РЕШЕНИЕ
№…
гр. Ловеч, 30.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева, като
разгледа докладваното от съдия Любомира Кръстева адм. дело №222 по описа за
2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и чл. 40 от
ЗДОИ.
Административното дело е
образувано въз основа на жалба с вх.№ 1537/11.05.2020 г. подадена от Х.С.В. с
ЕГН**********,***, чрез адв. Т., съдебен адрес ***, против отказ за
предоставяне на достъп до обществена информация от Кмет на Община Стамболийски
по подадено на 17.02.2020 г. заявление, изпратено по ел.поща.
В жалбата се излага, че
по подадено по имейл заявление в края на работния ден на 17.02.2020 г. за
достъп до обществена информация, до изтичане на законоустановения срок В. не е
получила решение за достъп или за отказ за достъп до исканата информация, нито
съобщение за уточнение или за удължаване на срока. Така постановеният мълчалив
отказ се оспорва като незаконосъобразен с доводи, че органът следва да
постанови изричен писмен акт и мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим. Иска се
съдът да отмени отказа и да задължи ответника да постанови решение за достъп до
исканата обществена информация. Претендират се направените разноски и
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание
оспорващият не се явява и не се представлява. В писмено становище поддържа
жалбата на заявените в нея основания и ангажира съображения по същество на
спора.
В съдебно заседание
ответникът не се представлява. В писмено становище, чрез процесуален
представител, ответникът твърди, че
постановеният мълчалив отказ е в съответствие с разпоредбите на чл. 37, ал.1,
т. 2 от ЗДОИ и чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД. Представени са шест броя писма с изричен
отказ на трети лица за предоставяне на информация, представляваща лични данни,
по реда на ЗДОИ.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.02.2020 г. в
18:41ч. по електронната поща на Община Стамболийски до Кмета на община
Стамболийски е подадено заявление за достъп до обществена информация с пет
конкретно формулирани въпроса, и с посочен електронен адрес, на който да бъде
предоставена информацията. Заявлението е подадено на електронен адрес
************@****.*******. Обстоятелството, че заявлението е подадено по
този начин, не се оспорва от ответника, който представя по делото разпечатка на
полученото заявление /лист 20/. По делото няма данни и не се твърди от
ответника по заявлението да е постановено писмено решение за достъп или за
отказ за достъп до поисканата информация. Няма данни и да е изискано уточнение
от заявителката или срокът за произнасяне да е удължаван.
Въз основа на така
приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок, от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване,
и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество в
съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните,
Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за
основателна по следните съображения:
Преценявайки
основателността на жалбата на основание доказателствата по делото и становищата
на страните, съдът намира, че ответникът е нарушил приложимия материален закон,
в частност разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, като не се е произнесъл писмено по подаденото заявление за достъп до
обществена информация, с което е формирал мълчалив отказ. Цитираната разпоредба
задължава органите или изрично определените от тях лица да се произнесат с
решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата
обществена информация и да уведомят писмено заявителя за своето решение.
Според правилото на чл. 38 от ЗДОИ задълженият субект е
длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него
заявление за достъп до обществена информация с акт, в който при хипотезата на
отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради
които не е възможно или не следва да се предоставя достъп до търсената
информация.
С оглед характера на
обществените отношения, които урежда приложимия материален закон /предмета и
целта на закона/ и при изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2, чл. 34, чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ за формата и
съдържанието на решението, както и за връчването му, е налице императивна
законова разпоредба, която изисква и задължава субектите по чл. 3 от закона да
се произнесат писмено по заявленията за предоставяне на достъп до обществена
информация. Налице е императивна разпоредба на закона, въвеждаща задължението
за писмено произнасяне по заявлението. При направено искане за достъп до
информация задълженият субект е длъжен да разгледа подаденото заявление,
извършвайки поредица от действия, регламентирани в разпоредбите на чл. 28- чл. 33 вкл. от ЗДОИ, вследствие на
които да прецени исканата информация дали е такава по определението на закона
или не, налице ли са законови ограничения за достъп до исканата информация и в
зависимост от това да уважи искането в пълен или ограничен обем, или да
постанови мотивиран отказ. Единствената призната от специалния закон възможност
за процедиране е да се постанови решение за предоставяне или за отказ за
предоставяне на достъп до поисканата информация, за което да бъде уведомен
заявителя.
В случая в писменото си
становище ответникът сочи, че е постановеният мълчалив отказ е законосъобразен,
тъй като искането за предоставяне на обществена информация е засягало интересите
/лични данни/ на трети лица, които са отказали изрично данните им да бъдат
предоставяни.
Съдът намира тези доводи
за неоснователни поради следното:
Разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ задължава всеки ръководител на административна структура в системата на
изпълнителната власт /сред които безспорно попада Кметът на община Стамболийски/
периодично да публикува актуална информация, съдържаща наименованието, адреса,
електронната поща, телефона и работното време на звеното в съответната
администрация, което отговаря за приемането на заявленията за предоставяне на
достъп до информация. Съгласно чл. 15а, ал. 2 от ЗДОИ, на интернет страниците на административните
структури в системата на изпълнителната власт, в които структури се включват и
органите на местното самоуправление, се обявяват изрично посочени данни, сред
които и тези по чл. 15, ал. 1, т. 4 от закона. Тази информация е достъпна на
интернет сайта на община Стамболийски. В. се е възползвала от възможността,
която й предоставя разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗДОИ да отправи писмено заявление по електронен път на адреса на електронната
поща по чл. 15, ал. 1, т. 4 по ЗДОИ. При подадено заявление по електронен път
на адреса на електронната поща, обявен на интернет страницата на община
Стамболийски, ответникът е бил сезиран с надлежно искане по ЗДОИ, поради което
за него е възникнало задължение за произнасяне по смисъла на закона. Налице е
изрично писмено заявление за достъп до обществена информация, подадено до
задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, по което е
дължимо издаването на писмено решение. Поради липсата на произнасяне в
законовия срок по подаденото заявление, е налице мълчалив отказ за произнасяне
по заявление за достъп до обществена информация.
Отказът е
незаконосъобразен поради противоречие с разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ. Освен това посочените
в писменото становище на ответника по делото основания за отказ съдът намира за
неотносими. Видно от посочената в заявлението информация, същата не
представлява лични данни на трети лица. В заявлението са посочени пет въпроса,
по които В. иска предоставяне на информация, като само в петия въпрос се
съдържа искане за предоставяне на копия от договори с трети лица, които биха
съдържали лични данни, като изрично е посочено, че при наличие на пречки за
предоставяне на данните, заявителката иска предоставяне на информация за
предмета на договорите /не и страните/, правното основание за сключването им,
договореното и изплатеното възнаграждение по договорите, и вида и количеството
на предоставените по договорите услуги. Т.е. при наличие на отказ на трети лица
по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ данните, които засягат интересите им, да бъдат
предоставяни, административният орган е имал възможността по ал.2 от същата
разпоредба, както и изрично е посочено от жалбоподателката в заявлението за
предоставяне на достъп.
Отказът следва да бъде
отменен, а административната преписка да бъде върната на задължения субект за
писмено произнасяне. При новото произнасяне актът следва да бъде постановен от
компетентния за това орган по чл. 3 от ЗДОИ във връзка с чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, в предвидената писмена форма – решение, което да съдържа посочените в чл. 34, съответно чл. 38 от ЗДОИ реквизити, и при
спазване на предвидената в Глава ІІІ на ЗДОИ процедура за
предоставяне на достъп до обществена информация.
При този изход на спора
е основателна претенцията на жалбоподателката за възстановяване на направените
по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лева, за което
следва да се осъди ответника.
Съдът намира за
основателно и искането за заплащане на адвокатско възнаграждение на адвоката на
оспорващата. Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./ адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на
адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което съдът присъжда на
адвоката. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗАдв. е установено със закон. В тази хипотеза адвокатът сам определя кои лица
са от кръга на неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ.
Принадлежността към нея е предоставена на преценката на адвоката, за което е
достатъчно да се представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който изрично се посочи, както в случая, че договореното възнаграждение
е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗАдв. В договора за безплатна правна помощ, страните са приели за безспорно
установено помежду си, че клиентът е "близък" на адвоката по смисъла
на цитираната разпоредба. Налице са основанията за присъждане на адвокатско
възнаграждение – своевременно заявена претенция и представен договор за
безплатна адвокатска помощ със съответното отбелязване. В този смисъл е и
константната практика на административните съдилища и на ВАС – така Определение
№ 12909 от 02.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10210/2019 г., V о.; Определение №
9790 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13677/2017 г., V о.; Определение №
5550 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7892/2018 г., III о. Във връзка с
изложеното, с оглед липсата на материален интерес и фактическата и правна
сложност на делото, следва да се осъди ответникът да заплати на адв. Т.
възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., определено в размер на 150 лева, на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл.
7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ, Ловешки административен съд, шести административен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на
Кмета на община Стамболийски да се произнесе по заявление за достъп до
обществена информация, подадено на 17.02.2020 г. в 18,41 ч., изпратено по
ел.поща, от Х.С.В. с ЕГН**********,***.
ИЗПРАЩА
административната преписка на Кмета на община Стамболийски за писмено
произнасяне по Заявление за достъп до обществена информация, подадено на
17.02.2020 г. в 18,41 ч., изпратено по ел.поща, от Х.С.В. с ЕГН**********,***, съобразно
мотивите на настоящото решение, в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ – 14-дневен от получаването.
ОСЪЖДА Община Стамболийски,
гр. Стамболийски, обл. Пловдив, ул.
"Г. С. Раковски" № 29, представлявана от кмет на община, да
заплати на Х.С.В. с ЕГН**********,***, съдебни разноски за внесена държавна
такса в размер на 10. 00 /десет/ лева.
ОСЪЖДА Община Стамболийски,
гр. Стамболийски, обл. Пловдив, ул. "Г. С. Раковски" № 29,
представлявана от кмет на община, да заплати на адв. Т.Т.,***, адвокатско
възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл. 8, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно оспорване на основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.
Препис от решението да
се изпрати на страните по делото.
Административен
съдия: