Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……………./09.10.2019 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ВАРНА,
7-ми състав, в публично съдебно заседание
на втори октомври 2019г.
Съдия: Ромео Симеонов
при секретаря Теодора Чавдарова,
като разгледа докладваното от съдия Р. Симеонов
адм. дело №1357 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност
(ЗДДС).
Образувано е по жалба вх.№ 7975/ 17.05.2019 г.
на „Сириус 57“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управлениегр. //, ул. „///“ № // ет.// ап.// с управител С.Р.Г.,
подадена чрез адв. В.С.Д., ВАК, против Заповед
за налагане на ПАМ № 140 – ФИ/22.04.2019 г. на Началник отдел "Оперативни
дейности" гр. Варна, в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ
на НАП, с която на „Сириус 57“ ЕООД на осн. чл.186 от ЗДДС е наложена ПАМ-
запечатване на търговски обект-автомивка в ГР. // БУЛ. “///“ №// и забрана за
достъпа до него за срок от десет дни.
С жалбата се настоява, че оспорената Заповед е
издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на
административно-производствените правила. Твърди се, че вмененото нарушение не
е безспорно установено и дори няма извършено такова. Твърди се, че органите по
приходите не са изяснили обстоятелствата, при които е извършена контролната
покупка и не са установили конкретните елементи
на евентуалната продажба, като обстоятелства по издаване на ФКБ, начина
на плащане, времето за издаване на ФКБ и легитимацията при започване на
проверката.
С оглед на това се претендира, че не са налице
данни за допуснато административно нарушение и не е нарушена разпоредбата на
чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н – 18/ 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118 и
чл. 186, ал. 1, б. „а“ от ЗДДС. Жалбоподателят счита, че от извършената
проверка и приложените доказателства липсват фактически и правни основания за
издаване на Заповедта, като същата е издадена в противоречие с целта на закона.
Прави оплакване, че не са изложени мотиви за срока на принудителната мярка.
Според жалбоподателя налагането на принудителна административна мярка,
изразяваща се в „запечатване на обект“, не отговаря на нито една от целите на
ПАМ, закрепени в чл. 22 от ЗАНН, като ограничава в значителна степен правата на
дружеството, доколкото възпрепятства упражняването на търговска дейност от
същото за срока на принудителната мярка. Иска отмяна на оспорения акт и
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв. В. Д., който поддържа жалбата. Моли за
присъждане на съдебно - деловодни разноски.
Ответникът - Началник отдел "Оперативни
дейности" гр. Варна, в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ
на НАП, в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Депозирана е молба, с която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на издадената
Заповед, като претендира съдебно – деловодни разноски. Към молбата е
представена като доказателство заверена за вярност разпечатка от АНП регистъра, подържан в НАП
Варна относно съставен АУАН на дружеството за процесното нарушение, като
липсват данни за издадено Наказателно
постановление срещу жалбоподателя във връзка с процесната проверка, за
нарушение по чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1от Наредба № Н – 18/
13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118 от ЗДДС.
Административен съд - Варна, седми едноличен
състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 20.04.2019 година в гр. Варна е извършена
проверка на търговски обект по см. на пар.1 т.41 от ДР на ЗДДС -автомивка,
намираща се в ГР. // БУЛ. “///“ №//, стопанисван от „Сириус 57“
ЕООД, ЕИК ********* с управител С.Р.Г..
В 11.34
часа за извършена покупка на услуга-комплексно почистване на
стойност 12лв.,както и на 2бр. натурални сокове по два лева и едно кафе на
стойност 1 лв-всичко на обща стойност 17лв. е извършено плащане в брой от 20лв.
с банкнота от десет лева и две банкноти по пет лева от ИП Лъчезар Татолов.
Плащането е прието от Георги Светославов Г. в качеството му на управител на
обекта и е върнато ресто от три лева. След връщането на рестото е издаден ФКБ за комплексно
почистване на стойност 12лв. /л.17-гръб/. За консумацията от бара на стойност
5лв. не е издаден фискален бон, нито
бележка от ръчен кочан, което е установено в 12.00ч. при легитимиране на екипа
и извеждане на КЛЕН за дата 20.04.2019г. Изведен е междинен отчет от ФУ, от
който е видно, че няма фискализирана продажба. В обекта е налично 1 фискално
устройство (ФУ), модел "DATECS DP 150 ", с ИН на ФУ № DT758503 и ИН на
ФП 02758503, рег. № на ФУ в НАП 3843595 от 10.08.2017 г. Съставен е Протокол за
извършената проверка № 0349686/ 40.04.2019 г. (л. 13 – 15 от АД 1357/ 2019 г.
на АдмС – Варна), в който са отразени констатациите.
В описа на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката/л.16-гръб/ е установена разлика в наличните
суми от 110лв. 40ст., за която проверяваното лице е записало, че се дължи на
„Неиздаване на касови бележки“.
Във връзка с така установената фактическа
обстановка, на 22.04.2019 г., административният орган - Началник отдел
"Оперативни дейности" - Варна е приел, че с посоченото деяние са
осъществени признаците на административно нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС
във връзка с чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ. С оглед на това и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“
от ЗДДС е издал оспорения в настоящото производство административен акт -
Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 140 - ФК/
22.04.2019 г. (л. 8 – 10 от АД 1357/ 2019 г. на АдмС – Варна), с която
на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване
на търговски обект“ –автомивка намираща се в ГР. // БУЛ. “///“ №//и забрана на
достъпа до обекта за срок от 7 (седем) дни, на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. ЗПАМ е връчена на управителя на дружеството на 10.01.2019
г. (л. 13 от АД 106/ 2019 г. на АдмС – Варна).
За констатираното нарушение на 07.05.2019 г. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение от инспектор по приходите в НАП № F484945, а към
датата на с.з. 02.10.2019г. не са представени данни да е издадено и НП.
При така установената фактическа обстановка,
се налагат следните правни изводи:
Жалбоподателят е адресат на оспорената
заповед, като правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради
което за него е налице правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена на 16.05.2019
г., т. е. в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. По
изложените съображения жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
От представената административна преписка се
установява, че с оспорената Заповед, е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „а“ от ЗДДС от ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на
търговски обект“ и е забранен достъпът до него за срок от 10 (десет) дни, а от
служебно извършената справка от съда, искането на АНО на основание чл. 60 от АПК е отхвърлено и не е допуснато предварително изпълнение, по което вече е
налице произнасяне с влязло в сила Определение.
В оспорената Заповед са изложени мотиви за
нейното издаване и продължителността на срока в следния смисъл:
Определеният от законодателя размер на срока
за запечатване на търговски обект указва на значимостта на охраняваното
обществено отношение. При определяне продължителността на мярката са взети
предвид тежестта на извършеното нарушение, последиците от същото, вида и
местонахождението на търговския обект, времето, в което е извършено нарушението
– с голям поток на хора, както и да се защити общественият интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Административният
орган е отбелязал, че следва да се отчете фактът, че с констатираното нарушение
се засяга утвърденият ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна
отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и
последваща възможност за проследяване на реализираните обороти. Допълнил е, че
издаването на касова бележка е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи и/или управляващи
търговски обекти, което трябва да се изпълнява при определени предпоставки.
Указал е, че извършеното деяние показва поведение на лицето срещу установената
фискална дисциплина, както и организация в търговския обект, която няма за цел
спазването на данъчното законодателство. Като доводи за налагането на ПАМ е
изложил и необходимостта всички лица да спазват законовите норми и да се
осигурят бюджетните приходи, съответно да бъде спазвано надлежното и законово
деклариране на движение на стоки и реализиране на обороти. Според административния
орган, ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност от извършване на ново
нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими вреди,
които засягат пряко интересите на държавата поради неотразяване на реално
извършени продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози.
Същевременно е преценил, че за промяна в организацията на дейността в
конкретния обект е необходим определен срок. За продължителността на срока е
отчел необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността от търговеца, както и целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта.
При така изложеното органът е формирал извод,
че създадената организация на работа, която позволява част от оборота да не се отчита
чрез фискално устройство, липсата на организация за създаване на условия
търговският обект да се ръководи и да се организира дейността в него в
съответствие с изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. и невъзможността за
проследяване на реализираните обороти, обосновава необходимостта да се осигури
защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване
на нови нарушения.
Посочено е, че неспазването на задължението за
издаване на касова бележка от страна на лицата, винаги води до отрицателни
последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи, не се отразяват обороти и
по този начин се стига до неправилно определяне на налози.
Налагането на ПАМ е обосновано с вредата от
нарушенията но чл. 118 от ЗДДС и чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г. за фиска,
изразяващо се в неиздаване на касова бележка за документиране на продажба.
При така изложените мотиви за налагане на
мярката и определяне на срока ѝ следва да се имат предвид следните правни
изводи:
Според настоящия състав Заповедта за налагане
на ПАМ е издадена от компетентен орган. Спор по този въпрос няма между
страните. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка
по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. Като част от административната преписка е
приложена заповед № ЗЦУ – ОПР - 16/ 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на
НАП (л. 19), с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за НАП и чл.
186, ал. 3 и 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК е определил началниците на отдели
"Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в
Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да издават заповеди за
налагане на ПАМ "запечатване на обект" по чл. 186 от ЗДДС.
Съгласно АПК, когато административният орган
действа при условията на обвързана компетентност, съдът проверява само
законосъобразността на издадения административен акт, като тази проверка сочи
на законосъобразност на издадената Заповед.
От представените по делото доказателства по
безспорен начин се установява, че по време на проверката в обекта – „Сириус 57“
ЕООД, в качеството ѝ на продавач, е бездействала, като не е издала касов
бон за извършената покупка на стойност 5.00 лева за 2бр. натурални сокове и 1
кафе, закупени при контролна покупка от орган по приходите – инспектор .
Жалбоподателят оспорва наличието на нарушение с обстоятелството, че към момента
на издаване на Заповедта, не е било издадено НП, но не ангажира доказателства,
които да опровергават установеното от данъчните органи. Нещо повече, от
представения по делото дневен финансов отчет, неоспорен от жалбоподателя, се
установява липса на фискализирана продажба за времето на извършване на
контролната покупка, което е показателно за създадената организация на работа в
нарушение на изискванията на НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Следва да
се отбележи, че установената разлика между касовата наличност и регистрираната
сума от КЛЕН по обяснение на проверяваното
лице е от неиздадени касови бележки и представлява почти две трети от
установения до момента на проверката оборот.
При това положение административният орган е
бил задължен да приложи закона, тъй като с разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "а" от ЗДДС законодателят е разписал изрично, че
"Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба".
Според редакцията на закона налагането на ПАМ при констатирано нарушение от
вида на процесното е задължително и не е поставено на преценката на
административния орган.
В настоящия случай, в оспорената Заповед е
налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването ѝ,
доколкото се касае за едно констатирано бездействие - неиздаване на фискален
бон от ЕКАФП. Налице са и конкретни мотиви, изложени от административния орган,
като в оспорения акт е налице препращане към събраните доказателства – Протокол
за извършена проверка № 0349686/ 20.04.2019 г. и дневен отчет. Същевременно
административният орган е изложил подробни съображения за определената
продължителност на срока на ПАМ. При определяне на продължителността на мярката
са взети под внимание извършеното нарушение, времето на извършване, последиците
от нарушението, вида и характера на търговската дейност, включително разликата
в часовника на ЕКАФП и астрономическото време. От жалбоподателя не са
представени каквито и да е доказателства, които да опровергават констатацията
на административния орган за издаване на Заповедта за прилагане на ПАМ.
В Заповедта изрично са посочени правните
основания за постановяване на спорната ПАМ - чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС. При сравнението им с констатираните от административния
орган факти и обоснованите въз основа на тях правни изводи, съдът установява
пълно съответствие помежду им.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1
и по - конкретно на нейната б. "а" ЗДДС, както вече беше
отразено, принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции се прилага за лице (търговец), което не издава
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/
продажба. Този ред е разписан в разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, вкл. и в цитирания от органа чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че за нарушението в срока на обжалване не е издадено Наказателно
постановление (НП), доколкото издаването на Заповедта не е предпоставено от
издаване на акт за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление. В случая към момента на уведомяване за наложената ПАМ е съставен
АУАН. Принудителната административна мярка запечатване на обект се налага,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при наличие на
установените в нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС материалноправни предпоставки.
Наличието или липсата на АУАН и НП е ирелевантна за законосъобразността на
Заповедта с оглед независимия характер на двете производства. В случая се касае
за отделно административнонаказателното производство, като поставеният въпрос
за взаимната им обусловеност произхожда от нормата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС,
съгласно който принудителната административна мярка се прекратява от органа,
който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде
доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло, но
тази норма е относима към изпълнението на индивидуалния административен акт, а
не към неговата законосъобразност, като е предмет на възражение и обсъждане в
изпълнителното производство след влизане на индивидуалния административен акт и
наказателното постановление в сила. В конкретния случай освен това е образувано
и завършено и административнонаказателно производство с издаването на НП.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г., която урежда задължението за издаване на фискална касова
бележка при всяка продажба, гласи, че фискален бон се издава за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод, които изключения не са налице в
конкретния случай. Неиздаването на фискален касов бон е правнорелевантното
бездействие, което е установено по делото по безспорен и категоричен начин.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице
както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване
на Заповедта. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от
Наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с, ал.
1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, ответникът в условията на обвързана
компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание е
запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното
поведение.
По отношение срока на наложената ПАМ, следва
да се има предвид, че в разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е разписана
възможност, принудителната административна мярка "запечатване на
обект" да се прилага за срок до един месец. След като законодателят
е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният
орган се явява задължен да обоснове размера, посочен в ЗППАМ. В случая, според
настоящия състав, са налице и мотиви за продължителността на срока на
наложената ПАМ. Запечатването е за срок от седем дни, като е обосновано с вида
на нарушението, последствията от него, реда и организацията по отчитане на
оборотите в търговския обект, необходимостта от привеждане на организацията в
обекта с нормативните изисквания.
Срокът е правилно обоснован с необходимостта
от защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване
на нови нарушения. Съдът счита, че с определения срок от 10 дни фискът ще бъде
минимално ощетен, а евентуални загуби за жалбоподателя, претърпени вследствие
противоправното му поведение, ще въздействат на същия предупредително -
възпиращо и възпитателно.
Определеният срок съответства на съдържащата
се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ, като в този смисъл
неоснователно е възражението на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 22
от ЗАНН принудителните административни мерки могат да притежават една или
повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна.
Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането ѝ я
определят като превантивна и преустановителна. Влияние върху продължителността
на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането не само на
преустановителната, но и на превантивната функция.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав
приема, че при постановяване на оспорената Заповед не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, както и на материалния
закон, които да водят до нейната незаконосъобразност. Същата е съобразена и с
целта на закона, предвид което възраженията на жалбоподателя се явяват
неоснователни и недоказани.
В тази насока е и съдебната практика на
ВАС:Решение по адм. д.№2815/2019г.,Решение по адм. д. №2341/2019г. VІІІ н.о.
С оглед изхода на спора и изрично стореното от
процесуалния представител на ответника в тази насока искане, на основание чл.
143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК (Дв бр. 8 от 2017 г.) във връзка
с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ съдът следва да присъди на ответника разноски за юрисконсулт,
като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ
бр. 8 от 2017 г.) във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за юрисконсулт
по настоящото производство следва да бъде определено на 100 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд - Варна, Седми едноличен състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба вх. № 7975/
17.05.2019 г. на „Сириус 57“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управлениегр. //, ул. „///“ № // ет.// ап.//, представлявано от С.Р.Г.,
подадена чрез адв. В.С.Д., ВАК, против Заповед за налагане на ПАМ № 140 – ФК/
22.04.2019 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" гр. Варна, в
Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Сириус 57“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управлениегр. //, ул. „///“ № // ет.// ап.//,
представлявано от С.Р.Г., да заплати на НАП-отдел „Оперативни дейности“ при ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП сторените в производството съдебно – деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 - дневен
срок от съобщението пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: