О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Лом, 16.07.2020 год.
Ломски районен съд, ІV - ти състав, в закрито заседание на шестнадесети юли, две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.
Йорданов
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 2184 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от И.Д.И. с ЕГН **********,***, срещу П.С.О., с ЕГН **********,*** иск за
делба на съсобствени недвижими имоти.
Съобразно
разпоредбата на чл. 131 ГПК, на ответника е изпратено съобщение, ведно с копие
на исковата молба и доказателствата на посоченият в нея адрес.
Съобщението
е върнато в цялост със забележка, че лицето е било само наемател на посоченият
адрес и го е напуснало принудително преди повече от 15 години.
Съдът служебно, при условията на Наредба №
14/18.11.2009 год. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на
съдебната власт до Национална база данни „Население” е изискал справка за
постоянния и настоящ адрес на ответника и е разпоредил размяната на книжа да се
извърши и по реда на чл. 47 ГПК. Установено е, че постоянният и настоящия адрес
на ответника е в ****. В изпратеното съобщение е отразено, че на позвъняванията
никой не отговаря, а тъй като вратата е с чип, до жилището няма постоянен
достъп. Уведомлението е залепено на входната врата, но в указания срок никой не
се е явил да получи книжата.
Поради това, с Определение от 22.04.2020 г., на основание чл. 47, ал. 6 ГПК съдът е допуснал
правна помощ на ответника за назначаване на особен процесуален представител по
делото, като с писмо изх. №
158/08.05.2020 г. на АК – Монтана е определен депозит за особения представител
в размер на 600,00 лв. /съобразно чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения/, като е указал 14-дневен срок за внасянето на
депозита.
Съобщението
е получено лично от ищеца на 01.06.2020 г. и в указания 14-дневен срок /до
15.06.2020 год., а и до сега/ определеният депозит не е внесен.
Поради
това настоящият съдебен състав намира, че е налице пречка за движението на
делото, която е от категорията на тези, подлежащи на отстраняване от ищеца по
делото.
Съгласно чл. 47, ал. 1 ГПК когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва
уведомление. В ал. 3 на същия член от
закона е предвидено, че когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът
указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация. Според
ал. 5 съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му
от канцеларията на съда. В чл. 47, ал. 6 ГПК се посочва, че когато установи
редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към
делото и назначава особен представител на разноски на ищеца.
След като определената сума за
възнаграждение за особен представител, назначен на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК
(съставляваща разноски по реда на закона), не е била внесена от ищеца, то е
налице нередовност на исковата молба по смисъла чл. 128, т. 2, предл. 2-ро ГПК,
която не е била отстранена в определения от съда срок, поради което и
производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл. 129, ал. 4, във вр. с ал. 3 ГПК.
Внасянето на възнаграждението за
особен представител на ответника е по същество предпоставка за движение на делото /аналогично на изискването
ищецът да внесе такса за призоваване на ответника чрез ДВ, което и при
отменения ГПК беше основание за връщане на исковата молба при неизпълнение/.
Назначаването
на особен представител на ответника е процесуално действие, което следва да се
извърши по силата на закона, при наличието на предпоставките за това.
То не е действие по искане на някоя от страните или по инициатива на съда /т.е. не зависи нито от волята на страните,
нито от волята на съда/, с оглед на което разпоредбата на чл. 77 ГПК е
неприложима. Тази разпоредба е систематично свързана с разпоредбата на чл. 76 ГПК и тълкуването им в тяхната взаимовръзка води до извода, че възнаграждението
за особен представител на неоткрит ответник всъщност представлява разноски,
приравняващи се на държавна такса. Разпоредбата на чл. 128, т. 2 ГПК сочи, че разноски, когато такива са възложени на
страната и тя следва да ги плати преди извършване на определени процесуални
действия, са приравнени на държавна такса.
Последица
от невнасяне на държавна такса и/или разноски, когато такива се дължат, при
надлежно съобщаване за отстраняване на нередовностите, е прекратяването на
производството по делото и връщане на исковата молба.
Нередовността
на исковата молба произтича от неспазването на изискването по чл. 128, т. 2 ГПК за внасянето на
дължими за образуването и движението на делото разноски във вр. с чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 129,
ал. 4, във
вр. с ал. 3 ГПК.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 129, ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 128, т. 2, предл. 2-ро от ГПК съдебното
производство по гражданско дело № 2184/2019 г. по описа на РС - Лом, поради невнасяне от ищеца в определения от съда срок на
дължимите разноски по делото – депозит от 600,00
лв. за възнаграждение за
особен представител на ответника.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Окръжен съд - Монтана в едноседмичен срок от съобщаването му
на страните.
Районен съдия: