Р Е Ш Е Н И Е № 56
ГР.Раднево, 24.07.2020г.
Радневския районен съд наказателно
отделение в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател:
ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА
Секретар: Живка Манолова и
прокурор …………като разгледа докладваното от съдия Вълчанова АНД № 80 по описа за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба,
подадена от И.Д.Х. ***, ЕГН ********** против Наказателно постановление № 20-0327-000186/25.03.2020
г., издадено от Началник РУ към ОД МВР гр.Стара Загора РУ Раднево, с което на
жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т.
8 ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 50 лв. за нарушение
на чл.
98, ал. 2, т. 3 ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи
за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е
издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. В тази връзка се
сочи, че противоречието между съставения акт за установяване на административно
нарушение и издаденото наказателно постановление е абсолютно условие за отмяна на наказателното
постановление като постановено в противоречие на закона. В тази връзка се прави
искане за отмяна на обжалваното НП.
В съдебното заседание
жалбоподателят, редовно призован се явява лично и поддържа депозираната жалба.
Въззиваемата страна, редовно
призована не изпраща представител.
Съдът, след като служебно
провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните
по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На
02.01.2020г. около 14,25ч. в гр.Раднево на бул.”Г.Д.” на автобусната
спирка до магазин „Аскент” жалбоподателя като водач на товарен автомобил
„Мерцедес 312Д”с рег. № СТ 6022 РМ паркира на спирка от редовните линии за
обществен превоз на пътници.Въз основа на акта е издадено атакуваното
наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 17.05.2020г.
Изложената фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали и от
приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства.
От показанията на свидетелите
и писмените документи се установява датата, мястото на извършената проверка,
както и обстоятелства около процедурата по съставяне и връчване на АУАН с бл. №
0704655/02.03.2020 г. Въз основа на АУАН на 25.03.2020г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, в което била пресъздадена фактическата
обстановка с тази разлика, че в АУАН е посочено, че жалбоподателя е „паркирал на
автобусна спирка собствения си лек автомобил ”Опел” с рег. № СТ 6002 РМ”, а в
наказателното постановление е посочено, че жалбоподателя като водач на товарен
автомобил „Мерцедес 312 Д” с рег. № СТ 6022 РМ паркира горепосочения автомобил
негова собственост на автобусна спирка”.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка
направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН
във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС),
а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции
– констатираща, обвинителна и сезираща.
Разгледана по същество жалбата
е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по
оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с
оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое
правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени
от компетентни органи.
Съгласно т. 1. 3 на Заповед №
8121 з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи
длъжност "младши автоконтрольор" в ОДМВР и в техните териториални
структурни звена имат право да съставят АУАН, а съгласно т. 2. 11 на Заповед №
8121 з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи наказателни
постановления могат да бъдат издавани от началника на РУ при ОДМВР- на
обслужваната територия. В този смисъл актосъставителят и АНО, като надлежно
упълномощени на основание чл. 189, ал. 1
и ал. 12 ЗДвП
са материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат
за него административно наказание.
На следващо място, АУАН и НП
са в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в
сроковете по чл. 34, ал. 1
и ал. 3 ЗАНН.
В случая обаче при съставянето
на АУАН и издаването на НП са допуснати други съществени процесуални нарушения.
Съставянето на акт за
извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко
административно производство, от което зависи в голяма степен ефективността на
последващата юрисдикционно-наказателна дейност на административно наказващия
орган. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно
нарушение, вмененото нарушение да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо,
като съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена
норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание на нарушението
е основна гаранция за осъществяване на адекватна на административното обвинение
право на защита.
Законосъобразността на
съставения и АУАН и издаденото НП е обусловена от спазване на императивните
разпоредби, уреждащи съдържанието им – съответно чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
В конкретния случай АУАН и
издаденото въз основа на него НП не отговарят на въведените с цитираните
разпоредби изисквания към съдържанието им, доколкото има разминаване от извършеното
описание на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение в АУАН и
описаното в наказателното постановление. В АУАН се сочи , че жалбоподателя е
„паркирал на автобусна спирка собствения си лек автомобил ”Опел” с рег. № СТ
6002 РМ”, а в наказателното постановление е посочено, че жалбоподателя „като
водач на товарен автомобил „Мерцедес 312 Д” с рег. № СТ 6022 РМ паркира
горепосочения автомобил негова собственост на автобусна спирка”.
Горното нарушение на
административнопроизводствените правила не може да се приеме за техническа
грешка. Именно поради строгата формалност на процеса по налагане на
административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК
и НПК, законодателят не е предвидил въобще института "техническа грешка"
и не е предвидил възможност за поправяне й (след измененията на 248а НПК в
наказателния процес все пак е въведен институтът на ОФГ, но той е неприложим за
настоящето производство). Несъответствието на посоченото в наказателното
постановление -„като водач на товарен автомобил „Мерцедес 312 Д” с рег. № СТ
6022 РМ паркира горепосочения автомобил негова собственост на автобусна спирка”
с тази посочена в АУАН –„паркирал на автобусна спирка собствения си лек
автомобил ”Опел” с рег. № СТ 6002 РМ”,не следва да се приема в случая за
техническа грешка, а пряко влече до извод за невъзможност да се индивидуализира
конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил наказание. Отделно
от това по дефиниция техническата грешка представлява неволен дребен пропуск – сгрешена
цифра, сгрешена буква и т. н.
Предвид горното фазата на
административнонаказателното производство по установяване на административното
нарушение и налагане на административното наказание е опорочена, поради
допуснати съществени процесуални нарушения, което от своя страна предпоставя
отмяна на НП, предмет на настоящия съдебен контрол.
Доколкото визираните от
районния съд нарушения на процесуалните правила са съществени в степен,
налагаща отмяна на обжалваното наказателното постановление, съдът не намира за
необходимо да обсъжда останалите, въведени от жалбоподателят доводи за
незаконосъобразност на НП.
Така мотивиран и на основание
чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. 3 съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 20-0327-000186/25.03.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на Глава X. от АПК
пред Административен съд – Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: