№ 18082
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110166823 по
описа за 2022 година
Предмет на делото е иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, предявен от „Д.-Ц.“ ЕООД с ЕИК
********, срещу „А. Б.“ ЕАД с ЕИК **********, за сумата 178,19 лева, които ищецът
платил без основание на ответника, като последният бил искал като неплатени задължения
за мобилни услуги. Същата е сбор от четири отделни плащания: 41,39 лева по фактура №
*********/14.10.2019г., 45,60 лева по фактура № *********/12.11.2019г., 45,60 лева по
фактура № *********/12.12.2019г. и 45,60 лева по фактура № *********/13.01.2020г.
Аргументира се, че е платил за реално чужди задължения – на предходно ползвалия
номерата абонат. Имало предупреждение за това, че ще изключат телефоните, което и
сторили на 22.10.2020г. От мобилния оператор им казали да си търсят предишния абонат за
тези суми. Така се наложило да платят процесната сума, за да им бъдат включени
телефоните отново. Твърди, че била налице агресивна търговска практика по смисъла на чл.
68 з и чл. 68 от Закона за защита на потребителите. Иска присъждането на законна лихва от
предявяването на иска, претендира разноски.
Ответното дружество в законния срок представя отговор и взема становище за
неоснователност на иска. Сочи, че по силата на сключено споразумение от 13.09.2019г.
между страните се договорили, че „Д. Ц“ ЕООД са солидарно отговорни с предишния
титуляр: „Ю.П.Е.А.“ ЕООД за неплатените задължения и освен това били ги заплатили
изцяло и доброволно. Също сочи, че ако ищецът имал някакви претенции, е следвало да ги
отправи към „Ю.П.Е.А.“ ЕООД, а не към „А. Б.“ ЕАД. Моли искът да бъде отхвърлен,
претендира разноски.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
1
фактическа страна следното.
По делото не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че ищецът е
бил абонат на ответника по силата на договор № *********/13.09.2019г. – л. 5 от делото.
Видно от Заявление за смяна на абонат без дата / л. 16 и гръб от делото/
„Ю.П.Е.А.“ ЕООД е поискало посочени мобилни телефонни номера да бъдат прехвърлени
на името на „Д. Ц“ ООД. Именно в този формуляр са изписани условията, цитирани от
ответника, че новият и старият абонат са солидарно отговорни за задълженията, отразени в
последните таксуващи фактури. Има непопълнено поле, където би следвало новият абонат
да посочи по кои тарифни планове се съгласява да ползва посочените номера.
Споразумението е подписано от „оператор“, „нов абонат“, но няма положен подпис в
графата „стар абонат“. В представения от ответника екземпляр обаче вече се открива подпис
на „стар абонат“ и нечетима дата.
В представените от ищеца фактури с горепосочени номера /на л. 23 – 26 от делото/
е посочено, че задълженото лице „Ю.П.Е.А.“ ЕООД дължи следните суми: 41,39 лева по
фактура № *********/14.10.2019г., 45,60 лева по фактура № *********/12.11.2019г., 45,60
лева по фактура № *********/12.12.2019г. и 45,60 лева по фактура №
*********/13.01.2020г. Доказателства за плащане именно на тези фактури е представил
ищеца – всички от 20.01.2020г. – на л. 19 – 22 от делото.
Има неоспорени от ответника твърдения, че към ищцовото дружество са отправяни
съобщения с предупреждения, че ако не се платят сумите, телефоните ще бъдат спряни. Не
се спори и това се е случило, след което е последвало плащане от страна на „Д. Ц“ ЕООД.
Останалите доказателства, макар и допустими, не носят съществена
доказателствена стойност, поради което не подлежат на обсъждане.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
При комплексен анализ на писмените доказателства съдът достигна до следните
изводи. Доказа се по делото, че процесната сума е платена по сметката на ответника, като
сумата е платена на 20.01.2023г. от ищеца.
Аргументът на ответника, че плащането било осъществено по силата на
споразумение от 13.09.2019г. е несъстоятелен. Такова валидно няма. Представените два
екземпляра са с различно съдържание. Приложеното по делото от ищеца няма дата, няма и
подпис на една от страните по него – старият абонат. При обосноваване на дадено плащане
на облигационно основание – посоченото споразумение – съдът служебно изследва неговата
валидност. Така се стига до извод, че валидно сключено споразумение няма, защото същото
няма съществен елемент – дата, освен че няма подпис на страна. Дори и без подпис, но с
валидна дата, същото можеше да се приложи със съответно съдържание между само
подписалите го страни. Представеният от ищеца екземпляр съдържа запис за някаква дата и
подпис за „стар абонат“. По констатираните различия на двата екземпляра и съществени
2
противоречия се приема, че нито един от тях не е оригинал, съответно не може да се провери
автентичността им.
От друга страна, съставените фактури за цялата процесна сума са на името на
предишния абонат - „Ю.П.Е.А.“ ЕООД. Това означава, че който и да ги е платил,
задълженото лице си остава именно посоченото дружество и именно в неговото
счетоводство би следвало да се отрази сделката като плащане. Без да има данни дали
дружеството е регистрирано по ЗДДС следва да се има предвид и че именно в дневниците
на същото по ДДС доставките ще следва да се отрази плащането с всички произтичащи от
това последици в данъчен аспект.
Така излиза, че ответникът е следвало да търси сумата по посочените фактури
именно от задълженото лице и по липсата на споразумение между „Д. Ц“ ЕООД и „А. Б.“
ЕАД, по силата на което да се обоснове солидарна отговорност. Платеното на 20.01.2019г.
от ищеца няма своето правно основание и представлява неоснователно обогатяване.
Доказано е, че има имуществено разместване, доказано е в какъв размер, доказа се
и че няма договорно основание за това разместване.
Дали в случая е налице агресивна търговска практика чрез изпращането на
предупредителни съобщения и спиране на услугата, съдът счита за въпрос от
компетентността на други проверяващи органи. По делото е достатъчно да се докаже
липсата на основание за плащане и извършено такова.
По разноските
При този изход на делото и направеното искане, на ищеца се дължат разноски. Същият
претендира 50 лева за държавна такса и 100 лева адвокатско възнаграждение, заплащането
на които е доказано по делото. Същите подлежат на присъждане в общ размер от 150 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД от „А. Б.“ ЕАД с ЕИК **********,
със седалище гр. София, ул. „К.“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на „Д. Ц“ ЕООД с ЕИК ********,
със седалище гр. София, ж.к. К.С., бл. ***, ет. 5, ап. 20, сумата 178,19 /сто седемдесет и
осем лв. и 19 стотинки/ лева ведно със законната лихва считано от 07.12.2022г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А. Б.“ ЕАД с ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„Д. Ц“ ЕООД с ЕИК ******** сумата 150,00 /сто и петдесет/ лева разноски.
3
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4