Присъда по дело №696/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 34
Дата: 25 юни 2021 г. (в сила от 9 юли 2021 г.)
Съдия: Таня Петкова
Дело: 20215220200696
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 34
гр. Пазарджик , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
СъдебниАнтония Георгиева
заседатели:Златанова
Величка Пенова Новакова
при участието на секретаря Соня Захариева
и прокурора Тихомир Тодоров Гергов (РП-Пазарджик)
като разгледа докладваното от Таня Петкова Наказателно дело от общ
характер № 20215220200696 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Й. ИЛ. К. – роден на 06.07.1997 г. в гр.
Пазарджик, живущ в с. Звъничево, ул. „35-та” № 17, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, работещ, осъждан, ЕГН:
**********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че в периода 12.01.2019г. - 15.01.2019г.
в гр. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, в съучастие
като помагач и като извършител с неустановено по делото лице, действащо
като извършител, с цел да набави за себе си и за неустановения извършител
имотна облага, умишлено е улеснил извършването на престъплението и е
поддържал възбуденото от съучастника му заблуждение у Н. Г. УЗ. и Д. ХР.
П. - и двете от гр.Пазарджик, и с това е причинил на двете имотна вреда в
размер на общо 13 001,50 лв., по деяния, както следва:
1. На 12.01.2019г. в качеството си на помагач, в съучастие с
неустановено по делото лице, действащо като извършител и което е
1
възбудило заблуждение у Н. Г. УЗ. - че има опасност измамници да вземат
парите от къщата й; с цел да набави имотна облага за себе си и за
неустановения съучастник - извършител, е причинил на Н. Г. УЗ. от гр.
Пазарджик имотна вреда в общ размер на 11 501,50 лв.; като умишлено е
улеснил извършването на престъплението, давайки обещание да даде помощ
след деянието, пренасяйки парите и оставяйки ги на пътна табела с надпис
„Драганово“, обл. Велико Търново;
2. На 15.01.2019г. в качеството си на извършител в съучастие с
неустановено по делото лице, действащо като извършител и което е
възбудило заблуждение у Д. ХР. П. от гр. Пазарджик - че е доктор Н. И. и че
нейната дъщеря е счупила крака си на 4 места и се налага спешна операция, за
което е необходимо да занесе колкото пари има; с цел да набави имотна
облага за себе си и за неустановения съучастник - извършител, е поддържал
възбуденото от съучастника му заблуждение у Д. ХР. П. - че го праща д-р Н.
И. да вземе парите - и с това е причинил на Д. ХР. П. имотна вреда в размер
на 1 500 лв.;
поради което и на основание чл. 209, ал.1, във връзка с чл. 20, ал. 4 и ал.
2, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 58а ал.1 от НК във вр. с чл.54
от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
На осн. чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ И НАЛАГА
едно общо най-тежко наказание на подсъдимия Й.К. по присъдата по НОХД
1097/2019г. на РС-Пазарджик и по настоящата присъда в размер на ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На осн. чл.24 от НК УВЕЛИЧАВА така определеното общо най-тежко
наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода с ОСЕМ
МЕСЕЦА.
На осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на определеното общо
най-тежко и увеличено наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
На осн. чл.67 ал.3 НК ПОСТАНОВЯВА подсъдимият Й. ИЛ. К. да
изтърпи в рамките на изпитателния срок пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.2
2
от НК, а именно Задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от ЕДНА ГОДИНА.
ВЪЗЛАГА възпитателната работа с условно осъдения на
Наблюдателната комисия при Община Пазарджик.
ОСЪЖДА подсъдимия Й. ИЛ. К. ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. УЗ. от гр.
Пазарджик сумата от 11 000 /единадесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинените й с престъплението имуществени вреди.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Й. ИЛ. К. да
заплати по сметка на ОД на МВР - Пазарджик сторените по делото разноски
в размер на 57.96 лв., както и ДТ върху уважения граждански иск в размер на
440 лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-
Пазарджик.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд
Пазарджик в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

НОХД № 696/2021 г.
МОТИВИ:


Обвинението против подс. Й. И. К. от с. З., обл. П., е за престъпление по
чл.209 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 и ал.4 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, за това, че на
12.01.2019 г. и на 15.01.2019 г. в гр. П., при условията на продължавано
престъпление, действайки в съучастие като помагач и като извършител с
неустановено по делото лице, действащо като извършител, с цел да набави за себе
си и за неустановения извършител имотна облага, умишлено е улеснил
извършването на престъплението и е поддържал възбуденото от съучастника му
заблуждение у Н. Г. УЗ. и Д. ХР. П. - и двете от гр. П., и с това им е причинил
имотна вреда в размер на общо 13 001,50 лв., по деяния, както следва:
1. На 12.01.2019 г. в гр. П., в качеството си на помагач, в съучастие с
неустановено по делото лице, действащо като извършител и което е възбудило
заблуждение у Н. Г. УЗ. - че има опасност измамници да вземат парите от къщата
й; е цел да набави имотна облага за себе си и за неустановения съучастник -
извършител, е причинил на Н. Г. УЗ. от гр. П. имотна вреда в размер на 10 935 лв.,
100 евро с левова равностойност 195,50 лв., 100 турски лири с левова
равностойност 31 лв. и 5 гр. злато на стойност 340 лв. или общо имотна вреда в
размер на 1 1 501,50 лв.; като умишлено е улеснил извършването на
престъплението, давайки обещание да даде помощ след деянието, като е пренесъл
парите и ги е оставил на пътна табела с надпис „Драганово“, обл. Велико Търново
2. На 15.01.2019 г. в гр. П., в качеството си на извършител в съучастие с
неустановено по делото лице, действащо като извършител и което е възбудило
заблуждение у Д. ХР. П. от гр. П. - че е доктор Н. И. и че нейната дъщеря е
счупила крака си на 4 места и се налага спешна операция, за което е необходимо
да занесе колкото пари има; с цел да набави имотна облага за себе си и за
неустановения съучастник - извършител, е поддържал възбуденото от съучастника
му заблуждение у Д. ХР. П. - че го праща д-р Н. И. да вземе парите - и с това е
причинил на Д. ХР. П. имотна вреда в размер на 1 500 лв.
Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от НПК,
в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура- гр. П.
поддържа повдигнатото обвинение, като предлага съдът да наложи наказание
лишаване от свобода, съблюдавайки разпоредбата на чл.58а от НК и предлага
наказанието да бъде ориентирано към минимума като се приложи института на
условното осъждане.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитниците си,
като се признава за виновен по предявеното му обвинение, признава изцяло
1
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се
събират доказателства за тези факти. Лично и чрез защитника си пледира да не му
се налага ефективно наказание лишаване от свобода.
В хода на разпоредителното заседание постр. Н.У. предяви срещу
подсъдимия К. граждански иск за сумата от 11 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди.
С протоколно определение на съда гражданският иск се прие за съвместно
разглеждане в наказателния процес, като постр. У. бе конституирана като
граждански ищец в процеса.
Гражданският ищец се явява лично в съдебно заседание и пледира
гражданският иск да бъде уважен в цялост.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
През месец декември 2018 г. подс. Й.К. на два пъти получавал обаждане на
мобилния си телефон с номер *** от непознат мъж, който бил неустановения по
делото съучастник- извършител на деянията. Той предложил на подсъдимия да
работи във „фирма за дограма и парно“, като задълженията му се изразявали във
вземане на заявки и отнасянето им в гр. Русе с личен автомобил. Подс. К. заявил,
че не може да започне веднага и се разбрали да се чуят отново след
новогодишните празници.
През януари 2019 г. неустановеният извършител отново се свързал с К. и го
приканил да започнат съвместната работа, обещавайки му, че щял да остане
доволен от заплащането, като за всяка закарана заявка до Русе щял да получава по
300 лв. и разноските за горивото. Подс. К. се съгласил, ясно съзнавайки, че е
включен в широко познатата схема на така наречените телефонни измами и в
продължение на една седмица участвал в общо четири деяния, под ръководството
и указанията на неустановения съучастник. Задачата на подсъдимия била да взима
парите, да задържи една част от тях, а останалите да ги оставя на място, посочено
от съучастника. Освен това, всеизвестно е, че в цялата страна всички медии
редовно информирали за подобни измамни схеми, в които се използват и така
наречените „мулета“, каквато роля в случая играел и К..
Разговорите се провеждали от личния мобилен телефон на подс. К., а
неустановеният съучастник звънял от скрити номера и от румънски телефонни
номера +*** и +***.
На 11.01.2019 г. подс. К. взел първата парична сума от 2 200 лв., намираща
се зад жилищен блок в близост до кръговото движение до магазин „Успех“ в гр.
П., след което оставил парите до пътна табела „Стоп“ на Т-образно кръстовище в
гр. Русе, като преди това отделил за себе си 300 лв. Вечерта, когато се прибрал в
гр. П., съучастникът се обадил да му каже, че на следващия ден ще го потърси
2
отново. По този случай в МВР П. не е бил подаван сигнал от пострадалото лице и
съответно не е било образувано досъдебно производство. Следващите две
престъпления, предмет на настоящото наказателно производство, били извършени
на 12.01.2019 г. и на 15.01.2019 г. с пострадали Н. Г. УЗ. и Д. ХР. П..
На четвъртия път, на 18.01.2019 г. подс. К. бил задържан от органите на
МВР, поради което деянието останало във фазата на опит по смисъла н чл. 18, ал.
1 от НК. За това престъпление било образувано ДП № 98/2019 г. на РУ на МВР -
П., приключило с одобрено от PC П. споразумение от 06.06.2019 г. (л. 108-110,
том. 2), с което подс. К. е бил осъден на 11 месеца лишаване от свобода с три
годишен изпитателен срок.
Пострадалата Н.У. живеела на ул. „*** № 10 в гр. П.. На 12.01.2019 г.
неустановеният съучастник съобщил на подс. К., че трябва да отиде в близост до
Евангелистката църква на ул. „***“ в гр. П. и да чака указания. За целта,
неустановеният съучастник ползвал телефонни номера +***1, +** и +**, чрез
които поддържал телефонна връзка с К..
Около 15.00 ч. неустановеният съучастник позвънил на няколко пъти от
румънски мобилен номер +** на домашния телефон на св. У. с номер **** като й
казвал, че имало опасност измамници да вземат парите от къщата й, поради което
тя трябвало да занесе каквито пари има и да ги остави в найлонова торбичка под
пейката пред входа на Евангелистката църква. Св. У. повярвала и приготвила
черно портмоне със сумата от 7 500 лв., 100 евро и 100 турски лири и друго малко
кафяво портмоне със сумата от 400 лв. и златни обеци и пръстен с общо тегло 5
грама. След това дала за връзка номера на мобилния си телефон ***. по който й
било указвано какво да прави. Св. У. отишла до пейката, седнала, оставила
найлоновия плик до крака на пейката, след което го заровила с шума и се
прибрала в дома си. Тогава неустановеният съучастник й се обадил отново на
стационарния телефон и казал, че знае, че има още пари, които трябвало да се
дадат, за да не станело по-лошо. Пострадалата поставила в пощенски плик кумата
от 3 035 лв. и отишла отново до пейката и следвайки указанията, давани по
мобилния й телефон, оставила парите зад едно дърво. Малко по-късно св. У.
разбрала, че е станала жертва на измама.
През цялото това време подс. К. наблюдавал пострадалата и когато тя се
отдалечавала, взимал парите. След това неустановеният съучастник му казал да
тръгва за Русе. За целта К. се уговорил да пътува с автомобила на св. Р. Р. „Ф.“ с
per. № **. Автомобилът бил управляван от обвиняемия по маршрут П. - Пловдив -
Стара Загора - Велико Търново, като по пътя бил насочван по телефона за
мястото, където трябвало да остави парите. Така, стигнали до табела за населено
място ..Драгиново“, за която К. завързал найлоновата торба с парите. Преди това
взел от тях 200 лв. за гориво и още 300 лв. за доставката.
Видно от справката на мобилни оператори, за времето от 15.01. ч. до 17,27
ч., на **** са регистрирани 7 входящи повиквания от мобилен номер +**; а за
времето от 15.26 ч. до 17.17 ч., на мобилния телефон ***, собственост на
дъщерята на пострадалата, са били регистрирани 13 бр. входящи обаждания от
3
румънски номера +** и+**.
От заключението на изготвената по делото оценъчна експертиза, стойността
на златните обеци и пръстен е 340 лв.
Към момента на извършване на престъплението, съгласно обменния курс на
БНБ, левовата равностойност на 100 евро е 195,50 лв. а на 100 турски лири - 31 лв.
Общият размер на причинената вреда на пострадалата Н.У. възлиза на 11
501,50 лв.
Пострадалата Д.П. живеела на 1 етаж в жилищна кооперация на ул. „Б.“ №
2 в гр. П..
Около 15,10 ч. на домашния й телефон *** позвънил неустановеният
съучастник, който се представил за д-р Н. И. и казал, че дъщеря й е счупила крака
си на 4 места и се налага спешна операция, за което били необходими 25 000 лв.
Св. П. повярвала и приготвила сумата от 1 500 лв. като заявила, че повече от това
не може да събере. Тогава неустановеният съучастник й съобщил, че ще прати
човек да вземе парите. После дал указания на пострадалата да не затваря
телефона, да излезе пред входа на кооперацията и да чака да дойде едно момче,
което щяло да й каже, че го праща доктора Н. И., след което да му предаде
паричната сума и да се прибере отново в къщи на домашния телефон.
Подс. К. също бил инструктиран от неустановения съучастник да каже на
пострадалата, че го праща д-р Н. И. да вземе парите.
Св. П. поставила сумата от 1 500 лв. в плик и излязла навън. Към нея се
приближил К. и заявил: „Носиш ли парите? Праща ме д-р Н. И.?“ Св. П.
отговорила положително и предала плика с парите на обвиняемия, който й казал,
че докторът се ядосвал, че малко пари пращала.
След като пострадалата се прибрала в дома си, неустановеният съучастник
отново й позвънил да иска още пари. Тогава тя повикала съседа си св. Здравко Г.,
който при проведения разговор, разбрал, че св. П. е била измамена.
При провеждането на разговорите с пострадалата, неустановеният
съучастник ползвал телефони с румънски номера +*** и +***.
Междувременно, подс. К. се уговорил със съучастника си, че ще занесе
парите на следващия ден. Сутринта на 16.01.2019 г. обвиняемият тръгнал за Русе с
автомобила на св. Р. Р. и съгласно указанията, спрял в неустановено село след гр.
Велико Търново, където на едно кръстовище оставил парите до пътен знак
„Стоп“. Преди това взел 300 лв. като възнаграждение за свършеното и още 150 лв.
за изразходваното гориво.
В хода на разследването било извършено разпознаване при което св. П.
посочила като разпознато лице именно подс. Й.К.. За това действие е бил съставен
протокол и изготвен фотоалбум към него (л. 50-52, том 2).
4
По делото било изготвено веществено доказателствено средство
„звукозапис“ и Протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство
„звукозапис“, съдържащи данни във връзка с разследваното престъпление,
получени при прилагане на СРС по искане на орган на чл.13 ал.1 от Закона за
специалните разузнавателни средства (ЗСРС).
След приключване на разследването, подс. К. е възстановил причинената
вреда в размер на 1 500 лв. на пострадалата Д.П., за което е приложена разписка
(л. 129 от том. 2).
В хода на разследването досъдебното производство е разделено и е било
заведено ново досъдебно производство № 141/2021 г. на РУ - П. (пр. пр. №
697/2021 г. на РП П.), което е продължило да се води срещу неустановените
извършители.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от самопризнанието
на подс. К. за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
доказателствата от досъдебната фаза на процеса, които подкрепят
самопризнанието, а именно: показанията на свидетелите Н.У., Р. Р., С. Д., Д.П., П.
П. и З. Г., както и от заключението на оценъчната експертиза, а също и от
писмените и веществени доказателства, инкорпорирани в доказателствения
материал по делото.
Съдът изцяло дава вяра на събраните писмени и гласни доказателства, т.к.
те са абсолютно непротиворечиви и взаимно се допълват, като по категоричен
начин подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание и очертават
гореописаната фактическа обстановка. Освен това същите са събрани и по
предвидения в процесуалния закон ред.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от
обективна и субективна страна, подсъдимият Й.К. осъществил престъпния състав
на чл.209 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 и ал.4 от НК, като в периода 12.01.2019г. -
15.01.2019г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в съучастие
като помагач и като извършител с неустановено по делото лице, действащо като
извършител, с цел да набави за себе си и за неустановения извършител имотна
облага, умишлено е улеснил извършването на престъплението и е поддържал
възбуденото от съучастника му заблуждение у Н. Г. УЗ. и Д. ХР. П. - и двете от
гр.П., и с това е причинил на двете имотна вреда в размер на общо 13 001,50 лв.,
по деяния, както следва:
1. На 12.01.2019г. в качеството си на помагач, в съучастие с неустановено по
делото лице, действащо като извършител и което е възбудило заблуждение у Н. Г.
УЗ. - че има опасност измамници да вземат парите от къщата й; с цел да набави
имотна облага за себе си и за неустановения съучастник - извършител, е причинил
на Н. Г. УЗ. от гр. П. имотна вреда в общ размер на 11 501,50 лв.; като умишлено е
улеснил извършването на престъплението, давайки обещание да даде помощ след
деянието, пренасяйки парите и оставяйки ги на пътна табела с надпис
„Драганово“, обл. Велико Търново;
5
2. На 15.01.2019г. в качеството си на извършител в съучастие с
неустановено по делото лице, действащо като извършител и което е възбудило
заблуждение у Д. ХР. П. от гр. П. - че е доктор Н. И. и че нейната дъщеря е
счупила крака си на 4 места и се налага спешна операция, за което е необходимо
да занесе колкото пари има; с цел да набави имотна облага за себе си и за
неустановения съучастник - извършител, е поддържал възбуденото от съучастника
му заблуждение у Д. ХР. П. - че го праща д-р Н. И. да вземе парите - и с това е
причинил на Д. ХР. П. имотна вреда в размер на 1 500 лв.
Авторството на деянието се доказа по един несъмнен начин от събраните по
делото писмени, гласни и веществени доказателства. Безспорно доказани са и
останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на
престъплението. Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи на
престъплението. Съзнавал е, че иска да набави имотна облага за себе си, както и
за своите съучастници- извършители (неустановени по делото). Набавянето на
имотна облага за извършителите не е било възможно без причиняване на имотна
вреда чрез имуществено разпореждане за пострадалите. По този повод
подсъдимият е проявил активност, като с поведението си е подпомогнал преките
извършители на изпълнителното деяние на измамата- въвеждащият в
заблуждение, като помощта му се е изразила в това, че е улеснил довършването на
престъплението, доколкото е взел предаденото имущество от въведеното в
заблуждение лице и след това, на свой ред го е предал на извършителите по
описания по-горе начин по отношение на деянието с причинена вреда на постр. У..
По този механизъм предметът на престъплението е излязъл от патримониума на
постр. У. и влязъл в този на преките извършители, а една част от него и в
патримониума на подс. К.. За измамата извършена по отношение на постр. П.
подс. К. е действал в качеството на извършител в съучастие с останалите
неустановени извършители, тъй като приемайки да поддържа възбуденото вече
заблуждение у пострадалата Д.П. от неустановения съучастник - извършител, а
именно, че д-р И. го праща да вземе парите, подсъдимият лично е допринесъл за
мотивирането на пострадалата да предостави паричните средства и по този начин
да й се причини имотна вреда.
Подс. К. е предвиждал и е искал настъпването на общественоопасните
последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2
от НК. Престъплението е извършено от него в съучастие като помагач с други
неустановени лица, т.к. едно от тези лица е въвеждало в заблуждение
пострадалата, както и е поддържало заблуждението й в съучастие и с друго лице,
т.е. създавало е у пострадалата неверни представи за действителността, с което я е
мотивирало да извърши акт на имуществено разпореждане, а К. е улеснил
извършителите да извършат респ. довършат престъплението по подробно
посочения вече начин, като същевременно е бил и извършител при осъществяване
на измамата по отношение на постр. П., поддържайки въведеното вече у нея
заблуждение. Подс. К. и съучастниците му са имали общност на умисъла, защото
всеки един от тях несъмнено е осъзнавал какъв е приносът на другия за
постигането на общия престъпен резултат.
6
Престъплението е продължавано по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ПК, тъй като
се касае за две деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и
също престъпление - измама по чл. 209, ал. 1 от ПК, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на
вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК- относно целите
на наказанието и на чл.54 и следващите от НК, както и чл.373 ал.2 от НПК- за
неговата индивидуализация.
За да определи наказанието съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието- измама, което е тежко умишлено престъпление по смисъла
на чл.93 т.7 от НК и е предвидено в раздел ІV-ти на глава V-та от НК-
„Престъпления против собствеността”. Конкретно извършеното от подс. К. деяние
също е със завишена степен на обществена опасност, защото т. нар. в обществото
„телефонни измами“ заемат един значително висок дял в ръста на престъпността в
страната през последните години и дават повод да се генерират огромни печалби
от страна на извършителите. Освен това жертви на тези „телефонни измами“
стават обикновено възрастни хора, които са по-уязвими членове на обществото,
както е и в настоящия случай. И не на последно място, заради конкретния размер
на общо причинените имуществени вреди от престъплението- 13 001,50 лева,
който е значителен, което заслужава по-високата социална, морална и правна
укоримост.
Подсъдимият е личност със завишена степен на обществена опасност,
доколкото макар и да не е бил осъждан преди настоящето деяние, а впоследствие,
не може да не се отчете че за кратък период от време той е извършил четири
деяния осъществяващи състава на престъплението измама, което говори за
неговата престъпна нагласа.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на
установения в страната правов ред и правото на собственост, както и в желанието
на подсъдимия да се облагодетелства по бърз и престъпен начин. Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия съдът
прецени чистото му съдебно минало, преди извършване на настоящето деяние,
добрите характеристични данни, тежкото му семейно и материално положение и
имотно съС.ие, възстановяване на причинената на постр. П. щета и младата му
възраст.
Като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха големия размер на
причинената с престъплението вреда, обстоятелството, че пострадалите са
възрастни жени и че в резултат на престъпното посегателство са загубили
всичките си спестявания, както и това че подс. К. преди и след извършване на
престъплението е извършил и други подобни деяния, за което са налице
доказателства по делото, а за едно от тях вече е и осъден.
7
С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът определи
наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Съблюдавайки
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1
от НК, като определи наказание за подсъдимия при условията на общата част в
НК. При това положение съдът определи наказание от две години лишаване от
свобода, което намери за съответно на тежестта на извършеното и с което ще се
постигнат целите по чл.36 от НК.
Веднага след това съдът намали така определеното наказание с една трета,
т.е. с 8 месеца и осъди подс. К. на една година и четири месеца лишаване от
свобода.
От справката за съдимост по отношение на подс. К. се установява, че
същият е осъждан и с присъда-споразумение по НОХД № 1097/2019 г. по описа на
ПзРС влязла в сила на 06.06.2019 г., с която му е наложено наказание 11 месеца
ЛС, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от три години, за
извършено на 18.01.2019 г. престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. чл.18
ал.1 от НК.
Настоящото деяние е извършено преди влизане в сила на цитираната
присъда. При това положение е видно, че са налице основания за групиране на
наложените наказания ЛС на подс. К. по горецитиранато и настоящето дело, т.к.
деянията са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да
е от тях.
По тези съображения и на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК
съдът определи и наложи на подс. Й.К. едно общо най-тежко наказание измежду
наказанието по настоящата присъда и по присъдата по НОХД № 1097/2019 г. на
ПзРС, в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода.
Съдът прецени, че така определеното общо наказание при института на
чл.25- 23 от НК не е достатъчно справедливо възмездие за извършените от подс.
К. две деяния, т.к. практически по-тежкото наказание „поглъща“ по-лекото и
деянието, за което е наложено по-лекото остава „ненаказано“. Освен това съдът
съобрази и броят и видът на деянията, включени в съвкупността- три деяния
осъществяващи състава на престъплението измама, както и че освен като помагач
в съучастническата дейност е действал и като извършител за едно от тези деяния,
които са извършени и през кратък период от време и с които са нанесени вреди в
значителен размер. Отчитайки тези обстоятелства, както и степента им на
обществена опасност, която е висока и като взе предвид и завишената обществена
опасност на подсъдимия, но също така и размера на наложените наказания за
всяко едно от деянията, намери, че следва определеното общо най-тежко
наказание от 1 година и 4 месеца ЛС да се увеличи с още 8 месеца, като определи
едно общо най-тежко и увеличено наказание в размер на две години лишаване от
свобода.
Предвид данните за личността на подсъдимия и основно поради това, че
8
към момента на извършване на настоящото престъпление той не е бил осъждан,
както и това че към настоящия момент същият е трудово ангажиран с поС.на
работа и се грижи за своите близки, съдът намери, че за постигане на целите на
наказанието и преди всичко принудително-възпиращ и поправително-
превъзпитателен ефект не се налага ефективно изтърпяване на така наложеното
наказание ЛС. При това положение съдът приложи института на условното
осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК и отложи изтърпяването на наказанието
за изпитателен срок от пет години. При определяне продължителността на
изпитателния срок съдът отново съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства като намери, че само с максимално възможния
изпитателен срок ще се катализира процесът на формиране на нова ценностна
система у дееца, целяща привързването му към обществено полезен начин на
живот.
Същевременно съдът прецени, че с оглед престъпната деятелност на подс.
К., а и с оглед необходимостта от неговото превъзпитание към спазване на
законите, ще следва в рамките на изпитателния срок да изтърпи пробационна
мярка, като най удачна в случая се явява тази по чл.42а ал.2 т.2 от НК-
Задължителни периодични срещи с пробационен служител. Поради това и на
основание чл.67 ал.3 от НК съдът постанови подс. К. да изтърпи посочената
пробационна мярка за срок от една година.
Съдът възложи възпитателната работа с условно осъдения на
Наблюдателната комисия при Община П..
От деянието на подс. К. пострадалата Н.У. е претърпяла имуществени
вреди, за които той дължи обезщетение, съгласно чл.45 от ЗЗД. Съдът съобрази
размера на причинените имуществени вреди, които са 11 501,50 лева. На следващо
място съдът съобрази и това, че до момента на постановяване на присъдата
подробно посочените по-горе вреди не са възстановени на пострадалата. С оглед
на казаното до тук съдът намери, че предявеният граждански иск е доказан по
основание и размер, при което уважи същия и осъди подс. Й.К. да заплати на Н. Г.
УЗ. парична сума в размер на 11 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените с престъплението имуществени вреди.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК, подс. К.
бе осъден да заплати сторените по делото разноски в размер на 57.96 лв., платими
в полза на ОД на МВР- П., както и сумата от 440 лева представляващи 4 % ДТ
върху размера на уважения граждански иск, платима в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд П..
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9
Съобщи за изтекли лични данни