Р
Е Ш Е Н И Е
N 48
гр. Р., 30.I. 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Р.НСКИ ОКРЪЖЕН СЪД..........................ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в публично заседание на…..21 януари 2020 г.……….………………в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА А.
при СЕКРЕТАРЯ...............СВЕТЛА ПЕЕВА.…………….....и в присъствието
на ПРОКУРОРА............….........................................................….като разгледа
докладваното от............СЪДИЯТА
ГАВРАИЛОВА......………...В.гр.д. N 862
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид :
Производството
е по чл.258 и сл ГПК.
Р.И.Г.,***, е
обжалвал решение №21 от 10.01.2017г. на Р.нския районен съд, постановено по гр.д.N 3748/16г., с което е уважен предявения против него иск с правно основание чл.220,ал.1
от КТ и е отхвърлен насрещния му иск. Обжалва решението и в частта, с която е
осъден да заплати държавна такса по делото.Излага доводи за незаконосъобразност
на решението. Моли въззивния съд да го отмени и да отхвърли предявения срещу
него иск, при законните последици.
Ответникът
по жалбата „М.,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Р., чрез процесуалния
представител адв.М.Б.,***, изразява становище, че
същата е неоснователна.
Окръжният съд, след като
прецени оплакванията по жалбата
и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано
по иск предявен от „М.-Р. срещу Р.И.Г. , за заплащане на сумата 2100,90лв., представляваща
обезщетение, дължимо за неспазено предизвестие, на основание чл.220,ал.1 КТ.В
исковата молба се твърди, че страните са били в трудово правоотношение по
силата на трудов договор, сключен за срок от една година, считано от
17.05.2016г.Страните уговорили 3-месечен срок на предизвестие при прекратяване
на договора. Трудовото правоотношение било прекратено въз основа на писмено
заявление от ответника, считано от 17.06.2016г.-без да е спазено
предизвестието.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът Г. е предявил
насрещен иск за заплащане на сумата 2100,90лв. на същото основание –неспазен
срок на предизвестие. Излага доводи, че трудовият договор е срочен-с клаузи за
изпитване и на на 17.06.2016г. основание чл.326,ал.1
от КТ подал заявление за прекратяването на същия.Тъй като работодателят не
спазил срокът на предизвестие по т.13. от договора, претендира обезщетението по
чл.220 КТ.
С обжалваното решение първоинстанционният
съд е осъдил ответника по първоначалния иск да заплати на ищеца сумата от
2100,90лв., представляваща обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ и е отхвърлил насрещния
иск.
От представените писмени доказателства се установява, че страните са били в трудово
правоотношение по трудов договор №145 от 17.05.2016г., сключен на основание чл.68,ал.1,т.1 от КТ, по силата на който Р.Г. заема длъжността „машинен оператор”. В договора е предвидено, че срокът на предизвестието за прекратяването му е
еднакъв и за двете страни и се определя на 3 месеца.С писмено заявление
вх.№108/17.06.2016г. Г. е уведомил работодателя, че желае да прекрати трудовия
договор, считано от 17.06.2016г., на основание чл.326,ал.1 КТ.В заявлението е
декларирал, че е запознат и приема да изпълни задължението си по чл.220,ал.1 от КТ. Със заповед №142 от 17.06.2016г. трудовото правоотношение е било
прекратено, на основание чл.326, ал.1 КТ – прекратяване
на трудовия договор с писмено предизвестие от работника. Разпоредено е на основание чл.220,ал.1 от КТ на работодателя да се изплати обезщетение
от 2100,90лв. за неспазен срок на предизвестие.От представения трудов договор и
от извлечението от ведомости за работна
заплата се установява, че брутното
трудово възнаграждение е на работника е било 700,30лв.
В отговора на исковата молба ответникът Р.Г. е оспорил
иска, като заявил, че трудовият договор е със срок за изпитване. Предвид
невписването на срока за изпитване в самия договор, приема се, че същият е 6
месеца и Г. се е възползвал от правото си до изтичане на срока да прекрати
договора без предизвестие. Тъй като работодателят е прекратил договора преди да
изтече 3-месечното предизвестие, той дължи на Г. обезщетението за неспазено
предизвестие в размер на 2100,90лв. Предявява насрещен иск за заплащане на
посочената сума.В съдебно заседание пред настоящата инстанция възразява, че по
делото не се сочат доказателства за това, че изпълнителният директор на
дружеството-работодател е предоставил права на длъжностното лице, издало заповедта, свързани
със сключване и прекратяване на трудови правоотношения.
Въззивният съд намира, че доводите в жалбата за неправилност на първоинстанционното
решение, са несъстоятелни. В т.3. от трудовия договор изрично е посочено, че договорът е срочен – за една година. Ето защо, предвид
посоченото правно основание от КТ за сключване на договора и посочения вид на
договора като срочен в т.3. от същия, правилно първоинстанционният
съд е приел, че се касае за срочен договор по чл.68 от КТ, а не за договор със
срок за изпитване по чл.70 от КТ, независимо от текста на т.т.8
и 9. Неоснователно е и възражението за това, че длъжностното лице, сключило
и прекратило договора, не е имало
правомощия свързани с труводите правоотношения .
С нотариално заверено
пълномощно рег.№10759/31.10.2018г. на нотариус И.К.рег.№618, управителят на търговското дружество е
упълномощил лицето, заемащо длъжността директор „Човешки ресурси“-Р.К., да
представлява дружеството в отношенията му с наетия персонали с трети лица, по
повод и във връзка с изпълнение на длъжностните му функции, а именно да сключва
и прекратява трудови договори, да издава и подписва заповеди за дисциплинарни
наказания, да извършва всякакви други правни и фактически действия във връзка с
оперативното управление на персонала, да съставя, подписва, подава и получава
всякакви документи в областта на трудовите и свързаните с тях правоотношения.Предвидено
е и правото на К. да преупълномощава
трети лица с част от дадените й права, както и да упълномощава адвокат за
защита интересите на дружеството, в случай, че възникне трудово-правен спор.С
пълномощното управителят на дружеството е делегирал работодателска
правоспособност на служителя Р.К., заемаща длъжност „Д.“.Заповедта за
прекратяване на трудовия договор не е оспорена по установения законов ред и е влязла в сила.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема, че обжалваното решение е правилно.
Страните са били в трудово
правоотношение по трудов договор, с 3-месечен срок на
предизвестие за прекратяването му.Съгласно разпоредбата на чл.220,ал.1 от КТ Страната, която има право да
прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го
прекрати и преди да изтече срокът
на предизвестието, при което дължи
на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието.Безспорно жалбоподателят е подал заявление за прекратяване на договора
считано от датата на заявлението. Безспорно установено е, че не е отработил
срока на предизвестието и не е заплатил
дължимото обезщетение в размер на 2100,90лв.Решението, с което жалбоподателят е осъден да заплати
обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ в посочения размер е правилно и следва да бъде потвърдено.По изложените съображения решението е правилно и в частта, с която е
отхвърлен насрещния иск на ответника по първоначалния иск Р.Г. за заплащане на
обезщетение по чл.220 КТ.
Решенето е неправилно в частта, с която
жалбоподателят-работник, е осъден да заплати на ищцовото
дружество разноските за държавна такса по делото в размер на 80лв. В тази част
решението противоречи на разпоредбата на чл.359 от КТ и следва да бъде отменено.
При този изход на спора претенцията на ответника по
жалбата за присъждане на разноски за въззивната инстанция следва да бъде уважена до
размер на 270лв.
Мотивиран така въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1757 от 28.10.2019г. на Р.нския районен съд, постановено по гр.д.N 5150/19г. по описа на РРС в частта, с която Р.И.Г.,***, е осъден да заплати на „„М.,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Р. сумата от 2100,90лв.,
представляваща обезщетение по чл.220,ал.1 КТ и в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Р.И.Г.,***, против „„М., ЕИК *****, гр.Р. за заплащане на
сумата 2100,90лв. обезщетение по чл.220,ал.1 КТ
за неспазен срок на предизвестие.
ОТМЕНЯ решение № 1757 от 28.10.2019г. на Р.нския районен съд, постановено по гр.д.N 5150/19г. по описа на РРС в частта, с която Р.И.Г.,***, е осъден да заплати на „„М.,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Р. разноски по делото в
размера над 370лв. за разликата до 450лв. и ОТХВЪРЛЯ искането за разноски над
този размер.
ОСЪЖДА Р.И.Г.,*** да заплати на „М., ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр.Р. 270лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :