РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. София, 15.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Г. К.
като разгледа докладваното от Г. К. Частно наказателно дело №
20221110200515 по описа за 2022 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в закрито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. К.
като разгледа докладваното от съдия Крушарски ЧНД № 515 по описа на
съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
1
Производството е по реда на чл. 62, ал. 6, т. 1 ЗКИ.
Постъпило е искане от И. К. – прокурор при СГП, за разкриване на
сведенията, представляващи банкова тайна по отношение на посочените в
искането лица и сметки.
В искането се поддържа, че разкриването на банкова тайна по
отношение на посоченото лице е необходимо за разкриване на обективната
истина по наказателното производство, по което е образувано досъдебно
производство № 120/2021 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 9619/2021 г. на
СГП, образувано и водено към настоящия момент за престъпление по чл. 214,
ал. 2, т. 2, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 143,
ал. 1 от НК.
Софийски районен съд, след като се запозна с постъпилото искане и
приложените по делото доказателства, приема за установено следното:
Искането е допустимо, тъй като е направено от компетентен орган, а
разгледано по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНО.
Съдът намира искането на наблюдаващия делото прокурор за
неоснователно, поради следните съображения: В искането се твърди, че
заподозряното лице Д. Л. е фактически кредитополучател на сума в размер на
около 450 000 евро, която получил от „М. К. Г.“ ООД (небанкова финансова
институция, която била собственост на В. Д.), срещу предоставяне на
съответно обезпечение на недвижими имоти. Паричната сума била получена
на траншове, но поради предишни задължения на Д.Л. към други кредитори
били използвани някои машинации, чрез използване на подставени лица,
които получили паричните суми, предназначени за него. Впоследствие Д. Л.
спрял да плаща задълженията си по договора за заем с небанковата финансова
институция, поради което тя предприела действия по снабдяване с
изпълнителни листа и принудително събиране на вземанията, включително и
2
чрез реализиране на обезпеченията – дадените от Л. ипотеки. Междувременно
собственикът на кредитната къща бил задържан под стража поради обвинения
повдигнати от Специализираната прокуратура. Според твърденията в
искането Д. Л. заплашил Д. Д. (представител на небанковата институция), че
трябва да му издадат пълномощно за сключване на договор за цесия на дълга
на Л. към кредитната къща, тъй като в противен случай Л. щял да разгласи за
проблемите на В. Д. с правоохранителните органи – престъпление по чл. 214,
ал. 2, т. 2, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1 от НК.
Също така в искането се твърди, че Л. принудил адв. С. Ч.
(представител на кредитната къща), В. Д., в присъствието на ЧСИ М. П. и Р.
Р. (призовкар при ЧСИ П.), да спрат изпълнителното дело, като ги заплашил,
че щял да се погрижи Д. да гние дълго време в затвора, че щял да
свидетелства за утежняване на неговото положение и за повдигане на нови
обвинения – престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че искането за предоставяне на банкова тайна е
неубедително и не е подкрепено с достатъчно доказателства, че да бъде
уважено. Както вече се посочи в искането се твърди, че заподозреният е
заплашил Д.. и негови служители, с цел те да се разпоредят с имуществени
права на дружеството на Д.. Подобно разпореждане обаче така и не е било
извършено – нито се твърди такова, нито пък доказателствата по делото сочат
на подобно имуществено разпореждане. А щом такова имуществено
разпореждане не е било извършвано, то не се и налага разкриването на
банкова тайна. Ето защо искането за разкриване на банковата информация,
касаеща Д. Л. изглежда произволно и непропорционално, тъй като не би
могло да даде никаква яснота по воденото разследване, поради което именно
следва да се остави без уважение. Искането не би могло да бъде уважено,
дори и за да се потвърдят данните за получения от Л. кредит и използването
на подставени лица при получаване на парите. Подобно искане в принципен
план би могло да се уважи, но то следва да бъде с много по-ограничен обхват
– касаещо строго определен минимален период от време, през който са
получени тези траншове и лицата, които са ги получили. Това изискване
обаче по делото не е изпълнено, а съдът не може служебно да се произнася
извън искането, с което е сезиран, поради което същото следва да се остави
без уважение в цялост като неоснователно.
3
Така мотивиран и на основание чл. 62, ал. 7 ЗКИ, Софийски районен
съд, НО, 1-ви състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО ЗА РАЗКРИВАНЕ НА
БАНКОВА ТАЙНА вх. № 6646/14.01.2022 г., по описа на Софийски районен
съд, изх. № 9619/13.01.2022 г. по описа на СГП, по досъдебно производство
№ 120/2021 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 9619/2021 г. на СГП.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4