ВА.Г.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
116/10.04.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 135 000,00 лв. и ДДС 27 000,00 лв.;
“В.–
94”ООД с Булстат ******: фактура №
120/18.04.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 123 500,00 лв. и ДДС 24 700,00 лв.;
ЕТ ”И.–
И.А.” с Булстат 0******: фактура №
138/25.04.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 127 000,00 лв. и ДДС 25 400,00 лв.;
“Л.”
ООД с Булстат ******: фактура №
73/12.04.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 102 500,00 лв. и ДДС 20 500,00 лв.;
фактура № 96/24.04.2007 г. за покупка на
стоки с данъчна основа 96 500,00 лв. и
ДДС 19 300,00 лв.;
“М.3”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
87/17.04.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 112 000,00 лв. и ДДС 22 400,00 лв.;
фактура № 128/27.04.2007 г. за покупка
на стоки с данъчна основа 99 483,00 лв.
и ДДС 19 896,60 лв.;
“М.К.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
120/02.04.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 99 500,00 лв. и ДДС 19 900,00 лв.;
“С.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
149/24.04.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 165 000,00 лв. и ДДС 33 000,00 лв.;
фактура № 109/20.04.2007 г. за покупка
на стоки с данъчна основа 111 250,00 лв.
и ДДС 22 250,00 лв., като по този начин декларирал нереална по-висока стойност
за получени доставки с право на пълен данъчен кредит и съответно по-голяма с
319 446,60 лв. стойност за начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит, и по
този начин посочил като краен резултат – ДДС за възстановяване в размер на 1
935,85 лв., вместо действителното – дължим ДДС за внасяне в размер на 317 510,75
лв., и с тези си деяния приспаднал неследващ се данъчен кредит, като избегнал
плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 319 446,60 лева
/дължим ДДС/ за съответния данъчен период – м. април 2007 г.;
4.
На 14.06.2007 г., в подадена /и подписана/ от него месечна справка- декларация
по ЗДДС за данъчен период 01.05.2007 г. – 31.05.2007 г. – вх. №
2214-0925444/14.06.2007 г., потвърдил неистина – декларирал фиктивни доставки
по 10 броя данъчни фактури за нереализирани действително доставки по облагаеми
сделки – включени в Дневника за покупки за месец май 2007 г. десет броя
различни доставчици, по фактури както следва:
“Б.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
158/10.05.2007 г. за плащане по договор с данъчна основа 193 650,00 лв. и ДДС 38 730,00 лв.;
“Г.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
140/04.05.2007 г. за плащане по договор с данъчна основа 210 500,00 лв. и ДДС 42 100,00 лв.;
“Б.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
152/21.05.2007 г. за плащане по договор с данъчна основа 250 000,00 лв. и ДДС 50 000,00 лв.;
“ВА.Г.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
186/19.05.2007 г. за плащане по договор с данъчна основа 228 500,00 лв. и ДДС 45 700,00 лв.;
“В.–
94” ООД с Булстат ******: фактура №
160/09.05.2007 г. за плащане по договор с данъчна основа 144 000,00 лв. и ДДС 28 800,00 лв.;
ЕТ ”И.–
И.А.” с Булстат ******: фактура №
152/08.05.2007 г. за плащане по договор с данъчна основа 195 000,00 лв. и ДДС 39 000,00 лв.;
“Л.”
ООД с Булстат ******: фактура №
115/15.05.2007 г. за плащане по договор с данъчна основа 65 000,00 лв. и ДДС 13 000,00 лв.;
“М.3”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
139/02.05.2007 г. за плащане по договор с данъчна основа 332 500,00 лв. и ДДС 66 500, 00 лв.;
“М.К.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
171/17.05.2007 г. за плащане по договор с данъчна основа 200 000,00 лв. и ДДС 40 000,00 лв.;
“С.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
168/14.05.2007 г. за плащане по договор с данъчна основа 189 500,00 лв. и ДДС 37 900,00 лв., като по
този начин декларирал нереална по-висока стойност за получени доставки с право
на пълен данъчен кредит и съответно по-голяма с 401 730,00 лв. стойност за
начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит, и по този начин посочил като
краен резултат – ДДС за внасяне в размер на 45,68 лв. /след приспадане на
сумата 6 790,81 лв. – по чл.92, ал.1 от ЗДДС/, вместо действителното – дължим
ДДС за внасяне в размер на 408 566,49 лв., и с тези си деяния приспаднал
неследващ се данъчен кредит, като избегнал плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 401 730,00 лева /дължим ДДС/ за съответния данъчен
период – м. май 2007 г.;
5.
На 16.07.2007 г., в подадена /и подписана/ от него месечна справка- декларация
по ЗДДС за данъчен период 01.06.2007 г. – 30.06.2007 г. – вх. №
2214-0931471/16.07.2007 г., потвърдил неистина – декларирал фиктивни доставки
по 10 броя данъчни фактури за нереализирани действително доставки по облагаеми
сделки – включени в Дневника за покупки за месец юни 2007 г. с десет броя
различни доставчици, по фактури както следва:
“Б.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
180/09.06.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 183 534,00 лв. и ДДС 36 706,80 лв.;
“Г.”
ЕООД с Булстат ******: фактура № 153/03.06.2007
г. за покупка на услуга с данъчна основа
159 500,00 лв. и ДДС 31 900,00 лв.;
“Б.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
168/06.06.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 115 000,00 лв. и ДДС 23 000,00 лв.;
“ВА.Г.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
216/09.06.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 149 500,00 лв. и ДДС 29 900,00 лв.;
“В.–
94” ООД с Булстат ******: фактура №
180/05.06.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 195 500,00 лв. и ДДС 39 100,00 лв.;
ЕТ ”И.–
И.А.” с Булстат ******: фактура №
192/09.06.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 95 000,00 лв. и ДДС 19 000,00 лв.;
“Л.”
ООД с Булстат ******: фактура №
147/13.06.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 89 500,00 лв. и ДДС 17 900,00 лв.;
“М.3”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
185/07.06.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 100 000,00 лв. и ДДС 20 000,00 лв.;
“М.К.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
201/01.06.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 155 000,00 лв. и ДДС 31 000,00 лв.;
“С.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
180/10.06.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 105 000,00 лв. и ДДС 21 000,00 лв., като по
този начин декларирал нереална по-висока стойност за получени доставки с право
на пълен данъчен кредит и съответно по-голяма с 269 506,80 лв. стойност за
начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит, и по този начин посочил като
краен резултат – ДДС за възстановяване в размер на 900,00 лв., вместо
действителното – дължим ДДС за внасяне в размер на 268 606,80 лв., и с тези си
деяния приспаднал неследващ се данъчен кредит, като избегнал плащането на
данъчни задължения в особено големи размери – 269 506,80 лева /дължим ДДС/ за
съответния данъчен период – м. юни 2007 г.;
6. На 14.09.2007 г., в подадена /и
подписана/ от него месечна справка- декларация по ЗДДС за данъчен период
01.08.2007 г. – 31.08.2007 г. – вх. № 2214-0938626/14.09.2007 г., потвърдил
неистина – декларирал фиктивни доставки по 9 броя данъчни фактури за
нереализирани действително доставки по облагаеми сделки – включени в Дневника
за покупки за месец август 2007 г. с осем броя различни доставчици, по фактури
както следва:
“Б.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
254/03.08.2007 г. за покупка на услуга с
данъчна основа 189 500,00 лв. и ДДС 37
900,00 лв.;
“Б.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
238/02.08.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 218 100,00 лв. и ДДС 43 620,00 лв.;
фактура № 249/17.08.2007 г. за покупка
на услуга с данъчна основа 144 500,00
лв. и ДДС 28 900,00 лв.;
“ВА.Г.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
320/01.08.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 219 540,00 лв. и ДДС 43 908,00 лв.;
“В.М.”
ООД с Булстат ******: фактура №
212/05.08.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 170 950,00 лв. и ДДС 34 190,00 лв.;
ЕТ ”И.–
И.А.” с Булстат ******: фактура №
307/10.08.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 199 050,00 лв. и ДДС 39 810,00 лв.;
“Л.”
ООД с Булстат ******: фактура №
270/30.08.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 184 545,35 лв. и ДДС 36 909,07 лв.;
“М.3”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
263/03.08.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 208 020,00 лв. и ДДС 41 604,00 лв.;
“С.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
270/01.08.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 216 390,00 лв. и ДДС 43 278,00 лв., като по
този начин декларирал нереална по-висока стойност за получени доставки с право
на пълен данъчен кредит и съответно по-голяма с 350 119,07 лв. стойност за
начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит, и по този начин посочил като
краен резултат – ДДС за възстановяване в размер на 2 410,00 лв., вместо
действителното – дължим ДДС за внасяне в размер на 347 709,07 лв., и с тези си
деяния приспаднал неследващ се данъчен кредит, като избегнал плащането на
данъчни задължения в особено големи размери – 350 119,07 лева /дължим ДДС/ за
съответния данъчен период – м. август 2007 г.;
7.
На 15.10.2007 г., в подадена /и подписана/ от него месечна справка- декларация
по ЗДДС за данъчен период 01.09.2007 г. – 30.09.2007 г. – вх.№
2214-0949252/15.10.2007 г., потвърдил неистина – декларирал фиктивни доставки
по 4 броя данъчни фактури за нереализирани действително доставки по облагаеми
сделки – включени в Дневника за покупки за месец септември 2007 г. с четири
броя различни доставчици, по фактури както следва:
“Б.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
253/10.09.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 371 500,00 лв. и ДДС 74 300,00 лв.;
“В.М.”
ООД с Булстат ******: фактура №
219/25.09.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 1 269 000,00 лв. и ДДС 253 800,00 лв.;
“М.-К.”
ЕООД с Булстат ******: фактура №
282/13.09.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 1 600 000,00 лв. и ДДС 320 000,00 лв.;
“П.”
ООД с Булстат ******: фактура №
241/21.09.2007 г. за покупка на услуга с данъчна основа 2 251 500,00 лв. и ДДС 450 300,00 лв., като
по този начин декларирал нереална по-висока стойност за получени доставки с
право на пълен данъчен кредит и съответно по-голяма с 1 098 400,00 лв. стойност
за начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит, и по този начин посочил като
краен резултат – ДДС за възстановяване в размер на 40,87 лв., вместо
действителното – дължим ДДС за внасяне в размер на 1 103 550,87 лв., и с тези
си деяния приспаднал неследващ се данъчен кредит, като избегнал плащането на
данъчни задължения в особено големи размери – 1 098 400,00 лева /дължим ДДС/ за
съответния данъчен период – м. септември 2007 г., като с гореописаните действия
за целият период 13.12.2006 г. – 15.10.2007 г., по седемте броя месечни
справки-декларации по ЗДДС, приспаднал
неследващ се данъчен кредит и избегнал плащането на данъчни задължения по ЗДДС,
като укритите и неплатени задължения са в особено големи размери /по смисъла на чл.93, т.14 от НК – ”Данъци в
особено големи размери са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева”/ –
общо в размер на 2 466 502,85 лева /два милиона четиристотин шестдесет и шест
хиляди петстотин и два лева и осемдесет и пет стотинки/ – престъпление по чл.255, ал.З, вр. ал.1, т.2, пр.1 и т.7,
вр. чл.26, ал.1 от НК.
От заключението на назначената и изготвена по делото Графическа експертиза 189/08 г.,
приложена на л. 300 – 303, том 2 от ДП, изготвена от в.л. П.Р.Т. се установява,
че подписите в предоставените на вещото лице за изследване копия на документи –
справки – декларации за данъчни периоди януари, февруари, март, април, май, юни
и септември 2007 г.; дневници за покупки и дневници за продажби, и протоколи за
приемане на декларации и дневници за същия период, представляват копия на
подписи на подс. Б.Г.И.. Вещото лице уточнява, че заключенията са с допускане,
тъй като липсват оригинали. Дава становище, че е възможно копието да е
подправено.
От заключението на назначената и изготвена по делото Графическа експертиза 28/11 г.,
приложена на л. 817 – 819, том 5 от ДП, изготвена от в.л. П.Р.Т. се установява,
че текста „Предал“, съдържащ се в протоколи за приемане на декларации и
дневници по ЗДДС за отчетните периоди януари – май 2007 г., е изписан от подс. Б.Г.И..
Същото се отнася и за подписите в справките – декларации за данък върху
добавена стойност, изготВ.от името на ЕТ „А.– Б.И.“ за данъчни периоди януари
2007 г., февруари 2007 г., март 2007 г., април 2007 г., май 2007 г., юни 2007 г.,
август 2007 г., септември 2007 г., като е дадено категорично заключение, че тези
подписи са положени от подс. Б.Г.И.. Вещото лице е констатирало, че подписите в
дневниците за покупки и в дневниците за продажби за горепосочените периоди,
също са положени от подс. И., както и подписите за „предал“ в протоколите за
приемане на декларации и дневници по ЗДДС за посочените отчетни периоди. Вещото
лице е работило с оригинали на документите.
От заключението на назначената и изготвена по делото Графическа експертиза 245/12 г., приложена
на л. 869 – 873, том 5 от ДП, изготвена от в.л. К.В.И. се установява, че текста
„Предал“, съдържащ се в протоколи за приемане на декларации и дневници по ЗДДС
за отчетните периоди януари, април и май 2007 г., са изписани от подс. Б.Г.И..
Същото се отнася и за подписите в справките – декларации за данък върху
добавена стойност, изготВ.от името на ЕТ „А.– Б.И.“ за данъчни периоди януари
2007 г., февруари 2007 г., март 2007 г.,
април 2007 г., май 2007 г., юни 2007 г., август 2007 г., септември 2007 г.,
като е дадено категорично заключение, че тези подписи са положени от подс. Б.Г.И..
Вещото лице е констатирало, че подписите в дневниците за покупки и в дневниците
за продажби за горепосочените периоди, също са положени от подс. И., както и
подписите за „предал“ в протоколите за приемане на декларации и дневници по
ЗДДС за посочените отчетни периоди. Вещото лице е работило с оригинали на
документите.
Съдът прие заключението на назначената и изготвена по
делото Съдебно – икономическа и Счетоводна
експертиза, приложена на л.756 – 772, том 5 от ДП, изготвена от в.л. Д.Г. К.–
Нейкова, но не постави в основата на доказателствената съвкупност така
изготвеното заключение, доколкото то представлява преразказ /синтетична
извадка/ на ревизионния акт, справките – декларации по ЗДДС, дневници за
покупки и продажби, и протоколите за извършени насрещни проверки, без да
изследва счетоводството на ЕТ „А.– Б.И.“ и без да извърши съответната, изискваща
се проверка в Национална агенция по приходите. Анализът на ревизионния акт и
изводите на извършените насрещни проверки, не могат да се ценят като средство
за проверка на доказателствата по делото по реда на НПК.
От заключението на назначената и изготвена по делото Допълнителна Съдебно – счетоводна
експертиза, приложена на л. 829 – 846, том 5 от ДП, изготвена от в.л. Д.Г. К.–
Н.се установява, че е констатирано водене на счетоводна отчетност с невярно
съдържание и ползване на такива документи от страна на ЕТ „А.– Б.И.“, като
отново и тук експерта се позовава на констатациите и заключенията на данъчните
органи. В тази експертиза вещото лице посочва общия размер на дължимите данъчни
задължения.
От заключението на назначената и изготвена по делото Допълнителна Съдебно – счетоводна
експертиза, приложена на л.877 – 881, том 5 от ДП, изготвена от в.л. Е.К.М.
се установява, че същата прави ревизия на предходна експертиза на общия размер
на начисленото ДДС за периода 01.01.2007 г. – 31.03.2007 г. От разясненията на
вещото лице в съдебно заседание се установява, че експертизата не е изследвала
реалност на доставките.
От заключението на назначената и изготвена по делото Графическа експертиза, приложена на л.111
– 120, том 11 от ДП, изготвена от в.л.Б.К.Г. се установява, че подписите,
положени от името на Б.Г.И., находящи се в оригинали на справки – декларации за
ДДС за месец декември 2006 г. и месец ноември 2006 г., и приложените към тях
оригинали на дневници за покупки и дневници за продажби, и оригинал на протокол
за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, са положени от подс. Б.Г.И..
Останалите изводи на вещото лице, съдът не обсъжда поради неотносимостта им към
предмета на доказване.
Съдът прие назначената и изготвена по делото Тройна Счетоводно – икономическа експертиза,
изготвена в хода на съдебното производството от в.л. Н.Т.Г., Д.Е. – М.-М., Д.Г.
К.– Н./л.289 – 299, том 3 от настоящото съдебно производство/, но при
изграждане на вътрешното си убеждение по фактите и тяхната проверка, съдебният
състав не постави в основата на доказателствената съвкупност заключението на тази
Тройна Счетоводно – икономическа експертиза, доколкото същата при формиране на
експертните си изводи си е служила с изградените изводи на други органи –
контролните такива на Национална агенция по приходите, напраВ.в хода на
извършваните насрещни проверки по ДОПК. В този смисъл, тъй като наказателният и
административният процес се развиват по различни процесуални закони и ред, и
доколкото в административния ред се борави с презумпции, а НПК изрично
запретява такава възможност, на плоскостта, че присъдата не може да се основава
на предположения, съдът не кредитира така изготвеното заключение и неговите
изводи.
Съдът прие назначената и изготвена по делото Тройна Счетоводно – икономическа експертиза,
изготвена в хода на съдебното производството от в.л. П.К., З.Г. и Й.П. /л. 368 –
413, том 3 от настоящото съдебно производство/. Видно от заключението на така
изготвената експертиза и разясненията в съдебно заседание на вещите лица, за
търговците „В.П“ ЕООД, „И.Т.1“ ООД, „Р.СБ“ ЕООД, „М.2002“ ЕООД, „Б.“ ЕООД, „Г.“
ЕООД, „Б.“ ЕООД, „ВА.Г.“ ЕООД, „В.– 94“ ООД, ЕТ „И.– И.А.“, „Л.“ ЕООД, „М.3“ ЕООД,
„М.К.“ ЕООД, „С.“ ЕООД, „В.М.“ ООД, „П.“ ООД, не са налични каквито и да е
първични счетоводни документи, както и счетоводни регистри на ЕТ „А.– Б.И.“, не
са налице и данни за извършени плащания към посочените контрагенти. Въпреки
направените фактически констатации за липса на счетоводни документи, счетоводни
регистри и данни за извършени плащания, експертизата дава заключение, че
фактури с посочените номера и данъчни основи не са издавани към ЕТ „А.– Б.И.“,
което се установява след справка в НАП. Изводът на експертите е, че
включените в СД по ЗДДС на ЕТ „А.– Б.И.“ фактури за покупка, за които е
ползвано право на данъчен кредит, не са издавани от доставчиците на ЕТ „А.– Б.И.“
и не са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Според
експертите, за да се приеме, че е документално обоснован счетоводно отразения
разход, в случая претендираните за напраВ.разходи за извършените покупки, така
както са отразени в дневниците за покупки, трябва по категоричен начин да се
установи, че този разход е в действителност извършен и не е достатъчно само
отразяването на фактура в дневника за покупки.
В хода на
съдебното следствие беше допусната и назначена Комплексна Съдебно – психиатрична
и психологична експертиза, изготвена от в.л. М.Щ.К. и Д. С.З.С. /л. 447 –
465, т.3 от съдебното производство/. От заключението по така изготвената КСППЕ
и от разясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че в
процесния инкриминиран времеви период може да се направи извод, че у подсъдимия
И. е била налице невротична симптоматика – интензивно страхово напрежение,
тревожност, притеснение, понижено настроение, анхедония, непълноценен сън.
Описаната невротична симптоматика може да се приеме като „Протрахирана смесена тревожно – депресивна реакция“ в параметрите
на Адаптационно разстройство, което е невротично състояние и не се приравнява
към разстройство на съзнанието. Вещите
лица приемат, че в инкриминирания времеви период 13.12.2006 г. – 15.10.2007 г.,
подс. И. се е намирал в състояние на стрес от понесените заплахи към него и
семейството му; било му е оказано психологическо въздействие за извършване на
твърдяната инкриминирана дейност, но не до степен това състояние да не може да
бъде контролирано. Не са налице данни за възникнало при подс. И. психично
заболяване, което да се приравнява към краткотрайно разстройство на съзнанието,
изключващо вменяемостта след инкриминираната по делото деятелност. Към момента
на изготвяне на заключението се установяват данни за леко повишено невротично
ниво при подс. И., изразяващо се в несигурност, напрежение , потиснатост,
безпокойство, тревожност и депресивитет, което се верифицира от резултатите от
тестовото изследване. Според вещите лица, актуалното психично състояние на
подс. И. се характеризира с високо ниво на стрес и тревожност от ситуацията, в
която се намира, като в същото време продължава и усещането му за липса на
безопасност. В заключението си експертите заявяват, че независимо от
негативните емоционални преживявания, изводими от претърпяната психотравмена
ситуация, психичното състояние на подс. И. му е позволявало/позволява правилно
да възприема фактите от значение за делото от началото на инкриминирания
времеви период и до настоящия момент, както и да дава достоверни обяснения за
тях.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото гласни и писмени доказателстВ.средства, а именно:
обясненията на подсъдимия Б.Г.И.,
снети в о.с.з. на 02.11.2016 г., както и тези, дадени в открито с.з. на 16.11.2021
г. и на 08.02.2022 г.;
показанията на свидетелите Г.К.Д., снети в о.с.з. на
02.11.2016 г.; Р.С.Г., снети в о.с.з. на
02.11.2016 г.; В.А.П., снети в о.с.з. на
12.12.2016 г.; М.Г.К., снети в о.с.з.
на 12.12.2016 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (т. 13,
л. 38 – 39) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; Р.Г.И.,
снети в о.с.з. на 12.12.2016 г.; Ю.К.К., снети в о.с.з. на 11.04.2017 г.; Л.Д.Г.,
снети в о.с.з. на 11.04.2017 г. и тези,
депозирани в хода на досъдебното производство (т. 2, л. 276) и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2
от НПК;
П.И.К., снети в о.с.з. на 11.04.2017 г.; Ж.И.И., снети
в о.с.з. на 19.05.2017 г.; В.В.И.,
снети в о.с.з. на 19.05.2017 г. и тези,
депозирани в хода на досъдебното производство (т. 2, л. 285) и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2
от НПК;
С.Б.Н., снети в о.с.з. на 07.07.2017 г., тези, депозирани в хода на
досъдебното производство (т. 12, л. 74 – 76) и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, както и
тези, снети в о.с.з. на 17.05.2019 г.; Г.И.Ф., снети в о.с.з. на 05.10.2017 г.; Д.Н.Н., снети в о.с.з. на 05.10.2017 г.; Х.И.Д., снети в о.с.з. на 05.10.2017 г.; Т.М.М.,
снети в о.с.з. на 04.12.2017 г.; З.Д.А., снети
в о.с.з. на 30.01.2018 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство
(т. 10, л. 20 – 24) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; В.Л.И.,
депозирани в хода на досъдебното производство (т. 2, л. 514) и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4, пр. 1
от НПК; Н.Б.В., снети
в о.с.з. на 27.03.2018 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство
(т. 2, л. 487) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; К.З.Ц., снети
в о.с.з. на 27.03.2018 г.; И.Г.П.,
снети в о.с.з. на 22.05.2018 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното
производство (т. 10, л. 29 – 34, в конкретност л. 33 – 34) и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2
от НПК;
И.Д.С., снети в о.с.з. на
22.05.2018 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (т. 10, л.
41 – 45, в конкретност л. 45) и приобщени към доказателствената съвкупност по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; В.Л.Д., снети в о.с.з. на
22.05.2018 г.; Д.И.Ч., депозирани в
хода на досъдебното производство (т. 2, л. 281) и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 3 от НПК; Г.А.Г., снети в о.с.з. на
09.07.2018 г.; Р.А.Т., снети в о.с.з. на 09.07.2018 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното
производство (т. 2, л. 292) и приобщени към доказателствената съвкупност по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; Т.А.Б.,
снети в о.с.з. на 09.07.2018 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното
производство (т. 10, л. 71 – 72) и приобщени към доказателствената съвкупност
по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; П.М.А.,
снети в о.с.з. на 09.07.2018 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното
производство (т. 10, л. 75 – 80, в конкретност л. 79 – 80) и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2
от НПК;
А.И.З.,
снети в о.с.з. на 09.10.2018 г.; Д.А.Г.,
снети в о.с.з. на 09.10.2018 г.; К.Д.П., снети в о.с.з. на
04.12.2018 г.; А.А.Х.,
снети в о.с.з. на 04.12.2018 г.; К.Х.Т., снети в о.с.з. на 04.12.2018 г. и тези, депозирани в хода на
досъдебното производство (т. 10, л. 102 – 106) и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2
от НПК; И.Т.Г., снети в о.с.з. на 04.12.2018 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (т.
10, л. 161 – 165) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; В.Л.В., снети в о.с.з. на 17.05.2019 г. и тези, депозирани в хода на
досъдебното производство (т. 2, л. 254) и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; А.Х.Б., депозирани в хода на
досъдебното производство (т. 2, л. 248) и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК; И.Я.А., депозирани в хода на
досъдебното производство (т. 2, л. 261) и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК; К.Г.С., снети в о.с.з. на 25.09.2019 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (т. 2,
л. 263) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК;
заключенията на
назначените и изготВ.в хода на воденото производство експертизи, а именно: Графическа експертиза 28/2011 г., приложена на л. 817 – 819, том 5 от ДП; Графическа експертиза 245/2012 г., приложена
на л. 869 – 873, том 5 от ДП; Съдебно – икономическа
и Счетоводна експертиза, приложена на л.756 – 772, том 5 от ДП; Допълнителна
Съдебно – счетоводна експертиза, приложена на л. 829 – 846, том 5 от ДП; Допълнителна Съдебно – счетоводна
експертиза, приложена на л.877 – 881, том 5 от ДП; Графическа експертиза,
приложена на л.111 – 120, том 11 от ДП;
Тройна Счетоводно – икономическа експертиза, изготвена в хода на настоящото
наказателно – съдебно производството, приложена на л.289 – 299, том 3 от съдебното
производство; Тройна Счетоводно – икономическа
експертиза, изготвена в хода на настоящото наказателно – съдебно
производството, приложена л. 368 – 413, том 3 от съдебното производство; Комплексна Съдебно – психиатрична и
психологична експертиза, изготвена в хода на настоящото наказателно –
съдебно производството, приложена на 447 – 465, т.3 от съдебното производство;
както
и приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – Ревизионен доклад №
901244/16.03.2009 г.;
Ревизионен акт № *********/07.05.2009 г.; счетоводни документи, издадени на ЕТ „А.– Б.И.; печати, фактури, тетрадки,
СД, магнитни дискове, флашки,
калкулатор и други, подробно описани в справката за ВД към приложението на обвинителния акт и намиращи се в класьор
6, съставляващ част от настоящото наказателно – съдебно производство;
счетоводни
документи и протоколи от извършени проверки на „В.П“ ЕООД, „И.Т.1“
ООД, „Р.СБ“ ЕООД, „М.2002“ ЕООД, „Б.“ ЕООД, „Г.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД, „ВА.Г.“ ЕООД,
„В.– 94“ ООД, ЕТ – „И.– И.А.“, „Л.“ ЕООД, „М.3“ ЕООД, „М.К.“ ЕООД, „С.“ ЕООД, „В.М.“
ООД и „П.“ ООД;
справка
за съдиМ.на подс. И.
(т. 1 и т. 3 от съдебното производство); писмени отговори от Агенция по Вписванията – Имотен
регистър, от Столична община, Дирекция „Общински приходи“ – отдел „Искър“, от
ОПП – КАТ относно имущественото състояние на подс. И. (т. 3 от съдебното производство), и всички други писмени доказателства по делото, събрани
и приобщени към доказателствената съвкупност в хода на проведеното
наказателно – съдебно
производство.
При
формиране на изводите си по фактите, съдът кредитира частично
дадените от подс. И. обяснения в
хода на настоящото наказателно – съдебно производство. В едната им част, тези
обяснения кореспондират със събраните и проверени по време на съдебното
следствие гласни, писмени и вещестВ.доказателства и доказателстВ.средства, а в
друга част, дадените от подсъдимия обяснения не се подкрепят и
остават изолирани от останалите, събрани в хода на съдебното производство
гласни, писмени и вещестВ.доказателства по делото.
Така
подсъдимият И. заявява пред съдебния състав, че
по предложение на св. Ж.И. се е съгласил да работи като управител на
„някакви фирми“. Св. И. му носел документи, които подсъдимият подписвал.
Документите били договори, фактури, справки – декларации и др. Подсъдимият ги
подписвал, въпреки че не виждал дейността, която била описана в тези документи,
нито виждал хора, които да вършат тази дейност. Подсъдимият И. ходел в НАП по
указания на св. И. и подавал предоставените му от последния документи, които
били предварително изготвени. В посочената част, съдът частично дава вяра на
заявеното от подсъдимия, доколкото от веществените доказателства по делото се
установява, че подс. И. е бил управител на няколко фирми, извън процесната ЕТ „А.–
Б.И.“, както и че представените пред органите на ТД на НАП справки – декларации,
дневници за покупки и продажби, и приемо – предавателни протоколи, са подписани
лично от него. Съдът отчита, че при започване на тази си дейност, подсъдимият
доколкото е бил вменяем и образован, е съзнавал извършваното от него, както и,
че съгласявайки се да бъде регистрирана на негово име фирма, чрез която той
лично не е осъществявал никаква дейност, но е подписвал договори, фактури и
декларации, в които се твърди за осъществяване на дейност, той върши
престъпление. Омаловажаването на стореното от подсъдимия и прехвърляне на
отговорността – първо на св. Ж.И.И., а след това и на св. К.З.Ц., за които
твърди, че са го карали да осъществява дейност по подписване на документи и
представянето им пред органите на НАП, не води до липса на умисъл у подсъдимия,
че не знае какво прави. Самият той заявява, че е получавал пари за това, което е
вършел. Сам твърди, като конкретизира, че времево събитията, които описва са
преди да закупи предприятието на ЕТ „А.– Б.И.“, както и, че след като бил
прочел какво е написано в документите, е заявил на св. Ж.И., че желае да се
откаже от това, което прави още от 2001 г. и тогава е получил заплахи от св. К.З.Ц..
За така отправените заплахи, подс. И. не е сигнализирал органите на МВР, а е продължил
доброволно и съзнателно да осъществява същите действия не само с фирмата на ЕТ
„А.– Б.И.“, а по негови думи и с други фирми, които не може да посочи.
На
следващо място, подс. И. заявява, че година – две след като започнал дейността
по подписване на документи /2001 г./, започнали да го викат по Полиции в
различни РПУ, като той тогава разбрал, че нещо не е наред, но въпреки това
продължил да върши същото, защото не можел да се откаже. Съдът приема, че
обясненията на подс. И. в тази им част представляват средство за защита, чрез
които подсъдимият цели да избегне умисъла в извършваното от него противоправно деяние,
като твърди, че е осъществявал действията си под натиск. За да достигне до тези
изводи съдебният състав изхожда от следните факти: както от обясненията на
подсъдимия И., така и от показанията на св. Ж.И. и на св. Р.Г.И. – брат на
подсъдимия, се установява, че аналогична на инкриминираната по настоящото
съдебно производство дейност, се е извършвала в един значителен и продължителен
период от време преди и след инкриминирания времеви момент /до 2010 г., когато
били арестувани/ и при това въпреки, че подсъдимият и неговия брат са били
призовавани да дават сведения / показания пред органите на МВР. Подобна
деятелност се е осъществявала и с други фирми, различни от ЕТ „А.– Б.И.“, за
което са налице доказателства и по настоящото производство – например фирмите „Р.СБ“ ЕООД и „М.2002“ ЕООД, които подсъдимият продал
на св. Д.И.Ч.;
подсъдимият е получавал пари за извършваните от него дейности по подписване на
документи, ясно съзнавайки и заявявайки и пред съда, че не разбира съдържанието
на „справките – декларации“, които е подписвал и депозирането им пред органите
на НАП, като се е явявал и пред различни нотариуси. Съдът отчита, че житейски
необосновано е подс. И. в продължение на не малко години /около 10 години/, да подписва каквито и да е документи, със
съдържанието на които не е наясно, още повече в отношенията си с данъчната
администрация, където вярното деклариране е скрепено с наказателна отговорност,
без да разбира действията, които обективира. Настоящият съдебен състав отчита в
тази връзка факта, че се касае за грамотен човек – подсъдимият е със средно
образование.
Съдът
не възприема за достоверно и твърдението на подсъдимия, че това се е случвало
след или по време на заплаха, натиск, демонстрация на оръжие от св. Ц.,
доколкото в продължение на около 10 години както подсъдимият И., така и
неговият брат Р.И. са имали достатъчно време и възможности /при честите си
посещения в Полицията/, за да охранят правата си и да сигнализират органите на
реда за своето положение, в случай, че са получавали заплахи и им е бил оказван
натиск. Съдът държи да отбележи, че подсъдимият, брат му и св. Ж.И., се
познават от дълги години – още от деца, и са били в близки приятелски
отношения. В тази връзка се констатира еднопосочност и тенденциозност в
заявеното от тримата, а именно, че св. К.З.Ц. е лицето, което е заплашвало
подсъдимия и неговия брат да извършват дейността по подписване на документи и
представянето им пред органите на НАП, като веднъж му показал носено на кръста
си оръжие и му заявил, че не може да се отказва, което е било и причината около
10 години подсъдимият И. да се занимава с подобна деятелност. В този смисъл, съдебният
състав не даде вяра на обясненията на подс. Б.Г.И., както и на показанията на св.
Р.И. – брат на подсъдимия, и на св. Ж.И. в описаните по-горе части, доколкото
същите не кореспондират с показанията на св. Ц. и не стоят на житейски обяснима
и логична основа. Тук следва да се отбележи и, че св. Ц. ясно очертава ролята
на подс. И. в инкриминираното деяние – същият е бил „бушон“, който „просто не
го интересуваше това нещо“, получавал „пари, без да има никаква дейност“. Св. Ц.
е категоричен, че подсъдимият не му е казвал, че желае да се откаже от тази си
дейност, не се е оплаквал никога, като заявява и, че от него подсъдимият И. не
се е чувствал застрашен и той не го е заплашвал физически или психически по
какъвто и да е начин. Св. Ц. твърди, че не е имал оръжие и не е имал разрешение
да носи оръжие. Този свидетел сочи също, че лицето, което се е възползвало от
извършваната от подсъдимия дейност и което реално е заплащало на подс. И., е св.
В.Л.Д.. След разпита на св. Д. съдът установи, че същият е управлявал виртуален
офис за кореспонденция с органите на НАП, като не се потвърждава изнесеното от
св. Ц. за извършени заплащания от страна на св. Д. към подс. И., и за
използването на подсъдимия за целите на дейността на св. Д..
Анализирайки
показанията на въпросната Г.а
свидетели, съпостаВ.с обясненията на подсъдимия, съдът достигна до фактически
изводи, че подсъдимият И. се е възползвал от класическата схема за данъчни
измами, в която се е съгласил да участва с ясното съзнание, че няма да върши
никаква реална търговска и стопанска дейност, но ще получава „лесни пари“ за
това, че ще подписва документи, които обективират нереални факти и събития. В
продължение на години и с различни фирми /при справка в АВ – ТР се установява,
че подсъдимият е оперирал с още четири дружества, извън процесното ЕТ „А.– Б.И.“/,
подсъдимият И. е извършвал дейност по невярно деклариране пред органите на НАП.
Невярното деклариране се състои в деклариране на данни в дневниците за покупки
и продажби към подаваните ежемесечно справки – декларации по ЗДДС на реално
несъстояли се в правния мир такива, каквото между другото заявява и самият
подсъдим, който никога не е виждал и разбирал да е имало реално извършвана
дейност. Дали подс. И. е бил част от организирана престъпна Г.а или не, е извън
предмета на доказване по настоящото наказателно производство, доколкото е
несъмнено установено, че извършеното деклариране от подсъдимия в
инкриминираните периоди пред органите на НАП, е невярно. Нещо повече, за да
обоснове реалност на твърдяната дейност на представлявания от него ЕТ „А.– Б.И.“,
подсъдимият Б.И. е декларирал в дневниците си за покупки такива от реални
търговци. Същите обаче не са издавали никога инкриминираните фактури към ЕТ „А.–
Б.И.“ и респективно не са ги включили и в дневниците си за продажби.
Обясненията на подс. И., че дейността му има
общо с т.нар. организирана престъпна Г.а „Недосегаемите“ и в хода на
реализацията на органите на МВР срещу членовете на тази Г.а е свидетелствал
срещу престъпната й дейност, не кореспондират с писмените и гласни
доказателства по делото, доколкото видно от приложения обвинителен акт по
пр.пр. № 69/2011 г. по описа на СГП, се касае за обвинения за дейност със
съвсем различни фирми от тези, включени в предмета на доказване по настоящото
дело, като единственото общо са лицата, явяващи се свидетели по настоящото
производство – Ж.И.И. и В.Л.Д.. Подс. И.
не е посочен като свидетел по цитираното наказателно производство.
Иначе, Съдът кредитира обясненията на подс. И. в
частта им, в която последният твърди, че носел подписани от него документи –
справки декларации, дневници за покупки и продажби в офисите на НАП.
Обясненията в тази им част кореспондират както със заключенията на СГрЕ, приети
по делото, така и с приобщените по делото писмени доказателства.
Показанията на свидетелите,
разпитани в
хода на съдебното производство, имащи отношение към предмета на обвинението, съдът намира за
логични, последователни, вътрешно непротиворечиви,
кореспондиращи както помежду си, така и с останалия събран по делото
доказателствен материал.
За
пълнота настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че изцяло
кредитира показанията на свидетелите Г.К.Д., В.А.П. и Р.С.Г., работели като
инспектори по приходите в ТД на НАП град София, на които е било възложено със
заповед за възлагане на ревизия да извършат такава заедно на едноличен търговец
ЕТ “А.– Б.И.“. Според показанията на тези трима свидетели, които съдът цени
като обективни, незаинтересовани, взаимно допълващи се и изцяло кореспондиращи
с писмените доказателства по делото, в частност – с Ревизионен доклад №
901244/16.03.2009 г. и Ревизионен акт № *********/07.05.2009 г., в хода на
развилото се ревизионно производство и извършените насрещни проверки се
установило, че доставчиците на ЕТ “А.– Б.И.“,
не са издавали фактури на ЕТ “А.– Б.И.“ и не са извършвали доставки нито на
стоки, нито на услуги. Представляващите въпросните доставчици в хода на направените
насрещни проверки декларирали, че нямат търговски отношения с ЕТ “А.– Б.И.“ и
фактури с посочените номера в дневника за покупки на едноличния търговец, не са
издавали. При изискване от органите на ревизията на доказателства за осъщестВ.доставки,
от страна на подсъдимия не били предостаВ.такива, което наложило определяне на
нулева данъчна основа на извършените от търговеца доставки, като органите по
приходите оставили начисления от самия ЕТ по издадените от него фактури по ДДС,
като дължим данък на основание чл. 85 от ЗДДС.
Изводите
на органите по приходите изцяло кореспондират и намират доказателствена опора в
показанията на разпитаните в хода на
съдебното производство свидетели,
които представляват процесните физически и юридически лица, посочени като
издатели на инкриминираните фактури, а именно – управителите или пълномощници
на „В.П“
ЕООД – св. С.Б.Н.
и Г.И.Ф.; св. И.И. М., пълномощник на дружеството „Р.СБ“; св. Д.И.Ч., който е закупил
дяловете от капитала на дружеството от подсъдимия Б.И., като показанията на
същия свидетел са и по отношение на „М.2002“ ЕООД, в
насока, че е закупил дяловете от капитала на дружеството от подс. И.; на „Б.“ ЕООД – св. Л.Д.Г.; на „Г.“
ЕООД – св. И.Т.Г.; на „В.– 94“ ООД
– св. В.В.И.; на „И.– И.А.“
– св. И.Я.А. и св. К.Г.С.; на „Л.“ ООД – св. П.М.А.; на „М.3“
ЕООД – св. Р.А.Т.; на „М.К.“ ЕООД – св.
Ю.К.К.; на „С.“ ЕООД
– св. А.И.З. – фиктивен управител; на „В.М.“
ООД – св. В.Л.В.; на „П.“ ООД – св. А.Х.Б.; на „Б.“ ЕООД – св. Н.Б.В..
От
показанията на тази Г.а свидетели, съдът достигна до фактическите си изводи, че
така посочените дружества не са издавали фактури, обективиращи извършени
продажби към ЕТ “А.– Б.И.“, както и не са извършвали такива доставки към
фирмата на подс. И., като представляваните от тези свидетели търговски
дружества не са имали търговски отношения с ЕТ „А.– Б.И.“ ЕООД. Показанията на
тези свидетели изцяло се подкрепят от писмените доказателства по делото и от
констатациите на органите на НАП.
Съдът, макар да даде вяра на показанията на свидетеля
З.Д.А. – представляващ „О.“ ЕАД, който твърди, че въпросното дружество не е
издавало фактурите, които са включени в дневниците на ЕТ „А.– Б.И.“, не
коментира подробно същите, доколкото те нямат отношение към предмета на
обвинението.
По същият начин съдебният състав възприе и показанията на свидетелите А.А.Х. – управител на „Током 2“ ЕООД и К.Х.Т.
– учавствал в управлението на „В.**“ ЕООД, от които показания съдът не можа да
установи факти и обстоятелства, които да са относими към предмета на делото и
да имат касателство с инкриминираното дружество, поради което съдът намира, че
не счита за нужно да обсъжда тези показания.
От показанията на свидетелите И.Г.П. – управител на „И.“ ЕООД и на И.Д.С. – представляващ
„Д.**“ ЕООД, се установява, че тези дружества са издали фактури към ЕТ „А.– Б.И.“
– първото за продажба на авточасти, а второто – за монтаж.
От показанията на свидетеля Т.А.Б., съдът
не можа да установи факти и обстоятелства, относими към предмета на делото, поради
което съдът намира, че не счита за нужно да ги обсъжда.
Заключенията на
назначените в хода на досъдебното и на съдебното производство, и приети като
доказателства по делото експертизи, а
именно – Графическа експертиза 28/2011 г.,
приложена на л. 817 – 819, том 5 от ДП; Графическа
експертиза 245/2012 г., приложена на л. 869 – 873, том 5 от ДП; Съдебно – икономическа и Счетоводна
експертиза, приложена на л.756 – 772, том 5 от ДП; Допълнителна Съдебно –
счетоводна експертиза, приложена на л. 829 – 846, том 5 от ДП; Допълнителна Съдебно – счетоводна
експертиза, приложена на л.877 – 881, том 5 от ДП; Графическа експертиза,
приложена на л.111 – 120, том 11 от ДП;
Тройна Счетоводно – икономическа експертиза, изготвена в хода на настоящото
наказателно – съдебно производството, приложена на л.289 – 299, том 3 от съдебното
производство; Тройна Счетоводно –
икономическа експертиза, изготвена в хода на настоящото наказателно –
съдебно производството, приложена л. 368 – 413, том 3 от съдебното производство;
Комплексна Съдебно – психиатрична и
психологична експертиза, изготвена в хода на настоящото наказателно –
съдебно производството, приложена на 447 – 465, т.3 от съдебното производство,
настоящият съдебен състав възприе изцяло поради изложените по-горе при
обсъждането на фактическата страна по производството съображения, като прецени,
че същите са обективни, компетентни, обосновани, пълни и ясни, и относими към
предмета на доказване по делото.
Останалите, събрани в хода на
досъдебното и съдебното производство, писмени
доказателства – Ревизононен доклад; Ревизионен акт; протоколи за насрещни проверки; счетоводни документи, издадени на ЕТ „А.– Б.И.; фактури; документи от АВ – ТР и др., приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283
от НПК, съдебният съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото
гласни доказателстВ.средства и са относими към основния факт, включен в
предмета на доказване по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената фактическа обстановка по делото, въз основа на събраната и
обсъдена доказателствена съвкупност, съдът намира, че с деянието си,
подсъдимият Б.Г.И. е осъществил всички признаци от обективна и субективна
страна на състава на престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр.1 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1
от НК, за
извършването на което е ангажирана наказателната му отговорност в производството.
За да мотивира подобен извод, съдът съобрази следното.
От
обективна страна, през периода от 13.12.2006 г. до 15.10.2007 г., в гр.София,
при условията на продължавано престъпление, с 7 отделни деяния, подробно
изброени в обвинението, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно
и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството му
на собственик и представител на ЕТ ”А.– Б.И.” /рег. по ф.д. № 25/2005 г. на
СГС, с Булстат ******/, избегнал
плащането на данъчни задължения по ЗДДС в общ размер на – 2 466 502,85
лева, като потвърдил неистина пред
органите по приходите на ТД на НАП – София – офис „Изток” в подадени /и подписани/ от него седем броя месечни справки – декларации
по ЗДДС, относно дължим и платен данък добавена стойност, начислен по
фактури, издадени от доставчиците „В.П“
ЕООД, „И.Т.1“ ООД, „Р.СБ“ ЕООД, „М.2002“ ЕООД, „Б.“ ЕООД, „Г.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД,
„ВА.Г.“ ЕООД, „В.– 94“ ООД, ЕТ – „И.– И.А.“, „Л.“ ЕООД, „М.3“ ЕООД, „М.К.“ ЕООД,
„С.“ ЕООД, „В.М.“ ООД и „П.“ ООД, без да са налице реални
доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, с право на пълен данъчен кредит,
които не са реално извършени, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит, като укритите и неплатени задължения са
в особено големи размери /по
смисъла на чл.93, т.14 от НК – ”Данъци в особено големи размери са тези, които
надхвърлят дванадесет хиляди лева”/ – общо в размер на 2 466 502,85 лева
/два милиона четиристотин шестдесет и шест хиляди петстотин и два лева и
осемдесет и пет стотинки/.
Систематичното
място на престъплението по чл. 255, ал. 1 от НК, е в глава седма от Особената
част на НК, озаглавена „Престъпления против финансовата, данъчната и
осигурителната системи“. Обект на посегателство по този законов текст,
респективно – на закрила от наказателно-правната норма, са обществените
отношения, осигуряващи
нормалното функциониране на данъчната система на Р България.
Налице
са всички обективни и субективни съставомерни елементи на инкриминираното
престъпление.
Основният
състав на престъплението по чл. 255, ал. 1, респ. квалифицираният такъв по ал.3
на сочената материално – правна разпоредба от Особената част на НК, инкриминира
избягване установяването и плащането на
данъчни задължение в особено големи размери, което деяние се осъществява
както чрез бездействие – неподаване на декларация, така и чрез действие – потвърждаване
на неистина или затаяване на истина в подадена декларация. В конкретния случай,
изпълнителното деяние е извършено чрез действие – подаване на данъчни декларации, които съдържат неистинни
твърдения и чрез неплащане на дължимия данък в особено големи размери. В тази
му форма престъплението е нетипично двуактно престъпление. Първият от двата
акта, взет отделно, съставлява престъпление по чл. 313, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
а вторият акт от изпълнителното деяние – неплащане на дължимия данък в особено
големи размери, не е престъпление. Като е отразил фактури, отразяващи
фиктивни сделки, а именно – получени доставки и е декларирал начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в посочените за съответните
данъчни периоди, предмет на обвинението справки – декларации по ЗДДС,
подсъдимият И. е потвърдил неистина във всяка една от инкриминираните 7 броя
справки – декларации, подадени пред
органа по приходите – ТД на НАП – гр. София.
По описания механизъм, от
обективна страна, през периода от 13.12.2006 г. до 15.10.2007
г., в гр.София, при условията на продължавано престъпление, с 7 отделни деяния,
подробно изброени в обвинението, които осъществяват поотделно един и същ състав
на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в
качеството му на собственик и представител на ЕТ ”А.– Б.И.” /рег. по ф.д. №
25/2005 г. на СГС, с Булстат ******/, избегнал
плащането на данъчни задължения по ЗДДС в общ размер на – 2 466 502,85
лева, като потвърдил неистина пред
органите по приходите на ТД на НАП – София – офис „Изток” в подадени /и подписани/ от него седем броя месечни справки – декларации
по ЗДДС с № 2214-0909331/14.03.2007 г., № 2214-919701/ 14.05.2007 г., № 2214-0925444/14.06.2007 г., № 2214-0931471/16.07.2007
г., № 2214-0938626/14.09.2007 г. и № 2214-0949252/15.10.2007 г., относно дължим
и платен данък добавена стойност, начислен по фактури, издадени от доставчиците
„В.П“ ЕООД, „И.Т.1“ ООД, „Р.СБ“ ЕООД, „М.2002“ ЕООД, „Б.“
ЕООД, „Г.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД, „ВА.Г.“ ЕООД, „В.– 94“ ООД, ЕТ – „И.– И.А.“, „Л.“
ЕООД, „М.3“ ЕООД, „М.К.“ ЕООД, „С.“ ЕООД, „В.М.“ ООД и „П.“ ООД, без
да са налице реални доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, с право на
пълен данъчен кредит, които не са реално извършени, и като приспаднал неследващ се
данъчен кредит,
като укритите и неплатени задължения са в особено големи размери /по смисъла на чл.93, т.14 от НК – ”Данъци в особено
големи размери са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева”/ – общо в
размер на 2 466 502,85 лева /два милиона четиристотин шестдесет и шест хиляди
петстотин и два лева и осемдесет и пет стотинки/ – престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1 и т.7,
вр. чл.26, ал.1 от НК,
Според
ЗДДС и ППЗДДС, регистрираните лица водят задължително отчетни регистри – дневници
за покупките и продажбите, независимо от формата и вида на счетоводството.
Информацията от регистрите се използва за попълване на справките – декларации.
В този смисъл, справките – декларации по ЗДДС са официалния удостоверителен
документ по смисъла на ЗДДС, въз основа на който за съответния данъчен период
се установяват за данъчно задълженото лице определени права и задължения. Справките
– декларации инкорпорират обобщена информация, основана на първичните и
вторични счетоводни документи. От посочените по-горе, събрани по делото
доказателства в тяхната съвкупност – гласни и писмени, се установява, че
организацията по обобщеното отразяване на фактурите с невярно съдържание в
справките – декларации на ЕТ „А.– Б.И.“ и представянето им пред ТД на НАП, е
осъществявано лично от подс. И., който ги е и подписвал, и подавал лично, като
е удостоверявал подаването с подписа си в съответен приемо – предавателен
протокол. Подсъдимият И. е знаел, че включва в дневниците си за покупки данни
за фактури, които са с невярно съдържание, както и че възпроизвеждането им в
счетоводните регистри ще инкорпорира неверни стойности, а оттам ще доведе и до
неверни стойности относно декларираните в СД данъчни основи на извършените
покупки, както и до промяна на данъчния резултат за всеки един от данъчните
периоди съгласно обвинението.
Анализът
на събраните по делото доказателства сочи, че фирмата на ЕТ „А.– Б.И.“ е
извършвала и реални сделки – продажби на други контрагенти, по които се дължи
внасяне на ДДС. Декларираните фиктивни сделки, предмет на обвинението и
приспаднатия неследващ се данъчен кредит, са целели единствено да се избегне
установяването и плащането на действителните данъчни задължения на дружеството,
посредством коригиране на финансовия му резултат.
Обвинението
обхваща седем отделни деяния, извършени за седем отделни данъчни периоди.
В конкретния
случай и по описания по-горе начин, подсъдимият Б.Г.И., в качеството му на собственик и
представител на ЕТ ”А.– Б.И.”, е избегнал установяването и плащането на данъчните задължения по
ЗДДС в размер за инкриминирания данъчен период, възлизащ на 2
466 502,85 лева. Този размер надхвърля квалифициращото
обстоятелство, дефинирано в чл. 93 т.14 НК, което определя, от обективна
страна, деянието по по-тежко наказуемия състав по чл. 255, ал. 3 от НК, тъй
като укритите данъчни задължения са в особено
големи размери. Съгласно цитираният по-горе текст:
"данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят
дванадесет хиляди лева“. Размерът на данъчните задължения за по-голямата част
от отделните деяния също надхвърля посочените в чл. 93, т.14 от НК – 12 000 лева. За пълнота следва да
се отбележи, че съгласно Тълкувателно решение № 1 от 07.05.2009 г. по тълк.
дело № 1/2009 г. на ОСНК – „Обективната даденост на единното
продължавано престъпление по чл. 255 от НК, не се нарушава, когато някои или
всички от отделните данъчни задължения са под установените в чл.93, т.14 от НК
размери.“, като дори в този случай деянието би било съставомерно.
От субективна страна, както
отделните деяния, съставляващи част от продължаваното престъпление, така и
самото престъпление, са извършени от подсъдимия Б.Г.И. при форма на вината –
пряк умисъл. Подсъдимият И. е съзнавал
обществено-опасния характер на своето поведение, предвиждал е обществено-опасните
последици от него и е искал настъпването на тези последици.
Подс. И. е съзнавал, че отразените в СД за съответния данъчен период сделки са
фиктивни, както и, че не са извършени въпросните покупки на стоки/услуги, при
което е съзнавал, че използва документи с невярно съдържание – дневници за
покупките и е потвърждавал неистина в подадените от него справки – декларации
по ЗДДС за данъчните периоди, предмет на обвинението. Съзнавал е също, че като
включва размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчните
периоди по описаните справки – декларации, упражнява правото си на приспадане
на данъчен кредит, какъвто не му се следва по инкриминираните фактури. Съзнавал
е, че по описания начин избягва установяването и плащането
на данъчните задължения по ЗДДС на управляваното от него дружество,
както и, че същите са в посочения общ размер – 2 466 502,85 лева /два
милиона четиристотин шестдесет и шест хиляди петстотин и два лева и осемдесет и
пет стотинки/.
От
волева страна подсъдимият Б.Г.И., в качеството му на собственик и
представител на ЕТ ”А.– Б.И.”, е искал да избегне плащане на данъчно задължение
по ЗДДС, поради което съдът прие, че същият е предвиждал и искал настъпването на
обществено-опасните последици на отделните седем
деяния.
С оглед на това, съдът прие, че отделните деяния, включени в продължаваната
престъпна деятелност, са извършени при еднородност на вината, поради
което и от субективна страна са налице предпоставките на чл.26, ал.1 от НК,
т.е. касае се за продължавано
престъпление.
Назначената
и приета като доказателство по делото в хода на съдебното производство Комплексна Съдебно – психиатрична и психологична
експертиза, изготвена от в.л. М.Щ.К. и Д. С.З.С. /л. 447 – 465, т.3 от
съдебното производство/, дава категорично заключение, че в инкриминирания времеви
период, у подсъдимия И. е била налице невротична симптоматика – интензивно
страхово напрежение, тревожност, притеснение, понижено настроение, анхедония,
непълноценен сън. Описаната невротична симптоматика може да се приеме като „Протрахирана смесена тревожно – депресивна
реакция“ в параметрите на Адаптационно разстройство, което е
невротично състояние и не се приравнява към разстройство на съзнанието. Вещите
лица приемат, че в инкриминирания времеви период 13.12.2006 г. – 15.10.2007 г.,
подс. И. се е намирал в състояние на стрес от понесените заплахи към него и
семейството му; било му е оказано психологическо въздействие за извършване на
твърдяната инкриминирана дейност, но не до степен това състояние да не може да
бъде контролирано. Не са налице данни за възникнало при подс. И. психично заболяване,
което да се приравнява към краткотрайно разстройство на съзнанието, изключващо
вменяемостта след инкриминираната по делото деятелност. Към момента на
изготвяне на заключението се установяват данни за леко повишено невротично ниво
при подс. И., изразяващо се в несигурност, напрежение, потиснатост,
безпокойство, тревожност и депресивитет, което се верифицира от резултатите от
тестовото изследване. В заключението си експертите заявяват, че независимо от
негативните емоционални преживявания, изводими от претърпяната психотравмена ситуация,
психичното
състояние на подс. И. му е позволявало/позволява правилно да възприема фактите
от значение за делото от началото на инкриминирания времеви период и до
настоящия момент, както и да дава достоверни обяснения за тях.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
За
престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 26,
ал.1 от НК, законът
предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до осем години, както и „Конфискация“
на част или на цялото имущество на виновния.
При индивидуализацията на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия Б.Г.И. за осъществения от него престъпен състав
по чл. 255,
ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр.
1 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, съдебният състав отчете като смекчаващи отговорността му
обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимия И.
както към момента на инкриминираната престъпна деятелност, така и съм сегашния
момент, което обстоятелство в контекста на неговата възраст, принципно го
характеризират като личност, спазваща установения в страната ни правов ред.
Смекчаващи отговорността обстоятелства са и добрите характеристични данни за
подсъдимия И.;
неговата
трудова
ангажираност; недоброто му имуществено
положение, предвид приобщените по делото отговори от Агенция по Вписванията – Имотен
регистър, от Столична община, Дирекция „Общински приходи“ – отдел „Искър“, от
ОПП – КАТ, установяващи, че подс. И.
е без налично недвижимо
имущество и МПС; както
и значителният период от време, изминал от извършване на инкриминираната
деятелност (повече от 14 години,
от които над осем
години производство на досъдебна фаза), до постановяване на присъдата. Като смекчаващо
отговорността на подс. И. обстоятелство следва да се отчете и установената от
вещите лица по изготвената КСППЕ относно подсъдимия смесена тревожно–депресивна симптоматика към
инкриминирания времеви период, вследствие на преживяната от него психотравмена
ситуация с отпраВ.заплахи към него и семейството му, което състояние е невротично,
не се придружава от разстройство на съзнанието, не нарушава неговата годност
правилно да възприема и възпроизвежда обстоятелствата както от обективната
действителност, така и от значение за делото, и представлява Адаптационно разстройство.
Престъпленията
по чл. 255, ал.1 и сл. от НК, имат завишена степен на обществена опасност,
доколкото укриването на данъчни задължения осезаемо накърнява интересите на
фиска. В процесния случай, конкретно извършената инкриминирана деятелност
представлява сериозна и висока обществена опасност, предвид обстоятелството, че
се касае за седем данъчни периода, през които дружеството е осъществявало действително
и реални сделки, като сумата данъчни задължения надхвърля значително
съставомерния елемент, изискуем за осъществяване на квалифицирания състав на
престъплението по чл. 255, ал. 3 от НК – все обстоятелства, които съдът отчете
като отегчаващи отговорността на подс. И.. По-важното в случая,
обаче е, че самият подсъдим като личност не представлява сериозна
обществена опасност, предвид всички, изложени по-горе обстоятелства.
При
индивидуализацията на наказанието, съдът съобрази същото със специфичните
особености на конкретния случай, вземайки предвид обстоятелствата, които
определят конкретната тежест на извършеното престъпление и онези,
характеризиращи личността на дееца. Съдът отчете, че принципно тези
обстоятелства биха могли да обуславят по-голяма или по-малка степен на
обществена опасност на осъщественото престъпно деяние, както и необходимостта
от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя, с оглед
постигане целите на генералната и специалната превенции.
Предвид
изложеното досежно конкретно проявената степен на обществена опасност на
деянието и на неговия извършител, настоящата инстанция прецени, че отчетените отговорността на подсъдимия Б.Г.И. обстоятелства, обуславят определяне на следващото се
на подсъдимия наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК.
Съдът прецени, че наказанието, приложимо по отношение
на подс. И.,
следва да бъде определено при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността му
обстоятелства, и в тази връзка като съобрази целите на специалната и генерална превенция,
настоящият съдебен състав определи на конкретния подсъдим наказание „Лишаване от
свобода“ към минималния законоустановен размер, предвиден в санкционната част на
разпоредбата на чл.255, ал.3, а именно – 3 (три) години „Лишаване от свобода“.
Така
определеното на подсъдимото лице наказание съдът прецени, че се явява
едновременно необходимо за поправянето и превъзпитанието му, заслужено и
целесъобразно с оглед постигане на целите на това наказание.
Предвид
така определения размер на наказанието „Лишаване от свобода“, съдът намери, че
в конкретния случай са налице кумулативно предвидените предпоставките за
освобождаване на подсъдимия Б.Г.И.
от ефективно изтърпяване на така наложеното му наказание,
визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно: на подсъдимия да бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок до три години; лицето да не е
осъждано на „Лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер и за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, да
не се явява наложително същият да изтърпи наказанието си.
В конкретния по делото случай, подс. И.
не е бил осъждан на наказание „Лишаване от свобода“ за престъпление от общ
характер; наложеното му наказание „Лишаване от свобода” е за срок до три години,
а именно – в размер на 3 години, и за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъдения не се явява наложително същият да изтърпи ефективно
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“. При преценка на необходимата
степен на наказателна репресия, която се следва на подсъдимия за извършеното
престъпление, СГС в този си състав съобрази, че това е първо осъждане на подсъдимия.
При това се налага изводът, че целите на наказанието биха били постигнати и с
по-ниска по интензитет наказателна репресия, а именно – с факта на осъждането
му на наказание, свързано със засягане свободата на осъдения за придвижване в
пространството и с ограничението в правата му, следващо се от факта на осъждане
на „Лишаване от свобода“ до настъпване на реабилитацията. Не е необходимо
спрямо същия да бъде постановявано ефективно изтърпяване на наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“. Ето защо и на основание чл. 66, ал. 1 от НК,
съдът отложи изпълнението на така наложеното на подсъдимия И. наказание „Лишаване
от свобода“ в размер на 3 (три) години, с изпитателен срок от 5 (пет) години. Така
определеният размер на изпитателния срок е достатъчен, за да постави на
проверка волята на подс. И. да коригира и насочи поведението си към законосъобразност,
както и да се въздържа от бъдеща престъпна деятелност.
Съдът не наложи на подс. И. кумулативно предвиденото в
санкционната част на разпоредбата на чл. 255, ал.3 от НК наказание – „Конфискация
на част или на цялото имуществото на виновния“, тъй като не установи подсъдимия
да притежава имущество, подлежащо на конфискация.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото, и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди
подсъдимият Б.Г.И. да
заплати направените по делото разноски в размер на 19 530.55 лева (деветнадесет
хиляди петстотин и тридесет лева и петдесет и пет стотинки), от които 7318.35
лв. (седем хиляди триста и осемнадесет лева и тридесет и пет стотинки) – в
полза на Държавата и по сметка на СО – СГП, а 12 212.20 лв. (дванадесет хиляди
двеста и дванадесет лева и двадесет стотинки) – в полза на държавата и по
сметка на СГС, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК – сумата от по 5,00 лева
държавна такса за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист – за
присъдените разноски.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата си.
Съдия при СГС: