Решение по дело №180/2024 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 31
Дата: 16 септември 2024 г. (в сила от 24 септември 2024 г.)
Съдия: Хрисимир Максимов Пройнов
Дело: 20243520200180
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Попово, 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в заседание при закрити
врати на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
в присъствието на прокурора И. Т. П.
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Частно наказателно
дело № 20243520200180 по описа за 2024 година

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на РП – Търговище, ТО – Попово за настанява на задължително
лечение на лицето С. А. С., ЕГН **********, с адрес в гр. Попово, кв. „М.“, бл. №, вх., ет. ,
ап. .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в седемдневен срок от днес пред
Търговищкия окръжен съд.
В случай на жалба или протест, НАСРОЧВА делото пред ОС – Търговище за 26.09.2024г.
от 11.00 ч.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
1

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към Решение № 31 от 16.09.2024 г. по ЧНД № 180/2024 г. на Районен съд – Попово

Производство по реда на чл. 156 и сл. от ЗЗ.
Постъпило е искане от Районна прокуратура – Търговище, Териториално отделение –
Попово, с което се иска настаняване за задължително лечение на лицето С.А.С., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. П. кв. „М.“ бл. № вх. А ет. ап. .
В искането се твърди, че лицето страда от психични и поведенчески разстройства в
резултат на дългогодишна злоупотреба с алкохол, което го прави опасно за себе си и за
околните.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура – Търговище, ТО –
Попово изразява становище, че предвид заключението на вещото лице, не са налице
предпоставките за настаняване на лицето за задължително лечение.
Назначеният на основание чл. 158, ал. 4 от ЗЗ , служебен защитник - адв. Русев от
ТАК счита, че не се налага освидетелстваният да бъде настанен за принудително лечение.
Освидетелстваният заявява, че на никой нищо лошо не е направил.

Съдът, след като разгледа предложението на Районна прокуратура – Търговище,
ТО- Попово и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за
установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че С.А.С. е 71-годишен
пенсионер, който системно злоупотреба с алкохол и често създава конфликтни ситуации със
съпругата си.
Съпругата му З.И.С. твърди, че поведението на С. е агресивно, особено след употреба
на алкохол, и той редовно отправя заплахи и упражнява физическо насилие спрямо нея.
По делото бе изслушана съдебно-психиатрична експертиза, която съдът възприе като
обективна и компетентно изготвена, поради което изцяло я кредитира.
От заключението на вещото лице се установява, че С.А.С. страда от психични и
поведенчески разстройства, свързани с употребата на алкохол, което води до
раздразнителност и чести семейни конфликти. Въпреки тези нарушения, не са наблюдавани
абстниентни прояви или психотична продукция, които биха могли да се квалифицират като
сериозни психични заболявания.
Лицето признава многогодишната си злоупотреба с алкохол, включително редовна
употреба на мастика и бира. След консумация на алкохол, Селимов ставал раздразнителен,
като това предизвиквало конфликти със съпругата му, но не се наблюдават психотични
епизоди или загуба на самоконтрол, които да налагат задължително лечение.
Експертизата установява, че няма данни С. да представлява сериозна или
непосредствена опасност за околните, въпреки конфликтите с близките му. Според д-р
Ванчиков, злоупотребата с алкохол е вредна за здравето му, но не налага задължително
лечение, освен чисто теоретично като потенциален риск.
Лицето е психически стабилно и е в състояние да изрази информирано съгласие за
лечение. С. е подписал декларация за доброволно лечение в болничното заведение, където е
започнало амбулаторно лечение за контролиране на раздразнителността и емоционалните
колебания.
Вещото лице заключава, че въпреки наличието на поведенчески разстройства,
причинени от дългогодишната злоупотреба с алкохол, не са налице психични заболявания,
които да обосноват задължително стационарно лечение. Препоръчва се продължаване на
амбулаторното лечение, което е започнато в стационарни условия, но липсват основания за
принудителни мерки.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
1
За да бъде постановено обаче принудително лечение, следва да са удовлетворени
изискванията на чл. 155 от ЗЗ, според който на задължително настаняване и лечение
подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2, които поради заболяването си могат да извършат
престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или
застрашава сериозно здравето им. Т.е. лицето трябва да е с установено сериозно нарушение
на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна
психична увреда в резултат на психично заболяване или да с умерена, тежка или дълбока
умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция.
Установено е, че в случая се касае за психични и поведенчески разстройства,
свързани с употребата на алкохол, но липсват доказателства, че Селимов страда от психично
разстройство по смисъла на чл. 146 от ЗЗ, което да обосновава задължителното му
настаняване в лечебно заведение.
От горното следва извода, че първата от предвидените в закона предпоставки не е
налице, поради което съдът намери искането на Районна прокуратура- Търговище, ТО -
Попово за неоснователно и същото бе отхвърлено.
Водим от горното, съдът постанови решението си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
2
Съобщи за изтекли лични данни