Решение по дело №683/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 май 2019 г. (в сила от 24 юни 2019 г.)
Съдия: Дария Иванова Митева Маринова
Дело: 20194430200683
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

град *** , 14.05.2019 година

        В ИМЕТО НА НАРОДА

***СКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, ТРЕТИ  състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети  април   две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА

при секретар Т.Гюрецова , като разгледа докладваното от Председателя Административно наказателно дело № 683 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от П.А.Т. *** ЕГН  ********** , се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 2598916 на ОДМВР – *** , с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 лв.

 Релевирани са оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ, както на процесуално основание, така и материалноправно. Твърди се, че нарушението не е доказано и че наказващият орган е ангажирал административно наказателна отговорност на жалбоподателят за извършено нарушене при повторност без да е ангажрал за това докозателства.В съдебната фаза, редовно призован,жалбоподателят  не се явява, явява се адв. П.В.-АК-гр***.

В съдебната фаза  не ангажира писмени доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР – ***, редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На  10.03.2019 г. в 10:58 часа в  населено място, гр.***, бул. ***" *** консервен завод *** с посока на движение към с. ***. Нарушението е установено с АТСС СПУКС ARH CAM S1 и отчетен толеранс от минус 3 км/ч. с МПС АУДИ А 4 вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер ***е извършено нарушение за скорост,установено и заснето с автоматизирано техническо средство 11743cd разрешена стойност на скоростта 50km/h установена стойност на скоростта         83km/h превишена стойност на скоростта13kм/ч. – нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДП.

       След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР – ***  е издаден ЕФ серия К № 2598916 на името на П.А.Т. ***  .В последствие е издаден атакувания такъв на името на жалбоподателя .  В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание  чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на  100 лв. Няма данни в Административнонаказателната преписка (АНП) кога ЕФ е изпратен на лицето  и кога му е връчен, както и няма данни жалбоподателят да е представил в ОДМВР – *** Декларация по чл. 188 от ЗДвП или дали е направил възражения в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (7 дни). Както и няма данни по преписката да е попълнена Декларация по чл 189 ал5 от ЗАНН,кой е управлявал въпросното МПС с което е извършено нарушението. Като е преставена справка от КАТ ,че собственик на МПС Ауди А4 с  регистрационен номер ***. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налична 1 брои снимка за конкретния клип, на които е виден автомобилът. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № *** в процес на приближаване към  автоматизираната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 83км/ч, съответно наказуема установена скорост –13км/ч (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от  50  км.ч.

В АНП има данни  относно работата и използването на конкретното АТС на процесната дата –10.03.09.2019 година, не е представен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 изменана от 16.01.2018 година за условията и реда за използване на АТС и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи,протокол който се попълва от всяка смяна на мястото ,участъка за контрол времето на движение с мобилното АТСС като се отбелязва отбелязва началото и краят на контролираният участък,прави се както протокол така и снимка на контролираният участък към всеки протокол. Предвид липсата на посочените данни Съдът е в невъзможност да извърши справка в публичния регистър на Българския институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет (на страницата на посочения институт) относно това дали използваната мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип, под кой номер е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, срока й на валидност и дата на издаденото за одобряване на конкретното АТС удостоверение.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на ***ски районен съд, достигна до следните правни изводи:  Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – настоящият Съдебен състав намира, че е подадена в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.Жалбата – неправомерното управление на МПС в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е констатирано от компетентните органи на ОДМВР – ***, в района на който попада град ***, където административното нарушение е довършено.Констатациите в ЕФ, не се ползват с презумптивна доказателствена сила, поради което следва да бъдат доказани от АНО. Следва да бъде доказано и че при издаване на ЕФ е спазена предвидената в съответните нормативните актове процедура, доколкото същата гарантира издаването на законосъобразен санкционен акт, както и че от обективна и субективна страна съставът на вмененото нарушение, визиран в ЕФ е осъществен.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:

В настоящия случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 4, вр.чл. 21, ал. 1от ЗДвП, установено с мобилно АТСС  АRН CAM S1 №1174 cd  (радар) на основание издаден против него ЕФ. Последният, според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТС или системи. Минимално изискуемото съдържание и задължителните реквизити на ЕФ са лимитирани, с изчерпателно изброяване в нормата на  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи (МВР), на чиято територия е установено нарушението; мястото; датата; точният час на извършване на нарушението; регистрационният номер на МПС; собственикът, на когото е регистрирано ПС; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размерът на „Глобата”; срокът, сметката и начините на доброволното й заплащане. Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия административнонаказателен процес – конкретно чл. 57 от ЗАНН, при преценка формалната законосъобразност на ЕФ следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими са ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт – аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това материализиращ и констативния такъв АУАН. Преценен съобразно изискването на  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, обжалваният ЕФ от формална страна съдържа всички  риквизити.

С обжалвания ЕФ жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - Закон за движението по пътищата ("При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение... ") във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП ("Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца") за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП изразяващо се в това, че на 10.03.2019 г. в 10. 58 часа в населено място град ***, бул. „****** консервен завод ,,***“ с посока на движението към. с. *** е управлявал МПС (моторно превозно средство) марка "Ауди А 4", с рег. № ***, регистрирано на негово име, със скорост 63 km/h (отчетен километров толеранс от 3 km/h) при ограничение от 50 km/h, като нарушението (превишаване на разрешената скорост с 13 km/h) е било установено и заснето с АТСС СПУКС CAMS1.

Видно от изложеното, ЕФ не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП, според които той следва да съдържа данни за "... описание на нарушението, нарушените разпоредби... ", като под "описание на нарушението" несъмнено следва да се разбира изложение на всички съставомерни факти, а под "нарушените разпоредби" не само конкретната норма, чието предписание е било нарушено, но и нормата, обуславяща наказуемост на деянието и визиращо за него конкретно по вид и размер наказание, т. е. санкционната разпоредба, в противен случай административно- наказателното обвинение не би могло да изиграе вменената му от закона функция, предопределяща предмета на доказване чрез лимитиране на пределите, в които се реализира правото на защита на подведеното под отговорност лице да разбере в какво е обвинен и да се осъществи съдебният контрол по ЗАНН.

В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, съставляваща квалифициран състав на визирани в предходните алинеи нарушения, както въвежда допълнителен съставомерен признак за тях - повторното им извършване, т. е. по отношение на останалите признаци от състава на конкретното административно нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна, като препраща към изрично изброените в нея хипотези на предходните алинеи (ал. 1, т. 1 - 6, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 6). Тя е такава и по  отношение на предвидените в нея наказания - в двоен размер на наказанието глоба, предвидено за съответното нарушение в ал. 1, т. 1 - 6, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 6, за нарушенията по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Следователно, за да е налице пълнота във фактическото и юридическото формулиране на разглежданото административнонаказателно обвинение, позволяваща му да изиграе процесуалната си роля, в ЕФ с оглед на споменатите по-горе изискуеми от закона реквизити е следвало да бъде посочено: от една страна - конкретната разпоредба измежду изброените в чл. 182, ал. 4 предходни такива, изпълващия я с приложимото към случая съдържание - както по отношение на състава на административното нарушение, така и по отношение на наказанието глоба, което следва да бъде удвоено, а от друга страна - за обстоятелството, обуславящо квалифициращия признак (повторност) не са представени каквито и да е било доказателства, че нарушението, за което е санкциониран водачът на МПС с издадения електронен фиш, е извършено при условията на "повторност", като основание за налагане на административно наказание по квалифицирания състав на чл. 182, ал.4 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП в 7-дневен срок от получаване на жалбата срещу електронния фиш директорът на съответната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице, я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство и др.

В случая в съпроводителното писмо, с което жалбата на П.Т. срещу електронен фиш, е изпратена в съда, не са посочени доказателства в подкрепа на обжалвания електронен фиш и в частност не са посочени доказателства за наличието на основание за налагане на административна санкция по квалифицирания състав на чл. 182, ал.4 от ЗДвП т.е за извършено нарушение по чл. 182, ал.1, ал.2 или ал.З от ЗДвП в условията на повторност. Такива доказателства не са представени и във въззивното съдебно производство от наказващия орган, в чиято тежест е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В тази връзка в електронния фиш е следвало да се впише наказателното постановление или електронния фиш, с които вече е наложено административно наказание за нарушение на някоя от хипотезите но чл. 182, ал.1, ал.2 или ал.З от ЗДвП с оглед възможността за проверка на законосъобразността на определеното по-тежко наказание за деяние, в условията на повторност.

По смисъла на § 6, т.ЗЗ от ДР на ЗДвП "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал.2 - в двегодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. Когато наказанието е лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, срокът започва да тече от неговото изтърпяване".

Безспорно е, че за да е налице посоченият състав на това нарушение, следва да има влязло в сила наказателно постановление на съответния административен орган и да не е изминал срок по дълъг от посочения в § 6, т.ЗЗ от ДР на ЗДвП.

В административната преписка липсват такива данни и по делото не са представени доказателства за предходно наказване на водача за същото по вид нарушение.

Грубо е нарушено правото на защита на наказаното лице да разбере точно за какво е наказано, за да организира правилно своята защита.

В предвид всичко гореизложено съдът счита,че обжалвания ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА Серия К № 2598916 но ОД на МВР - *** с който електронен фиш на  жалбоподателят са били наложени следните административни наказания :

ГЛОБА от 100 - сто лева на основание чл. 189 ал.4 във вр. с чл. 182,ал.4 от ЗДвП е не основателна и следва да бъде отменен.

Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН

                                                                   Р Е Ш И :

 ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) серия К № 2598916 на ОДМВР – *** , с който на П.А.Т. *** ЕГН  **********а  за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 лв като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН .

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***  в 14-дневен срок, който тече от получаване на съобщението за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :